31. Какъв е Невидимият Труд в семейството? | Секс и Щастие Подкаст

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg. В търсене на идеи за днешната тема се сетихме за един глобален проблем и той е в отношенията между нас мъжете и жените в дома, в връзките ни, който се обобщава най-лесно с това, че когато стане въпрос за поемане на отговорности, ние мъжете обикновено търсим начин да си бием към

шика. Но не по BDSM

начин. Преди време си бяхме говорили с моята приятелка, беше ми пращала много показателни и хубаво иллюстрирани статии за невидимата работа, която вършат жените и начините по които ние мъжете сме разглезени и сме свикнали да ни вършат работата жените, които са в нашия живот. Не смятам, че който идея е от нас би имало очите да каже, че отношенията, които са прияти за нормални, са реално справедливи. За най-разпространения начин, по който функционира една връзка, се очаква жените да гладят, да чистят, да подрежда дома, да подготвят програма за това какво трябва да се напъзарува, кога, от какво се нуждае дома и какви ли не още задачи, още повече станали въпрос за гледане на деца. Всички от нас мъжете, най-вероятно или поне рационално разсъждаващите, знаем, че начинът по който обществото ни е научило да живеем във връзките си не е справедлив. Но ни се ще, ако може да мине номера и просто да продължават така нещата. Аз съм един от тези глезени мъже, осъзнавал съм го и още по-болезнено когато съм ги чел тези стати и смятам, че е много полезно да се говори по въпроса и да се повтаря говоренето по въпроса, защото всеки път, когато си напомням тази информация, малко успявам да се стегна, малко да се вкарам вред, да видя с по-голямо уважение труда, който вършият жените в моя живот и да поема повече от това, което е адекватно като работа.

Ти много ти благодаря, че започваш този епизод, защото като жена мога да кажа, че дори повдигането на темата за това колко работа се върши от мъжето и от жените, по принцип въобще не е приятна за една жена да повдигне, защото веднага ѝ се казва да спре да мрънка, да натягва и така нататък, и че ей колко работа е, така да се каже. От моя опит баща ми е разглезен и за него всяка една домакинска работа отнема 5 минути. Реално погледнато, ако той се опита да свърши тая работа, ще се хване за главата и ще осъзнае, че няма нещо такова като домашна домакинска работа, която се върши за 5 минути но тая оценка я имат много мъжей и е трудно да говорим по тази тема защото, както самия ти каза е много удобно да седиш да лежиш и всичко да ти е наготово и да не го мислиш Да, за

това се сещам. Вспоменавал съм го в предишния епизод, може би не веднъж, че съм имал възможност да прекарам няколко месеца по-близо в живота на майка с деца. Да бъдем близки, да видя как се отглеждат деца, как живее една домакиня, която е в майчинство. Колко много работа влиза в целият ден да се покрижиш за къщата и за децата. Просто бях изумен, защото се опитвах да помогна, да поема част от натоварването. Разбира се, че ми се искало, ако мога да си седна удобно и да приема ми двамата, че това не е моята задача, че може би това не е моя дом или както и да е. И да ми е удобно и да ми е угодно. Но, поемал съм тази задача, да измия чиниите, да подредя, да помогна да ангажирам децата, докато тя върши нещо друго, да ги опазя да не се отрепят, защото като са малки, трябва ти да разсъждаваш вместо тях и съедно да живееш в тяхното тяло. да ги контролираш, за да не направят някоя безумие. И менталния стрес от цялото това нещо в един момент и то за сравнително кратко време ме накара да искам да се скрия в един кашон и да изчезна. И това забелязвам, че немалко мъже правят точно това. В момента в който почне вече менталното натоварване да се увеличава с разрастването на семейството или с увеличаването на отговорностите в поддържането на дома Търсим начини да се направим намного ангажирани или намного уморени или се опитваме да вменим вина в нашите партньори като им покажем колко много натоварваща е нашата работа и сега времето, което ни е в къщи ни е добре заслужена почивка и е грешно да се опитват да ни натоварват с още неща. Знам ги тези неща, и аз съм ги правил, и аз съм ги виждал в други. Даже на бъзик го подхванах един мой приятел, на който му се роди дете и той ми разказваше, че откакто се е появило детето и е осъзнал как се спи с ревящо дете, което непрекъснато се буди и има нужда от гледане, в един момент просто си намира нещо с кое да се занимава, да се направи на много ангажиран и да изчезне. И аз го позикам, да, покри се, нали? Ей ми, то не е, че съм се покрил, айде да си го признаем,

