99. Как да живеем по-щастлив и здрав живот? | Секс и Щастие Подкаст

Дами и господа, за финала на този сезон ви представяме темата за как да се чувстваме добре в живота си. Представям ви водещите, мене си и Какалия.

Много благодаря, Теди! Страхотно преживяване целия сезон, изпълнете с толкова много енергия, страхотно просто, не мога да повярвам колко бързо мина всичкото това време, всичките тези изпълнения. Не, не, не, не! Беше перфектно! Не мога да повядрам, че сме на края и се надявам, че с този епизод ще ви отвеем шапките. Ако нямате шапки, моля ви сложете си, защото трябва да ги отвеем. И после да ни пишете и да ни кажете, окей?

и сякаш фалшивата персона, която успяхме да присвоим, да се изчерпва и сега можем да се върнем до реалността, в която сме осъзнахме, че в доста от епизодите ни засягаме теми, които макар да са градивни и полезни, също имат своята тежест в така емоционален аспект и решихме да опитаме да завършим с малко по-позитивна нотка.

и да влезем в набързо измислени роли, които дойдоха в една пълна импровизация и да внесем нотка на забавление. Въпреки, че темата не е толкова забавна, колкото самото, може би, включване, важна е и смятам, че позитивно може да ви обогати и да ви постави в едно по-позитивно настроение. Решихме, че ще си говорим за нещата, които ни правят по-щастливи и по-здрави, защото те са много, често ги заправяме, често ги неглижираме, а пък са прости. И можем да ги внесем в еженевието си с голяма лекота, ако решим да го направим за своя мисия и самоцел.

В този ред на мисли наскоро слушах епизод на друг подкаст, в който се коментираха отново хубави стъпки, които човек може да направи, за да се чувства по-добре, да живее по-градивно, по-продуктивно, по-щастлив със себе си, в живота си, с партньорите си и т.н. И разбира се, не е като да съм се родил вчера, чувал съм ги тези съвети доста пъти и както и очаквах от себе си бях напълно съгласен, да, напълно, точно така е, да, много добри съвети са това и мога с лекота да ги споделям и с други, да им казвам, ето, това е добро решение. Но, както и винаги правя, да, съгласен съм с дадения съвет, приемам го и протакам. И пак, и пак, и пак. И то това е главния проблем, че ние ги знаем тези съвети, но е хубаво, както и преди сме казвали, да си ги повтаряме. Защото да се връщаме към началото, към основите, помага. Е, веднъж пък ще вземе да се решиш да разбиеш този цикъл на протакане и след това да си съгласен или по-скоро съгласен си и след това протакаш, след това се самосъжаляваш. И после решаваш следващия път, че опиташ, после пак си съгласен и така. И в продължение на тази мисъл се сетях за разговора ни с Димитър Кръстъв, който даде, например, тази идея, как да обичаме себе си. Че това е основополагащо. Първо да обичамем себе си. Да, да, да, съгласни сме, разбира се, няма никакъв проблем. и не го правим. И едно добро решение е да се уловиш, че в този момент пак си с готовността да протакаш и си кажеш РОХ! Няма да протакаш пак! Стани и го направи! Сега можеш, сега си на пътя отново да протакаш Сега е моментът в който можеш да решиш да не съжаляваш. Изех, че го направих. Особено направих това, което в епизода с Димитра Кръстев за това да станеш, да отидеш пред огледалото, да си се усмихнеш на себе си, да си кажеш обичам те. Напънах се, знаех, че ще ми бъде зор да го направя, даже когато го коментирахме ми, усещах съпротивата в себе си. Отидах пред огледалото, светнах лампата, имаше това напрежение в мене, осъзнавайки, сега ще го направя. И това, не, не го прави! Ще бъде много неловко. Но не, напънах се и го направих. Протакам го това от много време, знаех си, че ще го протакам. Голових се, че сега е моментът в който пак го правя. И реших, отивам. Колкото и да неловко, ще го направя. И го направих. И много интересно беше реакцията на тялото ми. Усетих, може би, когато се отпуснат краищата на кръвоносните съдове, капиляри ли бяха, в главата ми, по горната част на главата ми и тила, Просто усетих това гаделичкане от както всяка шкървта си проправя път към досега свити капиляри. Като гаделичка не малко по главата, просто това отпускане на напрежението беше така интересен феномен, който аз обичам да се самонаблюдавам и понякога даже е малко странно и ме изкарва примерно от игра, когато практикуваме BDSM с моята партньорка и примерно тя прави нещо на мен и аз го изживявам и част от мене продължава да анализира какво чувствам, как го възприемам как ми влияе, просто такъв е ума ми. И ми беше интересно да наблюдавам каква реакция води това до тялото ми. След това, когато си седнах пак на стола да си продължа подготовката за епизода, просто усещах как някаква усмивка се опитва да се прокрада в лицето ми без аз да я контролирам. Просто чувствах едно облегчение и мускулите, които контролират усмивката ми, някакси ми създават едно желание да имам малко усмивка. От усещането, може би, за успех, за постигането на цел, която ми беше трудно да се преборя да я направя, но може би и това беше частично и реакция на моето подсъзнание, което реагира на жеста, който правя към себе си и към него.

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия. Аз съм Теди. Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години. Аз

съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg.

Една от интересните неща, които бих искала да обележа по това, което каза Теди е, че както в по-ранен епизод говорихме с Мария Стоянова на тема депресия и разстройства, нали, които са свързани с нервите, емоционални такива, тялото и ума са много свързани и трябва да си го напомниме това, че когато се грижим за тялото, се грижим и за ума и когато се грижим за ума, се грижим и за тялото. И в този момент това, което обясняваше Теи е един пример за един много красив момент, в който той почита себе си и тялото му отговаря и му се усмихва и иска да има тази връзка с него, която да е позитивна и да е обичаща себе

