20. Как да живееш в тялото си? | Секс и Щастие - Подкаст

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът

за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките.

Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg.

В този епизод решихме да подхванем темата за това

какво е наистина да живееш в тялото си, защото от определено време наистина много размишлявам върху това, че аз прекарвам доста от времето си в главата си и

така да се каже игнорирам тялото си,

неговите нужди и прочие. В нашата

разговори сме стигали неведнъж до заключението, че изключително силно се влияем от това как

обществото ни учи как да живеем. Хората ни

казват как трябва да се чувстваме, как да възприемаме сигналите на нашото тяло или как да ги игнорираме. И много голяма част от нашия характер се изгражда от

средата в която живеем. Да. И намираме

това, че е интелигентно да разсъждаваш върху своето поведение, да поанализираш защо правиш това, което правиш, грижиш ли се за себе си, обръщаш ли внимание на сигналите на твоето

тяло или не. И ако не, защо? И искам

да споделя тук, че има причина, поради която аз живея

много в главата си. И това е защото според мен от много малка имам състояние, което все

още не е разпознато и диагностицирано. което

е вид хронична болка и може би много хора не могат да разберат защо някой има хронична болка

или например хронична умора, но дори науката

не разбира. Там е работата, че при моя опит с тялото ми от малка имам болки в най-различни части на тялото ми, които дори когато ги изследват не намират нищо. и може да се стигне в заключението,

че например мозъка ми изпраща неправилни сигнали или пък нервната ми система изпраща неправилни

сигнали и не разбира тялото и мозъка какво се случва Един пример, който звучи

доста невероятно за много хора е, че понякога кожата ми става изключително чувствителна. И дори, примерно, ако си права чай или нещо от сорта и се облегна в кухнята на плота, там където съм се облегнала, примерно на хълбока или нещо от сорта, започва да ме боли. Сякаш съм

му ударили с бухалка. Еха! Да. И трябва веднага да се поместя,

за да

спре да ме боле. Имах един период преди няколко години, в

който тялото ми просто ме унищожаваше всеки

ден. Защо? Защото се появяваха най-странните болки по най-различните места на тялото ми и примерно половин час ме боли ченето, след това един час ме болих лакътя, след това два час ме болех кръста. И

така беше едно след друго, едно след друго, едно след друго, без да има някаква, така да се каже, причина. Не съм се ударила, не съм мяла нещо развалено, не съм дигала тежко и така нататък.

и просто тято ми беше в война с мен и наистина разбирах

какво се случва и тогава започнах да

търся прогноза и проблеми и диагноза и

бях много разочарована от реакцията на лекарите когато не попадах в някакви лесни графии

за разбиране И се опитах един вид

да ми кажа, че е в главата

ми и че може би това е начинът ми за справяне с някакви травми

от действото ми или нещо от сурта.

И това ми напомни за това, че още като малка на 9 години

да съм била започнах да ходя по лекари с баща ми за болки в краката, които така никога не разбраха от

какво са. И след това, когато бях

на 16, започнах да изпитвам секвания

в гърба без никаква причина и лекарката ми многократно ми казваше, че едва ли не ми е в главата и че

аз съм твърде млада, за да имам

проблеми с кръста. И разбира се, когато имаш такъв опит с тялото си и с лекарите в живота ти, имаш чувство, че проблемът е

в тебе и че трябва да се

справиш с него и по-добре е да

го игнорираш, ако можеш, след като не

ти дадат никакви медикаменти или начин за третиране и дори превентивни мерки. Да, трябва

да се научиш да го потискаш в себе си, да го търпиш,

да свитнеш и да не му обръщаш

внимание. Да, и именно за това аз живея много в главата си и това е нещо, което те първо осъзнавам, че е проблем с който живея от десетилетия вече. То ние

това си говорихме преди време, че още

от малки ни учат да преглъщаме

болката, например като падне детето на земята

и се разплаче, напочне да му казва тая нищо ти няма, ти си момче, момчетата не плачат, или ти си голямо момиче, големите момичета не плачат. което изгражда

в мъжете както го коментирахме токсична мъжественост, а също учи жените да потискат болката в