че малко се покри. И за съжаление обществото оправдава бащите, а когато децата не се държат подобаващо или не се смята, че се държат подобаващо, веднага въпросът е, а те нямат ли си майка? А бащата къде е? Има безброй проучвания, които показват, че ролята на бащата или липсата на баща и неговата роля в живота на едно дете е от изключително значение. Една от нещата, което много ме дразни е когато, да лечеме, съм гледала комедианти или актьори или нещо от сорта, мъже, които излизат и казват, аз имам дете и всички уууууу! И аз си мисля, и ти к'во направи за това? 20 секунди издържа ли да си изкефиш? И след това 9 месеца ти ли го носи това дете? И след това колко часа ти го ражда? И колко спиш, за разлика от твоята приятелка или съпруга? и медразни, наистина медразни сякаш трябва да се гордеем с това, че са успели да направят дете и когато става въпрос и видим баща, който да речем е си държи детето и го храни или нещо от сорта веднага ох, колко грижовен баща да, за тая снимка, за това видео 10 секунди сигурно дали е така през останалото време обаче е въпрос, който трябва да се зададе и да се помисли върху

него Напълно. Има го това, че ние хората като живи същества, като живи организми, подобно на всички останали в природата, сме устроени да опитваме да си разширим зоната на комфорт, дори да осъзнаваме, че е засметка на други. Ако може, ако стане, ако не срещнем някакъв голям отпор, го правим. В България сме много добре запознати с този подход. Да сме нагли, нахални, да се опитваме пробивно да вземем неща, които не са за нас. Ако стане, защото ако ни направят забележка, ако нещо много яко ни скастрят, тогава ще се удръпне, може след време пак да опитаме. Както и дърветата, като растат, опитват се да надраснат другото и това, че ще отрепят останалите, като си ръшсперят листата над останалите дървета, ими всеки се бори да му е по-удобно на него да събере повече. Това е природно нормално, но в едно съвремено общество това не е коректно, не е морално. И както казах по-рано, ние мъжете осъзнаеме, че много от нещата, които правим и начинът по който функционират връзките ни не е коректен и морален спремо нашите партньори. Ще ни се ако може да стане. Да няма много отпор.

И имайки предвид, че живеем в патриархални общества и аз и ти, патриархата се грижи за нужите на мъжете и за това мъжете не трябва да го мислят и да могат да си се облегнат и да си дигнат краката, докато жената шета около тях, пък и гледа децата, пък и ако може и на работа да ходи, защото видиш ли вече на заплатата на един мъж не може да се издържа цяло семейство, както е било преди. Замислил съм

се на тема, която със сигурност може да провокира много спорове. Аз самия нямам заключения финални по нея. И то е за така наречената женската природа да се грижат и да обгрижват. Оният ден си правих едно изследване за кръв и все още носих лепенката там където ми бяха зимали и приятелката ми като ме видя и каза просто в момента в който видях лепенката и нещо в мене в женската ми природа да се грижа за тебе веднага се включи съжалението и готовността да направя нещо да те облегча или нещо от този сорт. И това ме подсеща, че някой би казал, би спорил, че жените са устроени да се грижат за дома още от прайсторически времена, когато мъжете са ходили на лов, гонили се по цял ден или с дни с дивеча, след това са се борили с други хищници да не ги изядат на връщане, мъкнали се на рамо или по какъвто и да е друг начин я някой антилопа, я нещо друго. Докато през това време задачата на жената е била да се грижи за децата, които е родила, да острои я пещерата, в която се живее или в последствие дома, който са устроили и че човешката еволюция довела до там на жените да им идва отвътре да поема тази задача с по-голяма лекота, отколкото нас, мъжете. Аз смятам, че има доза истина в това, но не смятам, че дори да е било така, че този начин на живот функционира в днешно време, защото в крайна сметка жените са, не само в моите очи и в много други хора, жените са дори в някои случаи много по-способни в определен вид работа от нас мъжете и съответно заслужават и заплащането, което работата предлага независимо от пола с който е дарен човека. И съответно, това да поемеш и домакинската работа, която е на практика работа на цял работен ден, да работиш две работи, докато мъже работи само една, не функционира, не е коректно. Жените някак си го издържат това, но те нямат свободно време. Прибира себе от работа, домъкнала турбите, почва да подрежда, да вади миялната, да подреди и пералнята, да изпъне дрехите, да сготви, да почисти, да изглади дрехи. Кога точно и остава време, тя да може да си упъне краката на канапето и да погледа филм, пример, или нещо друго.

