84. 400км поход, 10 дни мълчание - на път към себе си [мини епизод с Лия] | Секс и Щастие Подкаст

Имайки предвид колко често с теди говорим за това, че е важно да се инвестира в самия себе си, смятам, че ще бъде интересно някои от слушателите ни поне да чуят за това как аз инвестирам в себе си и имайки предвид, че предния епизод разказвах за това колко е важно като психолог да инвестираш в себе си Искам да ви подкрепя в това да откраднете идеи и да изпробвате различни неща, за които може да ви присърби и да ви се стори интересно да опитате самите вие. В този епизод ще ви разкажа за това какво ме накара да се нагърбя с голяма тежка раница и да тръгна по пътя на Португалското камино до Сантьяго де Компостела, как инвестирам в себе си чрез онлайн курсове и защо реших да се подложа на 10 дневно тихо единение. Така че загубчайте коланите, имам да разказвам. Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия. Аз съм Теди. Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години. Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg. На първо време, какво по дяволите е Сантиаго де Компостела, какво е Камино, защо португалско? Камино е път, преведено от испански. Камино де Сантиагу е мрежа от поклоннически маршрути, водещи до селището на Св. Яков в Сантиаго де Компостела, което се намира в северо-западна Испания. Има няколко маршрута, но аз избрах Протагалския път, започвайки от Порто. Но, може да започнете от Лиссабон, може да започнете от Мадрид, може да започнете от Франция или дори от Швейцария. Какво обаче са тези поклонни маршрути? Това са, така да се каже, утъпкани пътеки, маршрути, които са обозначени и много хора, всяка година, минават тези маршрути дали пеша, дали на кон, дали с колело или по друг начин. Решава да се впусне в това пътуване до Сантьяго де Компостела, където има църква с, мисля, че беше същото име. През 2020 година решили да отделя 3 седмици за това да направя поход от Порто в Португалия до Сантьяго де Компостела в Испания. Официалния маршрут е 280 км, но имайки предвид, че се отделяш, търсиш ресторанти, търсяш си хотела или хостела и така нататък, аз навъртях около 400 км пеша за тези 3 седмици, което реално не е чак толкова много. Но да, беше приключение и не мога да кажа, че беше най-лесното, особено в първата седмица. защото разбира се, имайки предвид, че беше по време на пандемията, 2020 година бяха минали месеци, в които аз работех страшно много, седях си на задника в къщи, пред компютъра цял ден, имах много малко движение, имайки предвид ограниченията и т.н. И да, когато бях на този път, краката ме боляха, мазолите ме убиваха, но честно казано за шеметяващите пейзажи и спокойствието, което намирах, на пътя си заслужаваха всичко. Може би обаче се чуите защо бих искала да правя такъв поход. Истината е, че от 2018 година потънах много жестоко в работхолизъм и за мен мога да кажа, че въпреки, че знаех и можех сама да се диагностицирам, Си дадох всички възможни извинения да продължавам да работя без божни часове и да отдавам всичко, което имам като енергия и време на бизнеса си. Това обаче доведе до доста изгарения едно след друго, за което още си плащам сметките със здравето ми, със паметта ми и така нататък. И в този момент вече по време на пандемията даже беше, защото тръгнах 2020 година септември Стигнах до един такъв момент, в който знаех, че трябва да тръгна. Трябва да направя нещо, за да се преборя с самата себе си. През тези три седмици, освен, че предизвиках тялото си на едно приключение и до някъде изтезание, Също предизвиках ума си и се борих със себе си, с моите оправдания, с моите мисли за това какво трябва да дам на бизнеса си и какво тряба да дам от себе си за да съм успешна и успяла и да се чувствам комфортно и сигурна в така да се каже своето предприемачество и независима работа. И през този период си дадал доста време да мисля, да чета, да слушам подкасти. Търсих доста ресурси в интернет, минах през какви ли не упражнения, курсове, каквото може да се сетите, които можеха да ми помогнат да разбера себе си, да поправя поведението си, да поправя начина на мислене. и да изградя по-добри отношения с работата, защото моето отношение беше много различно от това, което е сега и много не здравословно. След тези три седмици на поход, когато стигнах в Сантьяго, мога да кажа, че ми беше пределно ясно, че това е само началото. Че аз съм поставил основите на това приключение, на тази работа върху себе си. И когато се върнах в Англия, имах една малка тетрадка, пълна с съвети. Пълна с различен начин на мислене, стратегии и така нататък, които можаха да ми помогнат да изградя живота, който искам да живея, а не на който бях свикнала. И така следващите две години и повече-вече минават в един много по-различен начин на живот. И мога да кажа, че това приключение, този поход определено ми помогна да дам време на себе си, да се погрижа за себе си. да прегледам мислите си, чувствата си, начина си на работа, на