91. Когато идеята за ''традициите'' е използвана срещу нас и нашите интереси с Леа Вайсова

Sociologist Lea Vaysova discusses how "traditions" are weaponized against gender equality in Bulgaria. She covers domestic violence rooted in patriarchy, the fallout from repealing the Istanbul Convention, gaps in domestic-violence law, and the gender pay gap. LeFem is pushing for education, prevention, and stronger feminist movements.
Chapters
Нашите слушатели, които ни слушат от доста време, знаят спецификата на нашия подкаст, че се стараем да обогатяваме себе си и който има желание да ни слуша в области в които да разшири съзнанието си, да се погрижи за себе си, да живее по-добре със себе си, а също така и със своите близки, партньор или партньори. Всички хора, които са в твоето обкръжение да функционирате по-щастливо, по-освободено, да не страдате от задръжки, които единствено отнемат отстойността във ваше живот без да имат никакво значение за обществото в което живеем и без да е работа на обществото ние как живеем без да го засягаме и съответно винаги се радваме когато можем да дадем гледната точка на човек, който има своите собствени изживявания, своята експертиза, специалност и да добави към нас и евентуално надяваме си към вас. И затова в този случай сме я поканили като наш гост Лея Вайсова.
Здравейте! Радвам се да съм днес с вас.
И ние така се радваме. Лея, ти ще можеш да се представиш най-пълноценно и ефективно отколкото ние можем. В такъв случай, Лея, добре дошла. Моля те да сподели с какво се занимаваш, какви са твоите страсти, за какво се бориш и какви са ти заниманията.
Както ти споменах, казвам се Лев Айсова и съм част от колектива LeFem. Това е ляп-феминистки колектив, който основно се позиционира в София, но не това е характеристиката на нашия профил, такато ние имаме и много членове, които живеят извън България и се опитваме да работиме както национално, така и на международно ниво. Активистки са сигурни, че ще стане въпрос за това понататък. Освен, че съм част от колектива ЛЕФ ЕМ, също така съм и преподавател в Софийския университет. Всъщност, вероятно много повече сме известни като социолог и преподавател в Софийския универзитет, катедра социологии. Но в днешния подкаст предпочитам да си говоря от позицията на член на този за мен толкова важен наистина колектив, който както вашия подкаст дава така пространство за малко свобода на много от вашите слушатели, Така и за мен нашия феминистки колектив е такова пространство, което наистина е място за свобода и мога да дишам по така свободно.
Да, ние, когато започнахме да се запознаем с активностите на ЛЕФ ЕМ, забелязахме, че организацията има много сфери на активности в много области, се включва за това да се бори за, приплагам, че главно за правата и живота и възможностите за съществуване на жените, но приплагам, че не е само за жените или е изцяло ориентирана в тази посока. И ми беше интересно да науча повече, тъй като не сме се запознали изцяло с всичките дейности, но виждаме, че са много и че са значими и много ще ми е интересно да споделиш повече за тях. Нещо, което ти е приел най-на сърце, най-актуално, най-значимо.
Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.
Аз съм Теди.
Аз съм психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.
Аз съм преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg.
Може
би трябва да се върна малко назад около историята на възникването на ЛЕФ ЕМ. Ние се появихме в 2018 година и най-случайно се появихме в 2018 година, защото, може би, както вашите слушателите си изпомнят, тогава се надигнала една безпредседентна консервативна вълна в България около дебатите за ратификацията на Истанбулската конвенция. Често ми се налага, когато говоря, особено пък на международна публика, да се опитвам да опиша наистина тази безпредседентна антиженска антилъгбата консервативна вълна в България и за да я опиша аз им казвам, че става въпрос буквално за публикации всеки ден през цялата година в публичното пространство, които настояваха върху това, че българския народ е така радетел на християнските традиционни ценности че съответно нашите деца, български, ще бъдат овладяни от така, нали, джендър-идеологията и съответно, нали, народа ще се деморализира и всякакви такива неща, съвсем накратко описано. Лефем, аз няма никога да забравя в личен план, начи някакъв личен план да кажа преди Лефем да се появи, когато гледах Всъщност, организиран е обществен дебат в Софийския университет от тогавашния омбудсман Майя Манолова, който целеше да събере повечето граждански организации, които да се изкажат по темата за Истанбулската конвенция. и тогава аз наистина си направи труда да гледам 4 часа това обсъждане, което се продаваше пряко по телевизията и бях напълно и абсолютно шокирана. Наистина тогава придобих усещане, че сме така в средата на нещо като историческо събитие. Като социолог мога да кажа, че този запис, който тогава наживо изгледах, си дадах сметка, че ще бъде гледан от много изследватели и историци по-надатно. Наистина се притесних, водих много разговори с мои колеги, приятели и така нататък какво може да направим. Ето това, което направих аз с конкретно мои самишленички беше, че основахме организацията LabFam. Това беше октомври месец 2018 година и тогава се включихме активно всъщност в популяризирането на протеста 25 ноември, в края на годината, като провокирахме много от последователите на тук ащо възникналата наша страница да се опитват да споделят защо каузата на женита, каузата на лъгвата и общността е важна, защо е важно да се борим. за полови равенства и защо всъщност въпреки, че вече така истанбулската конвенция беше отхвърлена, си спомняме, като противоконституционна, въпреке това е важно да продължаваме да се опитваме да налагаме проблема за половите равенства в България и да проблематизираме всъщност възпроизводството на нравенството в България и не само защо е важно, но също така как да го постигаме. Това беше началото на моя колектив. В него членуваме жени, както от България така и които са в миграция, които част от тях, например, са били в сектора на домашните услуги, т.е. били са мигрантки домашни работнички. Имаме такава, имаме Лъгвата и също член имаме много известната артистка, доскоро работеше с нас, тя и прави иллюстрациите, кориците на нашите изследвания, Бориана Роса, която е лице на българския феминизъм в изкуството от 90-те години до днес и така нататък, т.