По отношение на темата, която повдигна за това дали не е в така да се каже природата на жените, дебатът е доста голям. Има се предвид, че доста от тези поручвания за това как са живели прайсторическите хора са направени от мъже и често не са чак толкова обективни. Има също данни, че е имало пра-исторически общества, в които същност мъжето са гледали дъцата, жените са били тези, които са ходили да хващат животни и каквото там е било необходимо. От друга страна, трябва да обърнем внимание на това, че когато става въпрос за оглеждане на дома, за чистене, за грижовност към другите, много от тези поведения са социализирани, а не вродени. Ако искаме да погледнеме по-обективно на това как социализираме децата, може да погледнеме дори играчките, които им купуваме и които правиме за тях. Ако имате деца около себе си, погледнете какви играчки имат момичтата и какви играчки имат момчетата. Защото за момичтата често се подеряват кукли, колички за куклите и за бебенцата, мини кухни или

цели къщички

А за момчетата се дават играчки, които няма друго какво да правиш с тях, освен наистина да си играеш. Като колички да бромчиш с тях. Самолетчета. Фризбита. Топки. Те не са практични.

Лего. Но легото поне учи на някаква инженерна мисъл. Може би. Но то е

креативна играчка. То няма друга роля. Докато ти като дадеш на едно момиче една кукла и това момиче се оглежда, окей, какво се прави с тази кукла? Аха, държиш я до себе си. Аха, преобличваш го бебето. Аха, слагаш го в количката. Това са много по-прагматични играчки, които учат на умения. Докато играчките за момчета са много повече насочни към това да се забавляват, да е весело и не са прагматични по един или

по друг начин. Това, което казат, че учат на умения, играчките за момичета, те според мене учат и на роля в живота. Определено? Защото всеки един човек, когато израства, иска да намери някакъв начин да се чувства, че има място на това свят. Иска да има някаква стабилност в ролята, която да възприеме, за да знае, че като едно социално същество е приетло и в безопасност. И съответно, когато момичницата гледа майка си като пример в живота си, как е постоянно заета, непрекъснато върши някаква работа, поема инициативата за безброй задачи, и съответно момичницата вижда това поведение като шаблон за копиране, и това й дава представа как може да приеме роля, която е приета, копируема и е надежна в обществото.

А например, момченцата, които гледат към бащите си, вероятно виждат баща им, който се прибира вкъщи от работа и сяда пред телевизора и не пипа нищо по покъщнината. Може би те могат да отидат при баща си да си поиграят с него, да имат повече време за забавление, на футбол, на каквото ще дей. Докато с майките си няма тази възможност, просто защото майките са заляти от работа. И нямат време сами за себе си, камолей, да тичат и да играят толкова. Затова е така да се каже общо прието, че майките не са забавни, те са отговорни и като кажа мама не, се тича при тате. Защото тате

е забавен. Защото тате не взима чак толкова на сериозна проблема и казва, айде сега голямата работа. Но, знаеш ли, замислям се, че ние сега го коментираме този проблем и начинът по който звучим, според мен, не може да пробие чак толкова надълбоко, колкото тази статия, която ме вдъхнови преди време да я коментирам и смятам, че като я споделим или ако разкажем поне за нея като примери, това е много по-очевидно и много по-надълбоко може да бъде възприето.

