18. Какво е нормално?!? | Секс и Щастие Подкаст

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg. В досегашните епизодии провокирахме вашето мислене с различни нестандартни теми, които не са особено популярни и които може да разбудят различни емоции. Затова решихме в този епизод да поговорим за това какво всъщност е нормално. И то не според разни определения в Википедия, а според учебниците по

психология. Хубаво е да поговорим за това какво е нормално и какво се чита за нормално, защото много хора употребяват този израз с много лека ръка, често без да осъзнават какво всъщност означава и какви са така да се кажа нюансите на думата нормално. В днешният епизод ще дискутираме три от четири основни дефиниции, като четвъртата ще засегнем накратко. и те са статистическата рядкост, отклонение от социалните норми, не успех в това да се функционира адекватно и отклонение

от психичното здраве. Аз поне когато коментирам за това дали например BDSM или нещо друго от интимните практики е нормално, на база на информацията върху която говорим, излиза, че аз използвам най-вече статистическата рядкост, която се оказва, че е и най-обективна. Подсещам се за случай в който споделих с първото си гаджет, че имам интерес към BDSM и тя въздъхна дълбоко и каза Ох, моето ненормално мило Защото тя не беше чувала. Тя най-вероятно смяташе, че аз съм единствения ненормален. И затова реагира по този начин. Аз тогава не бях способен да ѝ обясня за какъв мащаб става въпрос и колко безброи хора го правят. Но в момента, когато вече обяснявам на хората, че това, което практикувам и това, което преподавам е нормално, защото има много голям процент хора, около 50 процента, които фантазират за нещо нестандартно. Отделно има статистики за това какви проценти городол хора практикуват BDSM практики или мечтаят за тях. Тогава става ясно, че всъщност това което практикуват е нормално, защото от една страна сме много. Това е

как използваме статистическата рядкост за измерването на това дали нещо е нормално. В крайна сметка обаче Въпреки, че е най-обективна като метод за оценяване, тя е доста ограничаваща, защото реално погледнато не ни дава разграничение между нещата, които са желани и положителни от нежеланите и неприятите. Например, ако погледнем статистиките за шизофрения, 1% от общото население страда от шизофрения. Това е статистическа рядкост. И, честно казвамо, никой не иска да страда от шизофрения. От друга страна обаче и гениите на света са около 1%. Това разбира се е много по желано, отколкото шизофренията. И именно за това, когато говорим за статистическа рядкост, трябва да имаме предвид, че често срещани поведения, които не са желани, също се смятат за ненормални или анормални. Например депресията. Има много хора, Наистина страшно много хора, които страдат от депресия, но това се смята за нежелано и за ненормално, така че статистическата рядкост не ни дава толкова оценка за това какво е добре и какво е зле да имаме. Да,

това ме подсеща също за футболните запалянковци, сред които има такива, които ходят да се бият, да хърлят бомби. Това, че има много от тях и това, че се очаква да се случва среднително редовно, за съжаление, това не означава, че като го видиш един такъв няма да му кажеш, че той не е нормален. Макар да са много, това не е нормално. Защото не е обществено прието. И не просто защото

не е обществено прието, ами защото е обществено вредно. Антисоциално. Защото има много неща, които не са обществено приети, като например BDSM, но те не са

антисоциални. А също така преди няколко десетилетия това човек да бъде гей е било смятано за ненормално. В момента вече не е чак така, надявам се поне това, което знам. В някои държави хората вече са приели, че гейовите съществуват, че те не страдат от болест, която ги прави такива и че това са съвсем нормални, адекватни хора, които това, че са геи или не, не предопределя дали са стойностни хора. Да,

и теди това ни води до отклонението от социалните норми като дефиниция. За анормално.

И нормално. Тя, доколкото имам представа, е доста по-субективна. Защото, от една страна, различните общества могат да приемат едно и също нещо за нормално или за анормално. Това ме подсеща не най-добрия пример, но в штатите, в два граничещи щата, само ми преминаваш границата между двата. В единия, проституцията е нелегална, а от другата страна е легална.

