07. Защо тази ревност? | Секс и Щастие Подкаст

Psychologist Liya Spasova and BDSM expert Tedi identify seven relationship killers that intensified during COVID lockdowns: communication problems, incompatibility, jealousy and trust issues, lack of personal space, boredom, unresolved trauma, and shifting values. China saw divorce spikes; they discuss what Bulgaria might face and offer practical fixes like protecting alone time and practicing three-minute intimacy exercises.
Chapters
Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.
Аз съм Теди.
Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.
Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg.
Здрасти Теди. Здравей
Лия. Как си? Много съм добре. Надявам се, че и ти
си така. Да. Днеска какво ще си говорим?
Днеска ще си говори за една наболяла тема, която е за причините да се разпадат връзките и да страдаме в нашите връзки по време на тази лудница, свързана с пандемията, от която страдат всички. В
днешния епизод сме ви подготвили 7-те убиеца на връзките. И причината, поради която ще разлискваме тази тема днес е защото в някои държави, като например в Китай, имаше скок на разводите вследствие на пандемията. И днес ще си поговорим защо това е така и дали в други държави, включително в България, ще има подобен скок. Интересното на държави като Китай е, че там все още има много стигма по отношение на развоите. И доколкото аз знам от това, което сме казвали, е трудно да се разведеш в Китай. Реалистично погледната обаче, ако там е имало скок, не се съмнявам, че подобни всеки ще излядат и от Европа и САЩ след като се вдигне изолацията. Ние хората
сме доста първосигнални и когато нещата започнат да се влушават, доста бързо стигаме до заключението да се разваляме връзките. И затова аз пара мен е важно да имаме нагласта да не прибързваме с заключенията, да прекратяваме връзката си, защото точно в тези времена виждаме може би най-лошото или сред по-лошото от помежду ни. И е по-трудно да компенсираме и да балансираме отношенията ни с хубавите неща на които сме свикнали.
Така е, разбирам това, което казваш и съм съгласна, че понякога хората може да прибързат с някои решения, но според мен имат други фактори, които много повече тежат и на статистиката, която ще излезе. което не е просто това, че хората са намерили затруднения, във връзката си са решили край, напускам. Едно от нещата, които води до тези разводи е изолацията и живеенето 24-7 с хора, които всъщност не си въобще слива връзка. Това живеене заедно те кара да просмислиш връзката си с тях, защото всички тези кофти и неща, които по-рано можеш да ги толерираш, защото не се виждате през по-голямата част от деня, сега са сто пъти повече във очитите ти и се усещат сто кратно по-силно. Има го
и това. От една страна проблема е за хората, които живеят заедно и са принудени сега в момента или бяха принудени да не излязат изобщо навънка и бяха като залепени. А другият проблем е за тези, които не могат да се съберат заради изолацията, които е окей, може да не са женени, а да са гаджета и да сте в различни държави. И тогава, освен че ви се натрупва лошото настроение от изолацията от липста на физически-човешки контакт, Когато се успете да се видите, да се чуете по интернет, тогава виждате по-лошите си страни. Изнервеността, страха от пропагандата, която ни е набива в главата да сме параноични, да се страхуваме за живота си. И това няма как да не ти се отрази на психиката. Ставаш по-изнервен, по-сприхъв, по-критичен и цял ден изолация го изливаш върху партньора си, който може да ти е единствената гъба, коя да ти попие всичко, което искаш да споделиш с някого. Да. И в такъв случай е добра идея да се разберете, да не взимате крайни решения по отношение на връзката ви, преди да сте имали възможността да компенсирате, да се върнете към нормалното и да видите реално това, което сте имали, дали все още го
