04. Сексът в обществото | Секс и Щастие Подкаст

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg.

В днешният епизод ще си говорим за това какво е сексът или по-скоро сексът и обществото и защо тази тема е такова табу. Теди, защо мислиш, че не може да си говорим за секс толкова свободно и защо толкова много възрастни хора се хилят като малки деца, когато темата се появи в някой

разговор? Това е хубав въпрос. Смятам, че в нашето съвреме обществото ни е изградило много срам около темата за секса, а знаем, че срамът е един от най-силните инструменти за контролиране на хората. А какво искаме да контролираме? От една страна искаме младите хора, преди да са озрели, преди да са развили своята култура, менталитет, интегритет, които да предадат на своите деца, да не прибързват да правят деца. Но според мен начинът по който подхожда обществото за да обезкоръжи младите хора да правят деца прекалено рано, води до липса на каквото и да е образование на тема сексуалност, какво се случва с телата ни, какви са процесите, как да се грижим за тях. Как да се наслаждаваме

на своите тела, как да се чувстваме властени в това какво искаме да се случва с тях и в нашите връзки и т.н. Съгласна съм с всичко, което казваш, но на мен ми се струва доста нереалистично да очакваш, че само със срам можеш да накараш младите хора да не правят секси и следователно да не имат деца рано. Защото в интересни стената нагона си е нагон и в момента в който тинейджерите влязат в момент на сексуална зрелост, хормоните си казват думата много по-тежко от социалните норми на поведение и срама.

Ами то затова и религията се намесва също, за да може допълнително да ни вмени закони и правила на поведение, които ако не спазваме обществото като по-силна група да ни натисне обратно на място. Да,

но много българи не са толкова религиозни. Смятам, че България е по-скоро традиционалистка държава. Обичаме си традициите, но поне от хората с които съм имала отношения не са били религиозни по начина, по който примерно виждаме в Америка, да речем, където хората ходят редовно на църква и така нататък. И, може би, религията в България, отславана от тези традиции и идеи за това какво е ОК и какво не е ОК, остават и диктуват това как се държим и какво очакваме и от младите и от старите, така да се каже. А е

хубаво да осъзнаваме в крайна сметка, че сексуалността ни е в основата на нашето същество. То е импулса с който човечеството продължава да съществува. Няма как да избягаме от него. И когато чрез срам, драма, невежество създаваме конфликт в нашето съзнание, че цялата ни физическа същност купне е за секс, но обществото ни казва, че не може, че е срамно, че трябва да сме по-достойни за секс отколкото сме в момента, че тряба да си извиняваме, че го искаме. Това води до много силна неудовлетвореност, както коментирахме в предишния епизод, която ако не бъде разрешена, тогава тя прераства в невротичност и от това страда целият ни живот. Пренасеме тази невротичност във всички аспекти на живота ни. По-експлозивни сме, по-бързо се ядосваме, избухваме пред хора, които не го заслужават. Има ли тая просташка шега, че еди кой си, понеже е много невротичен и явно е недоебан, ако ми извините, че го казвам така. Но ако преглътнем простащината в изказа, в посланието има смисъл, че човека е страшно неудовлетворен в нещо, което е в неговата базова същност. И затова смятам, че тази тема е толкова важна и няма да я съберем в един епизод, че дори може би и в два. Смятам, че е добро начало за отварянето на темата за секса като култура в нашето общество е родителите да намерят смелоста в себе си да коментират секса със своите деца, когато децата започнат да задават въпроси, например. Осъзнавам, че има хора, които няма да са съгласни с това твърдение. Наскоро по телевизията даваха интервюта с различни родители на тема дали децата трябва да бъдат обучавани на темата за секса. И има хора които казваха, ми по наше време никой не ни е учил, народихме деца и на принципа на проба-грешка се учихме. Аз лично смятам, че това не е адекватно твърдение, защото отглеждането на един човек е изключително отговорна задача и това да го оставиш на проба грешка, при положение, че имаме хиляди години история и опит, е в моите очи безотговорно. И в резултат тези млади хора си изграждат разбиране за секса основано на информация, която е откъслична от тук и от там. Развиват срам да говорят за секс, защото са неуверени дали няма да се проявят като невежи. А в последствие тези срам и невежество се пренасят върху техните деца. И за това смятам, че това е един порочен цикъл, който трябва да бъде прекъснат, за да могат хората да имат по-богата сексуална култура, да са по-уверени в своята сексуалност, да могат да получават по-голям удовлетворение на своите желания. Ако те имаме предвид, че сексуалността е в основата на нашето същество, разрешаването на конфликтите в тази област смятам, че са изключително важни за нашето психично здраве. Освен, че имаме отговорност към децата, които създаваме да ги изградим като едни емоционално и психично