Да, както и примерно за това, че не само границите имат значение, но и времето, културата, личностните различия между хората, защото реално погледнато това е много, много субективна представа за нормално и ненормално. Имайки предвид, че да речем на днешно време на Запад е абсолютно прието да имаш като жена много партньори, да се разведеш, да имаш кариера и така нататъка. Това не е свобода, която много жени в арабските тъжави имат все още. Че то беше само миналата или по-миналата година, когато в Саудитска Арабия най-накрая разрешиха на жените да шофират. Вау. Да? Признали

се има ръцете и краката. И главата.

И затова бих казала, че има огромно значение, когато мислиш за отклонението от социалните норми и го използваш като довод, за да осъждаш нече поведение, да си замислиш този човек от каква култура идва, за какво време говорим, говорим ли за 2020 или за 2000 години преди Христа. Защото има значение какво се случва и кога. Също, когато става въпрос за личностните различия, това, което за мен е нормално, за тебе може да бъде абсолютно ненормално. И обратното. Да. Ти

ме подсещаш също, че в Париж, доколкото знам, е нормално хората да си фърлят бокуците вечерно време по земята, не знам дали е запрездения, и примерно всяка вечер по улиците е абсолютно мазало. Но там се почиства сяка вечер до пълна чистота. И това е нормата при тях. Интересно.

Не знаех за това. На това ми

го беше казала една моя приятелка, която е полу-французойка, полу-унгарка. Другото, което е, когато

става и за личностни разлики, ние смятаме, че примерно е нормално едно 5 годишно да си играе с лего, но ако видиш един 45 годишен, дето си купува лего и си седи вкъщи и си го реди, ще кажеш, че той не е нормален. Нали? Имаме и тези идеи за това какво е окей и какво

не е окей. Също, например, любителите на някои компютърни игри, средностатистическата възраст на играчите е примерно около 25-30 години. Но от по-взрелите поколения смятат, че един мъж на 30 години не е нормално да играе в компютърните игри. Но всъщност сме много.

И ти ли разцъкваш? О, разцъквам, да. Аааааа. Нормално те. Другото е, например, ситуациите.

Извинявай, може би и ти се тръгваш да казваш нещо подобно, но сещам се това как обществото приема за нормално да се самоубиваш плавно и бавно с вредна храна и с пушене на цигари всеки ден с по една котия, но е неприемливо и ненормално да се самоубиеш бързо. Ако можеш да се мъчиш с години по болниците, рак и какво ли не е там друго да развиеш, тогава можеш. Всичките съжаляваме, потупваме теплорамото, всичките сме с тебе, грижа ни е. Но ако искаш по-бързо да го приключиш този въпрос, не може. Етиката не разрешава. Дори човека да е в агония и да го иска това, не може!

Тейли, на една вълна сме с тебе за това нещо, абсолютно съм съгласна. Сещам

се за друг пример, за това, че имам доста приятелки, които харесват да бъдат пляскани по дупето по време на секс. И немалко пъти техни приятели са казвали, о, не, това не е нормално, аз не мога да си позволявам да удрям жени. Защото това е нормата, която е създадена в тяхното съзнание, че всеки сблъсък на ръката с дупето с повече от 15 ньютон метра, тук се чегувам за мерната единица, че вече се превръща в социално неприемливо. А реално, има е тази шега, която съм чувал неведнъж, че жените искат три неща, голям бюст, световен мир и да ги пляскат по дупето. Чегуваме се, но в крайна сметка фантазията за най-малкото запляскане по време на секс е изключително разпространена и това спрямо предишното определение го прави съвсем нормално. Има голяма разлика дали ще правиш еротично и стимулиращо и възбуждащо пляскане или дали биеш човека и го караш да страда и да го е страх. Има много голяма разлика. но това не е нещо, за което учим и за което имаме представа, за това за много хора пляскането е побой и е

неприемлив и ненормален. Когато става въпрос за третата дефиниция, която е неуспех в това да се функционира адекватно, трябва да имаме предвид, че става въпрос за невъзможност да се справиш съжедневния си живот и невъзможност да посрещаш сам нуждите си. И тази дефиниция на ненормално или анормално е отново страшно субективна. и варира с прямо това какво ние смятаме, че е ОК и кое смятаме че не е ОК Интересно ми

е дали ще си съгласна с асоциацията, която си правя в тази категория за хора, които не могат да посрещат собствените си нужди, не са адекватни в ежедневето, което трябва да живеят. Са, примерно, някои хора, които са толкова разглезени, че в момента в който вече станат зрели хора, не могат да си пуснат сами паралнята и не знаят как да си напазаруват без да ги води някой в магазина. Това определено може