себе си. От една страна разбирам родителите

и другите възрастни, които трябва да слушат бебешки или детски рев, че това

е изключителен психически турмос и никой не

иска да го изживява това. Аз също съм имал възможността да наблюдавам отблизо как една майка се опитва да се справи с няколко деца и след като вече няколко години е гледала деца и знае какво я чака ако

не успее да овладее импулса за реване

преди това да я излязо извън контрол, тогава разбираш мотивацията когато се опитваш да успокоиш детето, да го разсееш, да го

разсмееш, да му отвлечеш вниманието от това което се е случило. защото в много случаи причинителя на плача не е болката, а е уплъха или желанието

за внимание или въпроса, който изниква в съзнанието на детето дали това, което се е случило е реално страшно или не е и то гледа в реакциите на родителите и на възрастните това дали трябва да го е страх или да се

притеснява от случката, но страничният ефект от цялото това нещо е, че учиме младите

човешки същества да пораснат с нагласата да

потискат импулсите си, нуждите си. Да, и

за усещанията, които имаме в телата си,

дали е болка, дали е удоволствие. Това е един вид заглушаване от родителите и от възрастните, които ни гледат, които просто не искат да се справят в момента с ситуацията или с нашата болка.

И това до някъде е нормално, защото още имам спомените, когато съм изкарал няколко месеца в среда, където непрекъсно си в

контакт с малки деца и ти виждаш

как то е по цял ден непрекъстнато

внимание, внимание, внимание. За всяко едно нещо

се изтисква от тебе ти да общуваш

с този млад човек. Да. И то в един момент просто вече не издържаш. За всяко нещо,

което се случи на малкото дете, което почувства, което помисли, което му направи впечатление, ти трябва да му обърнеш внимание.

И да мислиш за това. И в

един момент просто искаш, ако може, просто

да запази си го за себе си. Просто млъкни. Просто ми остави

на мира да се скрия в кашона

и да изчезна. Да. Луи Си Кей

е един мой любим комедиант. Има един скетч в

който разказва точно за това, че децата са страшно любопитни, винаги

искат твоето внимание и така нататък. Има един момент в който, когато си

родител, вече не съдиш другите родители. за

това как те си гледат децата, защото ти самия едвам трежи двата края и едвам още не

си избягал с крясък едва ли не

от живота си. Това

са просто щетите, които нанасяме на следващите

поколения след нас, заради това, че ние

нямаме енергията да се справиме с тоя

импулс за живот. Да, но затова и

се казва, че отнема цяло село да изградиш един човек качествен. Това, което обаче

се случва в последствие е, че тези

малки хора стават големи хора и едно, че не знаят как да слушат телата си, защото са научени да игнорират телата си. и не знаят другото, което е как да работят с него. Едно от нещата, които порано ти споменах, Теди, е, че в Англия, ако работата ти изисква да вдигаш тежко, работодателите ти са задължени да те изпратат на курс по вдигане

на тежки предмети. И в този курс,

който е примерно половина един ден, те учат как работи тялото ти, как трябва да застанеш, по какъв начин да разпределиш тежеста,

какви неща мога да употребиш, като примерно

кулички или пък властове или нещо от

сорта, за да си помогнеш, за да

не се секнеш. Защото отговорността, ако се

секнеш на работа, пада върху работодателя, че не те е научил. Особено ако не

си минал такъв тренинг. В България обаче не съм чула да има такива тренинги и това води до факта, че много

хора вдигат тежко от мъжете, които работят по строителството до жените, които работат в магазини и вдигат тежки кашони с алкохол примерно или нещо от сорта и получават секвания на кръста и

херни. И за още по-голямо съжаление заради това, че както споменават Тери има една

токсична мъжественост с която израдъстват младите хора Мъжете по-рядко ходят на лекар, защото са, така да се каже, изградени и израснали с очакванията и

с съобщенията да игнорират телата си и

освен ако не е плачевно състоянието им

да не ходят на лекар. и имайки

предвид, че мъжите по-често участват в спортни

състезания, в спортни инициативи и така нататък,

се очаква от тях много повече, особено от тренерите им да продължават със спорта независимо какво имат. Дали имат сътрезение на мозъка или пък са навехнали глезен или пък са получили ужасен удар или нещо от сорта.