си. Да, тъй като бях захласна във спомена от това което коментирах докато го коментирах не съм сигурен дали споменах това, че пожелах и реших да го направя да си погледна в очите и да си кажа обичам те. Дори сега като го коментирам отново разбира се усещам тази неловкост и съпротива и реших да не приключа с този жест и да се скрия от огледалото, но да остана за момент да си дам тъмб зъб с дигнат палец и да си каже ти си мой приятел. Защото това беше всъщност част от съвета и на Митко, Нимитър Кръсев. Не само тази стъпка да си кажеш обичам те, но също и да бъдеш приятел на себе си. Да се отнасяш със себе си, все едно твой приятел е дошъл при тебе с нужда от подкрепа. Да си сподели проблема и да бъде подкрепен от теб. И да не това го коментираше той, че ние това трябва да го правиме към себе си, това отношение да имаме към себе си, а го нямаме, аз го нямам. И затова реших да си кажа на себе си, ти си мой приятел. Трудно ми беше, неловко ми беше също за това, но казах, окей, дай си шанс, опитай сега, пак ще го протакаш. Колко време мина от епизода, когато го записахме, накарах се най-накрая, ставай и отивай. Пишеш го това в подготовката си, даваш го като съвет на хората да се уловят, че протакат и да се спротив да вземат да отиват да го направят най-накраят. Еми, бъди първия, в този момент. Повеличи крак. Дай ме

вдъхновението. Надявам се. Едно от нещата, които ми мина през главата сега, когато говореше за това е как трябва да познаваме себе си от какво имаме нужда, за да си го дадем. Защото понякога не знаем, че имаме нужда да си кажеме, че се обичаме. Понякога не знаем колко е важен за нас съня или някой човек или някоя рутина, за която до вчера е било просто прието, че всеки ден се случва и така нататък в един момент ни го отнемат. Представете си живота си, ако утре ви кажа, не може да пиете кафе и повече. Или не може да се чуете с най-добрият си приятел. Или не можете да кайфувате, което е част от рутината ви. Понякога сме твърде слепи за това, от какво имаме нужда и как може да живеем по-щастливи и по-здрави. Просто защото не обръщаме внимание. И затова мисля, ще в този епизод да обърнем внимание на някои от тези неща и да ви дадем всъщност някои идеи за това как може да опознаете себе си, може би да добавите някои неща в живота си. И смятам, че е една

добра стъпка да започнем с базовите и елементарни неща, които са наистина изключително лесно постижими. Знам, че Лия стисна зъби и не каза. Ем, аз ти го казах първо това, но ти не го правиш. А сега някой друг ти го каза и реши да го въведеш като съвет, което нормално е. Обикновено някой, дори майка ти или приятелката ти, жена ти или обратното, мъжът ти така, така да ти дадат съвет и ти не го правиш. Дали напук, дали просто не го приемаш насериозно или каквото иде, но като дойде от някой друг, го взимаш насериозно, не се самообичувайте, всички го правиме. Но съветът, който звучи малко забавно и неловко ли е да ми казва оправи си леглото. Но да, майка ми ми го е казала това сто пъти. С приятелката ми, честно казвам, и двамата не ни е топли особено това да си оправяме леглото. Срам не срам, това е положението. Няма да се правиме на по-ходещи по вода, отколкото сме. Съответно, това е много добър съвет, когато просто си оправиш леглото, това е първото нещо, което можеш да направиш откакто станеш. И това е един малък, миниатюрен дори да е, успех. който подсъзнателно ти създава усещането, че можеш да се справиш с дори последващите задачи за дения. Защото това е един добър начален пример. Също така следващия съвет в допълнение на предишния е подреждай си къщата, дръж си къщета в подреден вид, защото това ти повдига морала, чувството, че живота ти е по-вред, по-чисто, по-просторно, просто влияе морално и това е една малка победа

за дения. но дори преди да си започнеш деня понякога трябва да си замислиш за това как си спал и много хора не спат достатъчно и мисля, че ще да подчертавим, че трябва човек да спи поне 7 часа и половина на нощ за да се чувства окей със себе си, със здравето си, знаем колко е важно да се спи и толкова качествено И за това искам да подчертавя, че много хора си купуват и последния модел на телефона или кой си, но не си купува, да речем, матрак за същите пари, който обаче няма да трае две години като последния телефон на айфон или нещо от сорта, ами ще му трае и ще му издържи едно 10 плюс години. Едно от нещата, които не мога да препоръчам достатъчно и да ви казвамо колко е важно е да си купите матрак, който ви устройва вас и понякога ако спите с половинка, която на тях им трябва да речем е мек матрак за тяхното здраве, на вас ви трябва твърд матрак Трябва да проучите какви са опците ви, да си вземете смесен матрак, има такива животни, или да съберете два матрака, които са, нали, за по един човек, сингл,

как се казва на български? Един персон.

Много е на български. Или да си вземете по един персон матрак от вида, който ви трябва и да ги съберете двата матрак. Но трябва да оптимизирате за себе си и за вашето тяло и

какво е важно. А и помага това да имате два матрака, дори което са на едно двойно легло, защото аз не обичам да не влизам в личното пространство на моята приятелка, особено когато спим. И много ми помага когато усещам тази разделителна линия между двата матрака и си знам дотук е моето легло и дори не влагам усилие да го мисля за това и просто лежа на моята си част. Ими това ми дава едно спокойствие на

мен. Това пак за мен би било много отчуждаващо, да деля легло с някой, но да чувствам, че има някаква бариера между двамата. Да, случвало ми се да спъна едното кише на леглото, защото, примерно, котката ми от едната страна, партньора ми от другата страна и аз съм като сандвич сплескана и няма място за мене. но предпочитам отколкото да се чувствам дистанцирана, защото аз много обичам да имам усещането за човека да седя си. Може,

може. Явно си опира и до човека. Ние си мислихме също, че е много глупава идея, която за първи път започнахме да спим на такова двойно легло с два отделни матрака. Викваме, това е най-голямата глупост да има такова разделение. Това не е логично, но дали защото привикнахме, дали защото сме такива хора, но на нас

не пасва. Важното е да разберете най-малкото, че може различните тела да имат от различни нужди и да потърсите начин да угодите на тялото си, защото това е натрета от дения ви в перфектния свят, в който спите 8 часа на ден и нощ. И след като станете и сте се наспали, едно от нещата, които бих казала е, че има много идеи за това как да си организирате дения. Особено ако следвате предприемача и така нататък, всеки от тях има перфектната, така да се каже, структура на дения и рутина за сутринта ви, която трябва да следвате. Но общото между всички тези е идеята да дадете на себе си първо, преди да почнете да давате от енергия, време, емоция и т.н. на децата, на партньора си, на работата и т.н., да дадете на себе си. дали ще е 10 минути да гледате през прозорица и да сървате кафе или да почетете половин час или ще отидете да се изтичате или да си вземете един душ и така нататък да се поглиждате първо за себе си защото ако чакате да остане енергия за вас в кранда деня

