24. Защо не говорим за мъжкото здраве? #Мовембър | Секс и Щастие Подкаст

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg. В днешния епизод ще си говорим за това, за което не си говорим. А то е за мъжкото

здраве, например. Да, в интересна истината с започването на подготовката на тази тема имаше малко паника за това колко всъщност знаеме за мъжкото здраве и защо не се говори за мъжковто здраве. И решението беше на кантар дали въобще сега направим такъв епизод или да го отложим за някой друг път, когато сме по-подготвени. Но в крайна сметка

решихме, че нашото его, за това доколко ние сме велики експерти, е на много по-задно място като значение от това да предадем информация, която трябва да получат повече хора. Аз самия имах притеснението, че дали заради мое лично здравословно нехайство или заради начина по който съм отрасъл или средата в която съм пораснал, че аз също не съм добре информиран по въпроса за мъжкото здраве, както за физическото, сексуалното, а включително и в известно степени за психическото здравее. И за това се притеснявах да започнем сега този епизод. Но от друга страна аз самия прочетох информация, която вече е лесно достъпна и просто решихме заедно да я споделим с вас, защото тя не е кой знае колко сложна, а е важно да помислим

по нея. И не е само, че не е сложна, но е живото спасяваща и необходима за хората да я знаят и да я имат. Да. Лия

ми сподели за едно съвременно мъжко движение, наречено Movember, което популяризира грижата за мъжкото здравее и набира средства за борба с най-коварните болести сред мъжете, като рака на простатата и рака на тестисите. Беше ми интересно да разгледам сайта им, да видя, че те популяризират информация за симптомите, които може един мъж да види и да улови в начален стадий рак, Трябва да призная, че ми беше интересно и също да науча и за това, че има сериозен шанс мъж да развие и рак на градата. Друго, което ми направи силно впечатление е в сайта на Movember и се надяваме да ни извините за това, че целият епизод е малко по-тревожно натоварен, но смятаме, че е важно да имаме и такъв епизод. И това беше статистиката, че по-често от една минута един мъж някъде по света си

отнема живота. Направихме една груба сметка, че в годината има 525 600 минути, което означава, че всяка година около 525 600 мъже се съмобиват, отнемат живота си по един най-различни причини.

А причината пък ние да повдигаме този въпрос е защото има някои много прости решения, които могат да бъдат формулирани с няколко прости съвета.

Там е работата, че не искаме да звучиме твърде тежко в този епизод и искаме да дадеме няколко така да се каже насоки на хората за това как да се гриждат по-добре за себе си и специално мъжете с профилактични прегледи и с това да говорят с близките си, да се информират да търсят съвет, да гледат тялото си по-добре, както и психичното си здраве. Защото в крайна сметка това е всичко, което имаме. Това е нещо, което трябва да цениме и да поставяме на преден план, а не това какво е нашото его и какви са грозните и тежки послания, които всъщност ни убиват и които в този епизод ще наречем токсична мъжественост. На мен мисля, ще да отбележа защо Мовембър и откъде идва това нещо. Движението се ражда спонтанно в Мелбърн в Австралия през 2003, когато няколко приятели решават да възродият идеята за добре поддържения мостак. И тази идея всъщност прераства в кауза за грижа за мъжкото здраве. Като основното послание на Мовембър е да насърчи мъжете да правят по-често профилактични прегледи, които много често пропускат или неглижират. Защото ежегодно инициативата набира средства, които дарява за лечение на онкоболни мъже по целия свят. И след възникването си идеята много бързо набира популярност по света и днес има последователи в над 21 държави и благотворителните кампании са набрали над 174 милиона долара. И това е статистика от миналата година, която съм намерила. Беше ми интересно

да разбера, че в България мовембър се отбелязва от около 7 години, но поне до мен това не е достигнало и допускам, че и до много други хора не е. Докато се информирах малко повече по темата, ми беше интересно да науча, че ракът на простатата е най-честото злокачествено заболяване сред мъжката популация. И ако продължа нататъка с нещата, които ми бяха интересни и на мен, и смятам, че не само това, но са и полезни, че развитието на рака на простатата показва възрастова зависимост. В смисъл на това, че хората, които са на по-напредно възраст са по-застрашени от това заболяване. Коментирали сме в предишни епизоди това, че простатната стимулация е полезна за здравето, защото намалява риска от рак. Това, което също знам, е, че достигането на еякулация чрез простатна стимулация води до отделянето на токсини, които се натрупват в простатата и други замръсявания. Аз не съм медицинско лице, но думата, която ми изниква в ума са разни гъбички и подобни. Възможно е да е пресилена дума, но покоражавам ви да прочетете сами за себе си повече и да научите повече