Тогава да се прехвърлим и да продължим по темата чрез статия. Ние ще я

споделим в информацията за нашия епизод, така че да можете да я видите заедно с рисунките, които толкова много по-кръсноречиво поднасят посланието, че със сигурност ние няма да се справим толкова задълбочено да ви го предсъздадем. но все пак ще опитаме за тези от вас, които не ви се занимава освен да ни слушате и след това да ходите да го четете. И все пак ви препоръчваме да го направите. Струва си, добра инвестиция е в вашето уважение към вашия партньор. А статията е наречена You Should Have Asked или преведено на български Трябваше просто да ми кажеш или да ме помолиш. И това е толкова типично изказване за нас мъжете. Е, що не каза, че имаш нужда от помощ? Щях да ти помогна. Аз самия знам, че съм го казвал много пъти. И просто когато, така, относително казано бях зашлевен в лицето с тая статия, не от приятелката ми, но самата статия ми го завряв лицето по начин по който нямаше как да не видя себе си, това смятам, че поне на мен помогна. и статията разказва за една примерна история, в която едно семейство идва на гости, тяхна приятелка, и мъже отваря вратата, той е много лежерен, не се е впрегнал, докато госта поглежда към домакинята, която с едната ръка държи тенджера, приветства от кухнята, с другата ръка се опитва да нахрани децата, И така домакинята приканва госта им да седне във всекидневната и казва аз ей сега ще дойда само тук да довърша това и това, да почистия. И гостинката им сяда така леко неуверено, неудобно я е малко, но мъже е седнал, отваря напитката, на него си му е. лежерно и в един момент гостенката забелязва, че тенджерата на домакинята започва да прелива и всичко се разтича по пода, докато домакинята в този момент е разсеена да се мъчи да излъжи децата да взема да изядат нещо. В следващия

момент мъжът скача, виждайки какво се случва в кухнята и казва, какво мазало, какво направи, при което Жената казва,

какво имаш предвид какво направих? Направих всичко.

Ей това направих. При което мъжът отвръща, ти трябваше да кажеш, ще я да

ти помогна. В този момент гостенката е потънала в срами неловкост и съчувствие, защото се поставя в ситуацията, която на нея и се случва най-вероятно. Случая самата история смятам, че е доста кръсноречива и обобщава много сценарии, които се случват в много домакинства.

Когато става въпрос за домакинска работа, мъжите очакват жените да менажират нещата, те да организират, те да ги мислят и те нататък. И те се виждат като някакви гости в къщи, които трябва да им се каже,

за да направят нещо. По-скоро една интересна дефиниция на ролите, както реално могат да бъдат видяни, и смятам, че на много от нас мъжете, нич не ни харесва да го чуем, е, че ако жената е менеджера на домакинството, мъжът е нейния починен. На него му се казва, направи това, купи това и той изпълнява. Пичове, не ви харесва да сте починените в къщата, нали? Щото точно това сте. поне за тези от вас, които подобно на мен сме глезени и сме свикнали някой друг да върши вместо нас. Като кажеш на някой мъж, че е подчинен в работата, как ще съм подчинен? И всъщност си подчинен, ако не си главния шеф. Но ето че си подчинен в къщата, ако просто чакаш някой да ти каже какво трябва да се направи, вместо да помислиш от какво се нуждаем, какво ни свършва, дай да направиме

списък, И знаеш ли, това което в момента ми каза направо ме шляпна в главата. Защото осъзнавам, че точно мъжете, които чакат да им се каже и не поемат никаква инициатива, когато някой им каже, че е за мъж под чехъл, е много по-вероятно да се обидят и да им стане кофти, защото го чувстват, че всъщност те нямат инициатив във къщи, не знаят какво да се прави, не знают как, и се чувстват неадекватни. И това са хората, които по-често ще се разсъждят и ще се обидят, ако им се каже, че са мъж под чехъл. Така е. Защото в действителност са, така да се каже, както тели обясни, подчинен на главния менеджер у дома. който е по-често съпругата. Това, че когато не поемаме

инициативата и не сме в крак с актуалните нужди на домакинството, ние не знаем какво трябва да се направи. И съответно оставяме решенията за това да ги поеме човека, който е най-осведомен и знае актуалните нужди. Квото кажеш, добре. Що ме казваш, щом имаме нужда, добре. Ще купим. Мило, ама знаеш ли къде е сута? Къде държиш сута?