искате. Съгласна съм. Определено съм съгласна, но това, което ще кажа, че според мен ако допреди карантината хората са могли да се толерират а не да се обичат и да живеят щастливо, то всички от тези кофти и неща, които ронват връзките ни, излизат наяве, както ти самия каза. Много повече кофти и неща излизат. И става много по-трудно за това да си кажеш, окей, днеска е така, отива ще бъде различно, защото почетът се случи неразлично. Ютре е карантина, ютре е кофти. Ютре си с този човек, който ти лази по нервите и не си щастлив с него. И другото, което ти каза и което аз искам да докосна е, че го има и страха от смърт. Виждаме какви са статистиките и статистиките са плашещи. Този страх, който изпитваме често ни кара да преосмислиме живота си. Знаеме всички за историите в които някой за малко да си изгуби живота и решава край до там с тоя живот, сега ще промяна всичко и ще живея живота, който смятам, че заслужавам и искам. Това се случва много в момента, защото много хора, ако не са в щастливи връзки, ще преосмислят тези връзки и ще решат, че в лицето на смъртта, след карантината, ще си търсят щастието някъде друго ден с някой друг. Да, има
го и това вношение, макар, че е далечно, но все пак го закачат за идеята за апокалипсис, края на света. И си казаше ми то, ако не е сега, кога ще бъде, действаме. Да, определено го има
този момент. А другото, което иска да кажа, че в интересна истината малко отклонение, но има поручвания по отношение на страха. Затова, че когато сме изплашени, когато има стрес, решаваме да правиме повече секс. И затова го има и другия аргумент, че може би след карантинта ще има много бебета. Интересна мисъл. И реално, по гледането, ако си правил по-рисков секс, защото си се разминал на косъм от смъртта, действително има шанс след тази коронавирус криза да имаме и повече бебета. Но моят аргумент е, че тези бебета ще дойдат от щастливите семейства и двойки, а не от тези, които в момента едва се търпят и не могат
да се гледат. Сигурно е така, но аз мисля, че не е само провокацията от страха, свързан с кризата, а и от скуката. Може да не звучи приятно това, но моето наблюдение е, че хората, които нямат кой знае какво да правят, по-често им се прави секс или им се мастурбира.
Теди, извинявай, обаче не е така в моят случай. Аз лично смятам, че мастурбацията и секса са уникални начини с които да протакаш и това да станеш изведнъж много разгорещен и да ти се иска, когато имаш най-много работа е супер нормално за много хора. Да, това го
има, но също така ги имат тези шеговити картинки и надписи, когато умираш от скука и си вече на седмата чакия.
О, Боже, това не съм го мисляла.
Така че да, забелязвам, че хора, които имат и също много просто ежедневие и има моменти, в които прекарват много време без да правят кой знае какво, имат много деца. Нека да не звучи обидно, може би това е просто моето наблюдение и имаме по-разумни обяснения, но смятам, че точно с куката и да нямаш какво да правиш, така подсъзнателно ти идва да ти
се доебе. Може. Може. Не знам. За всеки е различно тези според мен. Може,
може. Но да кажем заключението, че то не е срамно. Просто да сме внимателни, да направиме повече деца отколкото трябва.
Отколкото може да си позволим
и ни се искат всъщност. И колкото планетата може да понесе.
Това вече е отделен въпрос. По-незабавно е това, че за съжаление с карантинната и живеенето в 2037 видяхме много голям скок в броя на случаи с домашно насилие. Едно е да живееш с насилник и да го търпиш това насилие от време на време и да имаш, така се каже, някаква възможност за бягство. Например да отиш на работа или при приятели и роднини, когато стане по-тежко. Но е друго да трябва да живееш с насилник 2037 и да не можеш да избягаш. И това ще е много голяма причина много хора да си дадат сметка, че с това не се живее и не трябва да го търпат. И, както казах, по-рано, когато те страхи от смъртта и когато си викаш, добре, това ли ще ми е живота, мога да се настървиш малко по-в такива моменти да преосъзнаеш, да преосмислиш и да решиш, че заслужаваш повече и да потърсиш това повече и по-добрия живот. Това също ще доведе да много разводи в последствия
след коронавируса. Да, и даже моето мнение е, че това даже е здравословно. Да се отървеш от човек, който е насилник.