е. мисля, че ние сме една доста солидна, сериозна група, коята между другото се разраства с времето. Аз мятам, че моята организация е част от една нова вълна, която се надигна на феминизъм във България. Тъй като съм правила изследване сред организациите във България и неформалните колективи, които се фокусират върху решаване на проблемите на жените и момичетата, мога да кажа, че след дебатите около Истанбулската конвенция има нещо като вълна пък. която е контра тази консервативна вълна в България напоява на феминистки нови организации, на феминисти колективи и всъщност МОЯТА организация е част от тази вълна. Това, което е специфично за нас е, че за разлика от много други ние се опитваме да мислим половите неравенства като свързани с увеличаването на економическите неравенства. тогава, когато се случи дебата около Истанбулската конвенция, където много се настояваше върху ролята на жената като майка, нали, която разбира се, между другото, казваха тогава консервативните гласове ще спаси България от демографската криза и за това и ние трябва да се грижиме за правилната социализация на българските деца и така нататък. Всъщност, а ние виждахме цялото това говорено като една метафора, която Разбира се чисто на практическо ниво, ефектът е ретрадиционализация на социалните роли в обществото ни и в семейството ни, но от друга страна тази ретрадиционализация върви съвместно с оттеглянето на държавата, например, и на публичните услуги, които традиционно са били въведени за целите на това да се опитат да еманципират повече жената, например от тъкму, тази роля на майка, която ѝ се приписва. иначе от така консервативните гласове. Какво имам предвид? Тук имам предвид, например, услугите за детските градини. Ето това е едно изследване, което ние в ЛЕФ ЕМ сме провели. Мога да говоря за него по-обширно. От друга страна, например, грижата за възрастни хора също така. която естественно, че се поема в повечето случаи, естествено в кавички казвам, така се възприема просто, когато имаме патриархални негласки във обществото. Та естествено се поема от жените в едно домакинство и когато ние нямаме такива услуги, които да поемат грижата съответно за деца или които да поемат грижата за възрастните хора, то тогава стигаме до акумулиране такмо на тези традиционни роли, където женския труъл е обесценен, невидим, незаплатен и т.н. И той реално компенсира отеглянето на тези услуги, които се предоставят, иначе се предполага, че би трябвало да се предоставя. И съответно имаме тази ретродуционизация на ролите в семейството и имаме много повече натоварване
на жената. изключително много каза и едно от нещата, които на мен ми прави впечатление е, че говориш на много високо ниво на български язик, което аз до някаква степен мога да си призная честно, че моя бългърски язик е на 17-18 годишно възраст и не е еволирал до толкова с думите и с понятията, които ти използваш. И мислеш те, аз съм учила психология, но дори нямам езика на психологията на български, защото съм я учила на английски. Ти си социолог, ти имаш много по-богат речник пък на български. И мислеше те, разбрахте за какво става на въпрос в крайна сметка. Това, което искам да направя е да обобщя това, което каза на по-прост български язик, за хората, чийто бългърски язик като мен може да е на 15-18 годишно възраст. Това, което разбрах за това, което правите е, че в отговор на движенията и на въпросите, които са възникнали в 2018 година по отношение на ролите на жените, които се очакват ей да вземат, като на майка, която се грижи за всички около нея, която дава от труда си и от усилята от времето и от емоциите си за хората, за без пари, за нищо и така нататък е, че в крайна сметка това, което се получава и това, което държавата бута да направи е да се откажа от отговорността за грижата за жените И за това да дава и да плаща, и да организира, и да строи детски градини, да има пари за гледачки, за гледачи, които да помагат на едно семейство, например в Англия, Ако сте социално слаби, може да ви помогне държавата ти като човек, например, от 450 години да можеш да продължиш да ходиш на работа, да си издържаш семейство, но да получаваш и държавна помощ за родителите си, които можат да са стари, немощни и да имат нужда от помощ и тогава квалифициран труд. ще дойде в дома на майка ти или на баща ти и ще ти помогне с отглеждането на този човек, с грижата за него и така нататък, така че ти да не страдаш и да можеш да продължаваш да работиш. Това, което установявам и за което говориш е, че от 2018 година насам това, което държавата се опитва да направи е да си дигне ръцета от отговорност за хората, за народа, за децата, за старите и да каже Това е работа на жените, те да га вършат. Следователно, айде жените да поемат този безплатен труд. И по този начин, когато на жените им се отнемат тези структури в обществото, които ги подкрепят и им помагат да изкарват пари и да живеят независимо и така нататък, Те остават бедни, остават зависими от съпрузи или от други хора и нямат същите възможности, каквито примерно биха искали да имат. И в този ред на мисли, вашата организация Le Fem, която си създала, започва да се бори за правата на жените като свободни, еманципирани хора в обществото. Защото едно от нещата, които ми направи впечатление, когато казваш традиционните форми на брак, на жените и техните роли и така нататък, ние българите обожаваме традициите. Ние сме страхотни традиционалисти. Ако някой не е живял в Англия, например, няма да разбере какво имам предвид под това каква е голяма разликата като това въпрос за традиции. Българите сме маньяци. И когато някой застрашава нашите традиции или това, което мислиме, че е традиция и че е хубаво, Ние тогава почваме да скачаме навъпреки. И затова искам да почитая, че тук не става въпрос за традиции, става въпрос за права. Въпреки, че говориме за традиции, срещу които вие заставате, вие не заставате срещу традициите. Вие заставате зад жените и техните нужди и права. Това е много голяма разлика и употребата на правилния език за множеството хора е от изключителна важност. Така, че мисля, ще просто почертая това, което аз, нали, разбирам за работата на Лефем е, че застава във и зад интереса на жените, техните нужди, социални, финансови, политически и т.н. Правилно ли те разбраха?