отколкото аз ви споделям. И да добавя малко статистика, знае се, че повече от 50% от мъжете на 80 год. възраст имат клинично изявено заболяване или изследванията им показват характеристики на злокачествена трансформация на клетките, без това да се е изявило още клинично. което означава, че над 50% от мъжите над 80 годишно възраст може би имат ракови клетки или ракови образования, които може все още да не са установени. Рискови фактори са чеченопушенето и системната консумация на храни с високо съдържание на животински мъзнини. Простатният карцином е 20-30% порядък сред вегетарианците, а увеличеният прием на животински мъзнини покачва производството на тестостерон, който е с решаваща роля за възникването на хормоно-чувствителен рак на простатата. Също наднорменото тегло и затластяването се асоцират с повишения риск от смърт за вече диагностилни срак на простатата

пациенти. Една позитивна нотка е, че заболяванията на простатата са лечими, ако бъдат установени

на време. Затова и трябва профилактика.

не трябва да се колебаем да се обърнем за помощ към опитни специалисти, ако забележим някои от следните симптоми, като трудно ориниране, честа нужда за ходане до туалетна, по-малка нужда, многократни нощни ставания, усещане за напрежение или за неизпразнен пикучен мехур, а също така още повече за кръв в орината или спермата. Ако забележем нещо подобно, не трябва да чакаме. защото хванем ли заболяването в ранен етап, имаме много голям шанс да се изликоваме. Важно е хората, които обичат да оформят фигурата си чрез анаболни стероиди и вещества, които повишават тестостерона, е, че тези вещества също повишават риска за развитие на рак на простатата. Причината е, че с анаболни тестостероиди в организма поступва тестостерон и негови активни производни, а част от циркулиращия в кръвта тестостерон се превръща в дехидротестостерон в простатата и той е с още по-мощен анаболен ефект. А системното обременяване на железата с мъжки полови и хормони предизвиква нейното разрастване и повишава риска на рак на простатата. Също нарастващата

потреба на Tribulus Triestis в фитнесите също има като крайен ефект покачване на тестостероновите нива в кръвта, макар и по по-физиологичен механизъм. Това обаче не прави екстракта от билката по-малко опасен по отношение на риска за развитие на простатен карцином. Друга интересна

информация, ако мога да я наръка така, е, че ракът на тестиците е най-честия тумор сред мъже на възраст между 20 и 35 годишна възраст. Това със сигурност не ми хареса да го науча. Ракът

на тестисите е заболяване при което злокачествените клетки се образуват в тъканите на един или и на двата тестиса. В повечето случаи ракът на тестисите започва от зародишните клетки. Важно е да се знае, че мъжете с рак на тестисите имат различни симптоми, но е възможно някои от диагностицираните с това заболяване да нямат нито една от тези промени или те да са предизвикани от други неракови състояния. Освен това наличието на един или повече от изборените симптоми не означава, че мъжът опрелено има рак. Но е по-добре да го имаме пред вид и да потърсим медицинска помощ, а не да се самодиагностицираме.

Макар в този епизод да говорим малко по-клинично и не така разговорно, ще си позволя да продължим с малко още информация, поне това най-малкото, което можем да направим, и то е, че обикновено първите признаци на рак на тестисите са увеличен тестис или малка бучка или твърдост в областта на тестиса, Всяка една бучка, оголямяване или втвърдяване или болка или чувствителност трябва да бъдат прегледани от лекар и то възможно най-бързо. Други симптоми на рак на тести си обикменно не се появяват, докато болестта не се разпространи в други части на

тялото. Но както казахте ли, ако имате притеснения, четете още в интернет има доста информация и не забравяйте да се консултирате с лекар. защото

интернет не е гарантирано квалифициран източник на информация, защото всеки може да напише каквото си иска.