Това ми напомня, не става въпрос за съпружески отношения, но имам съквартиранти, които след 6 месеца живот в къща, в която ние влязохме, празна къща. Ние наредихме всичко заедно, горе-долу. Не знаят къде седи, примерно, цетката. И като я извадят от съдомяната, защото някой друг я е използвал, я оставят отстрани на съдомяната, което реално, погледното за мен, означава, че те не знаят къде са нещата в къщата. И което означава, че аз трябва да прибера, защото те дори не са се огледали и не са разбрали кое къде е и защо е и така надатък. Дори не са помисли, окей, къде логично може това да бъде. И по този начин аз ставам зъл нацист във къщи, който само трябва да ходи и да им каза, това защо не го прибраваш, кафе

е там, седи. защото ти си преминала от етапа на просто да правиш това, което другите не правят. Сега вече това те дразни и се противопоставиш и се опитваш да ги научиш. Следващия етап, най-вероятно, тъй като те най-вероятно няма да се научат, е ти да се предадеш и просто да спреш да се бориш с тях и просто да почнеш да го правиш или да си вземеш багажа и да си изнесеш.

което се случва с повечето съпруги и жени по принцип, че бурбата не е за едно и две неща и не е просто да кажеш трябва е ли кво си да се свърши и оттам за напред може да знае, че това е нещо, което трябва да се върши по принцип и да не му се изисква напомняне и чопляне и мрънкане и натягване. Защото, както се казва, не са едно и две неща, те са десетки и са всеки ден и ако трябва за всяко едно нещо да си го казваме да разбира се, че жените стават злите нацисти в къщи, където мъжето не може да си почине. А защо

ставаш нацист? В кавички. Защото тази неудовлетвореност, непрекъсната, не спираща на основополагащи нужди, в един момент се превръща в депресия. И това те прави избухлив, нетърпелив, нервен. Вече не се опитваш с меко и с мило да го кажеш. И от тебе вече се очаква, че за каквото си отвориш устата сега ще бъде с пасивно-агресивен тон или не само пасивен и че ти е дошло до гушата. Замислих се, между другото, четейки статията, че всъщност планирането на нуждите, например на домакинството, както коментираме, това на практика е работа на пълно работно време. Това си е нормална професия в много фирми, в които човека сяда и почва да менажира проекти. Като, например, Та, сега примерно доставка до месец. Осведоми разработчиците по този въпрос, попитай клиента за точка 10 от документа и оф, станало е 7 часа. Това е една иллюстрация, че това си е нормална работа на пълно работно време. И хората, които преди време са се ангажирали реално да влязат в проекта и да работят с даден проект, в момента в който се е наложил да започнат да го менажират, те вече нямат времето да участват в самия проект. Толкова е ангажиращо. И цялата тази работа е един голям умствен товар. Да мислиш, да не забравиш за това, да подредиш онова. Същата работа като натовареност е в къщата. Да не забравиш за яйца. Че мъжът ти примерно няма нито една изгладена риза. Да не забравиш, че на детето трябва да му се бие вакцината Едикогаси. Да се въведе в списъка на хладилника какво още липсва. да се вкара прането в пераунята и още какви ли не задачи, които натоварват съзнанието и не можеш да спреш да

организираш, докато си легнеш. че дори сънуваш за тези неща като спиш. Какво не си направил и какво трябва да се направи и как си забрал да кажеш на еди кой си да дойде да оправи еди що си във къщи, че се е развалило или нещо от сорта. Работата на работа за жените продължава и в къщи. Защото на работа те могат да си мислят, а трябва да кажа на клиента, че ще направим доставката след един месец, а в къща си мислиш, а тряба да направя списък и да платят тази сметка, че ще ни изключат тока, ако не платиме до десети. И в крайна сметка,

едно заключение е, че тази работа е невидима и за това е неоценена. Мхм. Затова,

когато, например, една жена се прибере в къща и види една мивка пълна с съдове, ако каже, не си измилчени и те, не казвайте, ти не каза. Редно е да се огледате и да участвате в задълженията на дома, защото това да си въвръзка с някой означава партньорство. А партньорите си помагат. И в крайна сметка това е и твое дом. И е редно да поемеш отговорност за това как изглежда, чист ли е, има ли чисти съдове или не. И двамата живейте в този дом. И от мъжка гледна

точка аз усещам тази съпротива и дори протеста в мен самия, когато осъзная себе си, че трябва да поема много повече задачи и ги поема. И усетя как от няколко часа свободно време за почивка, в което съм правил каквото си искам, ми останат реально 30 минути или 10 за даден ден. И мен това ме дразни. И си искам времето за разпускане. И спочвам да се боря за това. И после се усещам, ми това не е справедливо. Обаче ми се иска. И тая борба не само аз и имам. Много от нас, мъжете, я имаме и се поддаваме на това да се опитваме да се преборим дори да не е честно. Така съм отрасъл, така съм видял мама, тате, всички деца, родителите. Това е нормално. Какво очакваш?