може да не и останало нищо А като стана въпрос за очивка, нощта, спане и т.н. се замислих на скоро един пример за принцип, който гласи, че последното нещо, върху което си разсъждавал интензивно като проблем, твоето подсъзнание продължава да работи по него през нощта и на следващия ден, изненадващо или не, малко по малко започва да ти се получават нещата по-добре. Моето разбиране е, че подсъзнанието ти е работило, търсило е решения, от това, което имаш като житейски опит, наученото и е намерил комбинация, в която нещата се получават по-добре и наскоро го приложих отново. Работих и се учих по един проект, който изграждам от алуминии да го заварявам. Алуминия много по-особено се заварява от колкото стоманата и съответно Имах много ядове, много не ми вървеше, няколко часа се мъчех въпреки, че съм прекарал много часове в учене как се правят нещата, но на практика не вървеше хубаво. В един момент усетих, че почвам вече да се изтлущавам енергийно и психически и си казах ОК. Мога да реша да продължава да натискам и да давам зор и да го мъча докато стане за тоя ден? Казах не. Ще си дам възможност да си почина, ще бъда мил към себе си, да не се изтисквам до край. Ще оставя и подсъзнанието ми, ако върши работа, аз вярвам, че върши, през нощта да поработи и на следващия ден да имам шанс да се справя по-добре. И наистина, на следващият ден, нещата започнаха да се получават по-добре. По-бързо ми идваха идеи за решения, какво да адаптирам, как да направя и започна да става все по-добро и по-добро. Едно добра наглас е просто да си позволяваш да си простиш да не се изтискаш на 100% всеки ден както някои работохолици правят. Ти си на първо място, ти не можеш всеки ден да даваш по 100% защото хората на които го даваш ще се радват да го получават докато можеш и когато вече не можеш ще те сменят с някой друг. Така че щади себе си и слагай чертата в един момент и казваш аз трябва да се погрижа за себе си и трябва да

спър сега. Абсолютно. Едно от нещата, които много често забравяме е за това как да се гледаме себе си. Отново почитаваме, че не се познаваме достатъчно. И за англоговорящите, не знам дали този тест е превен на български, бих препоръчила нещо, което се казва sleep chronotype, да мек типа 24 часа в режим, който имате. И е безплатен тест в интернет, за съжаление знам само, че го има на английски. но ви помага да разберете кога и как да си организирате работата яженевието спрямо това, което е най-оптимално за вас. Както знаем, има хора, които са нощни птици, има хора, които са ранни пилета и е важно да знаем как работим най-добре. Един много кратък пример от мене си. Аз съм най-продуктивна и ефективна отделена точка на работа сутрин. след 3-4 часа вече енергията ми пада и това е времето след 3-4 часа, което отделям само за работа, за която ми трябва половин мозък ако може и четвърт мозък защото не си заслужава да дам най-доброто от себе си сутринта за неща, които са, така да се кажем, може с половин ум да ги направиш и в съния си един вид така че знайте кога сте най-оптимални и давайте от себе си за нещата, които са най-важни за вас в най-оптмалното ви време

Нещо, което звучи доста дволично да съм аз човека, който да го повдигна като тема е, че движението много помага както за здравето, физическо, емоционално, психическо. Нещо, което и моята приятелка, която е виден и отявлен спортист Това е в природата, от дете, постоянно ме ръчка да отида или на фитнес, преди време ме убеди да се запиша на кросфит, доста ми хареса между другото, отварям скобата, че някои хора имат неприятни опит, са посетили кросфит за примерно напреднали, не за начинаещи, а са започнали от нулата и тотално са се разбили за един ден след това. Имаме един приятел, който казваше, че на следващия ден не е имал възможност да пресечее пешеходната пътека на време, докато да изтече зеления светофар. Като абсолютно дърво, като железни... не железния човек, а като... Тотално вдървен, не може да се движи. Тотално се е разбил и не е искал да ходи пак. Това е било грешка, че е отишъл при незначинаещи. Докато аз имах възможност да отида за група за начинаещи и доста лека по лека, да не пак са с мускулна треска, на ме ми допадна. Така хубаво, наистина, много приятно усещане за цял стентонус, раздвиженост, енергичност. Но да, много добре се отразява и разбира се пак както за всяко едно нещо, когато го завършиш като задача, усещането за успех, наградата от допамин, серотонин разбира се се отразяват позитивно. Да, добра награда са и връщаш се с приповдигнат дух и дори да не е приповдигнат, дори да си се върнал на неутрална нагласа с прямо негативно настроение или депресирано състояние,

пак е победа. И отново бих казала, зависи какво работи за вас от гледна точка на упражнения. Радвам се, че те ли е открил кросфита. Аз обичам йогата и мога да кажа, че не правя достатъчно йога въобще. Онзи ден като ходих да играя тенис, като почнах да се разтягам, имах чувство, че получава оргазм от това, че си разтегнах гърба и гръдния кож и пушкам там на тенис корта. И това е момче с което играваме, поглежда ми казва, окей ли си? Да, като оргазъм е. Така че понякога движението може да се чувства толкова яко, че да ви падне шапката е жалко, че не се движим толкова колкото искаме. Но разбира се, не е изложително да ставате йогист или пък фитнес маняк. Може да отидете на разходка. Това е. Сред природа. Или да изритате една топка. Футбол. да

те контрирам за секунда, този стереотип, който ти сама неосетно използва за фитнес маниак. Всеки

може да е фитнес

маниак. Може, може, но аз съм съгласен с чувството, че подсъзнателно го третираме като или си на нула по отношение на въобще не ходиш на фитнес, или альтернативата е да си фитнес маниак. Аз не съм фитнес маньяк. Не е нужно да си, просто можеш понякога да ходиш на фитнес. Е това е една малка барьерка, която си позволяваме да пренебрегваме подсъзнателния линяк си, вътре в себе си знаеш, че като го наричаш фитнес маньяк, си позволяваш да донесе, че седиш като така въобще да не ходиш на

фитнес. Прав си Теди, макар и седнал.