И като човек, който е доста циничен, аз бих казал винаги търсете и второ и трето мнение, ако не сте сигурни, че ви се обръща достатъчно внимание или, че диагността ви е правилна или, че ви дават реални идеи и начини с които да предприемете своето лечение. Винаги търсете повече и повече информация и се дръжте в течение с вашите опции за лечение. Това

ми подсеща, че в предишният епизод, в който коментирахме здравната система в България, ние изразихме своята нагласа, проистичаща от личните ни разочарования и от информация, която сме чували от много различни източници. Хубаво е да адресираме това, че в България също знаем, че има много наброи хора, които са изключително отдадени на грижата за човешкото здраве и макар да работят в много тежки условия, дават всичко от себе си, за което когато попаднем на тях да не се налагаде, но сме благодарни да ги срещнем. И въпреки това, че знаем, че в България здравната система е в много лошо състояние, не трябва да се самолекуваме. Както сме свикнали в България, прословично е това за нас. Хубаво е да търсиме второ и трето мнение. Чувал съм за ситуации, в които на едно или две места се опитват на човека директно да му пишат операция, още малко ампутация ще му правят. А сега, че заболяването му е напълно лечимо и възстановимо. без да се стига до такива крайни интервенции. В крайна сметка искам да кажа това, че имаме огромно уважение към хората, които са истински професионалисти и се грижат за нашето здраве, но все пак целта на нашия подкаст е да ставаме все по-аналитични.

В крайна сметка нашия съвет е търсете лекарите, които ви вдъхват доверие, които наистина се грижат за вас и които искат да обърнат внимание на нуждите ви и на притесненията ви с внимание и с грижа.

А от тук се насочваме към психологичната страна на мъжкото здраве и защо мъжете не търсим помощ.

Това, Теди, ми напомня на една добра история, която искам да разкажа. Случаше се преди няколко години, когато си бях в България и просто бях на улицата и видях едно момченце, може би на не повече от 5 години, което тичаше нагора-надолу по улицата, докато не падна на земята. И, може би, няколко секунди по-късно, докато детето плачеше, една жена на около 60-те години някъде дойде до него, вдигна го от земята, огледа поражението, отпадението и му каза неколко кратно, не дей да плачеш, нали си голям момче, няма ти нищо. Тези думи ми режаха мозъка на парчета казнати. Просто исках да се развикам и да откача на улицата и да се скарам на тази жена. Защото като психолог мога да кажа много сигурно и уверено, че тези думи са доста пагубни. Наистина водят до тази по-ранна статистика, която дадохме за броя на мъжете, които се самоубиват. Всяка една минута. С тези думи тази жена му каза, че щом няма видима рана, то нищо му няма. Че плаченето е ненужно и още повече, че щом е момче, то той не трябва да плаче. И по този начин се вражда в Това момче е и по принцип в момченцата идеята, че един ден стават големи мъжей и те са силния пол и не трябва да плачат, дори да изпитват болк, че трябва да не показват емоция и да бъдат силни големи мъжей. Може би пък

някой ще се опитва да каже, е, но тя просто се опитала да го успокои. Е, да,

ама трябва ли да игнорираш чувства на някой и да му казваш, че не е редно да плаче, защото е определен пол, за да го успокоиш? Да, то това е вредно. И ще добавя, че точно това, как хората общуват с нас от малки и нещата, които ни казват, оставят много по-трайни и дълбоки следи в нас, отколкото може да изглежда на повърхността. Реално погледното това са социалните норми, с които ни изграждат за бъдещето. Какво ни прави мъже, какво ни прави жени и какво поведение се очаква от нас във всяка една ситуация.