да бъде част от причините поди които да считеме някой за не нормален, защото няма възможността да бъде независим, въпреки, че няма никаква реална причина, която да речем е психологическа или физическа, поради която те да не могат да се погрижат за себе си. Но когато става въпрос за неуспеха в това да се функционира адекватно в психологията, го имаме повече в реда на мислите на психологическите затруднения и опит, който може да доведе до доста страдание и малък адаптивност. За мене това е

занижена способност за адаптиране. Има много хора,

които поради психологически и емоционални проблеми, например, не могат да спрятат със ежедневния живот, трудно им е да излязат от леглото, да се накарат да се хранят, нямат мотивация за нищо. Това в психологията се счита за ненормално, абнормално и за нещо, за което човек трябва да потърси помощта. Другият фактор обаче е, че някои психологически разстройства наистина не пречат на човек да функционира адекватно. Има много хора, които например страдат от депресия, но когато ги погледнеш, говориш с тях, погледнеш им живота отвън навътре, Изглежда всичко е наред и нямат проблеми. Реално погледнато има хора, които могат да станат от изключително тежки психологични разстройства и затруднения, но да не го показват. И отвътре гният, но навънка си остава хубавата маска и никой няма идея за това, какво се случва вътрешния им

свят. Замислих се, че всъщност една дефиниция, която изплува в моето съзнание за това какво не е нормално е доколко твоето поведение или начин на мислене или каквото и да е по отношение на теб е в нормата на обществото, на обгръжението в което се намираш. Ако живеехме в едно альтернативно общество, в което половината хора са в депресия, а останалата половина обикаля по къщите и им носи лекарствата, това да си в депрессия става нормално. Ако си в общество, в което всеки ден по улицата виждаш хора облечени в кожа и латекс, някои, които си водят партньора на каишка като куча на 4 крака, това започва да става нормално, защото в това обкръжение, в това общество, това става част от нормата. Или станало ли е част от нормата, като минаш покрай някои блокове да ти замириш на пикня? Защото част от нормата е да знаеш, че по тези ъгълчета,

хората ходят и пикаят. Много неприятна норма.

За съжаление, това е нормално. Мхм. В

интересна истината, когато става въпрос за неуспех в това да се функционира адекватно, ние също съдиме за това какво е да се функционира адекватно с прямо това дали поведенята и мислите на другите са така да се каже рационални и могат да се считат за логични и за предсказуеми. Например, ако видиш някой, който ходи по улицата с метална каска на главата и крещи, че идва да лечеме край на света и се опитва да кара лодка по улицата, ти ще кажеш, окей, вече не знам какво е следващото нещо, което ще излезе от този човек. Той не е рационален, той не е логичен и не можеш да предскажеш какво подяволите ще направи в следващия момент. Затова, когато став въпрос за функционирането адекватно, ние искаме да видим едно поведение от другите хора, което е, така да се каже, предсказуемо, логично, удобно за нас включително, защото ако изпитваме неудобство, ние хората много бързо обичаме да казваме, а това е ненормално, защото не ни се занимава да го изследваме, да го разбираме и да се отворим към него.

Това ме подсеща, като един посланник на BDSM културата, за какъвто съм се начислил, че преди време, когато направихме предаване с Мартин Карбоски по Националната телевизия за BDSM и Шибари, имаше хора, които стигнаха до заключение, че аз не трябва да бъда допускан до деца. Защо? Най-вероятно защото си мисля, че аз ако харесвам да връзвам хора, най-вероятно връзвам каквото ми падне пред очите, включително и деца. От липсата им на информация, те смятат, че аз съм непредсказуем. Докато това, което ми харесва, когато имам възможност да обясня на незапознати хора е, че BDSM културата, например, е всъщност много предсказуема, когато реално хората са осведомени и са се ограмотили как да се държат адекватно. Тогава знаеш, че дори някой да държи бич във ръката си, той няма да те удари с него, просто ей така от като гръм от ясно небе, без вие да сте се договорили, без да имате взаимно съгласие, без да имате някакви граници. Ние това си бяхме говорили в десетия епизод, който беше за BDSM културата, че има много договорки преди това. Нали, не е задължително да бъдат много, но по-често са. Винаги има предсказуемост. И затова тези от вас, които имате интерес към BDSM, например, не е задължително, и се тревожите дали това, което харесвате е нормално, ако вие се ограмотите как се правят нещата разумно, грамотно по отношение на опасността и как да я намалите и как да поемете отговорност за щетите, които нанесете, ако се случат, тогава по категорията дали това е предсказуемо прави BDSM културата нормална. И отново