Просто им казват няма проблем, продължавай. Ако няма

болка, няма как да станеш шампион или

нещо от сорта и това води до поредното рондване на собственото ти чувство и усещане за тялото ти и идеята, че просто трябва

да го преглътнеш и да проръжаваш напред.

Аз се сещам за това, че както моята приятелка е гимнастичка, така и имам и друга позната, която също е била в професионалния спорт и двете споделят това, че трениорите учат младите спортисти да пренебрегват болката и да смятат, че ако няма болка, няма напредък. И също така в един момент това се превръща в една психологическа нагласа в самия спортист, че независимо дали е претърпял някакви големи травми, дали не се е възстановил все още, той трябва да започне да тренира

отново след наранявания. Учат ни да преследваме

някакви цели без значение каква е цената

за нас. Но само да се върнем

за секунда назад, когато стана въпрос за ходенето на лекар, нека изразя тази гледна точка, че как да се накараш да отидеш на лекар в нашата здравна система, когато знаеш, че може би трябва да чакаш 3 часа на опашка пред личният лекар и накрая да ти предпишат антибиотици, макар твоето лечение изобщо да не изисква антибиотици, но това да се случва просто защото той лекар е подписал договор с представители на някоя фармацевтична компания да им предписва техните антибиотици на щяло и не щяло защото имам познати в този сектор

и те са ми споделяли, че точно

това се случва. Как да имаш доверие на тази система, където те кара да подпишеш документ, че каквато йде операция и медицинска процедура да ти изпълнят, ти няма да ги държиш отговорни за каквото

й да се сбъркали. Не си ли

това? Да, аз си спомням, че аз

също съм имала операция и си спомням

този документ, в който подписваш, че те

не са отговорни общо за нищо, което ти направят. Кво? Што за безумие!

Омага! Как да отидеш на лекар? Да, има го и

този момент и няма какво друго да

кажа по тази тема, защото е брутално.

Разбирам го. Или когато един лекар ми обясняваше как хранителните добавки и мултивитамините, които пия, които са, доколкото съм наясно, едни от най-високо оценените и признати

в света, да ми обяснява как... Те

не стават, я не

ги пий. И като имам превид, че

мога да сравня състоянието на имунната ми

система и на цялостниното ми здраве преди

да започна да приемам витамини, каквито нашата скапана химически и какво-кое-знай-как произведена храна не съдържа и в последствие, когато започна да се грижа за себе си по този начин

с мултивитамини и други добавки и този

човек да ми обяснява как те не стават за нищо и по-добре да се пие антибиотика Просто беше фрапиращо. Когато дори инструктори в фитнеса ми казвате, човек, това, че идваш всеки ден по два пъти

на ден да спортуваш и не си

клювнал още след една седмица да легнеш на легоя да кажеш, ало аз не мога повече да мръдна, как става това? И ми ето така става, когато организът ти не е

изчерпан от всичките необходими ресурси за да съществува нормално, тогава си просто ОК, натоварваш

го тялото, то се възстановява и си ОК. Обаче като едем скапана храна и ресурсеца, който имаме да съществуваме едвам ни крепи да имаме някакво здраве и а малко

се напънеш, а свърши този ресурс и

после ще ми обясняят как да не се грижи за себе си и да

си пи антибиотиците. Това

е просто един от многото примери, които

може със сигурност да даде всеки за това как лекари дори въобще не ти дават добър съвет, не се отнасят с

уважение към това, което ти казваш, че имаш като опит. Както ти си казал на този лекар, същност сега се чувствам много добра и след като започвам да взимам тези мултивитамини, той ти казва не, нали не ги

взимай. Това е още един вид оронване на твоята действителност от професионалисти. Както

беше при мен, когато бях на 16, ми казаха, няма как да имаш проблеми с Кръста, защото си само на 16.

