90. Мъжете нямат приятели и жените поемат бремето по статията на Мелъни Хамлет | Секс и Щастие

Не ми е известно време да осъзная, че хората не споделят с мене и то най-добълките си тайни, мисли, разочарования, емоционални травми и така нататък, просто защото съм психолог, но и защото съм жена. Имала съм не един и двама партньори,

които много лесно, така да се каже,

са се отпускали и са ми казвали много задълбочени и чувствени неща за себе си, за преживяванията си и т.н. И интересното

е как като жена, като човек в

това общество до някаква степен съм научена

да го считам за позитивно, за може

би дори утвърждаващо егото, качество и в крайна сметка установих, че не е, че аз съм толкова страхотна и не е,

че моите умения, моята експертиза и така

надатъка са чак такъв феномен и причина

поради която мъжите специфично искат да споделят

с мен, но и за това, че всъщност много мъже нямат приятели с които да си споделят. Има тонове проучвания,

които показват, че комуникацията между мъже и

комуникацията между жени, както и комуникацията между хетеросексуални мъже и жени са много различни,

докато жените утвърждават връзките си и чрез

споделяне с други жени и с разчитане

на емоционално подкрепа и т.н. Мъжете по-често се борят

и се

състезават с своите приятели, дали било в

кариера, дали било в някаква друга насока,

няма значение. Но няма, така да се каже, толкова

доверни приятели, с които да бъдат чувствени, да си споделят и да имат подкрепата им. и това което се получава е, че техните емоционални нужди трябва да бъдат посрещнати от жени, от техни приятелки, от техните партньорки и дори от сестри, майки и т.н.

Което означава, че това е още един труд,

който жените поемат за без пари. И обществото така да се каже ни очи, че това е нашата работа, че това е нещо, което трябва

да ни кара да се чувстваме добре, да се гордеем и т.н. Но емоционалният

труд е изключително тежък, много

хора

не го осъзнават. И за мен е

важно да споделя в този епизод една страхотна статия. Ще прочета на пресекулки от нея, но цялото ще бъде предоставена

за вас в сайта ни, така че

ако искате да прочетете от А до

Я, отидете на сайта ни и прочетете статията, преведена на български, но ще има

линки и към оригиналната публикация, която е на английски.

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани

с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм

Лия. Аз съм Теди. Аз съ м

психолог и специализирам в науката за секса и връзките.

Изучавам и работя

в сферата от години. Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg.

Статията е написана от Мелни Хамлет. Тя е комик, журналист, оратор и инструктор по писане, която по-настоящем живее във Франция.

Американка е. Можете да намерите всичките нейни

статии, подкасти и информация за контакти на

веб-сайта ѝ или

да последвате в Инстаграм, Твитър и нейният

абсолютно фаворит ТикТок. Всички тези линкове ще бъдат данни в описанието на подкаста, в описанието на статията в сайта ни също. Статията се казват, мъжете нямат приятели и жените носят бремето. Преведена е от Николай Тричков. Много благодаря на Ники за чудесната работа. И искам да започна с нещо, което ще ви предизвика да се замислите.

И то е, че мъжете са много повече злототърсачи,

отколкото жените, когато става въпрос за емоционалните си нужди. Какво имам пред ви? Мъжете стават златотрасачи, но не на парични облаги, а на емоционални такива. И жените са златотрасачки

за финансова подкрепа, което е много по-често разпознато и осъзнато,

но и двата вида златотрасаче, жените,

които търсят финансова грижа за себе си и мъжете, които търсят емоционална такава, са вследствие на един менталитет изграден в едно общество, което кара хората да вярват, специфично

жените, че те не може и не трябва да изкарват много пари и да

се грижат за себе си финансово, защото

разбираш ли, парите и финансите са мъжка

работа и са сложни. Партньора в този случай е заместник на бащината фигура във

връзката, така да се каже. А пък при мъжете е Те са учени, че

не може да си емоционален с други мъже, а да ходиш на терапевти знак на слабост и че може да се разчита само на партньорката да поеме тази работа, този емоционален труд и да те подкрепя. Тя в този случай е заместник на майката, която се грижува за мъжа емоционално, за неговото развитие, за неговата стабилност и т.н. Статията на Мелони Хамлет дава много примери за хора, които са имали този опит, че жените, за които