да се върнем на основните дефиниции, четвъртата в която няма да навлизаме много е отклонение от психичното здраве. Става въпрос за съвкупност на използване на всички предни три. Когато говорим за отклонение от психичното здраве, винаги говорим за статистическата рядкост. Говорим за това дали има отклонение от социалните норми и очаквания. И дали това, което човекът изпитва, всъщност му води много кофти опит, който дори може да доведе до неадекватност и невъзможност да функционира адекватно. Например, бяхме казали депресията е страшно често явление и много хора страдат от нея. Тя не е чак такова отклонена от социалните норми, защото реално по гледането повечето депресивни хора не създават проблеми и не се набиват толкова на очи. Когато става въпрос за неуспеха от това да функционират нормално, адекватно и както те желаят, тогава става малко по-лесно да разберем колко един човек е депресиран и как се проявява това нещо. Затова темата за отклонението от психичното здраве е много по-комплексна и аз лично като психолог не бих искала да отваряме сега с тези, защото смятам, че заслужава цял епизод сама за себе си. Целта на този

епизод всъщност е да ви помогнем да разберете дали това, което имате като интимни желания наистина е ненормално, от което може би се тревожите или всъщност е съвсем нормално. И когато някой ви коментира дали е нормално или не, да имате малко повече база върху която да стъпите, да имате самоувереност и да защитите себе си. Защото немалко пъти, когато проявите желание да задоволите някой свое нестандартно интимно желание, Хората с които искате да го задоволите може да са по-невежи от вас и да сметнат желанията ви за ненормални. Искаме вие да имате крепко его и увереност базирана на реална информация. И се надяваме с този епизод да го постигнахме. Нещо, което трябва да

добавя тук е, че идеята за това какво е нормално и различните дефиниции определено ще ви помогнат не само в сексуален аспект, но и в други ситуации, когато някой иска да ви нарече ненормален, защото, примерно, сте статистическа рядкост или пък вие смятате нещо за ненормално, защото то не съвпада с вашата идеална норма за това какво един мъж на тези години или една жена на тези години би следвало да прави. Смятам, че е редно да дам обобщението, в крайна сметка, че никоя от тези дефиниции не може да се приложи универсално и че винаги трябва да мислим за съвкупността от фактори като култура, години, време, кога се случва, каква е ситуацията, личностните различия и така нататък защото те правят дефинирането на анормално или ненормално страшно трудно и това да търсим и да се описваме да определим къде е границата е трудно просто трябва да прилагаме повече мисъл и повече отворен ум както и критика към това какво смятаме за нормално и за ненормал

А също така, ако някой от вас са в позиция на влияние към други хора или разполагате с власт да влияете на други хора, е възможно, ако вие подходждате невежо и съдите за ненормално хора, които не разбирате, е възможно да навредите необратимо на техния живот или да го съсипете. А това ако го направите, нека да кажем просто, че има карма. Затова,

скъпи слушатели, направихме този епизод за вас, за да ви помогнем да разберете, че това да се съдим за това какво е нормално и ненормално е доста по-оттегава задача, отколкото повечето от нас си мислят първоначално. И отговорна. И отговорна, да. Искани

се с информацията за ненормалното, с която вече сте въоръжени, да ви е по-лесно да слушате със отворено съзнание нестандартните и спорни теми, които повдигаме. Част от визията ни е, че, както всички знаем, когато дойде апокалипсиса и лата в България, защото сме с 20 години назад, нека поне като култура, малко по-малко да ги гоним западняците. На тези от вас, на които успяхме да задържим вниманието до края на епизода, благодарим ви, че бяхте тук със нас, ще се радваме, ако сме ви били полезни и слушайте

ни отново. До скоро, чувене! Абонирайте се за нашият подкаст и ни последвайте в предпочитанията от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте всичките ни линкове на muti.link на коне на черта секс и щастие.