Чакай, ти ли живееш в моето тяло

или аз? Да, аз направих вчера

точно същата грешка, когато правих една фотосесия, тъй като съм и фотограф. И един от хората, който участваше в фотосесията, трябваше да бъде на коляно застанал на земята на твърда повърхност. Засе млади хора. И нещо имаше коментари за това, че да внимават с колената, че има някакъв проблем. И просто от устата ми излезе мисъл, която аз самия осъзнах, че е пълна глупост, като ги питах дали не са прекалено млади за да имат проблеми с колената. И след това веднага се усетих, това са пълни простоти, откъде въобще ти

дойде това на ума? Хора могат да имат проблеми

с колената още на 3 годишна възраст, може би. Нямам опит с това, но имам наблюдението, че тялото може да има

проблеми във всяка една възраст. И това, което произнесах не беше моето рационално мислене, това беше моето промиване на мозъка ми. Аз

повторих, копирайки това, което аз съм чувал

другите да казват. и е толкова

лесно да приемаме тези неща, които се казват около нас нон-стоп за реалност, за истински и за това, което трябва ние да отговориме, че понякога ни отнема дори дни да рефлектираме и да си кажеме Ех, к'ва

глупо сказах тогава, как си изложих, или защо не се чувствах на то човек да му дам възглавница или нещо от сорта, или да му предложа да си почине преди следващата сесия или нещо от сорта. Просто защото това ни е наложено

от обществото и оправяй се, няма как да ти има нещо нередно. Ние е заложено толкова надълбоко, че в един такъв

момент ние просто ставаме ни папагали, които

повтарят това, което сме чули хиляда пъти

преди това. Да. А пък да дам един кратък првосигнален

превод на думата да рефлектираме. Извинявам се.

Да се замислим, да се върнем назад във времето

и да помислим върху думите си. Да.

И това ме води до мисълта от колко рано започва цялото това програмиране. За

това как да мислим за телата си, за телата на другите

хора и за това как да навигираме

с телата си по принцип в живота. Един от примерите,

които ми идва в главата е за това, че когато имаш дете, примерно, го къпиш спрямо от температурата, която на теб ти се струва, че е

ОК. И наистина сега не мога да

питаш е много новороден

от тази вода ОК ли е. Но

всяко едно тяло реагира по различен начин на същата температура. И, така да се каже, когато ние избираме температурата на водата с която да

къпеме детето, ние му създаваме това условие

и го програмираме по този начин, че тази вода трябва да е ОК за

него. И подобно на това е когато,

да лечеме, обличаме децата, дали е за

лято или е за зима, и сравняваме

своя опит с температурата на окол, с техния

опит. И съм чувала майки, които казват, на мен ми е студено, облечи се.

Един вид. Моя опит трябва да диктува

твойя опит и това ти как се

чувстваш със своето тяло. Там е работата, че особено когато става въпрос за разликата между мъжете и жените е, че мъжете по принцип са

доста по-топли в крайниците си и изпитват по-малко студ, отколкото жените.

Заради нашето различно кръвообращение, имайки предвид, че на

жените масата

от енергията по отношение на кръвообращението се

използва за да се поддържат репродуктивните органи в топло и добро състояние, нашите краници често са студени. Това не е проблем, който мъжете имат. И прочване с очи, че на мъжете им е

комфортно да речем в една температура

от 20 градуса, на жените за да

им е комфортно в същия тази среда,

примерно офис, трябва да е 22, 23, 24 градуса, за да имаме така да

се каже същия комфорт, който мъжете ще

имат при по-низка температура. И имайки предвид тези разлики, дори при възрастни между мъжете и жените трябва да имаме

предвид, че и децата ще бъдат различни

от нас и че трябва по-скоро да слушаме децата и да имаме предвид те какво казват, защото те са тези, които живят в телата си и които имат информацията за да ни кажат от какво имат нужда, как трябва да бъдат облечени

и тъйната така. Разбира

се, то не можем да стигаме до крайност и трябва да имаме превид, че то смятам, че се и подразбира, че не можеш да очакваш от едно дете да предвиди какво ще се случи, ако

не се облече на време. То разчита

на твоя опит да предвидиш, че то като търчи като изоглавено и се изпути

и ако не се облече, ще настине. Или поне има такава вероятност. Детето не мисли в бъдеще и не може да предвиди какво ще се случи, защото няма житейския опит. Но

в крайна сметка не може да се стига и до другата крайност, тотално да пренебрегваме всичките сигнали, които това дете ни дава. Независимо дали чрез слово или чрез други

физически сигнали. Трябва да има някакъв баланс. Да, определено винаги

трябва да има баланс, но това, което

аз се опитвам да кажа е, че не трябва да подронуваме това, какво има едно дете да ни каже за тялото

си и да внимаваме дали случайно с нашите действия и с программирането, което ни имаме, негово караме това дете да се чувства сякаш.