И мисля, че тук е подходящ момент да споделя история за това как, когато се преместих за първи път да живея с мой приятел в рамките на първите няколко сеймици, той въпреме готви ме се да излизаме някъде и ми казва, ще ми изгладиш ли тейнската, че нямам тейнски изгладени. Аз го поглеждам и викам, чакай сега, кой ти глади тениските? Ами майка ми. Добре, аз не съм майка ти, на мен ми отнема двойно повече време да се оправа, защото имам дълга коса, трябва да се нагремирам, да се изсуша, това, това пък и моите дрехи са загладени. Няма как аз да ти поема нещата така. И отидохме в другата стая и му казах, ще ти покажа как се глади. И той вика, аха-ха, да, добре, го гледам, че се усушва. Да, ще науча тебе. И изглаждам, показвам му как се глади на ръб, как се гладе на ръкав, как се глади около дикотеи, така нататък. И гледаш ли? Да, да, да. И му е изгладих наполовина. И му казвам остатъка е за тебе. Ама аз такова не мога, защо? Моля ти се изглади и останалата част. Няма. Ако искаш да ходиш изгладен, ще се научиш да гладиш. И това му беше един от първите уроки, в които аз му казах, че няма да съм у майка и че както аз трябва да поемам отговорно за себе си, за моите неща, той така трябва да може да знае поне как. Защото, както си говорихме по-рано, може да има ситуация в която да речеме аз готва, подготвяме се да излизаме някъде или нещо от сорта и да нямам възможността да сготва, да се изкъпва, да изглади на мене и на него и така нататък, за да излеземе. Или да ни дадат гостите. ми аз докато готва той може да изглади дрехите и надвама ни. Ето това е партньорство, а не аз да тичам като изоглавена, защото той не е научен как да глади. И е редно, и ще обърна внимание, че майките трябва да включват младите момчета от деца в домакинската работа и да ги учат на отговорност за техните нужди, физиологични, материални и така нататък, за да може тези млади момчете и деца, когато станат мъже, да не са тотално неадекватни и да не могат да се справят

сами. Да, аз самия осъзнавам, когато отидвам в някой супермаркет, че поне половината, ако не повече от този супермаркит, аз не знам какво да го правя. Съдържанието. Немалко пъти съм виждал тоя стереотип на баща води детето си в някакъв магазин и звъни на майката. Абе, какъв размер е детето? Ма какво му купуваш за ядене? Абе, ти мъжо, што не знаеш? Ти не участваш ли в живота

на това дете? Ами всъщност не участват. Много мъже не участват и това е до някаква степен заради дизайна на обществото и на това как разпределяме отговорностите. Ако си погледнем честно и реално системите за да речем майчинство и бащинство, ще видиме, че в много страни бащинство все още няма. Като отпуск, когато се роди едно дете. И какво се случва? Жената си ражда, отива вкъщи, почва да се учи, да прави, да струва, докато мъжът остава просто ненаучен и неадекватен, защото той не е имал времето и възможността да остане вкъщ и да се научи и да бъде наистина истинска част от отглеждането на това дете. За това трябва да имаме повече равноправие и по отношение на правата на мъжете да бъда част от семейството си. Да, има

го това, че примерно раждането с асекцио е доста разпространено, което означава, че след раждане отнема доста време, докато се възстановиш от шевовете, докато се възстановиш дори като организъм, като личност, като човек, да можеш да поемеш отново някакви ангажименти. Сам не знам в България точно как е, но някъде четах колко че има отпуска за мъжете, две седмици или нещо този сорт. Бащинството в момента, доколкото знаме, много много по-кратко, ако още има и такова, спрямо маечинството.

И то въпросът не е само ако жената е раждала с секцио. Смятам, че като ти се роди дете и ти си 50% родител, както е и жената, нали? Следователно и ти трябва да бъдеш толкова, колкото и тя около това дете.