Абсолютно, не че целта ми беше сега от една възвисена позиция да фърлям нападки и вина срещу който ни слуша, по-скоро е нападка към себе си. Аз понякога обичам да се конфронтирам по този начин, да се сблъскам сам със себе си и да си кажа, бе, виж какво правиш. Сам си пречеш на себе си като се опитваш да използваш разни такива хитринки, да се залъгваш, че някъде от друга да ти е дошло.

Абсолютно. Нормално. Замислих се за това, че

като стана въпрос за движение, не е нужда да си стига, както казах, до крайности като фитнес в маниачаване, но можеш да си ходиш на фитнес, но нещо по-просто и изпитвам задръжка да го кажа и то е за това да ходиш на работа с велосипед. Да, да. Премести се в друга държава, където се си установили малко по-добър редите и малко по-вече безопасност на движението за каране на велосипед в града с прямо разпадналата се София, нали, и вече след да развяваш флага на велосипедизма. Мхм. Дволичник. Окей, осъзнавам, че аз бих се нарекал така, ако се слушам като слушател и предполагам, че и други хора бихаме помислили за такъв, но ако говорим за София, не мога да кажа за други градове, мисля, че Плодив е доста по-добре оръден бургас. Чувам добри думи, че са вложили доста в инфраструктура. Но да, не е безопасно карането на велосипед в София, но имам приятели, които ходят на работа с велосипед и благодарение на това също така свалиха доста килограми, влязаха в добър тонус. Аз също започнах да ходя на работа с велосипед в град Будапешта, където е много по-безопасно да го правиш това. Не е цъфнуло и вързувало, но е значително по-добре и усещам 15 минути ми е пътя с велосипед до работа и просто пристигайки с велосипеда раздвижен, енергизиран, преодоляло препятствието на тази задача, се чувствам по-мотивиран

да си свърша работата. И бих искала да почитая, че имаме слушатели не само във България, но и в Еврощадите, в Германия, във... на всякъде из Европа и по света, че и от другата страна на планетата. Така, че не знаеме кой къде ни слуша. Ако вашия град е по-приветлив и по-безопасен за велосипедисти, давайте! Да, иначе

и други видове движения, по-простички. Да отидеш да се разходиш, дори пеша да обиколиш изграда или да отидеш вече малко повече на разходка извън града, да играеш някои по-раздвижващи си игри. Просто да се разходиш, да се движиш.

Помага. Да не забравяме секса. Най-мързеливо, сладката и все пак изпотяваща и страстна игра, която може да практикувате на легото, под легото, на масата, до масата и така нататък. Не ви трябва нищо друго, освен две тела, които се желаят едно от друго. Това също е движение и също е доста голямо забавление. Така че препоръчваме с Тедди със сигурност с всички ръца и крака възможнини.

Да, и още повече помага ако си вързан на леглото и се мъчеш да си измъкнеш така еротично. Това също е една добра тренировка. За което

ако не сте проверили курса на Тедди, вече трябва да го направите. Да, надявам

се до тогава да съм го публикувал най-накрая.

Ей как, защо

трябва? за връзване за секс в домашни условия или извън домашни

условия? Ммм, много-много.

Друго нещо, което много помага е масаж. Освен това, че ти развижва кръвта в зони, които не са добре оросени, усещането, докосването, човек в човек, техните ръце по тебе. Едно на ръка, че провокират отделянето на хормона на любовта, окситоцин. Отделно, жеста за грижа помеждуви, това да можеш да се отпуснеш, някой да направи един добър жест към тебе, да затопли тялото ти. или да те пораступа с ръцете. Не знам как сигурно се има и име тази техника, но приятно е, пак е здравословно, вид почивка, освен ако искат да направят един масаж дълбоко в мускулите с дълбоко проникване с лакътя, това вече е друго. Там реването е друг вид енергоизтискваща активност. Има предвид, че моята приятелка ми е споделяла, че когато ходи на такива масажи, които са за спортисти, за дълбоко проникване в мускулите, са много болезнени и си реве понякога. Да, абсолютно.

Но ако нямате кой да ви направи хубав масаж, защото и аз знам каква е мъката да имаш партньор, който може да има желание, обаче престемно се чувстват като вилици в гърбати. Отидете на масаж, намерете човек, който е професионалист и може да ви даде тази грижа за тялото и да ви помогне. Също остеопати и физиотерапевти не ги подсинявайте. Аз, може би, нямаше да мога да се движа сега, ако не ходех на остеопат всеки месец. Просто защото, и преди съм го казвала, събирам много стреза в тялото си и тялото ми се парализира малко по малко. И единственият ми начин, който освен спорта включва някой друг да ми помогне да се отпусна е чрез остеопат така че не забравяйте и тези техники и грижа за тялото заслужават си парите заслужава си как се чувстваш след това и си заслужавава да си

здрав а между другото имахме и епизод за еротичните масажи така че и това

е альтернатива да, отидете

и го чуете Във връзка с движението и разходките между другото свързано е това когато посетиш друга част от града в който живееш или излезеш от града, посетиш ново място или с други думи пътуваш до някъде и си изкараш от средата в която си всеки ден с която си привикнал, с която дори вече не обръщаш внимание, вече я познаваш толкова добре, че дори не я забелязваш. дори да е красива, дори да е шарена, цветна, не ти прави впечатление. И наскоро реших да се разходя до една част от града, която е много близо до нас, която не съм е посещавал досега, която беше с много такова индустриално усещане, студено, нетипично за града в който, когато обикалям из центъра, говоря за Будапешта. И ми беше много странно, но беше и много разнообразно. Едно разнообразие, което стимулира сетивата да не да си с един с къни капаци на очите и просто да подминаваш обстановката около тебе, защото си я познаваш, а реално да ти се отвори поле зрението, да попиваш обстановката около тебе, да изследваш, да се разнообразиш съзнанието и дори да изглежда по-грозно от обстановката, в която си свикнал да си всеки ден. Това най-малкото ти дава една база за сравнение, един контраст. Контрастията винаги помагат, както ако правиш всеки ден и непрекъснато 24-7, 24 часа в ден и нощето секс без да спираш, той ти умръзва, той доскочава, става еднообразен, дразни и в един момент не искаш повече. Трябва да имаш моменти в които не правиш секс, за да може секса след това да ти хареса. И може да си опресниш приятното усещане от обстановката в която живееш, като отижеш на място, което дори не ти хареса толкова. Но също така и най-нормалното пътуване до някъде е едно хубаво разнообразие, което ти дава една свежа, глътка въздух. Както практически в реалността, така и в емоционално и психическо отношение. И в този ряд