говори са били изцежени емоционално от приятелите си. И първата

история, която тя разказва е за Нина

приятелка, която се казва Кели и която разказва, че приятелите ѝ е отказвал да

говори за чувствите си с други мъже или с

психотерапевти. и често е изпадал в състояние,

в които просто започвал безсмислени карници, когато

нещо го притеснява. Така тя се превръща

в неговия, така да се каже, безплатен психотерапевт. Успокоява го, когато той се тромози заради

проблеми в работата, семейството и т.н. И интересното е, че след

три години заедно, когато изтощението и тревожността я вкарали нея в болница, приятелят е твърдял, че е прекалено заед,

за да я посети. Да, така са разделили. Едно

от нещата е, че има много истории на

жени, които разказват за това как, когато

те се разболеят, особено ако е от тежка болест, като рак например, мъжете ги напускат. Защо? Защото мъжете искат

да бъдат обгрижвани, но не са способни,

нито готови да отвърнат със същата грижа, когато партньорките им имат нужда. Друг интересен феномен е, че когато мъжете се разделят

с жени,

те по-често се разделят, за да отидат и да бъдят с друга жена. Демекот едно гнездо където са обгрижвани, отиват в друго където са обгрижвани

отново, докато жените по-често Когато се разделят искат да са сами и искат да

се погреждат сами за себе си, защото никой не се е грижил за тях в предишната им

връзка. Това е тъжно, но е реалността на много хора. И ще продължу да

цитирам статията. По гледение на ред, мъжете са учени да отхвърлят черти като чувствителност,

оставяйки ги без инструменти за справяне с интернализиран

гняв и раздразнение. Между времено, литературата тропа за жената спасител продължава да бъде идеализирана на екрана, благодарение на

Дисни, и ни кара да вярваме, че

това е напълно нормално, дори идеално. да

се търси човек в звеяра. Това е момента

в който трябва да почитая тук, че определено има народна психология и на запад и на исток, според която жената трябва да бъде обгрижник, да бъде спасител, да бъде, така да се каже, причината,

проти която един мъж ще бъде по-добра версия на себе си. И това

е много голяма тежест, която се слага върху плещите на една жена и не

е справедливо. Всеки сам е отговорен за

своя прогрес, за своя растеж, за своите

нужди и не е редно да се

оставяме в грижите на някой друг без

да поимаме никаква отговорност

нами за себе си. Продължаваме отново към

стадията. За разлика от жените, които от малки са

учени да развиват дълбока платоническа близост една с друга, мъжете, специфично американските, за които тя говори, но смятам, че и българите,

са, така да се каже, учени с изпъчени гърди, свити юморици и неловки

странични прегледки да израсват с вярването, че

трябва да бъдат стоици да се преструват

на, така да се каже непоклатими пред

другите не само мъже, но и жени пред другите мъже и че жените са

единствените хора, които могат да потърсят за емоционална подкрепа ако изобщо потърсят някой Съвременните ни разбирания за връзките постоянно ни натрапчват, така да се каже, че трябва да

имаме един човек и по-специфично една жена, която да ни бъде единствената и да

ни бъда единствената за всичко. Какво имам предвид в това? Идеята е, че мъжете избират съпругите и качетата си, за да влязат в тяхната роля на най-добра приятелка,

любовница, кариерен съветник, стилист, социална секретарка, емоционална

мажоретка, майка на тях самите, на бъдещите

им деца или и двете и в крайна сметка психотрапевт, като изключим таксата от 50

лева в България или 100 лева в България и 200 долара на тацките им

стандартни. Тази форма на емоционално интересчийство не

само е пагубна за мъжете, но е

източтаваща като цяло за жените и то за цели поколения жени. И тук се връщам отново за идеята за емоционалния интересчия

или както аз самата започна в този подкаст да говоря за емоционалния злототрясач. Тази идея е спомената за първи път от писателката Erin Rogers в туит, който продължава да бъде споделян в социалните медии. И в последно време тази идея набира все повече популярност, защото е феномен, който се разбира и остановява от много жени,

които все повече и повече

осъзнават, че неплатения емоционален труд им натежава

и са оценили и осъзнали цената на токсичната мъжественост, която,

така да се каже, държи мъжете изолирани и не способни да потърсят подкрепа един

в друг. Масово жените се опакват от едно и също нещо. Докто те самите

четат книги за самопомощ, слушат подкасти, търсят кариерни съветници, обръщат се към свои приятелки за съвет и подкрепа или просто дават определена сума пари за психотерапевт, който да им помогне да се справят

с стари травми, настоящи проблеми, мъжете в животите им просто разчитат само на тях.