здрави хора. Едно от нещата, които ми минават през главата, когато говорим за неудовлетвореност и за незнание, че когато хората не са информирани, когато хора се чувстват твърде виновни, засрамени и т.н. Тази неудовлетвореност понякога се проявява не просто в избухване към другите, ами в себеомраза. и когато започнеш да се мразиш в себе си, че ги искаш тя неща, че искаш докосване, че искаш интимност, че искаш оргазм и така нататък, ти ставаш озлобен и към другите. Първо към себе си, после към другите. Но не е непременно да им се навикваш или нещо от сорта, а може би специфично за жените са по-типични малките агресии и подмолни деяния. И това също подронва много връзки. По един много по тих начин, който не по малко е болезнен. И когато имаме предвид, че обществото много силно наказва женската сексуалност, много повече от колкото мъжката сексуалност, човек му става ясно защо като погледнам статистически, жените по-често подават моби за развод, отколкото мъжете. И това може да го погледнем в контекста на идеята, че за мъжа е окей, примерно, да кръшка, но не за жените. И жените често може да останат интимно нездаволени в една връзка и това натежава с времето. и може би е по-добре за тях да потърсят щастието си извън брака по съвсем легитимен начин, отколкото да си търсят любовници и така нататък.

Това, доколко е приемливо, че мъжете кръшкат, а за жените не, това, според мене, се базира на това, доколко обществото е свикнало с даден феномен. Обществото е свикнало с новината, че някой мъж е кръшкал. Но тъй като женската сексуалност е по-подтисната в нашото съвремение и не само, и по-рано, Не е толкова обществен факт, че жените също имат нужда да правят секс. И затова е толкова по-неприемливо. Както преди много години това някой да е гей е било крайно по-неприемливо отколкото е в момента, просто защото обществото е било по-малко свикнало с идеята, че има геевове. И то не са един или двама, а мисля много.

Всички тези идеи за това какво е нормално и какво е приемливо идват от много схеми на поведение, които са ни вложени от религията, от културата ни, от традициите ни, от обществото и на днешно време, както казахме по-рано, посланията, които получаваме чрез медиите. И проблемът за много хора е, че никога не се освобождават да говорят за секса без съдръжки. Никога не намират място, форум или хора с които да споделят желанията си, мислите си в един контекст, в който няма да бъдат съдени. И това е много тежка реалност, с която много хора живеят цял живот. И е страшно. И за това, според мен, трябва да се борим да отворим този разговор. Защото ще намалим нещастието като цяло на нациите ни. Не просто на индивидите. Като

останал въпрос за липса на форум, на среда, където може да се общува, започват да се появяват вече такива в интернет, а някои съществуват и отдавна. Наистина е много важно да имаме среда в която да се чувстваме в безопасност, да говорим открито. Аз лично говоря доста открито за сексуалността и своята включително и съм се убедил, че за да можеш когато говориш за сексуалността си да не бъдеш съден от останалите е много важно да говориш със самочувствие. и с отношението, че ти приемаш себе си, че нещата, за които говориш са напълно нормални и нека другите не се преструват, че за тях не е нормално, защото и те го правят. И не държиш да наложиш своето мнение, не очакваш другите да последват твоя пример и да правят това, което ти правиш. Напълно ОК е за теб те да правят нещо различно и съответно ти даваш за пример как могат те да се държат към теб. Те да се отнасят към това, което ти правиш като нещо съвсем нормално. и с уважение. Някой от нас трябва да повлече крак и да изтласка усещането за срам в един разговор за секс. Когато това се случи, нещата олегват и

стават много полезни. Това съм го установила и аз. Колкото по-оземно говориш за секса, без да се срамуваш, без да се извиняваш, без да правиш опит и да прикриеш това, което говориш, хората започват да те уважават, заради така да се каже това, което те ще нарекат смелостта ти. Да говориш съвсем спокойно, без задръжки и без срам за тези теми. И в интересна истината от опитата ми и работата ми с хората, едно от нещата, които най-много чувам и ми се казва е, че е толкова лесно да се говори с мен за секс. Просто защото хората се чувстват така сякаш. Могат да кажат абсолютно всичко, което им идва в главата. и да не бъдат съдени, да не бъдат усмивани да не се чувстват сякаш са направили нещо лошо като са споделили интимите си мисли от които често се срамуват и това е много важно ако искаш да водиш такива дълбоки разговори с хората около теб и за да създадеш своят форум, така да се каже включуващ хора, които са секс-позитивни и отворени към темата, трябва да даваш това излучване на себеуважение и на уважение към другите и към всичко, което те биха казали. Дори да не ти е по вкуса. Напълно