Разбира се, да. Благодаря за това. Обобщението е на пълно коректно. И исках да кажа, че за да не стоиме така просто на нивото на празните думи, ЛЕФ ЕМ проведваме и сме провели две изследвания. Това е част от нашата дейност, декато много от нас са изследователи. Едното изследване беше за това какъв е ефект от липсата на места в общинските ясна и детски градини в София, върху живота на жените. Представихме го тази година, в деня в който излизаха класациите в София. И също така сме провели изследване сред жени, които са работнички, които се грижат за възрастни хора в домашни условия в България. Така, че чрез тези изследвания ние наистина се опитваме да осветим съответно проблемите, които са свързани с грижовния труд, които са свързани с ефектите от липсата, а съответно на толкова нужните публични услуги, които между другото имат такмо и ролята да противодействат на повишаващите се економически нравства, които са преплетени с полови такива. Това са нашите две важни изследвания, които сме публикували, около които е имало публични дебати. Сега, бих искала да кажа, понеже ти споменава Англия, че LFM също така по време на пандемията основа една международна мрежа, която се казва ИСТ, която е мрежа за феминистки организации, които основно се намират в Источна Европа. И нашата основна цел тогава беше, основавайки тази международна мрежа ИСТ, разбира се, Възползвайки се от възможностите на онлайн комуникацията, спомняме си много добре 2020 година, колко бяхме всички фасцинирани и превъзбудени от дигитализацията на нашата комуникация, тогава възползвайки се от тази дигитализация, всъщност, ние се свързахме с много различни организации, заедно в колаборация с TSS, Transnational Social Strike, Всъщност това е една друга организация, която се намира в Италия. Решихме да започнем дебати, лека по лека, да се опитваме да изграждаме и международно феминистско движение, което да се опитва да работи върху проблемите на жените в Источна Европа специално. Разбира се тогава, объединяващата тема за нас, а може би няма изненада за толкова доколко стана въпрос, Дотук загрижовен труд беше именно проблема за тези сектори, които износиха, и въобще проблема за жените, които износиха здравната криза, по време на пандемията, т.н. essential work, може би т.н. основен труд. Не знам точно как го превеждах, но честно казвам в ЛЦМ сега, понеже повечето ни обсъждания и дебати по темата бяха на английски към този момент. Така съществен есенциален. Но тогава в организацията влязоха, между другото, така синдикат на домашни работнички от Румъния, които бяха възпрепятствени да извършват своята работа, тъй като не можаха да пътуват между Румънията и Австрията. Те са позиционирани в Австрия, и също така това бяха основно жени, които бяха от първата линия, които не можеха да си позволят да се изолират, които нали бяха подложени най-вече на ефектите на кризата и така нататък. И тази международна, всъщност голяма мрежа имаше и среща където се събраха 150 активиста и тепърва ще публикуваме на сайта на Le Femme малка книжка, която разюмира основните линии на дискусии, които се проведоха в София между толкова много различни активисти, които дойдоха от Грузия, Турция, от Кюртското движение, от Польша, от Румъния, от Италия и от други, включително западноевропейски страни. Тогава във рамките на тази среща, голяма международна наист, която ЛЕПМ организира, която се проведе в София септември 1922 година, за мен лично беше много любопитен един момент, защото в повечето случаи международните женски движения, които се занимават с труд В последните години благодарение разбира се на страхотните усилия на Коста Динка Кунева, която беше представител в Европейския парламент от Сириза и която е една от инициаторките на Конвенция 189, която се опитва да професионализира, да регулира домашния труд. Международното женско движение в този аспект много се концентрира върху миграцията, защото в повечето случаи в западните държави, включително дори и мигриращите жени от източна Европа са тези, които захранват също сектора на домашните работнички, но Аз, като човек, който живее в България и който е изследвал проблема за работничките в домашни ословия в България, мога да кажа, че те са напълно изоставени всъщност от международното движение. Защото международно движение много се е концентрирало наистина върху отново проблема за мигрантките, включително от източните държави, върхубезценяването и злоупотребите с техния труд в домашни ословия в западните държави. Но в същност, работничките, които извършват грижовен труд, ключно дори в домашните условия в България, те не са синдикализирани, на тях не им се обръща внимание. И това напрежение, например, беше структурало определящо на нашите дебати. И беше структурално определящо по отношение на възможностите да намерим общите положения между толкова различни държави. В рамките на Европейския съюз и в рамките, разбира се, на Източна
Европа. Едно от нещата, които искам да обясня и да дам, така да се каже, малко контраст, защото много хора, може би в България сега, слушайки ни, може би не могат да си помислят даже как може нещата да бъдат различни. И да си кажете, добре, ако жена ми не се грижи за майка си, баща си и моята майка и баща, то кой ще се гриже? И защо трябва въобще да променяме нещата? Пак бих искала да дам примера за това как системата работи в Англия, която по никакъв начин не е перфектна, но освен, че държавата може да ти даде средства с които да си помогнеш и да не имаш професионалисти, защото в крайна сметка ти ако си учил за инженер или за психолог или нещо от сорта, ти не си учил за гледач, ти не знаеш как се гледат хора. Това не идва натурално. и едно е ти да гледаш, а да речеме майка си, баща си, друго е да гледаш друг човек. Много е по-емоционално трудно да гледаш родител, отколкото да наемеш професионалист, който има емоционалната здравина и дистанция, която се изисква за добрата грижа за един застаряваш човек. И, например, в Англия, ако по-ределна или друга причина, да лечеем имаш нужда от помощ за гледането на някой, било то на възрастен човек, на дете с увреждания, на партньора с психични заболявания, които не му позволява да работи или нещо от сорта, на теб ти се полагат помощи. с които, наистина, да ти съобъгъти дохода и да можеш да поемеш допълнителната грижа, която си изисква. Немек държавата ти дава пари, за да можеш ти да се погрижиш. Защото, реално погледнато, какво става, ако... Айде да си представим следната ситуация. Мъж и жена. Напочитира се и 5 години. Нали, семейство. Имат две деца, наречеме тинейжери. И имат застаряващи родители. В един момент жената, първо защото жените по-често са по-слабо платени за същия труд, който извършват и мъжете, Те спират или намаляват работата си. Трябва да гледат болните родители. Я на мъжа, я на жената. Не само, че им намалява дохода, но и може това да им струва повече. Защо? Защото това са стари хора, имат, може би, нужди за ходене по лекари и скъпи лекарства и така нататък. И не само, че дохода на семейството пада, защото сега жената не може и да работи, и децата да гледа, и родители да гледа и така нататак, Но и парите с които те разполагат стават по-малки, защото се грижат за повече хора. И това изсущава цялото семейство. Изсущава жената, мъжа, децата, бабите и дядовците и т.н. Затова това е социален проблем, върху който трябва да се мисли, трябва да се работи. И е лошо, че държавата се опитва да дигне ръце и да каже, абе традициите са, че жените се грижат. И да не даде никакви пари, да не помогне с нищо на семейстата, които в момента страдат страшно много и са опънати на кръст, отгледна точка на цените за храната, инфлацията, тока и прочие. Да, просто искам отново да го върна и да го заземя този разговор, защото в големите мащави на дейностатии, може да ги разбираме на емоционално и философско ниво, но какво означава работата ти с Лев Ем за обикновения човек, за какво се бориш за обикновения човек е по-важно за мен да предадем. Аз