Това е най-смисленото нещо, което всеки може да направи за себе си. Да се погрижи за себе си и да си даде сметка, че независимо от всичко, никой не заслужава насилие, не заслужава да живее с такова нещо, не заслужава да търпи такова нещо и заслужава да си потърси щастието някъде другаде. Тук искам да вметна, че за тези, които не знаят, в България има организации за жертви на насилие. Ако не служите тук, моля ви, използвайте интернет, потърсайте тези организации и ако имате проблем, определено потърсете помощ, защото това
е сериозно. Това не е нормално да живееш с него постоянно, макар че има го страха от това да останеш сам, страха от това дали следващия човек с когото ще се събереш няма да бъде по-лоши от този с който си бил. Но в крайна сметка човек трябва да тегли чертата и да си каже, че той трябва да защити себе си. Както бях казвал и преди време тази мисъл, която ми беше харесала, че най-важният човек в твоя живот си ти. Защото ти ще живееш със себе си до края на живота си, а за никого други го това не може да се гарантира. Раждаме сами,
умираме сами, така че единствено човек за който трябва да се погрижиш първо, наистина първо във всеки един момент е себе си. Но освен тези проблеми, какво води до тези разпадащи се връзки? Защото според мен това са просто обстоятелства, в момента който говорим за карантината и така нататък. И тези обстоятелства за не щастливите връзки ще се окажат пагубни. Но за тези, които са в щастливи връзки може да се окажат много благоприятни и много позитивни като
опит. Като казахме за обстоятельства, ние го засегнахме и малко по-рано, но, например, друго обстоятельство е изолацията и връзките от разстояние, когато просто няма как да получиш това, за което си бил привлечен от твоя партньор. Окей, ако споделяте един език на любовта, който е поощреващите думи, има как да балансирате, до някъде да си давате това, от което се нуждавате. Но, когато стане въпрос за други жестове, които изискват личен контакт и това ви липсва, някои важни основи на вашата връзка може да се леко подкопани.
и затова Теди по-рано казваше, че в такива случаи е по-добре да си дадем малко по-вече време да не прибързваме с така да се каже изоставянето на партньори и прочие защото ако връзката е ОК извън тази карантина може би просто сега е кофти момент и По-трудно е да си покажем любовта, по-трудно е да си покажем, че държим един на друг, когато нямаме този контакт едни с други, който преди това сме успявали да си набавим по един
или по друг начин. А друго, което се сетих отново във връзка с изолацията е... Наскоро си говорих с мой приятел, който сподели, че една от причините да се разпадне връзката му е, че неговите родители са от много рискова група, която разбира се най-логично нещо е да се опиташ да си предпазиш родителите. И ако се виждаш все пак някога с тях, тогава трябва да си изолираш от контакти с други хора. и случая един от тези хора се е наложил да бъде и неговата приятелка в рамките на седмица-две нещо това сорт и тази липса на контакт е повлияла много негативно и за това е важно да си създадем крепка нагласа към тази кризисна ситуация, която не е нормална не е начина по който ще върви живота ни за напред да можем да седнем и да поговорим, хей нека да бъдем наясно как се чувстваме, какви са нещата да си сверим часовниците да си признаем дори чувствата си. Чувствам се по-изнервен, чувствам се по-депресиран, по-експлузивен, по-фрустриран. Име предвид, ако получаваш негативно отношение от мен не е заради теб, това е заради начинът по който като цяло се чувствам. Можеш да ми кажеш, че те третирам по-зле, без да се усещам. Говори с мен. не е по твоя вина или нека да бъдем откровения ни с друг, че в момента ситуацията е нетипична. И трябва да имаме търпение. Знаеш ли, това, което
казваш в момента много плавно ни води към седемте от най-големите убийци на връзки е проблема с комуникацията и точно това, което ти казваш в момента и даде толкова добри примери е, че ако имаме проблем с комуникацията или поради липса на нашите умения в този сектор или на партньора, който не отговаря или с който не може да съобщува тогава се появяват много големи проблеми в самата връзка и тези примери, които ти даде и тази комуникация, която ти предлагаш и напомняш, че трябва да се случва е изключително, изключително важна. Трябва да си кажем, знаеш ли, страх ме е. Знаеш ли, трябва ми еди кво си. Извинявай, ако еди какво си. Моля ти се, кажи ми, ако еди що си. Това е зладна комуникация и ако я нямате, тя ще бъде най-големият обиец на вашата връзка. Това е номер едно обиец на връзки. Проблеми с комуникацията. Второто нещо, което много, много вради на връзките и ги разваля е несъвместимостта. Например, неща като това да нямаме обща визия с партньора си, общи цели и интереси. Когато не сте съвместими на такова ниво, просто не се получава. Защото един я гледа наляво, другия надясно и няма как да бъдете в една хармония, така да се
каже. А възможно е да е имало само един фактор, който ви е събирал, който сте имали възможност да практикувате, да изживеете заедно и в момента, когато не можете да го практикувате това нещо, всичките ви останали интереси, ако не съвпадат, го няма това, което ви е събирал.