живот, приоритетите си, хората в живота ми, всички тези неща. Просто защото си давах възможност да се отделя от ежедневието си, да се отделя от хората, от изискванията, от всичко. Да мисля, да чета, да се образован. Имаше много неща, които ме накараха да се замисля за това от какво имам нужда и над какво трябва да работя сама. И още по време на този път, на този поход осъзнах, че имам проблем с това да бъда сама в тишината и да не използвам всяка една минута продуктивно. И още тогава реших, че ще е добра идея в един или друг момент да си дам едно тихо отстъпление. Да отида някъде, където мога да съм сред хора, но да съм сама с себе си в същия момент, със смислята си и да си дам възможност да седя в тишината. И да размишлявам, да се отдавам на това, което иска да влезе в главата ми и да си дам възможност на ума да не бъде заед с книги, подкасти, разговори с хора и така нататък. Просто да слуша себе си. И за това и две години по-късно, през 2020 година зимата, реших да отида на 10-дневно тихо отстъпление в Франция. И не мога да кажа, че опитът ми там беше страхотен. В никакъв случай, защото наистина имах чувство, че това място беше голяма секта на, така да се каже, стероидии, прикрита от идеалите за духовност и духовно израствене и така нататък. и ми беше много трудно да бъда там, поради много причини, но нито една от тези причини не беше тишината, което може да накара някои хора да се замислят, нали, какво по дяволите е било толкова трудно, ами много неща. Една от нещата беше храната, защото беше отвратителна. Не съм вегетарианец, не съм веган и обичам наистина сочно хубава храна, но това, което ни хранеха там, беше просто Може би и зайците не биха го яли. Това беше едно. Второ беше, че наистина имах чувството, че сме в някаква секта и имаше доста манипулация, имаше доста напрежение от към тези, които бяха домакини да ни карат, така да се каже, да се присъединяваме в всичките медитации, във всичката йога и така нататък, които се случваха. И се чувстваш като малко дете си, но нямаш, така да се каже, свободата да мислиш за себе си и да решаваш кога и до къде са ти пределите. Така че това беше, може би, най-голямото затруднение за мен. И това ме накара най-накрая да си тръгна по-рано. На седмия или осмия ден беше от 10 дни. Но това, което научих за себе си през този период, беше, че нямам проблем с тишината и че един от най-големите ми страхове, които имам от няколко години, всъщност се оказа безплоден. Имах страх, че музътът, така да се каже, не ме навестява вече. Преди години музътъта ме навестяваше в най-странните моменти на деня и нощта, като някакви идеи и мисли и картини и т.н. се просто появяваха в главата ми и имах, така да се каже, голямата нужда да напиша това стихотворение или поема или разказ или дори идея за книга и в последните години осъзнах, че мозът рядко ме посещава. Което е много тъжно за мен, защото обичам да съм, така да се каже, креативна, да пиша истории и разказите и нататък. И се чувствах сякаш нещо, някаква част от мене умира малко по малко. но когато бях на този 10 дневен отдих в тишината в изолацията и усъмотението мозът започна да ме навестява всеки ден и то в много големи дози което беше страхотно И си дадал сметка, че музът е винаги в мен и тя има много идеи и желание да се появи, но заради работохолизма ми, заради това как е живота, много често са ми казвала не, не сега. И тя се научила да си седи в тихия ъгъл на сърцето ми и на ума ми без да създавам много шум. Това беше най-големият урок от това тихо отстъпление и отих. И смятам, че наистина си заслужаваше да видя един много различен начин на покана за моята муза да влезе в живота ми. Така че причината, поякато ви разказвам специфично това е, че понякога забравяме части от себе си. Понякога не им отделяме внимание, не им даваме възможност да се появят в нашия живот. И това е грешка. Може би в един момент ще си задете сметка, че преди години сте били много по-голям приключенец, че сте били по-спонтани, че сте имали повече мечти или повече хоббита и така нататък, а сега не. Сега сякаш сте едно ехо на това, което сте били преди. И това е тъжно, но искам да ви кажа, че има начин да намерите себе си. Има начин да поканите тези части от себе си. Те не са мъртви, те просто са тихи някъде дълбоко във вас. Имат нужда от, така да се каже, правилните обстоятелства и ситуация и хора около тях, за да излязат наяве и да живеят истинския си пълноценен живот, който може би и на вас ви липсва, както на мен ми липсваше музата ми. Разбирам, че тези два опита, които споделих, например похода от Порто до Сантьяго, или пък 10 дневно отстъпление и отдих в тишината, може да са непосилни или по-трудни за някои от нашите слушатели и разбирам, че и се изисква инвестиция на време, на пари, на емоционална работа и труд, така да се каже. но не мог да кажа, че това са единствените начини, по които човек да израсне. Или пък, че това са единственните неща, които аз съм правила през 2020-та и после 2022-а. Напротив. Между тези две години доста време съм отделила на много други неща, като например онлайн курсове, продължаване на това да слушам подкасти, да се образувам и да се образовам и т.