на мисли бих добавила две неща, които си заслужават. Едното е вместо да ходите на работа през един същи път, през най-съща улица и т.н. Разнообразявайте се, поемайте друг път от време на време, за да имате друго преживяване, така да се каже, с обстановката. И второто нещо, което би казва е, когато се преместих в Оксфорд, което е доста, така да се каже, туристически град, защото е страшно красив, взех много сериозно решение, че няма да се ядосвам на туристите. Когато ми застанат насред пътя и извадят камерите и почнат да снимат това, си обещах, че аз няма да се ядосвам. а че ще обърна внимание и ще дам поне една-две секунди от времето си да видя какво снимат за какво са дошли на какво се наслаждават и да си дам възможността и аз да го оценя това нещо защото понякога когато живееш на красиво място забравиш колко е красиво и понякогата ти трябват така да се каже напомнянки и аз използвам туристите чисто егоистично за напомнянка за това, че хора пътуват от хиляди километри за да дойдат и да видят град, в който са живели страшно много известни, изобретателни, умни, надерени хора. И град, който е изключително красив също. Съгласен. Някога ще се отплесваме много, но се отплесваме. Да, както винаги. Ама разбира се. Защо се бориш с себе

си? Също така ще засегнем и идеи, които касаят емоционалната и личностната страна, не толкова физическата. Те са много наброй. Стреляме на слуки. Едното е да практикуваме нагласта за благодарност. Дори и ефекта от нея за някои хора да е малък, такъв има. Просто да си припомниш, окей, да, може да дните сега да са по-трудни, да има проблеми с които да трябва да се справиш, но не спира да има и неща за които да си благодарен. И припомняки си за тях, това помага за твоето емоционално състояние да

продължаваш напред. Едно от важните неща по отношение на това да остановяваме и да си напомняме хубавите моменти за които сме благодарни и неща, които имаме е, че точно това ни дели от изпаднето в депресия, където всичко става черно, грозно, нещастно и така нататък. Ако можеш всеки един ден да си казваш и да си пишеш даже в телефон, в бележник, къде ще те даде, Три неща, за които си благодарен, че си жив и здрав, че семейството ти е окей, че приятелите ти са окей, че някой ти се усмихнал, че най-накрая си получил десет и аз си печат на картата ти за лоялност за кафе и си получил десетото си безплатно кафе, нали? Каквото ище да е, едно нещо за което да си благодарен Напиши го, оцени го и предай нататък. Защото тези неща ни се връщат, когато сме благодарни и го изразяваме и на другите хора и на себе си и се чувстваме по-добре.

Сетих се за начин по който аз инстинктивно бих се опитвал да мамия в този опит е ако съм си поставил задачата да напиша три нещата за които съм благодарен мога да мамия себе си като пиша всеки път едни и същи общи неща. Да, разбира се не трябва да забравям и да съм благодарен за всеки ден в който съм добре, но това може да е едното, че семейството ми е добре, второто, че имам работа, третото. Готов съм. И утре пак. Да, да, да, нека да ми е достатъчно зле всеки ден да съм благодарен, че съм здрав, нали, окей, хубаво, но, наистина, дори това да са едни постоянни неща, за които да не забравям да съм благодарен, точно те малките неща, че някой ми е направил реверанс на пътя, че нямой се е отнесъл мило към мене, че съм постигнал успех, за който съм се борил, да не забравям да ги напиша и тях по-малките неща, като се задоволявам само с големите. Ей, ако може да

пишете три страници и всеки ден за какво сте благодарни, давайте. Колкото повече е толкова, повече казвам е чапух. А във

връзка с писането, на мен мечта ми е, и така и не се накарвам с протакането, да си водиш журнал или дневник, да си напиша как ми мина дения, какво се случи, защото едно от депресивните неща е когато осъзнаваш или имаш чувството, че живота започва да лети все по-бързо и по-бързо. И да, има го това усещане и това е депресивно и тревожно, но смятам, че една от причините е защото започваме да забравяме все повече и повече от това, което ни се е случило. Хем, нащега го казваме, аз не мога да сетя вчера какво съм ял, ти ще ме караш аз да седя тъмината седмица, в колко часа еди какво си станало. И го приемаме за нормално. Да, нормално е да забравяме все повече и повече неща, но колкото повече ги забравяме, толкова по-малко може да се усетим какво стана тая година. Какво правих тая година? И всъщност си правил много неща най-вероятно, но не си ги спомняш. И ако просто си направиш един дневник и говоря на себе си, и просто си ги пишеш тези дребни неща. Аз имам един дневник, който си водех като малък. и когато го преглеждам, си връщам спомени, които смятах, че тотално са изчезнали от главата ми, но ме връщат обратно и създават една пълнота на спомена, които имам от детството си. И съм сигурен, че същия принцип мога да го приложа в сега, когато съм зарял човек, за да си припомня какво се е случило в моите младини,

например. Определено е интересно и полезно да си водим дневник. Пробвала съм като тинейджер да водя дневник, може би по-мисъл даваше тогава от колкото сега, но ще споделя два начина по които го правя. Единият, който се опитах преди 2-3 години беше да не го правя като свободно написан текст, ами имах 17 въпроса, които се задавах всеки ден. от типа колко време спа, санува ли нещо, отдаде ли се няма някакви пътски удоволствия, като отново ще почитам това не означава само секс, каквото е направи щастлив този ден, също какво ще е добре да нямаше този ден и преди може би един месец го погледнах този дневник, който доста съм го изоставила и прочитах на няколко слухи, няколко различни дни от преди години и ми направи много голямо впечатление колко неща аз набях в последната работа, която имах като назначен работник и си дадох сметка колко съм извървяла напред за да съм напълно независима да си работя в моя бизнес и това ми даде отново една напомненка, че мога и че съм ОК и понеже не съм толкова добре в писането другата ми техника е от време на време без да има някакъв интервал специфичен заставам пред компютъра пускам си камерата и разказвам на бъдещето си себе си какво се случва сега и какво се случвало в последните няколко месеца примерно С каквато емоции, в какъвто ред ми дойдат мислите. Да, от време на време се слуша да си поръва пред камерата за бъдщото ми себе си, да се чувства нещастна за минулото ми неми си. Друг път разказвам горещи интересни истории и така нататък, но това е моя вариант и по-лесен начин да направя видео за себе си, за бъдшото си себе си, към което да се върна. Не го правя редовно. но го правя достатъчно често, че след 30 години да се обърна и да кажа бре, какъв живот, нали, като изглядам някой от тези видеа. Абсолютно.