Много съм съгласна с това, Теди, и за това и бих споменала в тази точка, че влизат различните приоритети. Ако нямате приоритети, които ви свързват, то определено ще бъде много по-тежко да задържите връзката заедно за дълго време. В това се включват и несъответствията в ценностната си стема. Ако не споделяте ценностната си система, особено за най-важните за вас неща, защото тогава в един момент, особено когато сега преразглеждаме връзките си по толкова различен начин, тези неща ще натъжат и ще ви разделят
много по-лесно. Да, в момента в тази криза всичките проблеми са умножени. Следващият ни
обиец на връзки е липсата на доверие. Това е толкова познато на много хора. Има много лица и се проявява по най-различни начини. Като един от тях е ревността. Например, в сегашния момент, ако партньор ви седи до вас или на масата и се хили на телефона си и пише си с някой, дори това да е някой колега или групов чат, където си изпращат някакви смехотворни клипчета и т.н. Така това нещо може да те накара да ревнуваш, защото не знаеш с кой си пишат. Или дори да знаеш и да не се страхуваш от тези хора, че могат да ти го откраднат твой партньор, може да проявиш ревност, защото това е момент и смях, който ти не споделяш с тях, а те споделят с някой друг и ти стане
криво. Това е така, напълно. Друг, може би неосъзнат или подсъзнателен фактор, който влияе, но който го усещаш, че когато сте 24-7 с твоя партньор вкъщи, сте решили или сте принудени да останете вкъщ. Нямате време да презаредите позитивната си енергия, с която да зарадвате и да изненадвате ваше партньор и да разнообразявате връзката ви. В един момент просто се изчерпвате. И осъзнаваш, че ти са изчерпил, а човекът с който си пише не са се изчерпали, защото не са постоянно заедно и усещаш, че не е честно. Искаш ти да си човека, който най-силно привлича партньора ти, и с него да му е най-приятно, но ти в момента си на нула. А ония човек не го знаеш. Най-вероятно не е на нула, точно защото не се гледат в очите непрекъснато. Да, затова
е толкова важно да намерите начин да прекарвате време отделно. Може да е карантина и така нататък, но ако може да си дадете някакви часове отделно, защото когато не сте заедно е перфектно. Аз ще дадам пример, че моя приятел се перемести в нас и интересното и хубавото е, че аз си лягам рано и ставам рано, той си ляга късно и става късно, което означава, че аз имам цялата сутрин за себе си и за моята работа и така нататък. И когато той стане, аз имам едините от неща, които аз да му кажа. А той има вечерта за себе си и когато той стане и той може да ми каже много неща за това, което е правил или с кой си е говорил късно вечерта и така нататък. Да, дори да е само промяна в това кой кога спи може да окаже много голямо влияние на това как връзката ви се справя с това да сте 24-7.
Да, аз даже това е хубава идея, ще я използвам в моята връзка. да не ми се сърди гаджето, когато тя става рано и ляга рано и не се виждаме непрекъснато, когато сме будни.
И това, между другото, което ти казваше по-рано от едни, ни води до обиец номер 4, който е отъхчение и липса на прогрес. И с това искам да кажа, че има много измерения. Но често се случва да сме отекчени от нашата връзка, защото нищо ново не се случва. Дали сме просто в един кръг, който е, така да се каже, прокалнати си всеки един ден е еднакъв и нищо не се променя, нищо не се случва, Или пък сме оттекчени сексуално, интимно от този човек, защото той не иска да експериментира, не иска да прова това, не иска да прави въобще секс, например, или каквото ще дей. Това води до оттекчение. Напълно. И липса на чувство за прогрес. За това, че сте заедно, че правите нещо заедно, че прогресирате в живота и че вие растете заедно с връзката ви и тя с вас.