тук искам да си задам въпроса и мисълта. Доколкото им представа Англия, когато излезе от Европейския съюз, тя си отряза много голям прилив от ниско платен и квалифициран персонал. Както се коментира, приемно, жените, които се грижат за възрастни хора от Румъния, например. Които, предполагам, че части от българи, румънци и други източни европейски страни са ходили, приемно в Англия да гледат хора. Една от ползите на пътуващия труд е, че англичаните могат да си го позволят, защото е по-ефтин, когато идва от Източна Европа. А в Източна Европа, ако искаш да наемеш човек, който се грижи за родителите ти, какво е положението? От къде да намериш човек, на който можеш да платиш достатъчно, за да задоволиш неговите нужди, надявам се, и все пак той да се гриже адекватно? Ако говорим за грижа
за възрастни хора, има три форми. Едното е по общински програми, другото е разбира се през частни агенции, третето е неформални мрежи. Неформалните мрежи се формират основно от възрастни жени също така. Имаме феномена пенсионерки гледат възрастните хора, защото не могат да се издържат от своите пенсии. И също така имаме между другото феномена на това, че медицинските сестри или санитарките от болниците се вливат в тази неформална економика, където се опитват да компенсират, чрез допълнителен труд, своите ниски възнаграждения, които получават в болниците, къде то работим. Знаем също така, че има от последните няколко години стачка на медицинските сестри, това е национална стачка, която продължава наистина вече от няколко години. За съжаление Ние им се обръща почти внимание заради това и ние от ЛЕФ ЕМЖ се опитваме да ги подкрепяме, да говорим за съответно тяхната кауза, за техните искания, за увеличаване на заплатите и не само за увеличаване на заплатите, но и за това здравеопазването да бъде по-качествено и по-достъпно. Това със сигурност е залегало в тяхната стачка. Ходим по протестите, взимаме интервюта, непрекъснато писеме, репортажи и така нататък. И включително, както казах, когато участваме, имаме медийни изяви, не пропускаме да говорим за тези жени, които неистина иначе са в страни на обществения дебат и обществения интерес, а те са много важни. И да, те са част от тази неформална економика, която поема грижата за възрастни хора. По отношение на общинските програми, за съжаление, те не са устойчиви, защото обикновено се заплащат чрез европейски програми, т.е. това не е устойчив финансов ангажимент от страна на държавата. Въпреки, че държавата е заявила, че ще предоставя такъв тип услуга, ще видим какво ще стане понататък. А частната услуга, разбира се, тя е скъпа и не всеки
има достъп до нея. Едно от нещата, които и аз бих искала да кажа по отношение на медицинските сестри и лекарите в България, които стъчковат е, че за първи път от 106 години в Англия сестрите, медицинските работници прават стачка в Англия, защото в момента на записа сме в края на 2022 година Те се борят за 17% увеличение на заплатите. Имайте предвид, че инфлацията е минимум 10%. Тук в Англия тока се вдигна с 50% през април 2022 година и с още близо 80% през октомври 2022 година. Неме говориме за страшни повишения на тока и на храна и всичко. и те се борят за 17% увеличение, имайки предвид, че те са слабо платени тук, и имайки предвид тези инфлации. И това, което държавата им казва е, че едва ли не те са виновни, че хора ще страдат в болниците, че те ще стъчкуват, нали, следователно хора ще страдат. и че техните искания не са възможни да се посрещнат от бюджета на държавата. Междувременно обаче, ако гледаш как той харчи пари и така нататък в държавата, се вижда, че абе не е баш така. Така че тези проблеми ги има и на Запад и дори в развитите държави като Англия, Но това, което прави разликата в Англия с прямо България е, че тук държавата поне ще ти даде някакви пари, с които да платиш дори източно европейците, които издват в Англия, за да гледат и за да се грижат за старите хора или за децата и талинтата, защото има и много дете гледачки тук, които са от източния блок. Но в България няма. В България е много по-трудно да имаш някаква такава помощ. И е важно да говорим за това какви са проблемите и когато има такива стачки на хора, които са платени от държавата, билото медицински лица или пък учители или каквато ще е да е друга държавна работна ръка, трябва да стъчковаме всички, поне според мене, защото в крайна сметка, като отиш в болницата и няма достатъчно хора, които да ти обърна внимание, защото заплатите са ниски, И е по-добре да работиш в коста или да бръшеш прах някъде в някой хотел, отколкото да работиш като медицинска сестра. Ти в крайна сметка си го закъсал като пациент в тази болница, защото няма хора, които да работят тази работа. И всичкото това е мрежа и всичкото това ни афектира всички.
И то, както и в училищата, те са свързани на нещата. Читавите хора се прогонват с ниско заплащане и с лошо третиране и невъзможност да установят своя авторитет. Прямо когато говорим за учителите, както бяха лишени преди години от възможности да въдворяват повече ред в стаите. Читавите хора бягат, търсят да си намерят по-добро препитание или в други страни. Остават тези, които са или смятат, че нямат друг избор в живота или тези, които са наистина много любящи хората и искат на всяка цена да дават каквото могат, защото няма кой друг. Но в крайна сметка качеството на това, което ти получаваш като отношение спада страшно много и могат да те третират като някакъв парцал. Могат, да. Не казвам, че на всяка дете. И преди време, когато имах преживяване с мои близки по болници, виждах работниците в болниците как не някои от тях дават повече всякаш от всичко от себе си. Даваха отвъд това, което някой би очаквал от тях, за да се случи нещо, да има грижа за човека, но го има и проблема с това, че в повече случаи може да стане така, че да те тратират като един чувал с картофи, който да го мятат наляво и надясно. Едно
от нещата, които се зачурих още в началото, когато говореше за Истанбулската конвенция, ти каза, че е била счетена за неконституционна. Доколкото аз съм запозната с Истанбульската конвенция, тя е създадена с цел да опазва жените и момичтата от насилие. Какво по отношение на това и на конвенцията се изчело от българския парламент за противоконституционно? Целият дебат