Друго нещо, което откривам, че е приятно от една страна е да си намериш ново хобби. Да, да, звучи много лесно то да ставаш е така, но също така един по-лесен вариант е ако си имал някакво хобби и просто в стечение на живота просто си го оставил назад и си спрял да го практикуваш. Спомняш си, да, да, наистина приятно е, но това не е достатъчно мотивация. Не е също тук, когато реално почнеш да го правиш пак и когато решиш да опиташ отново И си кажеш, да, аз си изпомням, че беше приятно, но когато реально го направиш и усетиш удоволствието, което си го припомняш физически и реально го изживееш отново, е много по-силно от просто спомена от миналото. И е възможно това да те запали отново, да се върнеш към това хобби, вместо просто да си го спомняш така в далешното минало, да си кажеш да, да, би било хубаво, но да си останеш със същото по-низко енергийно усещане, в което прямо живеш в този момент. Така, че припомнято на едно старо хобби е възможно отново да те реенергизира. Отново

ще пожелтавам много, но често забравяме какво ни е било кеф да правим къд сме били млади, малки и така нататъка. И за това отново може да се върнем към това да спиш дневник или да се въренеш към стари разговори с приятели, да се въреш към някакви стари снимки и да си припомниш какво си правил преди 5-10 години. Защото аз много обичам стръбаслък, не съм практиковала въобще от университета на сам, което са 7-8 години вече, когато се публикува това епизод вече и повече. Но това е, че има ли желание има и начин и ако го направите своя приоритет и ако решите да си го дадете това нещо, ще си го дадете. Друго нещо, което

коментирахме в епизода, който касаеше депресията и тревожността и това, че помага не само да търсиш своите лични и удовлетворяващи удоволствия и така нататък, но помага също ако намериш нещо, с което можеш да си значим за други хора. Да. Това смятам, че някои хора, които са в депресия, аз съм просто един произволен човек, но моето разсъждение е, че некои от хората, които са в депресия, дори да си носят някакви плътски удоволствия, нещо, което налично ги награждава, но чувстват, че няма значимост. за някои хора, това е тяхната реална нужда. И, примерно, ако намериш област, в която можеш да бъдеш доброволец, да си съдействаш с екип от хора, с съсходни наумислящи хора, или да даряваш нещо, което можеш да даряваш, дали от времето си, от знанията си, от финансите си, или каквото идея с която може да си полезен, да знаеш, че си допринесл за живота на други хора, това също е една добра

грижа за себе си. Абсолютно. И смятам, че много малко българи имат тая култура на доброволства. Трябва повече българи, които имат културата за това да даваш от това, което имаш. Както казахте, не е изложително да са пари. Може нещо друго. Но ако всички давахме, Може би нещата ще бяха да бъдат друго яче във България. И имахме епизод за това какво да правим за да направим България по-добра. Така че няма да го повторям. Просто се върнете назад и го намерете. Но определено това да дадем ни изпълва нас с много хубава емоция. Така че препоръчвам, аз съм цял живот доброволец в различни аспекти, в различни проекти и не спирам. Не съм спирала никога. А понякога, дори да не може да дадете и да доброволствате от времето си и така нататък, може да давате комплименти и усмивки, защото те се връщат. и усещането се връща многократно. В Англия, например, хората много повече се усмихват, много по-приятни са един с друг и си правят също повече комплименти, отколкото в България. Дали са истински, дали са изкрени, това е отделен въпрос, обаче предпочитам да ме посрещам с усмивка, отколко то с откровено намръщване. Да, така че ако може да поздравите някой, да се усмихнете, да задръжите вратата, да дадете комплимент за каквото ще де. Може да е за дреха, може да кажете на някой, че ви харесва парфюма му, че ви харесва усмивката му, че ви харесва гласа му, каквото ще даде. Много е лесно да направите комплимент и да бъдете даващи от емоция, позитивна емоция. Отново почетавам, понякога забравяме, че имаме твърде много от нещо. И ще дам много странен пример, но преди 2-3 месеца, аз много рядко си купувам сладки от типа на понички или нещо от сорта, но видяха ги, взелаха ми се и бяха в пакет от 5 или 6. И бяха, няма шанс да иззявам 6 понички. Следващата ми спирка, така да се каже, където отивах беше кафенето, за да си купя кафе. И се заговорих с пичовете, викам, пичове, обичате ли понички? И те ми се смеят, викат, кой не обича понички? Викам, айде, помагайте! Займайте и няща с мене! И както по-рано казах за печатчетата, пичовете насмяха се, взеха си по една поничка и този, който беше на касата ми, плясна още две печатчета. Е така, за Мерси. И разбирам се, че на мен това ми достави удоволствие да ги споделят японички, не искат да се насилвам да ги имам, да ги накарам да се усмихнат, да се побазикаме, че даже да ме бутнат две стъпки напред с това кога ми е следващото безплатно кафе. Така че забелязвайте кога какво имате да дадете или как да бъдете мили към някой друг и ще ви се върне. Искам да