Което е доста страшно, защото в такъв случай усещаш напрежението, че непрекъснато трябва да става все по-добре и по-добрее и все да гоните нови висоти, без все едно да можеш да поемеш въздух за един момент и просто да спрете там където сте и просто да се насладите на постижението. Хубаво е да можеш да поговориш с твой партньор и да кажеш, ей усещам това напрежение, че непрекъснато трябва да бутаме и бутаме, и ако не те губя. Не ми харесва, смятам, че не е справедливо и трябва да сме малко по-земни, малко по-реалистично да виждаме нещата. Да, и да бъдем толерантни и
към затишията. Да, да може да ги оценяваме. Много добра точка, Теди. Следващия дни обиец е неразрешените личностни проблеми и травми. които често излизат като малки демони, които ни съсипват и нас и хората около нас. И те имат много интересни прояви, които включват битови алкохолизъм, насилието, избягването на всякакви конфронтации или теми, коиto са трудни и така нататъка. И много други проявия, които просто карат партньора да се чувства неоценен, невидян, невидим. Или несправедливо третиран. И тези неща, когато хората не обръщат внимание на своето личностно развитие и не обръстат внимание на това как липсата на желание да се решат тези проблеми, да се адресират тези травми, води до много тежки последствия за хората около тях и за връзките им.
което ме подсеща. Нескоро слушах един от любимите ми подкасти. Той е на английски, казва се Speaking of Sex. Коментираха идеята да удалите 3 минутки в които да попиташ преди това твой партньор какво мога да направя за теб в рамките на 3 минути да се концентрираме, да спрем всичко останало и просто да правим това. Масаж, например, беше една от идеите. 3 минути да се концентрираш, да направиш приятен масаж на своя партньор. И в тези моменти, в които има натрупани травми, разочарования, дори гняв, е доста трудно да приложиш тази практика, която по принцип е много здравословна за връзките. Защото отвикваме да обръщаме концентрирано внимание един на друг. А това е много добро решение във всеки един ден. Ако се чудим, окей, защото ние само коментираме какви проблеми има, какви са убийците, хубаво, но какви решения има? И ето едно, което е просто да помислите и да поговорите какво ще ти донесе голямо удоволствие да получиш от своя партньор, ако ще и свирки да са.
Ако ще и свирки да са! Така го казваш. Те и си едно е лошо. Ако ще и да ти изхвърля любимата рокляна на... Не мога
даже да си измисля. Имах предвид като по-първо сигнално решение, Мишо ми направише на свирки, ми е хубаво, ако трябва и за свирки да става просто хубаво нека да са свирки. Но каквото ще да е друго, дори примерно 3 минути да ме гушкаш, 3 минути да ми галиш косата. Нещо. Това са просто някакви примери за които се сещам и от това което слушах. Смятам, че е много здравословно, но трябва да осъзнаваме, че има такива травми, които може да ни пречат и които води до това, окей, съгласили сме, се правиме 3 минути и усещаш просто как чакаш времето да свърши. Просто го търпиш да приключи. А това е вредно и по-добре е да се намери някакво решение да се поговори, вместо да просто да търпиш и скажеш ми, те хората казаха, правете 3 минути. Но не на всяка цена. Не при
всяки обстоятелства работи. Да. И трябва да я повзаимно съгласи. Не може да казвате, не може да нязда ни вините и да кажете, еми те казаха, значи трябва да го направиш, ащо му съм ти казал, че свирки ако ми правиш ще се чувствам по-добре, значи преми ми свирки. Те казаха, те са секс експерти. Не дайте да ни вините за това. Трябва да уважавате партньорите си и да има взаимно съгласие и хората да правят това, което се чувства като окей за тях и ще бъде бългоприятно и за тяхното време прекарано с
вас, така да се каже. Аз тък му щях да кажа, че нищо не трябва. Но това което трябва е това, което ти вече каза за взаимното уважение, за взаимното съгласие.