е така. Забелязвам колко често хората чувстват, че са сами в мислите си за секса, за разсъжденията си, за нуждите си. Чувстват, че няма с кого да говорят. Това също е много вярно и за хората, които харесват по-не стандартни сексуални практики. Става още по-трудно да говориш за тях. Затова и в България ма създадени форуми и общества, в които човек може да влезе и да прочете, да научи нова информация, да се успокои, че не е сам, че не е ненормален, че нещата за които купне са нормални. Стига да не са вреда на някой други го или на себе си. Един от тези форуми, ако си позволя да кажа, е този, който аз съм създал на сайта bdsm.bg. Той е основно за BDSM и фетиш култура, но в крайна сметка целата е да покажем една отворена нагласа към сексуалността като цяло.

Теди, какво могат да намерят хората в BDSMBG?

В сайта съм се постарал да кача статии, които са основно насочени към хората, които са нови в BDSM и фетиш интересите си, които са ги открили наскоро или за първи път са се осмелили да потърсят информация за тях. но основополагащата идея е да изградим култура на взаимно уважение, на толерантност, да разбираме, че различните хора имат различна сексуалност и тя е ОК, дори ние да не я споделяме. Защото в BDSM културата има хиляди практики. Повечето хора харесват няколко от тях и често са различни. И се опитаме да се учиме ни и други да не се осъждаме за това, че харесваме различни неща. Защото всеки един от нас иска да намери човек срещу себе си, който да го разбира и с когото да споделя желанията си. Това не е по никакъв начин по-различно от хората, които иска да правят класически

секс. Теди, ние говорим за секс вече колко време и въпреки това не сме засегнали темата за това какво е секс. Дадохме някаква дефиниция в началото, но и в интерес наистина много хора смятат, че секс е само пенитративен акт, в който пенис ще влезе в вагина или в анус или в уста. Всъщност секса е много богат и смятам, че може би в следващия епизод трябва да си поговорим за това колко различни видове секса има, защото докоснахме сега за BDSM, но смятам, че много хора не са наясно колко по-богат е секса, отколкото те могат да си мислят. Какво ще кажеш да направим следващия епизод на тема какво всъщност е секса? О, да, има толкова много практики

и ще изхъбим цял епизод само за

да ги коментираме тях. Чудесно тогава, за следващия път ще говорим за видовете секс и това какво аджеба е секса. Добре, Теди, говорихме си за религията и за социалните норми, но както казах, според мен религията не е чак толкова силен модел на поведение в България, колкото в някои други държави. Какво друго смяташ, че влияе на нашите идеи за това какво е окей и какво не е окей по отношение на секса?

Има много двойни стандарти, които забелязвам в нашето общество. Хората биват третирани по различен начин, зависимо от това дали са мъже или жени и тяхната сексуалност. Често се случва, когато жени заговорят за секс пред мъже, мъжете да го приемат това като някакъв сигнал, че жената има интерес да прави секс с тези мъже.

Аз само го изпитвам това и е много брутална действителност за много жени. И затова много жени не говорят за секс, защото в следващия момент директно те питат искаш ли да правиме секс. Чакай малко едно е да говориш за секс, друго е да искаш да правиш секс. По същия начин може да седиме в един ресторант и да си говориме за качамака или за... Шкембето, което предлагат, но това не означава, че искаме шкембе или качамак. Може да ни си иска нещо по-така. Пиле жулиен, например. Или каквото ще дее. Може да е... дори не... дори да не сме гладни. Просто да гледаме менюто и да си говориме за това какво може да едеме по-късно или че е много скъпо и че е нисъл, тяло. Само като гледаме цените. То е една от

причините, според мен е от една страна както липсва обучение в семейството, дори за какво е секс, липсва и обучение за елементарно кортуазия между хората. А сега

дефинирай кортуазия. Под

кортуазия разбирам как да подходиш към един човек, към когато имаш интерес, така че да запалиш неговият интерес, да създадеш и ни топли отношения, които могат да прераснат към реализиране на това за което купнееш. Дали

това е синоним на флиртоване? Не е

задължително, за мене флиртоването е да се закачаш с някого, да създадеш еротичен заряд, но не толкова да създадеш междуличност на връзка и да подскажеш на човека, че можеш да му предложиш нещо, с което да задоволиш някой от неговите желания. Вместо просто да му покажеш, че ти имаш желания, които искаш той да ти задоволи. Няма кой да научи нас, мъжете, например, в това общество как да се държим адекватно. Когато искаме да сме мъжествени, как да бъдем адекватно мъжествени? Да не бъдеме прекалено брутални, да не бъдеме прекалено мекошави. Да използваме мъжественността да запалим еротичния заряд между нас и хората към които