То не знае какво се случва с

неговото тяло, какво се чувства окей и какво се чувства не окей. Порано

споменахме със тези за опита на мъжете със спорта и за това, че им се казва да пренебрегнат всякакви физически болки

и проблеми. На жените им се казват подобни неща, когато става въпрос за болки

в корема и в кръста също. Особено,

когато става въпрос за менструалният цикл. Много жени, които имат медицински проблеми, като например ендометриоза, Им се казва, че да, цикло е болезен,

да, нормално е да те боли, нормално е да се свиваш на 4 и

да ревеш от болка. Всъщност, не. Има състояния, медицински състояние, които отнема много години да бъдат диагностични, просто защото

лекарите пренебрегват опита на жените с болки, особено когато става въпрос до репродуктивната система и органи, защото на жените им се казва и обществото ни програмира да смятаме, че жените просто живеят с болка

и това е. Няма какво да правиш.

Нищо няма нередно с тебе. Просто си

жена. Просто Бог е решил, че жените трябва да страдат. Най-много да страдат и при раждане, защото

са греховни. Сещам се за ситуации, в които хора, които възприемат себе си за

дълбоко религиозно вярващи, обясняват как ние трябва да живеем непрекъсно в чувство за вина и за необходимост да изплащаме грехове, които

никога не можем да изплатим. защото

те са ни врудени и така нататъка. И реално каквото ни е поднесено от Бог, трябва да го изтърпим. Жените им е предвидено да страдат, да раждат в нечовешки болки и такъв е редън да нещата и няма какво повече да мислим

по въпроса. Аз не съм съгласен с този начин на мислене. Уважавам ако те избират да живеят по този начин за себе си и да са в мир с това, което им се случва, но моята гледна точка е различна и оставяме на вас вие да решите как виждате нещата. И това

тактично ме докара до точката, която исках да направя и за жените,

че им се казва, че секса е

болезнен и че трябва да търпият болезнен

секс. Има състояния, като например вагинизъм, при които жените

изпитват изключителна болка, независимо дали се опитваш да вкараш малко си

пръща в вагината им или пенис, защото

мускулите се свиват и проникването става просто невъзможно. И ако се опиташ да проникнеш, жената има чувство, че я режат с ножове вътре. Това е медицинско състояние, което също има своя

психологически корен и трябва да се третира заедно с психотерапия, не само с медицински методологии. Трябва да

бъде разпознато като не просто жените изпитват

болка при секса, ами това е състояние,

на което трябва да му се обърне

внимание и което трява да бъде тратирано с уважение и да се помолим на тези жени, които изпитват болка при полуфакт да се справят с самия проблем, да го адресират и така да се каже да оздравеят.

Сега споменах само два от множество проблеми,

които засягат жените, като тези бяха ендометриозата

и вагинизма, но като жена искам да посоветвам всяка една друга жена

да се информира и да се образова по темата за това какви причини може да има за техния опит с болка, дискомфорт или друго. Защото реально погледнато много от жените никога няма да бъдат диагностирани, ще живеят цял живот с болка. Освен

ако те самите не потърсят какво се случва

с тях. И не се борят за

здравето си. А също така ние в предишни епизоди сме коментирали и болката по

време на анален секс, че също това

разбиране, че аналния секс е болезнен и

това което филмите напрегъсто ни показват, че стане ли дума за такъв тип секс,

отговора веднага о не, не, не, това боли

и по този начин ни промиват съзнанието. Не, има как, може би не за всеки човек, но смятам, че за повечето хора, да се отпуснат и там мускулите постепенно, спокойно и да имате едно много хубаво и приятно изживяване без болка. Винаги трябва

да слушаме тялото си и да му

даваме времето и грижите, от които се

е нуждае, за да може да го използваме така, както ни харесва и искаме

да имаме възможността. И това, което сега казах, много хора ще си кажат сега.