о това дали е противоконституционен или не се въртеше около... аз съм заправила мъждроти, тук трябва да проверя точно как беше формулировката и в кой абзац са от истанбулската конвенция, но се въртеше около това, че тя ще всъщност легализира еднополовите бракове. И не става въпрос даже за бракове, става въпрос за съжителство всъщност. Съжителство. където в българското законодавство се говори за фактическо съпружеско съжителство в последно време и се настоява върху съпружеско, защото спред бългърската конституция за партньори могат да бъдат защитени само мъж и жена. Около това беше целият дебат и във Конституционния съд и след сия на това Конституциония съд отхвърли Стамбулската конвенция като противоконституционна в България и за това се премина вече конкретно към битки около изменения на закон за защита от домашното насилие, които битки се водят досега. Все още закона не е внесен в Народното събрание за гласуване, а беше отваряна няколко пъти на обществени обсъждания. Мисля, че на 12 декември ще има отново нещо като конференции с представители, различни... на властта, където, вероятно, ще стане отново на въпрос за закон за защиту от домашното насилие и измененията, които трябва да се направят вътре в него. Истина е, че включително този закон попадна във водовъртежа на непрекъснатите избори. Политиците смятат, че това не е тема, която е належаща и никой не се захваща да всъщност бутне този закон на гласоване в Народното събрание. Така че от 2018 до сега е прекъснато всякакви обсъждания по комисии, по заседания около закона, който не е финализиран в кончателен
вариант. Чакай сега. Искаш да ми кажеш, че от една конвенция, която има за цел равноправенство между хората и защита на жените и децата, стана и се извади един косъм информация за равноправието на еднополовите двойки. И оттам насетне се бутна цялата къща, изгори се матрака за едната бълга, ставайки въпрос за опазването на жените и децата в България от домашно насилие. Това е било една причина, проди която те са казали, а, ние повече тук няма какво се занимаваме, това е против нашата конституция. и жените и децата, декто биват бити и убивани сравнително често поради женомрастото в България, няма нужда да го мислиме и 4 години вече са минали и закони не се вкарват, не се разглежат системно за защита на децата и жените от насилие в дома. Това ли
ми казваш? Да, точно това казвам. Точно такова е положението и проблема се изнася изцяло на гърба неправителствения сектор, който между другото изнемогва и той също така е недофинансиран. Това е една услуга, която не е предоставена също навсякъде в държавата, както знаем. Има много малко центрове и кризисни центрове, те са 13 на брой, само в цялата държава. и много често дори юристите, дори психолозите понякога са принудени да продължат своята работа на доброволчески принцип, тъй като организациите са недофинансирани, те нямат осигурено постоянно финансиране. Това със сигурност също така е била пречка от страна на Тогавашните политически представители да искат да ратифицирате Истанбулската конвенция, тъй като Истанбульската конвенция щеше да ги задължи да поемат и повече финансовът ангажимент. В България сме уникални най-вече около Истанбулската конвениция, както знаете, с джендъра. Така че това е една игра на езика, която никъде друго да не се случва по начин в който се случи
тук. Аз се замислям по различни теми, може би по въпроса, че като са се хванали за един косъм, че е било причината, всъщност тук идва разликата между причина и повод. Използвали се го явно като повод и припомням, че явно е било на въпрос на или всичко или нищо и че щом е нищо няма да си вземем абсолютно никаква полука. Може би, защото в нашото семейство няма насилие, защото в нашето семейство никой няма да ни посегне, защото ние сме в политиката, не говоря за себе си, а за те, от които зависи. Така, че хората, които реално страдат от домашно насилие, например, честно казвам, кучета ги яли. Зачудих се тези кризисните центрове. Възможно е да си мисля грешно, че те са по-скоро решение на симптом, отколкото на проблема, на основата на проблема. И се чудя всъщност дали имаш наблюдение на какво се корени домашното насилие и разрастването му за това, че тези центрове са тотално изнемогващи. Защото ние може да се опитаме да помагаме на хора, които са жертва на насилие, но въпрос е как можем да развием културата на обществото и какво можем да подобрим в обществото, което причинява разбояването на домашното
насилие. Като психолог искам да кажа много на кратко една дума. Мизогиния или по-напрост български женомраство. Това е корена. Към децата. По същия начин в патриархата ценността е, че мъжът е най-ценен, най-важен и т.н. Всичко друго живо покрай него е подвластно и неговият живот не е чак толкова важен. Към децата има друг вид отношение, което е, че ти си моя частна собственост и аз мога да правя с тебе каквото аз реша. Едно от интересните неща, което е контраст между България и Англия е, че аз съм питала баща ми, питала съм дядо ми, питала съм майка ми някога дали са ги удрали и били в училище учителите и те са ми казвали не, как така? Докато в Англия съм имала приятели, познати, колеги, лектори, които са казвали как това са хора на поколението на баща ми и на майка ми и са казвали как са ги били в училище. Учителите са ги убили и са им посягали. И тука идва на родопсихологията и може би позитивите на това, че сме били под едно ропство, друго ропство и така нататък, че сега ние не търпим някой на нас, на нашото дете да посегне. Ние може да си чупиме детето от бой във къщи, защото е нашото дете и ние може да си правиме какво си искаме с него, но ако някой друг посегне, тогава вече ставаме страшни. И от там идва и идеята за притежание и за насилие на деца. Той е мое дете, аз мога да правя каквото искам. Това е моята жена, аз могам да правя каквото искам. От там идва. Искам да се
намеся. Според мен, подобно на това видео, което ти изпратих, може би ще го споделим някой път, смятам, че е стоеностно на жената, която коментираше това, че основата на нейната работа е била в началото изцяло към феминизма. и в последствие си е разширила сферата на работа към и проблемите на жените и проблемите на мъжете. Защото тя тогава коментираше, че например не се обръща достатъчно внимание на това, че мисля, че нещо от сорта на 90% от самоубийствата в обществото са на мъже, значи има проблем върху който не се работи. Какъв е източника на този проблем? Ако мъжете в голямо мнозинство, примерно да кажа, не знам какво, когато се прибират вкъщи, щупват жена си, децата си от бой. В какво се корени този проблем? Идва ли от чувство за безпомощност? Идва ли от чувство, че нищо не можеш да постигнеш, че не можеш да се справиш с това, което обществото ти налага като очакване, ще ти трябва да издържиш едно семейство, защото същото общество налага на жена ти да се грижи за други хора. От къде идва тази нужда да избиеш в някаква посока или на насилие към другите или накрая да се самообиеш. Смятам, че не е толкова едностранно да се гледа, че, видиш ли, мъжете са златните писани яйца и че няма никаква причина да те да се държат както се държат. Трябва да сме малко по-балансирани според мен и да задаваме повече въпроси, вместо само да сочим с пръст. Разбираме,