Ясно, че ти не можеш да го кърмиш това дете, колкото и тя, но пък ти можеш да поемеш отговорности, с които да спестиш работа

на жената. Много бебета и се хранат на формула, пък и жените помпят кърма и така нататък за по-късно, така че и храненето може да бъде нещо, което един нов баща може да прави. Не само за кърменето, има сумати неща, които трябва да се правят по отглеждането на едно дете. Между другото

имам бегло наблюдение, че в крайна сметка не всички мъже сме такива, каквито описваме. Има будни, справедливи, морални, коректни хора, които се стараят да поемат колкото могат повече да бъдат кавалер, да бъдата грижовни, да облегчат своя партньор със всичко, което умеят и те са едни от, предполагам, малкото мъже, които също биха се борили за това бащинството да е толкова дълго, колкото и майчинството, например. Защото в момента имам представата, че основно феминистките се борят за това бъщите да имат повече време, отпуск при раждането на тяхното дете. Успеха в тази борба е изключително малък, първо защото само жени се борят за това и то само тези, които имат дързоста да дигнат ръка и да нададат глас. И то

не е само за дързоста, но и времето, както си говориме, жените нямат и не разполагат толкова много. Другият въпрос е, че не е само децата и майките имат полза от това бащите да са в къщи. В едно общество, в което и мъжете и жените имат равноправие по отношение на майчинство и бащинство, е общество, в което има равноправие и в други аспекти. Например, знае много добре, че жените по принцип са дискриминирани, когато става въпрос за наемане на по-високи длъжности. Защо? Защото шефовете си мислят, ами тя сигурно скоро ще реши да има деца, а ще излезе по младшество, аз няма да ѝ дам тази работа. Ако има закони, които казват и мъжете и жените взимат еднакъв брой дни, месеци, години, маеченство, бащенство, тогава един работодател не би бил толкова склонен да дискриминира просто защото човека, който заслужава да бъде менеджер е от женски пол. Тогава те ще си кажат на Меглеса, който и да наема мъж ли де, жена ли ше, те ще излязат по маеченство или по бащенство, без значение. По този начин ние ще изравним правата на работника независимо от

пола му. Ще помогне със сигурност, няма да е финалното решение за всичко. Има го това, че жена в лидърска позиция се възприема трудно от мъжете, жена да им казва какво да правят, следно не се случва в дома им. Но това е отделна тема, но просто се сетих, че се коментираше наскоро, че жена, която спомене, че иска да се развие в лидърска позиция да има власт, се гледа на това с лошо око и се смята, че тя е ненаситна за власт, истеричка, и че не е нормално, и че не е морално, и че тя сигурно ще злоупотребява с властта, която получи някой малко. На Шега го избиват, но реално са Шегата си казват реалното мнение, че смятат, че жените не трябва

да имат толкова власт. Ами, смятам да включа тук, че в последната година страните, които имат жени за лидери, се справиха много по-добре в борбата с пандемията, отколкото мъжете, които, честно да ги нарека, дори не са мъже, а са тикви. Смятам, че има всъщност много статистики, които показват, че жените отново и отново бият по резултати мъжете в много показатели, включително в областта на образованието и в лидерството. Просто, когато живееме в патриархални общества, които са създадени и направени за мъжете и за техния прогрес, ние нямаме възможността да ги видиме те неща. Затова всъщност и бих подканила хората, които имат интерес да разгледат нашия Инстаграм или Фейсбук и да видят снимки и описания на жени, които наистина са направили изключителни постижения в своите области, но не говорим за тях. Ако се замислите и ви кажа помислете и ми дайте 10 имена на най-известните хора в света, които са допринесли най-много, най-вероятно ще се сетите за мъже. Защо? Защото по-често не говорим за жените. А има. И те са много, и те са допринесли с изключително много.

Така. Ясно ми е, че говоряки толкова много и толкова настъпателно по тази тема ще срещнем дори пасивен ментален отпор в някой от нашите слушатели. Това смятам, че е нормално, това се очаква. Но вярвам, че дори и така да бъде достигаме поне до някаква форма на замисляне че тази идея ще посее своите корени. Моето мотивация не е да постигнем общество в което мъжете нямат никаква дума и жените вводят всичко, а се боря за това хората да бъдат морални, коректни и справедливи към други, да се ценят, да уважават себе си и другите и да работим заедно, а не за сметка на един и други го.