адресирам обаче това, че подобно на бариерата, която изпитвам, когато искам да се погледна в огледалото, за да направя първите стъпки в опита да си кажа, че се обичам, че съм си приятел, че и така нататък, същите задръжки, аз съм сигурен, че не само ясно и други хора сме имали, в този подход да кажат една добра дума на непознат дори. Аз също съм ги имал тези задръжки, в момента смятам, че в голяма степен ги нямам и това го адресирам, че става по-лесно. Дори в момента си казваш бе, много ми е неловко сега, кой прави такива комплименти на непознати хора, за къв ще те помислят, кво ще си мислят, че искаш реално. от тях или каквито и да е там извинения и оправдания, но направиш ли тези крачки, да, има разни бурсуци, които ще те гледат като едно дърво и няма да ти реагират и се държат като някакви тъмерути, хубаво, това е тяха на загуба. но повечето хора реагират много позитивно, радват се, много рядко им се случва и е една приятна изненада, когато ги поздравиш, примерно, все може би зависи от личността на човека, аз, може би, имам по-незаплашително излучване, по-невинно и по-детско, въпреки брадата, и затова, например, на мен ми се получава, аз нямам изкрита мотивация, когато, примерно, някоя касиерка или някоя дама, която ме обслужва в някой магазин или квото иде, Забележа, че приноси е направила хубава маникюра. Между другото много ми допада как сте си направила маникюра. Много е красив, много хубав цвят е. Графиката която сте избрала е много приятна. Ще позволите ли да я погледнете от по-близо, защото изглежда интересно. Никога някой не е реагирал лошо. така отбранително на това, винаги е донесла усмивка, това признание, защото аз не коментирам, о, много сте красива, защото в някой случай просто това е как ти се е развило тялото, какъв ген са ти предали родителите, в някой случаи това не е твоя заслуга, но това, което ти си избрал да направиш, това е твой личен избор на твоята личност, не на външността ти. Ти си избрала цвета, ти си избрала графиката и аз правя комплимент И за това се опитвам и примерно на децата, вместо да им казвам, о, много си хубава, много, нали, така, хубави, хубава рок климаш, не. Опитвам да коментирам нещо, което е лично постижение или личен избор. Да. И хората го харесват това. Или да кажем, много съм доволен от вашите услуги, много обичам да посещавам вашия ресторант, винаги ми е много вкусно. Хората, нямаме навика да го правим сякаш и винаги, когато го направя, се приема хубаво. Да. С изключение

на бурсуците. Е, тяхна загуба. но определено трябва да усетите и на вас какво ви допада като коментари и като комплименти, които да давате, които да са уважителни към другите и да не се чувства така, че действително искате нещо от тях в замяна на този комплимент, че им се мазните. а че наистина е истински този комплимент. Може би някой от примерите, които аз бих дала е, че преди години още в университета за мен зад мене седеше един млад мъж, не го бях видяла, звънна му телефона, говори две минути и след това мина покрай моята маса и навръщане го спирах и му казах Извиняй, искам да ти кажа, имаш страхотен глас. Трябва да озвучаваш книги или нещо от сърта, защото гласът ти е страхотен. Това не го бях осмислила. Мерси, това е най-страхотния комплимент. Преди няколко месеца влизвам в библиотеката тук в Оксфорд. От време на време се разкарвам да работя там, да гледам другите как се мъчат. Не само сама, аз във къщи. и виждам една дама сиди и гледа екраните в библиотеката долу в преддверието и спрях и обърна внимание и казах извинявайте може ли ви направя комплимент и тя такава ма разбира се и аз викам вашия стил на обличане въобще на аксесуари и така нататка много ми допада викам ще мисля да имах такова усещане за стил ама и тя вика леле това е най милият комплимент който съм получавала от много дълго вика направо ми направи седмицата не деня И това разбира се и на мен ми се отрази. Доста за да

обучаваме, но пък, мисля, ще направя допълнителен пример, защото да не изоставам и аз. Не, ще го обсервам. Но на BDSM конференцията в Будапешта на Скоро, в 2022 година, Не че трябва да излагаме колко по-назад от публикацията сме го записали това нещо, да си кажа гледай и ПТМ Разеливци, можеха да запишат още толкова неща, но се тая. Един от лекторите от Америка, беше на там 50-55 години, много добре поддържан човек, разбира се фигурата винаги може да е по-добре, но се видише, че е положил усилия и поддърже се и изглежда добре. и прическа, и почти стила му на обличане и съответно аз отнимам при него и му казвам между другото, защото той седи такъв малко омърлушен, седи на бара, да ни му казвам между другото много ми хареса първо и лекцията ви донесем и стойности на мене и вдъхновение също така искам да отбележа, че оцениявам усилията, които влагате за да поддържате хубава фигура стила ви е такъв, който уважавам и просто смятам, че понеже истина заслужавате да чувате една добра дума, когато е реалност, вместо да си я държи за себе си. Той казва, знаеш ли, направо ми направи деня. Аз нямам хомосексуални нагласи към него и интереси към него, просто от личност към личност проявих своето уважение и признание за усилието, което неговата личност е положила за да заслужи този комплимент. Абсолютно. И

за съжаление стереотипите и това ти гей ли си, че правиш комплимент на мъж е изключително така да се каже тъпо. Извинявам се, ама е тъпо заради което да се лишаваме от това да бъдем добри едни с други и да бъдем даряващи.

Да. Става ни дълъг епизода и за това ще понахвърляме още няколко различни идеи. Едно от които е да установим на ново контакт или да го упресним с наши приятели, близки, роднини, да се чуем, да се сближим отново малко повече спрямо времето, когато сме се поразделили и не сме се чували толкова време. Приятно е, преповдигащо е, някой дори може да има нужда от едно ухо просто да се оплаче, да сподели, но и да се похвали хубавите неща в живота. От друга страна, за да направим един хубав контраст, с това да се сближаваш и да привлечеш отново хора в своят живот, е също и да се отърсиш от тези, които те източват от енергия, не носят нищо с което дори да компенсират за щетата, която ти нанасят, като те лишават от твоята жизнена енергия. Токсични хора... Лесно звучи на приказки, но доста по-трудно е да се откъснеш от човек, който е токсичен. Но е идея. Или да смениш средата. Преди време моята приятелка трябваше просто да се откъсне от фирмата в която работеше, защото се беше превърнала в толкова токсична, източваща и смазваща желанието да бъдеш креативен, да се чувстваш въобще човек. Просто това беше средата, от която трябваш да се махнеш, да се погрижиш за