и точно това си го говорихме точно преди записа и преди Лея да се включи и казах, че доста от проблемите, и ще се повторя за нашите слушатели, дори на мъжете идват от патриархата, защото мъжете са били в власт и все още са в предоминираща власт. навсякъде, където решения се взимат за това как се живее, как се изкарват пари, кой какво, къде и що. И патриархата идва заедно с много токсична мъжественост, която казва, че мъжете не могат да плачат, мъжете не трябва да чувстват и така нататък. И мъжете, заради което не търсят помощ, не се обръщат към терапевти и професионалисти за емоционалните си нужди и накрая изпадат в такива състояния, в които това потисничество над човека, над тяхното емоционално здраве избива в други насоки и събирайки го с чувството, че това е жената и ти можеш да си правиш каквото си искаш в дома ти Става точно тази експозивна и грозна ситуация, в която мъжей, които нямат набор на здравословни средства за самопомагане и не търсят помощ, се прибират вкъщи и бият. Примерно. Има си причини и смятам, че един от проблемите е, че да, говориме за феминизъм, говориме за хуманизъм, говоримо за права на мъжете също, но не говориме за структурите, които са изградили системата, в която живеем. Структурата, която ти казва, ти като мъж нема да ревеш, ти като мъж нема да правиш еди кво си. Ако еди какво си правиш, ти тогава не си мъж, ти си гей, ти си еди какво си и фърли се от мост, примерно. Много е сложно и комплексно, но в сърцето си, по-вечето от социалните проблеми между половете и не само между половете, но и за всеки едноделен човек, идват от системите, структурите, вярванията, които са изградени в патриархат. Сега, докато говореше,
се замислих. Аз твърдя, че ние, хората, като всяко подобно живо същество, търсим начини да си разширяваме зоната на комфорт и да тестваме лимитите над които вече, ако ги прекрачим, ще срещнем отпор, който не искаме да срещаме. и съответно когато създадем като общество тази зависимост между мъжете и жените, че жената е принудена да стигне до заключението, че тя трябва да поема грижовната функция, а пък тя да зависи финансово от мъжа си и когато мъжът чувства, че в къща има човек, който е принуден и че няма избор освен да бъде с него, защото иначе е в толкова неблагоприятна ситуация, че тази жена не може да напусне, Тогава започваш като едно живо същество, за съжаление, да тестваш докъде можеш да не бъдеш добър човек, да можеш да си го изливаш на другите, да мачкаш другите, преди да срещнеш отпор, който е наказание, което да те възпрепяства да го правиш повече. Аз просто го виждам и в децата, независимо от пола. Виждам го у себе си като мисъл, като импулс, в някой случай и анализирам откъде идва импулса да не спазваш обществените норми, да не се държиш добре с някого. Какво ще стане ако не се държиш добре със него? Кво ще стане ако си грубян? Кво ще стане ако си заедлив? И някои хора, надявам се това стават популярни по-разни видеоклипчета в YouTube, как се държат като тотални разглезени нещожества в някой ресторант, прямо защото не са получили салфетка. Тестват да видят кво ще стане и къд няма отпор се превръщат в това типично име Karen. заедливо и незачитащо другите хора. И припомням, че има такава връзка, когато направиш такава зависимост между партньорите в едно семейство, че те не могат да се разделят с лекота вследствие на злоупотреба никъм друг, тогава тези злоупотреби се разрастват и затова има нужда хората да получат възможността да реализират себе си по-равностойно. И втората мисла беше, аз имам спомени от това, което са ми разказвали родители и баба ми. Примерно, че всъщност са ги били в училище, но горе-долу по наше време, бледо си спомням, лишиха учителите от правата да посягат на деца. И тогава вече пък избухна тази вълна на абсолютно незачитане на учителя, на абсолютен хаоз в час и просто го вижда в очите на учителите тази безпомощност да не знаеш какво да направиш, особено когато не си изграден като авторитет да въдвориш ред с присъствието си и с интелекта си не съзнанията си, а със своята тежест на твоята личност. Тази това ти опонирам, че според мен не си права за това, че не са ги били, били са ги, това е просто по мой спомен, не са факти. Може би родителите
ни и прародителите ни имат различен опит за годините им в училище. Моето семейство не е изстрадало от насилие в училище, поне за хората, за които знам. Аз слушам
с голям интерес и всъщност отпадането на авторитета на учителя и да кажем на учителките и разбира се защото си говорим за феминизиран сектор така че нека да учетем и това, че в повечето случаи учителската професия се практикува от жени. Отпадането на авторитета на тази професия е свързана с много неприятната стачка, която се беше случила преди повече от 10 години вече. Известната учителска стачка, която го продължи 40 дена, над 40 дена. Аз към онзи момент бях студентка и някак си тя мина покрай мен. Не се задълбочих много в нея, но пък после трябваше да провеждам редиция интервюта с учителки, които бяха абсолютно травмирани. от този дебат, който се изсипа на тяхната глава. След него... се случи тъй наречената оптимизация на училищната мрежа. Много училища бяха затрити, тъй като много от населените места в България са си променили демографския профил. Няма необходимост от толкова много образователни институции. И също така беше бюджетирането на училищата обвързано с делегирана държавна дейност, т.е. с набройка ученици. но дебата в онзи момент, който беше много засилени от родители, твърдеше, че българските учители те са накадърни, неквалифицирани, те за нищо не стават накратко казано на популярен език и всъщност ние поради тази причина трябва да се опитаме да диференцираме заплащането както на училищата, така и на учителите. И това беше едно много унизително говорене публично, което даде ефект. много мощен и върху отношението на семействата, изобщо върхи отношението цялостно на обществото към учителската професия. И съответно тя загуби своя авторитет. И да се върнем към това как може да се противодейства на патриархата, който произвежда полвобазираното насилие. Отговорът обикновено е чрез превенция, разбира се, чрез включване на темата за половите на равенство. изобщо за пълвобаризираното насилие, за сексуалността в училищата. Обаче след Истанбулската конвенция това е почти неосъществима идея, защото точно в дебатите се концентрираха тогава върху това, че децата ще бъдат образовани в това да си сменят пола както им дойде. Общо взето. И ще бъдят образовани в джендърна идеология. Така, че много от организациите имат проблем с възможността да се включват в часове, за да преподават съответно и да се опитват да специализират децата в една чувствителност към така овбазираното насилие. И другия отговор, който обаче не е част съвсем от ангажимента на организацията, защото те са претоварени и нямат много възможност да се занимават с това, е чрез изграждане на едно силно феминистско, а всъщност социално движение, което да се опитва систематично в публичността да говори по тези проблеми. За съжаление в България по тези проблеми са говори в повечето случаи само около 8 марта и около 25 ноември, но феминизма не присъства устойчиво в нашата публичност. Изобщо феминистската перспектива не присъства устойчиво и разбира се това е частично така, тъй като много, както казах от представителките на тези организации