Да, смятам, че точно на това се дължат и нездравословните ни поведения, като удавянето на мъката в алкохол или наркотици, просто защото не е редно да изразяваме чувствата си и да търсим помощ. или примерно сбиванията, насилието. Менталитета за това, че да получиш това, което искаш чрез физическа сила и насилие е много по-мъжкарско, отколкото да си добър в дипломатичните методи за решаване на проблеми или да си сладкодумен и умел в увещанията. Именно. В крайна

сметка има много такива идеи, които ни се вгражда в главата и в едно общество като българското, където думата феминизъм е мръсна дума, мога да почитая, че това поражда повече себеомраза в мъжете, когато имат чувства и не могат да ги изрежат от себе си. И в крайна сметка учиме мъжете, че те не трябва да имат чувство, че те са някакви роботи. И това не е възможно. Каквото и да е, преди да си мъж, преди да си жена, ти си човек. И емоцията е част от тебе. Не можеш да изрежеш. Това не е кашкавал. Където е мухлясал да тръгнеш да го изрежеш и останалото да го изядеш. Не става. А има и много други примери за това как се ражда токсичната мъжественност. Например в момчета да се влагат и други идеи за това какво ще ги направи мъже. Например мъжете трябва да знаят всичко, без да питат. Не може да допуснат някой повече от тях, затова и не питат за посоките, дори да се изгубят. Това ни е пределно ясно. Или пък ако са силни физически, но това не се изразява просто в имането на мускули, но и да са издържливи на болка, на крайни температурни промени, да не се разболяват. И разбира се, затова и мъжете не искат да идат на лекар. Не искат да покажат, че са слаби, едва ли не бити от настинка или грип или нещо друго. Какъв

викинг си ти, ако се разболяш

и стинка? Абсолютно, как така? Какъв мъж си ти бе? Настиваш какъв грип, ходи на работа с 41 градуса температура. Няма проблем. Мъж си. Нищо няма. Ставай, тръгвай. И за това и мъжите по-често прибягват към себелечение. Независимо за какво, дали от мъка и емоционално страдание или от физическа болка, сами си предписват медикаментите. То наркотици, алкохол, бой, каквото може да притъпи чувствата и болката. И това ще бъде избирано като метод за себелечение, което всъщност е по-правилно да наречем себенараняване, не себелечение. Гледал не си тези Fight Club? Да. Как се провежда по-български? Boeing Club. Аха. Е, аз преди един месец се опитах да прочета книгата. И, накратко казано, не я дочетох, защото това, което видях, беше една история за един мъжей, които имат много емоционална болка събрана в себе си и си я изкарваха един на друг с болк, с физически побойща и болк. Попървим е, но като психолог просто прочетах около 20-30% от книгата и си казах, че това е просто една книга за себе нараняване, не за себе лечение. Да, със сигурност

мотивите, които можем да срещнем там са такива. Тук ми се иска да вметна това, че когато израствах от дете към мъж бях благодарен и все още съм за това, че попаднах на информация или на мисли, които ми разрешиха да приема за себе си други норми и други критерии по които да съдя себе си доколко съм мъж или не. И затова когато имам възможността се радвам да мога да ги споделям, защото вярвам, че може да се отползва и на няколко други го, за това да имат по-крепко себе усещане за стойност и да имат по щастливи и любящи връзки с близките до тях и с околните хора. И някои от тези принципи са като това да имаш егото, да погледнеш човека в очите и да си извиниш, когато си направил грешка. Да се вслушаш в съвет, да благодариш за отделеното време, за това някой да се опита да ти помогне, да ти даде насока, идея, с нещо с което да подобри твоя живот. Да имаш уважение към собственото си мнение, когато не си съгласен, и да можеш да зачетеш и валидността, и на другия човек, като кажеш добре, уважавам твоето мнение, благодаря, че ми го сподели, аз виждам нещата по различен начин, да, бих помислил по въпроса, но... в момента така виждам нещата. Например. Или с други ваши думи. Или друг принцип е това да бъдеш мил и подкрепящ и издигащ към по-слабите от теб. Друг принцип, който понякога е изненадвал мои приятелки е когато гледаме някоя емоционална сцена от някой филм да видят сълзи в очите ми. Окей, не мога да кажа, че съм се разхлипал и съм се разтръшкал по канапето, но не се опитвам да крия сълзи, когато нещо ме докосне. Приемам, че тази емоция аз я имам, тя си е моя, имам правото на нея и не е необходимо да я крия от някого. Ако е необходимо да я крия от някого, по-добре този човек да е малко по-далече от мене. Защото той не ми помага. И един от последните принципи, за които в момента се сещам е това да приемам, че аз съм човек. На първо място. И преди всичко. Аз правя грешки, аз не знам всичко, аз се справя по-добре, когато повече глави мислим по един въпрос, а не само моята. Съвсем адекватно и достойно е да поемам отговорност за своите грешки, да признавам пред себе си, когато съм научил ценен урок, а не само и пред себе си но и когато има повод да го призная и открито. И също така да не съдя другите по това дали са мъже или жени за моите очаквания към тях като хора. Аз очаквам от другите и от себе си еднакво ниво на интегритет, на достоинство, на морал, на човечност.