имаме интерес. Това, което ти казваш, че няма кой да ни научи за това как да се държим като мъже и жени, аз не съм 100% съгласна. Аз мисля, че много от идеите ни за това как да се държим едни с други идват от филмите, песните и медията около нас. Дали е социалната медия като Фейсбук и Туитър, Инстаграм или е рекламите и телевизионните предавания, които купират част от времето ни. В тях виждаме модели на поведение за това как да се държим едни с други. И да не забравяме, че първият модел, който някога виждам е за поведение между двама човека във връзка са нашите родители. А често се получава така, че децата виждат едни много нелюбящи партньори в лицето на родителите си, които не комуникират чрез любов, чрез мила дума, чрез ласки и дори да е гушкане или държане за ръце, нищо. екстравагантно и твърде сексуално пред децата. Не адвокатствам за това. Но не виждат никакъв добър пример за това какво е една здравословна връзка. И това влияе на техните отношения в бъдеще. Да.

Виждаш в едно семейство, едно дете ако чуе дори гък и стон със сексуален заряд между родителите си, това е изключителна рядкост. И съответно ти оставаш впечатлението, като израсваш човек, че не трябва да шукнеш дори. И след това, когато ти започнеш да правиш секс, този стереотип се проявява в теб. Срама от това да те видят, че имаш сексуална същност, като например да правиш секс на светнати лампи или да чуят твоята сексуалност с тонове, които й да издадеш не насилено, но просто по естествен начин, според мен идва от една страна и в семейството, в което си израснал, защото смяташ, че не е нормално да си издават звуци. Така е. От

друга страна, когато се замислиме за другите неща около нас, като в медията, които ни дават идеи за това как да се държим, много хора може би ще се замислят и ще превъзсъзнаят текстове на песни и историите на филми като доста насилствени по отношение на връзките помежду двамата герои. Например сега се сещам за песента Назад-назад Момекалино. И като си замислиш какъв е текста, нали, Назад-назад Момекалино, имам жена. Жената пее и казва, ще преплувам реката, ще прелета през гората, ще се престора на чума и шумура жена ти. Е това не е ли типичен стълкърски случай на човек, който е обсебен с някой друг и ще извърши дори престъпление за да бъде с този човек, въпреки че другия човек казва, абе не те искам ходи си. И в интересна истината тези песни и това случва в филми, в реклами дори, където и да се обърнеш са, така да се каже, са интерпретирани като романтични, като ето така печелиш любовта на някой. И всичките тези неща в медиата ни карат да се чувстваме сякаш това са начините, това са правилните начини. Да изразим интересите си към други хора, сексуалното си желание към других хора. И всичко това е много нездравословно. И когато си говорим за образование, за това смятам, че е редно да образоваме младите за това какво е здравословна връзка, за това как да се общува правилно и здравословно, за това какво е да имаш властта да избереш партньорите си, сексуалните актове в които искаш да участваш и така нататък, защото Колкото и да си говориме, че няма образование около нас по отношение на тези теми, всъщност има. Има образование, което всъщност е много нездравословно и много опасно. И това ме е страх, че повечето хора не го виждат по този начин. А също така

е хубаво да предадем посланието в крайна сметка на нашия подкаст е, че сексът, да не повярваш, е нещо нормално. Ох, стига би е. Не трябва да имаме срам от това да правим секс, но не трябва да имаме срам и от това да си играем и с други инструменти, освен нашите първишни полови органи. Имаме ръце, имаме усти, имаме играчки. Макар че нещата, които казвам са страшно ясни на много хора, но от друга страна се шокирам колко малко хора приемат за нормално за това да задоволиш някого с ръце. Например, често го има случая, в който по време на секс мъжът свърши преди жената и след това изниква въпроса тоя мъж до тук ли ще приключи сексуалната ни игра или ще ме задоволи. И затова е хубаво да осъзнаваме, че е съвсем нормално, ако мъжъта свършил пръв да използва ръцете си, да използва устата си. Не е мръсно, не е гнусно, а един допълнителен инструмент с който можеш да донесеш удоволствие и удовлетворение на своя партньор. Много често с ръце можеш да постигнеш много по-силни стимули в една жена, отколкото със своя член. Защото пръстите са силни. Пръстите можеш да ги извиеш, да не тиснеш много чувствителни зони в вагината. Не е имало случай в който, когато съм докоснал такива зони, реакцията да не е била, вау, това откъде дойде. Не се правя на големия секс специалист или с големите постижения, но това е просто резултата, който в повечето случаи един човек може да постигне, играйки си с пръсти. Лия, тебе има ли нещо, което те дразни особено, когато наблюдаваш как обществото третира сексуалността