са претоварени с работа. До сега си говорихме за това как те са недофинансирани. Общо заето се чудат, нали, от къде да намерят как да скъпят бюджета, как да помагат буквално практически на жертвите и не им остава изобщо възможност да мислят за публични интервенции, за разрастване на феминистското движение и мога да кажа, че проблем пък се появява следствие на което сред новопоявяващите са активисти, които нямат възможност да се социализират в феминизъм, чрез наши, нали, някакси дебати, а в повечето случаи следат, да кажем случуващото се в САЩ. Нали, казвам го от опита ми, включително със студенти, които ако следат някакви политически дебати, то в повечество случаи те ги следат именно в САШ. Защото, например, си упражняват английски. Но този опит, той не може просто копипейст да бъде приложен в едни съвсем различни условия. И в този смисъл наистина, не само превенция, не само включване в образователната система, в училищното, дори и предучилищното образование, защо не? но и също така активно участие в публичните дебати, поставяне на феминистка перспектива по отношение на актуалните политически процеси, които се случват. Нещо, което направихме в днешния подкаст, например, когато си говориме за така наболялата тема, за издръжка на живота и съответно много болезнените ефекти от економическата криза, която се понася от всеки от нас, а няма никакво съмнение, например, се понася много тежко от ето медицинските сестри в България, които споменах, които почти са на нивото на оцеляване с една минимална заплата в България, която не може да покрие невероятното поскъпване на разходите на живота в
момента. Зачудих се какви са хаозите, които в момента са най-актуални, които най-много, ако се вложи усилия в тях, сега ще доведат до най-значими резултати, за които се струват обществото да обърне внимание, да се объдини с една мисъл и с общо усилие за тях. В областите, в които ти имаш наблюдение, страст, визия и
дейност. Аз мога да кажа няколко коления, които ми се струват важни и които те са в процес на случване в нашето общество. Разбира се, това със сигурност е каузата за законната защита от домашното насилие и най-после неговото финализиране и съответно задвижването му към гласоване в народни събрани и да стискаме палци да не се разпадне. Отново Народното събрание. Не знам, вероятно вървиме към нови избори, за съжаление обаче. Не знаем дали ще има кой изобщо да гласува този закон, но то е важно на първо място. След това ми се струва, че имаше много важна инициатива на Лъгвата и организацията, които почти не споменахме, но те наистина преживяха безпредцедентно насилие следствие на Истанбулската в Конвенция. когато имаш поредица от нападения от представители на неонацистски групировки, над отделни хора, включително дори и имаше нападение в общностия Център Рейнбъл хъб, където беше изпотрошен от боян ръсате и мотивирани от това безпрецедентно насилие, лъгвати организацията отново повдигнаха. Темата за това да бъда криминализирани действията като престъпни, които са предприети, чийто мотив е половата ориентация и включително половата идентификация на жертвата. Това е небезизвестният член 162 от наказателния кодекс. Много важна инициатива, която в момента се случва. и която също остава незабележима. На нивото на темата за економическите и половини равенства разбира се подкрепата на стачката на медицинските сестри и тяхното искане за увеличение на заплащане, но също така и ратификацията на Международната конвенция 190, това е конвенция на МОД, Международната организация на работниците. която се опитва да регулира и да третира въпроса за сексуалното насилие на работното място. Тази конвенция имаше някакво очакване от страна на женските организации, че ще бъде ратифицирана, но не се случи, защото правителството падна отново. И не на последно място също така Едно нещо, което на мен ми се трува важното, за съжаление не се обсъжда много широко сред феминистките, е премахването на един закон, който беше принят в 2016 година. Той беше всъщност наложен от тогавашния патриотичен фронт, който е представител на крайната десница в България. Закон за забрана наносе на покривала в публичното пространството и наречения закон за бурката. Защо го споменявам? Защото ми се струва, че в момента покрай мобилизациите на жените в Иран, където развяването всъщност на покривалото се превърна в символ на освобождението на жените, а в символ на тяхната борба срещу един авторитарен режим, ние смятам, че трябва да обвържаме Някакси тази борба на жените в Иран с изискване за премахване на този наистина срамен и наистина дискриминационен по отношение включително на нашите мълциства, по отношение включително дори и на мигрантите закон, който беше наложен към онзи момент съществуващите формации по триотичен фронт. Това са накратко няколко важни линии, които тъкат в момента в България и които разбира се с колкото специфични, толкова и общи мисли за феминистското и лъгвате движение в България, в Европа
и извън Европа. Да, това, което ти споделяш за последствите от отхвърлянето на Истанбулската конвенция и вълната на насилие, която последства, смятам, че отново е в подкрепа на моите утвърдения, че когато хората чувстват, че няма да има отпор срещу това, че те се държат насилствено и незачитайки неморално към други хора, тази група хора си позволява да го прави, защото просто няма да има наказание. Нашата природа на приматия и подобни е точно такава. Маймуните го правят това. Да, много живи същества, което знаят, че нямат да бъдат наказани, се държат отвратително с други, докато някой не ги научи, че няма да бъде толерирано. И това наистина започва и от законодателство, започва и също и от образователната система, създаване на уважение към образователната система и изграждане на нейния авторитет. Защитата на тази система, защото смятам, че западането на България като държава с бъдеще започна от унищожаването на образователнота система и здравната система. Така че за мен това са някои приоритети, които задължително трябва да се работи върху тях, ако искаме България да има бъдеще. Мое скромно мнение.
Съгласна съм с това послание и аз също така си пожелавам все повече политическите партии да се ангажират с проблемите на женица, с проблемите на лъгвата и обучността и не трябва да забравяме, че така симптом за лошите ефекти на тази консервативна вълнаокоистамбулската конвенция беше и спада на присъствието на жени В Народното събрание организация Екатерина Каравелова, например, проведоха едно изследване, което показа действително прязък спад на присъсната жени, където се порди пък дебата, разбира се, за това трябва ли да се борим, например, за квоти в листите на партиите. Но, така ли и иначе, от една страна партите трябва да се постараят и те, жените да присъстват повече и от друга страна, не просто това да бъдат само жени, но да бъдата жени, които да са ангажирани с проблеми, а с проблемите на жените и да ги чуваме все повече от трибуната на Народното събрани? Също така бих се радвала и синдикатите да се ангажират, разбира се, с проблемът с женския труд. Една кауза, която със сигурност е на сърцето на моята организация ЛЕФЕ. Ние се опитваме да налагаме тази проблематика и сред синдикатите.