И тук искам да почитая един феномен, за който си говорим с теди доста

често. За това, че има много повече жени, които ни слушат, като процент от

аудиторията ни, отколкото мъже. И там е,

може би, част от проблема, че мъжете

не се интересуват от толкова да учат,

да израстват, да слушат

и следователно това се отразява в нашата

статистика. Дали е заради това, какви

подкасти правиме, на какви тематики са, или

е за това, че просто мъжите като

цял не търсят толкова много

помощ, или е за това, че мъжите

са по-визуални и предпочитат да гледат YouTube,

отколкото да слушат, докато жените предпочита да слушат. Всичките тези фактори, не едно или две, наслагват се. Но,

тук искам да почитая точно това. Повечето

мъже не искат да си направят труда. И там е проблема. Мелани Хамлет разказва, че повечето жени, с които е говорила за подготовката на тази статия, смятат, че егото им и самооценката им, че са съобвързани

с това да бъдат отпоръд на някой

мъж. Но, колкото по-възрастни стават жените, толкова по-малко искат да бъдят всичко за един мъж. Не само защото ставаме по-уверени, мъдри и уморени с възраста, но и защото

отговорностите ни се мнъжат всяка година. Всички

пенсионирни жени, които познавам, пише тя, са много заети. Грижат се за съпрузите си, за болни приятели, внуци, родители и се занимават за доброволчески дейности. В същото време нещата се влушават за устаряващите им партньори. Една от жените,

които Мелони Хамлет интервюра, разказва, че мъжете обикновено не полагат усилия за да поддържат приятелствата си след

като се оженят. «Освен

с мен, казва тя, съпругът ми разговаря

единствено с колегите си мъже. Когато някой от тях се пенсионира, той очаква съпругата му да бъде източник на развлечени, и дори започва

да ревнува за това, че тя си

има живот. Джонсън, е тази жена за която става въпрос, се шегува, че жените

на възрастта на майки само чакат мъжете им да умрат, за да могат да започнат да живеят

живота си. И реално по гледнато тези неща се случват,

може би сте ги виждали, може би

не сте, но има един такъв момент в който доста жени наистина чакат да

се освободят от натоварването по децата си и по съпрузите си преди да започнат наистина да

се грижат за себе си и да

влагат в себе си в своите нужди Реално, по гледането, много жени се опитват да накарат партньорите

си да започнат да търсят подкрепа на

други места и терапията и нататък. И

се стига дори додаването на ултиматуми преди половинката им да си направи труда. А

след това следват оправдания и забравяния и

ама дай ми още един шанс. Накрая

някои мъже имат на хаосото да кажат

защо ми е търапевт като имам теб? На теб всичко си казвам и изливам. Е, пичове, там е проблема. Приятелката ти не е терапевт. Това са две отделни нужди и роли. Натрапчивата

идея за това, че търснето на психотрапевте проявна слабост е довела до много мъже да

се чувстват и да страдат от симптоми

на гняв, раздразнителност и агресивност. Не само, че мъжете по-рядко търсят помощта на психотрапевт, отколкото жените, но дори да го направят на тях им е трудно да изразят емоциите си. Това

е толкова често срещано, че дори си имат термин. Нормативна мъжка

алекситимия. Основно предизвикателство, особено мъжете-миленияли или по-скоро да сме по-точни, мъжете родени между 81-а и 96-а година е това да разберат,

че като за начало имат

нужда от помощта. Реално погледнато мъжете никога

не са учени как да идентифицират емоциите си, нуждите и мислите си и как

да ги изразят пред някой, който да им помогне с тях. Това обяснява доктор Анджела

Биард, клиничен психолог в Департамента по ветерански въпроси в Даллас, Тексас. Като

коментар от практиката ми мога също да кажа, че това е чест феномен. Мъжете разполагат с много по-беден речник, когато става въпрос за емоциите

си. Много по-често, така да се каже,

интелектуализират своята раздръзнителност, своите проблеми и много

често Така да се каже, очакват приятелката си,

съпругата си да поеме отговорност и да

направи така, че техния гняв да не

се появява. Те да нямат нужда от пихотерапия или нещо от сорта. И това прехвърлене на отговорност за своите нужди, емоции, травми и т.н. на приятелката или на съпругата са страшно пагубни за навръзка. така че много от връзките се разпадат не просто защото една жена, един партньор, независимо

какъв пол е той, не може да ти бъде и терапевт, и партньор и да живее с тебе, и да цяла

гледа с тебе, и сметки да даде

с тебе, и тъй нататък А и защото ако няма

емоционална интелигентност, то определено ще има

отдалечаване, отдръпване, изтощение и какво ли още не е, което в никакъв

случай

не може да се каже, че е

позитивно и приятно за една връзка. В стадията

пише, че само 5% от мъжете търсят помощ за тяхното емоционално и психично здраве, освен в случаите, когато се налага хоспитализация,

въпреки че се чувстват по-самотни от всякога.