на жените, например? Да, много неща. Едно от нещата, които много ми бърка в мозъка е когато думата курва се употребява за всичко. Не просто курва, ами ако човек събележи българските стереотипни думи с които се псуваме и се нараняваме, те често са обвързани с сексуалността. и с половите актове, които мъжете и жените могат да упражняват. По-често за жените това е думата КУРВА, за мъжете ПЕДРАЗ, и от друга страна е да си го начукаш, да чукат майка ти и т.н. Всичко е свързано с секса, което се употребява за да накърни, за да нарани, за да те накара да се чувстваш зле за себе си или за хората около тебе. Това ме дразни. И когато става въпрос специално за жените е, че жените са курви. Независимо какво прават, дали е същност свързано с сексуалната им активност или не, няма значение. Всяка една обида е насочена към женската сексуалност. И това кара много жени да се чувстват сякаш секс е забранен плод за тях. Независимо от контекста, когато биваш наречена курва за това, че примерно си засякал някой в трафик или не си пуснала на някой, пак си курва. И да пуснеш и да не пуснеш, пак си курва. Така че този стереотип и тази обида към жените кара жените да се чувстват така сякаш. Те не трябва да имат сексуалност и ако имат секстуалност то те задължително са курви. И дори самата дума курва е толкова негативна, че бих казала на Запад се опитват хората да променят значението на думата. Има една страхотна книга, която се казва The Ethical Slut, етичната курва, която е страхотна за хората, които имат интерес към поливръзките или по-точно отворните връзки. която много предизвиква на дебат думата,

курва. Забелязвам, че често обществото забравя, че всеки един човек независимо от пола му е съвсем нормално да има сексуален интерес. Но също така има хора, които са и асексуални, които нямат интерес към секса. Това не ги прави болни, което да не забравяме. Нека да не забравяме, че не е здравословно за когото и да е да се съдиме ни други, когато сме различни. Но също така е добре да не поставяме двоен стандарт за сексуалния импулс, който имат и двата пола. Интересното е,

че когато обижаме жените и ги караме да се чувстват зле по отношение на това, че имат сексуален интерес, страдат и мъжете. Много мъже никога не го осмислят от този ъгъл, че когато кара жените масово да се срамуват, да не си искат, да не питат, да не отварят темата. Това засяга мъжете, защото в интерес наистина техните приятелки след това няма да се чувстват овластени, няма да се чувстват така свободни да изрезат своя интерес. Ако аз изляза с някой на първа-втора среща и примерно те ми покажат някакво клипче или нещо и скоментират, а, гледай таква е курва, какви неща прави, после как очакват от мен аз да се отпусна сексуално и да се раздам и да права неща, които според мен те могат да нарекат курвенски без срам. А всъщност да им харесат. Да, и това е проблем, защото много мъже не осъзнават, че с говора си по този начин, те нараняват собствения си сексуален живот с

жените около тях. Да, вследствие на това промиване на съзнанието, чрез подобни стереотипи, има жени, които казват на мъжа си, ти искаш да ти духам, а аз да не съм курва. Това няма да го направя. Ето ти

резултат. Да. Много често се смятат някои актове, сексуални актове за курвенски и за унижаващи и следователно ако това ти е оценката и начина по който говориш за тези неща Жените около теб няма да искат да паднат в очите ти и няма да са щастливи с това да ги прават тези актове с тебе. Пък не те може да са ти фетиш или интерес или какво ще те е? А по-скоро това,

което се случва също така е, жените са принудени да изпаднат в една от две крайности. Или да се показват в светлината на тотално несексуални същества, или да преценят, че няма да им пука изобщо и ще изпадна в другата крайност на Крайна курвенщина. Докато защо да не намериш една златна среда, да имаш едно здравословно себеуважение, че ти си един нормален човек, който има своя сексуален заряд и е съвсем нормално да потърсиш човек, с който да споделиш едно красиво, интимно изживяване.

Благодарим ви, че се включихте в поредният епизод на Секс и щастие и се надяваме да сме ви дали достатъчно идеи и мисли за размисъл и че ще се включите и ще ни чуете в следващия епизод. Благодарим! Абонирайте се за нашият подкаст и ни последвайте в предпочитанията от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте всичките ни линкове на muti.link на коне на черта секс и щастие.