Да, ама като стигнеш еди какви си години, вече не можеш. По-рано казах, че когато

бях на 16, че и по-рано на

9, ми казваха, че съм много малка, за да имам някакви проблеми с кръста

или с краката. Има възрастове дискриминация и в двете посоки, когато става въпрос за здраве. При младите им се казва, че ти

си млад, нищо ти няма. А при

въвзрастните е нещо от сорта на ти

си стар, какво очакваш. И за съжаление в двата случая твой опит с болка или проблеми са омалуважени и те карат да се примиряваш и да игнорираш тялото си. и още повече, когато ти казват, особено професионалисти, че ти е в главата, така да се чувстваш сякаш, че си луд и грешиш за опитът, който имаш с тялото си. И по-рано с тези много се чудихме как да преведеме Gaslighting от английски,

но го превеждаме като подронване на увереността ти в собственият ти разсъдък. И това се случва, когато професионалисти

и хора около теб ти кажат, че нищо ти няма, че не те боли,

че няма причина поради която да те боли или да ти е дискомфортно или каквото

ще те дей. Това на английски се нарича gaslighting, а на български най-добрия начин,

който можахме да го преведем е да ти подронват умоверността в собствения

ти разсъдък и това да те кара да се чувстваш, че не познаваш тялото си, че ти няма нищо и че

просто трябва да мукнеш да си отидеш

вкъщи и да страдаш. Ако има това, че

доколкото съм наясно, че никой не може да ти каже, че не те боли.

Реално погледнато, когато ти подронват увереността в

собственият ти разсъдък, това е форма на психологическо насилие. Те ти скривяват волята, налагат мнението си и ти казват, че твой опит или

твоето мнение или това ти как разсъждаваш

не е правилно. И по този начин те те спират да защистиш собствения си

интерес. Защото ако постоянно ти казват, че

нищо ти няма и че ти е в главата и ти подронват увереността, Ти ще спреш

да търсиш помощ, защото ще се чувстваш

като идиот? Проблема е, че болката е невидима.

И е трудно да симпатизираш на някого,

който казва, че го боли, защото гледаш

го, има си човешка форма, свил се е там нещо, но не е като да го видиш, примерно, да ходи на патерици. Тогава асоциацията в глава

ти е по-ясна. И си кажеш, да, явно е така. Но да, спомням

си ситуация в който гаджета на един мой приятел се беше свила на топка на задната седалка на колата ми, докато пътувахме. И за първи път ми се случваше да го видя това нещо. Разбира се, имам достатъчно уважение и към нея, и към думата, и че болката е била толкова непоносима, и напълно симпатизирах, доколкото съм способен.

Но имаше един миг, в който си

казвах, това нещо не ми изглежда логично.

Не виждам как може да е възможно. Както как, това е само замик и това е момент на глупост.

Но при някои други хора може

би няма да е само момент. Да.

Човек, аз имам имала толкова болезнени цикли, при които не мога да станах лекото и рева със сълзи и гръща, разбираш

ли, за да по някакъв начин да се освободя от всичкото напрежение в главата ми, което се случва

заради болката, която изпитвам. Разбира се, много

е трудно да разбереш по какъв начин

човек го боли, когато само гледаш и не виждаш нищо, което е физически нередно с тях. но за тези, които

живеят с някой, който има хронична болка или просто някаква болка, която сега се е появила

дали защото са в цикъл или нещо друго единственото,

което можете да направите е да се опитате да бъдете полезни дори да не може да симпатизирате и да сте наясно с

това какво изпитват да ги питате имат

ли нужда от нещо какво може ви да направите за да облегчите болката им

да им дадете повече възглавници и

да им напълните бутилка с гореща вода, примерно ако е цикъл или нещо от сорта за да ги накарате да се

чувствате по-комфортно да им помогнете защото е наистина много тежко да минаваш

през болка и всички да те гледат

и да се чуват е това възможно

ли? да, възможно е Дали не се

преструва за да привлича внимание? Да, просто

не е редно да мислиме така. Като

заключение, поне посланието до което аз достигам е, че не е добре да изграждаме

собственото си мнение, само на база на думите и мненията на другите. То същото

въжи в другата тема, която каса е

за това как да си изграждамем мнение

за хора, косвено, чрез мнението на други, без сами да сме проверили дали това, което ни казвате е вярно или не. Вярвам, че много от нас биха се съгласили, че това е противоположното на интелигентно.