В скорошно проучване в Великобритания 2,5 милиона мъжей си признават, че нямат близки приятели.

Това са западни статистики. Чудя се какви са статистиките в България. Освен това, мъжете прикриват поката и заболяванията си много по-често от жените и е три пъти по-вероятно да се самоубият отколкото жените. Говорихме си в епизода

ни за мъжкото здраве и за това, че мъжите не търсят помощ на време Ако не сте го слушали, страшно много ви го препоръчвам за да разберете какви са проблематиките на мъжете. В момента говорим за това как проблемите на мъжете

и емоционалните им нужди биват,

така да се каже, изливани като отговорност

на жените. Но за да разберете защо тези неща се получават, искрено ви съветвам да се върнете към този епизод за мъжкото здраве и да го чуете и да разберете Какви са по-големите и по-тежки причини за което? Мисля, че ако не греша

епизода за който говоря беше епизод 24, защо не говорим за мъжкото здраве. Но да се върнем към статията и към този

мини епизод. Има и друг феномен, по-често виждан на запад, в България сме доста

бяла държава отглед на точка на раса, като изключим рома популацията,

но на запад има и стереотипи, които

са расистки и културна стигма срещу психичните

заболявания. И в такъв случай, какво да

прави един мъж, когато има нужда от частна и непредобедена подкрепа на някой друг, освен партньорката му, но не желая или не може да си

позволи да опита психотерапия, защото в крайна сметка тя е скъпа. И някои хора, не само

американци, но навсякъде по света откриват добро

решение като използват групи за взаимопомощ. И

има такива, които са специфични за мъже. Разбира се, трябва да почертая, не навсякъде има групи за взаимопомъж за мъже и

е важно да се поема

инициатива. Ако сте мъж, който слуша този

подкаст и смятате, че от досега наученото

ви се ще, да имате подкрепа и

да намерите хора с които да си поделяте и да израствате, дори да няма група около вас, може вие да започнете такава. Статията разказва, че след няколко провалени връзки Скотт Шепард осъзнал, че въпреки, че е емпатичен мъж, който е наясен със себе си, все още има един липсващ елемент на неговото емоционално здраве. И това са няколко добри ищо года осъзнати мъже. Преди

Шепърт разчитал само на жени за емоционална близост, защото каква е

изненадае, че се чувства в безопасност с

тях. Проблемът е, че след като разкрие

себе си пред някоя жена, той става зависим от нея и това се повтарява отново и отново. Самият

той казва, осъзнах, че реално проблемът е

в мен, без значение кое е момичето, същите проблеми се появяваха отново и отново. Тези устарели нагласи са вкорнени дълбоко, имах

нужда от подкрепа и близост, които не са свързани с една връзка", казва Шепърт. Затова той се обърнал към интернет, свалил ръководство за групи за мъжей и поканил няколко приятели, за които смятал, че биха приели идеята. Служил ограничения от 8 члена на групата и създал структура с

много ясни очертания. Най-важното

правило било, че каквото се говори в

групата си остава в групата. Всяка среща

започва с 5 минутна медитация, последвана от дискусия

на всякакви теми. От това как да

се справят с трудности в романтичните си

връзки, до това какви проблеми имат в работата. Шепард описва

като доста силно усещането да се седи

в група с мъжей и един или повече от тях да рухне и да се разплаче. Това е полезно не само

за мъжете, които в момента

са уязвими, но и за тези, които седят и стават свидетели на това, правяки мястото безопасно, за да може човек да се отпусне,

обяснява той. Като мъже нас не ни учат да изслушваме, а просто да се захванем за работа и да оправим нещата. Не можем да плачем, а само да се ядосваме.

Групата промени това. Те започват да осъзнават,

че приемането на нещата, които са били отхвърляни от

страх да не ги нарекат геове и женчувци всъщност са огромна проява на смелост.

Първоначално Шепард смятал, че тази група за мъже ще бъде място, където споделят и разтоварват един с друг вместо с жена, но тя се е превърнала

в много повече. В нещо, което той вярва, че всеки мъж иска и има

нужда, но не може да

си го признае. В нашата култура мъжете винаги са намирали начин да бъдат близо един до друг.