И, имайки предвидта следващият ни обиец на връзки, че е насилието, трябва да кажем, че има много видове насилие. Например, много хора не правят разлика между емоционалното и психическо насилие, но те са доста различни. Днес темата не е да дискутираме насилието. Затова просто ще кажа, че те са различни. че вербалното насилие може да включва дори тишината, когато не си говорим. И това също е вид емоционално и психическо насилие. Друго е физическото насилие, когато има физическа разправа и страх. Друг вид е финансовото насилие, когато вашия партньор ограничава вашите свободи за това как харчите своите пари, взима ви парите и не ви дава да се разполагате с тях в нормални и естествени граници. Следващият е сексуалното насилие, при което могат да се прояват много поведения, с които да ви накарат да правите сексуални актове или да правите секса, с които ви не сте съгласни и не ви
си искат. Има такова нещо като изнасилване в брака. Това, че сте в брак не означава, че във всеки един момент имате дадено съгласие да правите
секс? Да. Нямате право над тялчо на някой друг. Той трябва да ви даде разрешение за това да се случват X, Y
and Z. което ме подсеща, че имаше един такъв много хубав пример, който иллюстрираше какво означава съгласието. И беше иллюстрирано от една страна с това, ако попиташ някого, желаешь ли чай? И кажеш да. Тръгнат да ти приготвят чая, и в момента в който ти го поднасят, ти вече си променил решението си, не ти се пие чай. И кво, да ти отворят, да ти фанат за косата, да ти извиет главата назад, да кажат отвори устая ти е зле чай в гърлото ли? Ми, не. Също така, ако дори да си дал сигнал, че ти се е правило секс, но в един момент усетиш, че вече не ти се прави секс, докато трябва той, имаш правото да кажеш не. Или, че ти стига толкова. И това не те прави должен да продължиш да търпиш секса, която вече не ти е приятен. И това
е нещо, което много хора не разбират, но е огромна тема. И трябва да направим такъв епизод за това нещо тези, определено. Да. Трябва. Окей. Следващия тип насилие е дискриминацията и мога да кажа, че има много тънки нюанси на дискриминацията дори и в семействата по признак пол. Но пак няма да влизам в детайли в момента, защото това не е темата днес и ще кажа, че това са най-основните видове насилия във връзките, които оронват, разрушават връзки и хора. И това е една огромна причина, против която много хора, както казах по-рано, ще си дадат сметка след тази криза, че не им се живее по този начин, че не иска да търпат такова нещо повече и ще подадат жалби за развод и ще си тъсят щастите от другаде. И последният обиец на връзките е отдалечаването. Това е когато сме се зели с едни мисли, с едни ценности и приоритети, но с времето те се променят и ние се отдалечаваме един от друг. И това е нещо, което е супер нормално за всяка една връзка, независимо дали е с приятели или партньори.
Има го това нещо, че в един момент пътищата ви в живота започват да се разделят. Както е с приятелствата, срещнеш някога в един отепт на живота си, в един момент интересите на някой от вас се изменя и в един момент вече нямате какво толкова да си кажете. По-малко се чувате и най-накрая просто спирате да общувате. Тъжно е, жалко е, но се получава. Нека да не се преструваме, че трябва да е по някакъв корено, по различен начин по отношение на връзките. Не ни се иска, хич не ни се иска. Толкова да са променливи и нестабилни нещата, но от една страна има тази философия, която аз ценя, е просто да бъдеш благодарен за всеки един ден, в който твой партньор избира да бъде с теб. Не можеш да очакваш, че някой пънеже е във връзка или в брак с тебе, че той трябва да бъде с теб до края на живота ви. Да, така ни учат по ритуалите да се кълнем, но не е реалистично. От една страна, като си ме приви, че брака като концепция е сравнително нова и не е, не идва от началото на човечеството или на модерната цивилизация, модерна е относително, понят е, Но това да се удалечит един от друг, защото в един момент сте станали различни хора, за съжаление е нормално. Аз не
смятам, че за съжаление. Смятам, че имаш хората в живота си, от които имаш нужда, за да прогресираш, да израснеш и да продължиш напред и да срещнеш други хора, които ще ти поставят нови предизвикателства, които ще те накарат да потраснеш още и ще ти дадат много нови изживявания, които може би твоето аз преди 5, 10, 15 години никога не би се изъмислил да опита. Така че, моите идеи е до тогава, до когато. И докато е хубаво, е ОК. Съгласен