Да. По същия начин

усетим ли, че някой се опитва да подрони нашото мнение и нашото

виждане за начина по който ние се чувстваме, това веднага влиза в графа психологично насилие

и не трябва да го допускаме просто да подмине и да го оставяме това да улегне в нашата глава. Голям червен флаг. Да, или както някои хора биха се опитали да насилят своите интимни партньори

да изтърпят болезнини практики, че това е

нормално или че по някаква причина това

си е тяхна вина, посланието

на този наш епизод е точно това да не допускаме другите да ни казват как ние трябва да се чувстваме. Или ако оставим пространство и за тяхното мнение в нашето заключение, нека поне да имаме място и за собственото си мнение. Защото

това, което аз съм се научил е,

че ти трябва да се погрижиш за

себе си. Защото никой друг няма да го направи. Да. Има изключения, но ти си най-важният

човек в твоя живот. Ти ще живееш със себе си до края на твоя живот. За никого други

го това не може да се гарантира, че ще бъде с теб, докато ти не си заминеш. Затова ти трябва да се погрижиш за себе си. И те

хора, които се опитват да те държат

на земята и да не дават свобода над собственото ти мнение за себе си, може би решението е да ги оставиш да

си върват по пътя. Напълно съм съгласна

с всичко, което каза Теди и в

моето заключение искам да

дам няколко идеи за начини по които наистина да живееш в тялото си. Аз лично открих йогата преди няколко години и

мога

да кажа, че един от най-добрите методи по които да отделиш време за своето тяло и наистина да го слушаш и да му се отдаваш истински, който не

е супер ангажиращ и не ти отлича вниманието. Например, ако говорим за аеробика или нещо от сорта или

за фитнес, през цялото време има на кой сет съм в фитнеса. Едно, две, три и буренето и така нататък. Или

пък в аеробиката, сега този крак накъде, сега ония крак накъде. йогата наистина ти позволява да се срещнеш

с тялото си и да го слушаш

да усещаш всеки един мускул как се

движи, на къде е какво е удобно, какво не е и да отдадеш тази грижа на тялото си за мен е върховен метод за това да слушаш тялото си Един друг

начин, който бих също споделила е медитацията. Особено такава за цялостното релаксиране на тялото.

На английски има много добри медитации,

които са ръководени от много успокояващи гласове.

и така да се каже ти помагат

да се отпуснеш и след това ти казват стъпка по стъпка как да започнеш да усещаш

повече тялото си и да се отпускаш

етап по етап да намираш комфорта дали сега ти е удобно за краката, за ръцете и как се чувстваш в гърба

си и т.н. Така че истински бих

препоръчила този тип медитация която е за цялостното релаксиране на тялото потърсете във интернет

за подобни такива и опитайте и третият начин по който да изживееш в тялото си е чрез дишане като

развиеш уменията си чрез упражнения за това да дишаш по начин по който усещаш цялото си тяло и както професионалистите казват да можеш да изпратиш дъха си примерно в краката ако те болят краката или в гърбата и ако те

боли гърбата Което звучи страшно ненормално, как

така да си спратиш да хартам, но в интересна истината, когато започнеш да го практикуваш, наистина освояваш методиката и резултатите са

изключителни. Аз лично също употребявам тази техника, когато ме боли. И независимо какво ме

боли, ако се фокусирам върху дъха си, използвам упражненията, които знам, така да се каже болката ми, ако дръчем е на 80% и е почти нетърпима, мога да падне до 40% в рамките на 50

секунди. И ако го комбинирам това с йога и с цялостно релаксиране на тялото

чрез медитация, резултатите са много силни и

безплатни. Без никакви медикаменти, без никакви доктори, без чакане, без хора, които да ти казват, че не те боли или че нищо ти няма и че ти е

в главата. Сами може да се погреждате

за тялото си чрез йога, медитация и дишане. Това са методики и знания, които са развивани хиляди години. и за съжаление едва сега

навлизат на запад и може би трябва да навлазат още повече в България за да може да бъдат разпознати като истински

методи за грижа за тялото и ума

включително. Надяваме се, че с тази тема успяхме да ви замислим отново и да намерите сами за вас

решения как да се погрижите дори с

една идея по-добре за себе си отколкото преди. Грижете се

за тялото си и живейте в него

и с него. Чао и до скоро

слушане! Чао-чао! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежа като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.