Но това никога не се е въртяло около чувствата,

обяснява той. Мъжете са

учени, че лекарството срещу разбитото сърце е

да излязат с приятели и да се напият, да глежат жени и да свалят някоя. Като цяло да се дистанцират от чувствата си

и да ги насочат към агресивен отдушник.

Толкова сме отчаяни за човешко докосване и

близост, че използваме спорта като оправдание да

се блъскаме един в друг. Но, такъв ти близост се основава на

дружба и агресия, а не на уязвимост и доверие. Първото е доста по-повърхностно и далеч не е толкова задоволително, колкото

второто. Шепард научил, че има неща, които

да споделиш с партньорката

си, но и неща, които е по-добре

да споделиеш с някой извън връзката ти. Вместо да бяга или да прави крайни изказвания, като опасявам

се, че нещата не се получават, той

се е научил, че най-добре е първо да поговори искрено

и лично с някой мъж, а после

да се върне при партньорката си и

да каже какво му тежи. Срамът, както

установява Бренни и Браун

в дългогодишните си изследвания, е най-голямата причина за токсичната мъжественност.

Докато жените изпитват срам, когато не успеят

да отговорят на нереалистични и противоречиви

очаквания, мъжете се срамуват от признаци на

слабост. Тъй като, за съжаление, тази уязвимост все още се възприема като слабост, а

не като сила, воденето на трудни разговори,

които включват уязвимост, е нещо, което мъжете често опитват да избягват. И именно поради

тази причина, за да постигнат положителни резултати

от групите за подкрепа на мъже, те трябва да влиза в такива групи именно с това намерение, а не само за да

намерят приятели. Статията разказва за видовете групи, които тези хора, които Мелони Хамлет е интервюирала, дава повече, така да се каже, плът на този въпрос и искрено ви препоръчвам да посетите

сайта и да прочетете от началото

до края, защото изпуснах много неща и

исках да вкарам повече от моите коментарии, разбирания и да ви дам малко плът

от себе си, така да се каже,

около тази статия. Но искам да почертая

отново, че е важно всички ние да поемаме отговорност. Първо, мъжите трябва да поемат отговорност за себе си,

за емоционалните си нужди, а не да карат жените в техния живот да поемат отговорност. но и жените трябва

да се отказват да поемат бремето, да

отказват и отхвърлят този емоционален труд и да бутат мъжете в живота си и да имат по-високи стандарти към тях, а

не да се задоволяват с мъжей, които

просто искат да имат майка и социална

секретарка и любовница и т.н. в лицето

на един човек. В крайна сметка ще

имаш в живота си това, което допускаш.

Всички сме отговорни за живота си, всички сме отговорни за чувствата си, всички сме

отговорни за това как преживяваме,

оцеляваме, как дружим, как изграждаме връзките си и отново подчертавам, че търсенето на подходяща

помощ или дори стартирането на една група за взаимопомощ са неща, които всеки може да направи, независимо от това къде е, независимо от това какви ресурси има, не струва пари да се стартират такива групи

човек може да покани приятели в къща и да започне така човек можа да

намери библиотека или някаква стая където

и да

е и да започна такива неща

да се организират но мъжете трябва да

започнат със себе си жените само да ги подкрепят от страни и да изискват повече повече емоционално здраве и повече себе грижа от мъжете за самите тях Надявам се, че този епизод е бил интересен и показващ за проблемите,

които, така да се каже, се прехвърлят

между половете и трябва да има яснота за това как жените изгарят емоционално и колко самотни са мъжете, имайки предвид, че Много мъже нямат приятели, не изграждат такива и това е чисто и просто заради

токсичната мъжественост, в която те са израснали

като социални норми и ограничение на нуждите на духа, на психиката на човек и дори социалните им нужди. С този епизод

не целя да кажа, че мъжете не заслужават помощ, заслужават. Не искам да казвам

и да обвинявам и жените, че те

трябва да съжертвват или че не трябва

да дават никаква подкрепа, напротив. Просто искам

да изразя това, че е задължение на всеки един от нас да търси помощ

и за себе си и да подкрепя другите да търсят помощ за тях си. Посетете сайта ни, за да прочетете цялата

статия, за да не черпите кафе, за да се запишете за курсовете ни, за

да си свалите нашата книга, която е безплатна и е за вашето разбиране за сексуалността и удоволствието, така че не изпускайте възможностите, които ви предлагаме за израстване, животът изпълнен с секс и щастие. Благодаря и до скоро!

Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.