съм с тебе. Причината да смятам, че е жалко е защото не мога да абсолютизирам за всеки го, но вярвам, че повечето от нас като хора искаме да можем да имаме някаква стабилност. Нещо на което можем да разчитаме е, че когато се обърнем, когато е тежък момента, има някой до нас, който ни е лоялен. и по никакъв начин не проповядвам липсата на лоялност и в момента в който усетиш, че нещо друго те влече, тотално да загърбиш човека, който разчита на теб, но отново приканям към емоционалната интелигентност да си най-ясно с чувствата си, да може да поговорите, да приемете, че каквото се случва има причина и да видите ако искате още да сте заедно, има ли какво да свършите по въпроса. Ако не, нека да не насилвате нещата да стават само защото някой ритуал ни е казал така. Осъзнавам, че тук засегнахме много тежка тема, която има много изключения. Всеки човек е различен и обстоятелствата са му различни. Може да има деца, обществено положение, семейно положение, което прави избора коренно различен. Посланието, което изпращаме е нека да помислим, да анализираме какво се случва, има ли как да поправим проблемите, моля не приемайте, че се опитваме да ви казваме как трябва да стават нещата, толкова много решения има, просто отваряме тема
за размисъл. И може би някои хора в момента ще си помислят и ще кажат... Вие защо не казахте нищо и защо изпуснахте парите и изневярата като неща, които разделят хората? Не сме изпуснали. Изневярата всъщност не е по-малко причина за разделя от паричните проблеми, например. Но тя по-скоро е вследствие на проблеми, които изборихме. Включително и парите по същия начин е изтяха. Ако например нямаме добра комуникация и някой от партньорите е отекчен интимно и във връзката си, то той ще кръшне заради това, а не заради самата изневяра. Изневярата е просто симптом и резултат във връзките в които няма добро разбирателство, няма добра комуникация, има липса на доверие, има отекчение и така нататък. Същото и с парите. Ако хората не знаят как да говорят, ако хората си нямат довери и тъй нататък парите ще развалят връзката. Но те са, така да се каже, симптом и проява на проблеми, които изборихме по-горе.
Искам да отворя скобата по отношение на изневярата, че има много различни дефиниции, може би толкова колкото и различни хора има. Начина по който аз възприемам изневярате е да не си верен на думата си. Ако имате някаква оговорка във вашата връзка, че отношенията ви помежду ви и с други хора са по даден начин и не си удържите на думата, тогава това е изневяра. Но ако сте в отворена връзка, ако сте свингъри, ако стете в полиаморна връзка. Това са теми, които ще обсъждаме в други епизоди, но с други думи допускате други партньори независимо в каква степен от ежедневието ви. Знаете за това, имате взаимното съгласие или включително мастурбирането и ползването на играчки, ако сте се разбрали, че използването им или мастурбирането е изневяра, окей, тогава е изневяра, но ако имате ясната оговорка, имате параметрите на вашата връзка на ум и ги спазвате, това не е изневяра. Бъдете свободни да не сте съгласни с мен.
Да, аз съм съгласна с това, което ти ли казва. Според мен изневярата и проблемите се случват извън договорените условия на връзката. Ако сте съгласили, че нещо е ОК, то значи е ОК. Ако стете решили, че слагате граница тук или там и тя не се изпази, тогава това е проблем. Смятам,
че отново казахме неща, с които всеки един от нас може да се замисли и това определено е тема, която може да бъде интересна за повдигане на маса сред интелигентни хора.
Абонирайте се за нашият подкаст и ни последвайте в предпочитанията от вас мрежи, като потърсите СЕКС И ЩАСТИЕ на Кирилица или виждайте всичките ни линкове на moody.link на коне на черта СЕКС И ЩАСТИЯ.
More from Leah

Coping vs Healing: When is a person done and truly ready to move on from therapy or coaching?

97. Какво е това - Дизайн на Човека? интервю с експерт Милена Бокова| Секс и Щастие Подкаст

Какво се случва на Тантра семинари - Теди, Лия и Димитър Кръстев | Секс и Щастие Подкаст

94. Рисковете, които поемаме в търсенето на БДСМ партньор [мини епизод с Теди] | Секс и Щастие

92. Как да кажеш на семейството за това че си в ЛГБТ двойка | Секс и Щастие Подкаст

91. Когато идеята за ''традициите'' е използвана срещу нас и нашите интереси с Леа Вайсова

90. Мъжете нямат приятели и жените поемат бремето по статията на Мелъни Хамлет | Секс и Щастие

84. 400км поход, 10 дни мълчание - на път към себе си [мини епизод с Лия] | Секс и Щастие Подкаст

83. Основи на Тантра - интервю с Димитър Кръстев - част 2 | Секс и Щастие Подкаст