В този ред на мисли се подсещам, тъй като моята приятелка често ми споделя за сблъсъците, които има тя в своята работа и в опитите да си изгради своя авторитет и да бъде уважавана като специалиста, за който е наета да бъде. Тези сблъсъци най-често са със мъже, които са по-агресивни и настъпателни, отколкото тя има дързостта да бъде, и съответно ако тя иска да бъде нейната дума да се чува толкова ясно и да бъде зачитана колкото на тези други специалисти с които ушки им трябва да работят като екип, тя трябва да повиши своето ниво на агресивност, да го изравни с тяхното. И се замислим, че създаването на култура дори във фирмата и във правителството, във съобществото на това, да не се толерира тази дори пасивна агресивност или различни нотки и формички на агресия, които потискат тези, които не са достатъчно дръзки да се бият с зъби и ногти, но имат капацитета да внесат много стойност. Изграждането на такава култура, която не толерира тази агресия смятам, че може да бъде много полезна и преполагам, че, може би, същата подобна агресия се среща и в Народното събрание, което отблъсква жени. Аз тук спекулирам, гадая и разсъждавам на глас, но допускам, че отново тази динамика на отношенията, където жените трябва да си изравнат като агресия с мъжете, за да бъдат чути и възприяти в тази общност е главен
проблем. Определено това със сигурност го има. В Англия нон-стоп се говори напоследък за това как ако си жена в политиката много повече получаваш съобщения през медиите, имели и така нататък, които са негативни, да кажем по най-милите параграфи. и стигат до заплахи за живота на тези жени и така нататка. Не знам дали това е феномен в България, може би ли ай има повече информация, но говорим за женомраство към жените, които поемат инициатива и са в тези политически среди. и заради които много други жени не биха искали да влязат в този сектор. Има го и проблема за това как колеите ти се отнасят с тебе, как обществото се отнася с тебе като човек и по-важно да почертая жена в политика с власт, с позиции и т.н. И да, трябва да се работи върху това, защото ако нямаме репрезентация, ако нямаме представители жени в парламента, няма да имаме представители на 50% от населението в политиката. Жените разбират женските проблеми, мъжите може да разбират мъжките проблеми по-добре, нали? Затова даже си говорим за женски проблеми, за женската седмица от месеца и някакви такива неща. Това са проблематики, които жените разбират. Жените имат много по-ясна представа за това какво е необходимо. Може би едно от нещата, които аз сега се сещам е, че може би в училищата няма машини за тампони в туалетните. Защото управителите, по-често на училищата и на хората в политиката, които правят решенията за това какво има и какво няма в една училищна туалетна, не са се замислили, че аджебъкът си на 15 и ти дойде цикъла изведнъж и не си подготвен, може да не искаш да искаш от приятели, приятелки, тампони, превързки и т.н. и това трябва да го има като ресурс. И затова ако има повече жени, които са в позиция на власт, В политика, в каквато ще да е насока, те могат да се погреждат за невидимите нужди на 50% от населението, които изостават, когато имаме само мъже в политиката и в позиции на власт. Затова определено има нужда от репрезентация на жените във всеки един сектор и нужда от това да бъдат изслушвани и да им бъде давано пространството да се поглеждат за нещата, които стотици години никой не преглежда и не установява като нужда
и приоритет. Спрямо това, което видяхме като активности на Lefem, осъзнавам, че отново засегнахме само шепичка от тях и само до някъде повърхностно, но се надявам, че с това, което коментирахме, заплаваме интерес на пъне някой от вас, нашите слушатели, да се поинтересуват повече от дейностите на Lefem. Линк към сайта им ще бъде в описанието, иначе е lefem.org. За мен този разговор беше интелектуално преповдигащ, запалва и подновява интереса ми да науча повече от тези проблеми, да видя аз как мога да бъда по-адекватен член на обществото. Към всички слоеве и всички групи, мъже, жени, членове на ЛГБТ общност, например, и така нататък, осъзнавам, че извеличам своята стойност и се надявам ви да се чувствате по сходен начин. Много
благодарим на Леа за гостуването. Надяваме се, че хората наистина ще се поинтересуват от дейностите на Лефем и ще проверят как могат да вземат участие и в инициативите, в подкрепите, в събитията и т.н. И мисля, че ще попитам Леа за заключителни думи, за нещо, което може да смяташ, че сме изпуснали да кажем, което е супер важно. и също къде може да те намерят хората, теб или организацията разбира се ще дадем всички линкове, които препоръчваш
в описанието на подкаст. Благодаря много за поканата и за този безценен разговор, както споменах в процеса на нашия дебат. Всъщност има изключително малко добронамерени платформи, в които ние можем свободно да дискутираме толкова важни въпроси, каквите обсъждахме тук, така че аз много се радвам на вашия подкаст и вярвам, че той е много полезен за слушателите и слушателките. Мен могат да ме намерят съответно през имейла например на Лефе, който е качен на сайта. Вие го споменахте. Но във Фейсбук съм Леа Вайсова, във Инстаграм също така съм Лея Вайсова. Но в интерес на истината предпочитам във Фейсбука да ме добавят, тъй като Инстаграм не го използвам толкова активно. Чудесно!
Ще сложим всички линкове, които препоръчваш за контакт в описанието, както казах вече. Наистина сме много благодарни и се надявам хората, че, отново казвам, ще потърсят повече информация и ще се включат в инициативите ви.
Айде, че вече знаете какво имаме да споделим допълнително. Призиване, ако ви харесва нашето съдържание, можете по ваше осмотрение да изразите вашата подкрепа, дали с съвети, идеи, препоръки за теми, гости, а също така, ако решите да ни почерпите с едно кафе. чрез линка за BuyMeACoffee. Това със сигурност много ще ни зареди с енергия и ще ни направи, може би, надявам се, допълнително по-креативни и с по-интересни въпроси, които да имаме към нашите гости. Също не
забравяйте, че имаме курсове, за които трябва да се запишете, ако имате интерес по темите, по които са те. Намерете линковете и повече информация в описанието. Благодарим и
до скоро! Чао-чао! Чао, чао!
Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.
More from Leah

Coping vs Healing: When is a person done and truly ready to move on from therapy or coaching?

97. Какво е това - Дизайн на Човека? интервю с експерт Милена Бокова| Секс и Щастие Подкаст

Какво се случва на Тантра семинари - Теди, Лия и Димитър Кръстев | Секс и Щастие Подкаст

94. Рисковете, които поемаме в търсенето на БДСМ партньор [мини епизод с Теди] | Секс и Щастие

92. Как да кажеш на семейството за това че си в ЛГБТ двойка | Секс и Щастие Подкаст

90. Мъжете нямат приятели и жените поемат бремето по статията на Мелъни Хамлет | Секс и Щастие

84. 400км поход, 10 дни мълчание - на път към себе си [мини епизод с Лия] | Секс и Щастие Подкаст

83. Основи на Тантра - интервю с Димитър Кръстев - част 2 | Секс и Щастие Подкаст

82. Взех ли ти дъха? (игра с дишането) [мини епизод с Теди] | Секс и Щастие Подкаст