Да, много ти благодаря за тези неща, които казате и защото аз лично съм се сблъсквала с предостатъчно мъжей, не само в практиката си, но и в личния си живот, които се страхуват да признават когато грешат, се страхуват да покажат чувствата си да изразят слабост, да изразят нужда и мен това ме отблъсква защото в крайна сметка ако те слагат някаква такава висока летва за себе си аз си мисля, че може би и мен ме съдат през цялото време, когато аз ще изразя някаква нужда или аз ще призная някаква грешка или каквото ще да е И в крайна сметка това тежи не само на тях, но и на хората около тях. За съжаление дори познавам мъже, които са прекратили романтична връзка с приятелка, заради това, че са се разплакали пред нея. Да, и заради това, че едва ли не вече не могат да се мислят и да се чувстват като истински мъж около нея. Моята реакция е, окей, ти работ ли си? Извънземно ли си? Какво очакваш? Да нямаш чувства? Пък и този човек, който ти е партньор, нали затова ти е партньор? Да ти я подкрепа, да се облегнеш на него, после те на тебе. И да, те трябва

да са, или поне в моите очи те трябва да се водят като един от най-близките ти хора. Хората, които са те видяли в най-пъстрата ти светлина. От най-силните ти страни до най-слабите. И то, аз си представям тоя страх от това да не те помислят за по-малко мъж, по какъв начин е достигнал в съзнанието на тея хора. Колко голям страх има към това. Колко липсан на информация. Това просто ме владява. Този стереотип на коравия мъж, който е като една статуя, която никога не се променя, винаги е силна, ето това за мен е токсична мъжественост. Тя има много формите

и това е най-крадната форма на токсичната мъжественност, но има и доста по-малки форми. Има доста мъже, които просто вярват някакви неща за себе си и за това какво е да бъдеш мъж, които им вредят и заради които те не ходат на лекар или заради кои то те ще прекратат връзка с приятел или с приятелка, ако, не дай Боже, емоционално се сринат в присъствието на този човек поради една или друга причина.

Апак още по-дребен елемент е, спомням си, когато бях по-малък, когато се борех със себе си да изградя увереност за това да изляза навън с розова тениска. Вау! Просто аз дори не знам от къде ми е дошло в главата, че... Не, имам някаква представа де, от разни подхвърляния изказвания към други хора, които съм чувал, ия от родители, ия от хора около мене, за това колко е гейско и как им падат в очите хора. случайно достигнали до ушите ми изказвания, които са оформили мое виждане по въпроса. И в един момент, когато аз съм конфронтиран с самото решение, харесал съм блузата, хареса ми цвета, и в крайна сметка си казваме бе, от къде ти дойде на ума, първо, че някой ще те мисли за гей, ако си с розова блуза, и второ, ако те мислят за гей, защото си с розова блуза, ми дахода да се застрелят.

Да, има го това. Много голяма умраза има към всичко, което е женско. И това всъщност е причината и коренчето, от което идва цялата токсична мжественост. Да

вкрайна сметка, заключенията ние ги нахвърляхме още по време на епизода и това е да си грижим за себе си. Няма срамно. да говорим за нуждите си, да търсиме помощ, когато усетим нещо наредно, да сме наясно с това, което ни застрашава по отношение на здравето ни и да знаеме, че е нашия избор да се погрижим за това да намалим този риск. Здравето

е наша отговорност, не е срамно и трябва да търсем помощ винаги, когато имаме съмнение, че дори без съмнение просто за профилактика.

такато едно още по-актуално клише в наше време. Желаем ви да бъдете здрави и да имате желанието да ни чуете пак. До скоро

чуване! Чао, чао! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежа като потърсите секс и щастие на Кирилица или виждате нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.