Едно от важните неща, които заседех на без да го кажеш директно е, че борбата за правата на жените не е борба за отнемане на правата на мъжете. Напълно? И това е много важно

да го кажа. И съответно, аз не си позволявам да третирам феминистските движения, поне не всичките, има такива, които сигурно достигат до крайности, но някои от тези, които аз съм виждал, аз не ги смятам за истерични жени, които се борят за несправедливи каузи, а по-скоро се борят за преосмисляне на статукфото, което е закостеняло и вече не функционира адекватно с прямо начинът по който живеем в днешно време. Предполагам,

че дори когато казваме думите феминизъм, феминистки, феминисти и така нататък, някои хора си казват да бе, к'во ми говорите за тея? Защото имам усещането, че във България думата феминист е, така да се каже, дори обидна и се използва като лошо

нарицание. Малко като джендърите. Да. така наречени от неосведомени хора, които чуят някаква неясна дума и започнат да я подиграват от чувство за застрашеност и липса на решение как да се адаптират към него.

И смятам, че ще е важно да направим бъдещия епизод, в който дискутираме защо има война на феминизма в България. Защото равноправието не е погазване на правата на някой, както казах преди малко, а е точно това равноправие за всички да няма значение какъв пол си за това колко париз имаш или дали биваш препоръчен да речем за някоя работа или бъдеш повишен на работа или нещо друго да не говорим, че когато няма равноправие не само жените страдат, но и мъжете и децата Но това е много по-дълбока тема, в която не искам да навлизам в края на този епизод и ще направим отделен по-натам.

Друго, което исках да споделя е, че мой критерий за едно цивилизовано общество е това колко морално се държат хората едни с други. Колко се опитват да минават попряк път за сметка на останалите. По тази категория ние в България в моите очи сме много зле. И имам надеждата, че чрез подобен труд, който вършим ние или на хора, които са още по- целелостремени и с много по- голям обхват на влияние, можем да изградим нашето общество до по- голяма висота на моралност и цивилизованост. Това съм го коментирал колко пъти с моите приятели, че пътувайки с кола от България към чужби, например през Сърбия, през Унгария, през Румъния, в момента в който се върна в България и пресъка границата, ми трябва около 30 минути да искам да се сбия с някого по пътя. Веднага разбирам, че съм в България и не съм единствения, който мисли така. Имаме много да научим и се нуждаем от това, ако не искаме малцината цивилизовани хора, които успеем да изградим в тази държава да избягат и да останат всички останали. И

имайте предвид, че аз не съм в България. Живея от над 10 години в Англия и за мен е важно да продължавам да давам от себе си към България. И за мен този подкаст и друга работа, която върша за България е моят начин да допринеса. Има хора, които са извън граница и го правят, защото е много трудно да направиш каквото ще е да е в България, защото си изелят от тези проблеми, тая гадост и не ти остава нищо в тебе за да дадеш и затова съм щастлива да кажа, че да, може да съм на майна си райна, така да се каже, но имам да давам, защото не съм останала гладна, не съм останала стресирана, че ще остана на улицата или нещо от сорта и мога да си позволя допълнителният труд за да помагам на другите. И се радвам, че има хора като теди, които са в България и работят толкова усилено, за да спомагат нещата да се движат напред, да се образоват хората, да бъде в помощ и тъй нататък. Защото и от това има нужда, да има хора в окопите и на фронтлайна. Но идеята

да кажем всичко това не е да се самопромотираме и да се самоиздигаме. Ние смятам, че не сме се зели крайно насериозно, но просто се опитваме да сме едни от многото, надявам се, които повличаме крак и правим дори малко, което нека да се комбинира, нека да доведе до един по-голям общ резултат. и се радваме когато научаваме и за други хора, които работят в тази посока и също така сме и благодарни за тези, които ни помагат по какъвто идеен начин, дали с една поощряваща дума, дали с едно кафе да ни изпратят, да не се демотивираме и да виждаме, че има смисъл, че достигаме до някого, че водиме до някакво замислене, до някакъв прогрес, дори заслугата за този прогрес да е половин процент от нас.

И с това искаме да заключим този епизод и да ви покажем да посетите нашия блог, където може да коментирате и да намерите линк към статието, която споменахме и коментирахме днес в днешния епизод. Благодарим ви за отделеното внимание. Слушайте ни отново следващата седмица. Чао-чао! Чао-чао! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежа, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.