себе си. Не само, че трябва да прочистваме хората от живота си, но и работите, както те ли казнали, кариерно и тъй нататък. Друго, което трябва да прочиствам е нежеланите и незравословните навици или поведения, които може да имаме. Ако едем твърде много от кофти храни или пък пием твъреде много газирано, каквото ще дее? От време на време има нужда да прочистим. и то по-сериозно като превърнем новия начин на живота в начин на живота не е примерно в диета или временно търваване и това също е важен аспект на това да живееш

щастлив и здрав живот. Ти дефинираш диета отново като нещо временно защото за някои диета означава начина по който се хранят като цяло. Това е просто предефинираното хранителен режим и така нататък. Но да, ти имаш предвид за нещо просто временно да го хвърлиш и да се откажеш. Да,

превърнете добрите поведения в начин на живот, а не в нещо, което е времено и се отървете от нещата, които не ви служат и не са полезни за вас. Да, правете това, което

ви казваме, не това, което правим. Ей! Шивувам се, но напомням си, че да отново споделяме много хубави идеи. Ние също сме хора и сме подвластни на същите недостатъци. Да сме съгласни и да си припомняме хубави съвети, но да не ги правим. Ние също, разбира се, аз съм човек, но дори говоряки на тая тема... Сигурен ли си? Мисля, мисля, че съм, да. Но да, напомням си, че и аз ги правя тази неща да се слушам в собствените си съвети. Не, че аз съм ги измислил всичките съвети, но които ги препредавам. Така, малко е шегувка към нас самите. И

другото, от което трябва да се отървете, може би повече е също нездравословните химикалии, с които си чистите къщата. И, може би, ако използвате твърде много грим, знаете, че това също са химикали и вирушат кожата и така нататък. Аз би казала, че не ползвам почти нищо, отглед на точка на гримове. и често получавам комплименти за това колко добре ми изглежда кожата и ме питат какви продукти използваш и аз казвам мисля лицето и слагам хидратантен крем или нещо от сорта и това е но да отървете се от химикалите които може би вдишвате във къщи като чистите или пък носите върху лицето си защото те ви сриват Битовата химия съдържа

изключително много хлор, например, който е на практика бойно отровно вещество. Соответно, ние вкъщи сме заменили много от битовата ни химия, така, която доколкото мога да усетя и имам информация, не съдърже такива вредни вещества. И наистина е приятно по-добре и кожите ни се чувстват по-добрее и не те удри в носа. Та гняз туктаме като ни свърши това което сме си открили да си ползваме и вземем, че купим просто на слука, колкото за време, но докато ни дойда другите продукти и купиме някой букук с хлор и така, като те удари в челото и вика леле боже е ужас. Осъзнаваш разликата, когато отново усетиш вредните неща и това ми направи много силно впечатление. Нескоро, когато се прибравя в София, първи път, когато пуснах водата за да се изкъпя, просто ме удари вълна на хлора, който има в водата. Толкова привикваш към него. Никога не ми е правило впечатление миризмата на хлора в Софийската вода, защото съм свикнал на нея. Но сега като се къпя с друга вода, която си има своите проблеми с миризма и вкус и така нататък, но няма толкова хлор и го усещаш. Привикваш много към битовата химия. И си кажеш, а, няма никакъв проблем, още не я усещам. Не я

усещаш, от си свикнал. Да. Затова ползвайте на Баба рецептите за чистане и за гримиране и се освободете от токсичните материали, които малко по-малко ви убиват. Да. Или

си намерете просто източник на добра битова химия, което не е реално химия, ами е при можа мялко повече биология. Да, определено. И така, безброй позитивни и градивни съвети има за това как да сме по-щастливи, да сме по здрави, да живеем по-пълноценни живот. Дори най-малкото слушайки подкасти, които са с позитивна нотка и създаващи една позитивна нагласа на

ума, помагат. Аз би ви разказала в мини епизод някои от нещата, които аз правя, които са полезни за мен, включително ходне на много дълги походи, отделено на време да отида на такава наречени теритрици, които на български се превеждат като отдих, място за отдих, но с програма и с цел. и също с терапия, медитация, учене и т.н. които ме обогатяват страшно много и ми помагат в ежедневния живот.

И отделно в допълнение към това те премахват някои стресиращи фактори от живота ти. Като премахването на стреса със сигурност е много важна стъпка да откриеш това което те стресира, напряга, дига ти кръвното и ако можеш да ги премахваш малко по малко те неща отразява се добре.

Абсолютно. Та благодарим ви за това, че отново бяхте с нас цял сезон. Надяваме се, че сте се насладили на всичко, което сме ви доставили като съдържание и че ще ни пишете с идеи, с препоръки за гости, за теми, за формати, които искате да получите от нас. За да може да се развиваме и да ви даваме това, от което имате нужда и искате от нас. Така, че не се свенете, не бъдете сърмежливи. Ние сме хора и сме достъпни, както всеки един

друг човек. А също така, ако отскоро ни слушате, хубавата новина е, че за разлика от някои сериали, които следват определено развитие на своята история, нашите епизоди не са така свързани и всеки един е самостоятелен. И имаме много епизодии, които може би не сте чули от началото до сега, И ви съветваме, ако ви харесва това, което чувате от нас, да ни чуете колко по-начинаещи сме били в началото на записването на епизоди във първите ни сезони. И вярваме, че темите, които обсъждаме са в повечето случаи актуални завинаги. Така че имаме много епизодии за вас. Ако сте отскоро

с нас, чуйте и останалото. Да, и да не забравяме да Ви поканим отново да извалите нашата безплатна книга от нашия сайт. Ако искате да ни черпите кафе, моля Ви да повядайте. Обожаваме кафето и без него сме за никъде. И отново имаме курсове, които може да Ви харесат и трябва да посетите сайта ни, за да се регистрирате, за да се възползвате от допълнителните знания, които можем да Ви дадем. Така че, устремете се към сайта ни и разцъквайте, както се казва. Линк ще намерите в описанието

на подкаста. За да дозапалим интереса ви, да има смисъл въобще да проверите каква е пък тая безплатна книга, защото безплатното не винаги е достатъчна мотивация. Книгата къса е как да постигнем един изпълнен с удоволствие, интимен живот и техники, които може да

приложим. Непременно разгледайте и се възползвайте. Напред и нагоре към сезон 7. Чао

и до след следващото кликване.

Да, чао-чао. Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежа като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.