н. и реших, че ще споделя поне няколко от виновете курсове, които са минала през тези години и за това как те ми помагат ежедневно. Едно от нещата, които много ме интригува още от 2018 година са студените душове и философията на Луимхов. И мисля, че беше през 2021 година, когато си купих курса на Луимхов и когато започнах много по-сериозно да се интересувам от цялата философия да чета книгите, да практикувам студени душове и т.н. и през 2022 година мисля, че имах около 322 студени дюша като цяло и мога да кажа, че това каляване определено ми помогна да не се разболявам толкова, колкото предни години. Това беше една от инвестициите, които Да, прочетох книгата, минах курса, всеки ден, последните 30 секунди до 2 минути, бутам душа от топло на студено. Малко по малко, ако искате да започнете, не се прави от раз. И тази инвестиция определено ме кара да се чувствам много по-добре в тялото си, да съм по-здрава и тъй нататък. Други неща в които инвестирах е курс на тема финансова свобода на Сурела Мор. И го минах даже с един мой приятел, научих ме страшно много за бизнес, за инвестиции, за нашите отношения с парите и те нататък. Определено много ме промени този курс и отношението ми към парите. Затова бих препоръчвала всеки, който се интересува да се учи на това как да раборави с парите правилно. Друг курс, който минах беше на тема граници и слагане на граници с хората в животът и отстояване на тези граници и т.н. Минах други курсове, като например курс за бързочетане. Има много книги, които искам да прочета и смятам, че повечето хора наистина стават с много по-ниска скорост на чета, но отколкото е възможно да се постигне. и затова отново с приятел минахме един курс на Jim Quick, който е за бързо четене без разбира се да губиш това, което си прочел и да не знаеш какво даже четеш. Напротив. От друга страна също минах курсове по психология, които са независими от независими институти, университети и тъйнотата, които продължават да облътляват моята работа и да ми помага за това да съм по-ефективен психолог и да работя по-добре с моите клиенти. Въобще ли не искам да кажа, че тези курсове не само разшириха знанията ми, но и ми помогнаха да развия нови умения, които да мога да прилагам както в личния, така и в професионалния си живот. Тези инвестиции ми се връщат многократно. Наистина, многократно, отново и отново. Мога да кажа, че поради тези си инвестиции в себе си, мога да градия по-здрави взаимоотношения с другите хора, да вземем по-добри решения с парите си, да уча по-ефективно дори и да прилагам тези по-добри, по-дълбоки разбирания за себе си много по-лесно. За това искам да кажа на всички, които ме слушат в момента, насърчавам ви, инвестирайте в личното си развитие и израстване. Независимо дали става въпрос за физическо предизвикателство, остъпление, възглишината или научаване на нещо ново или пък подобряване на умения, които имате, като например да четете по-бързо, тези инвестиции ще се изплътят по начини, по които може дори да не може да си представите в момента. Надявам се, че този епизод е бил интересен за тези, които ни слушат и съм ви дала личен пример за това как аз инвестирам в себе си и как съм разпознала проблеми в живота си и разбира се не съм бягала от тях вовек и веков. Да, бягах от работохолизма си доста време, но в един момент трябваше да спра и да предизвикам себе си на Здравословен двубоги със здравия размисъл и трябва да се каже обсебването, което може да има човек около бизнеса си. и не мога да отрека, че се надявам, моят опит да ви е вдъхновил да изследвате собствения си личен растеж и развитие и не забравяйте, че никога не е късно да инвестирате в себе си. Надявам се да намирате много стойност в нашия подкаст и ние да сме част от начинът по който вие инвестирате в себе си Благодаря много за вниманието, пазете се, продължавайте да растете и ако решите да ни черпите едно-две кафета, с теди сме много благодарни, както винаги. Не забравяйте, че Теди и аз работим върху курсове, които могат да ви обогатят още повече. Теди ще предложи курс по Шибари за това как да връзваме към мебелите от дома за игра и секс. И още един, който ще бъде общ курс за начинащи, напредващи и напреднали в Шибари, безопасност, частични и пълни увисвания и още. А моите курсове ще са на две делни теми. как да обогатим интимните си връзки и поддържаме секса интересен спрямо начина си на живот и възможностите на тялото си, а другия ще бъде за това как да се грижим за романтичните си връзки, ако искаме те да продължат в тялото. Ако имате интерес към нашите курсове, посетете нашия сайт, като ще намерите линк към него в описанието и заявете своят интерес във формата на сайта ни. Много благодарим и до скоро! Чао-чао! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.