36. Не игнорирайте тези червени флагове във връзките си | Секс и Щастие Подкаст

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът

за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките.

Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в

науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg.

В предият

епизод си говорихме за това как музиката, която слушаме, така да се каже влияе

върху начина ни на мислене за връзките и отношенията ни с хората. За съжаление в медията, по телевизията, филмите, музиката, народните приказки дори, често връзките и отношенията между хората са доста груби и всъщност нездравословни.

За това сте и решихме,

че в този епизод ще поговорим за

така да се каже червените флагове или

пък, друго яче казано, нещата, които не е хубаво да виждаме в нашите връзки.

А ако виждамте тези червени флагове, те може да ни сигнализират, че

сме в една насилствена връзка или че

поведението, което нашия партньор има към нас, може да прерасне във форма на насилие, ако не го прекъснем веднага, когато го

усетим. Лия сигурно има своите истории, които би могла да сподели. Аз имам спомени от свои връзки, особено някои спомени са ми така доста по-отявлени

от връзки в които е имало форми

на насилие към мен. Изсяло емоционално и психическо, но по никакъв начин не е малу важно. Емоционалното и психическото насилие

са съвсем реални форми на насилие и доколкото знам някой от тях се третират

като криминални действия. За съжаление, много хора не разпознават

емоционалното и психическо насилие като такива. И

поради липсата на тази разпознавайност,

много хора страдат и смятат, че така

е, просто това са връзките. Или, че

това им се полага.

Ако бяха направили нещо друго в живота си, ако бяха направили други избори и се бяха

развили по различен начин и да бъдат

по-достойни хора, нямаше тогава да заслужават да бъда третирани така, но след като така са избрали да живеят, еми така им

се пада. Едно от нещата, които наблюдавам е, че специално психическото емоционално насилие по-често се упражняват от жени към мъже, защото жените имат по-добри

социални умения и разпояват с по-добър набор

на техники, с които да турмозят психически

и емоционално своите партньори. От друга страна, пък, по-често виждаме физическо насилие от страна на мъжей към жени.

Защо? Всичкото това е наистина логично. Мъжете имат,

така да се каже, повече физическа сила, с която

се разполагат и биват обучавани от доста малки, че това е един окей начин

с който да боравят и да комуникират

и да се разправят с противниците си.

Докато жените като така да се каже физически по-слабят пол, те трябва да боравят с други техники за конфликт и за постигане на целите

си. Случая лошото е когато инструментариума с който разполагаш

за ръководане на хората, за повеждане на

инициативата се превърне от ръководене в манипулация, а от манипуляция вече влезем в още по-тъмната сфера на емоционално и психическо насилие. Защото смятам, че един лидър или един

посредствен човек или един

психопат или друга форма на насилник могат

да използват сходен инструментариум, но вече мотивацията

и резултатите, които постигат могат да бъдат

полезни за другите или да бъдат унищожителни.

Преди време, когато се интересувах да науча повече за видовете MindFuck, като форми за възбуждане на съзнанието, форми за игра в позитивен смисъл, попаднах на статия в Ликипедия, бях го коментирал това в епизода за MindFuck-а, че ставаше въпрос в тази статия не за позитивните форми

за игра с ума, а за негативните.

Случая за видовете психическо и емоционално насилие. И... Стори ме се изключително страшно, когато в примерно 10 вида насилие, разпознах

поне 7, които бях преживял в една от връзките си. Докато траяше връзката, аз усещах

ефектите, но все още с първоначалните прояви не успявах да ги разпозная като формите на насилие, макар да чувствах, че не са коректни.

Но когато ги видях в списък, който

за съжаление не мога да открия, тъй като статията явно е променена, Осъзнах, че хората използваме много форми на манипулация, за да се възползвам от останалите, а също така си припомних, че немалко хора явно проявяват форми на психопатия и антисоциално поведение, без дори да се усещат.

Може да звучи много грозно и негативно,

но в интересна истината няма човек, който

да не е бил насилник

поне в един момент, независимо дали е

било физически или психически. Всеки е използвал

един или друг вид манипулация за да

получи това, което иска. И един от примерите, които

мога да дам е да кажа, че

децата са доста добри манипулятори. Ако си мислите, че

се раждаме невинни и неспособни на такова нещо, грешите, много деца са мастър манипулатори

и за съжаление много родители успяват само

да обогатят тази палета от изкусни умения вместо да покажат на младия човек как по-скоро да комуникира в света и с другите хора по начин който не са

нараняващи, не са насилствени и зачита чуждата

воля като нещо неприкосновено Да, дори най-простия

пример. Когато един родител знае, че детето

като поиска нещо и ако родителя каже не, задължително може да очаква рев, което

е форма на турмос. С звуците, които издават, които са като психическо уражие. И

детето като пробва и осъзнае, че му се получават нещата, като се тръшка, и още повече ако си разшири палитрата с тръшкания по земята и забаряне на различни артикули в супермаркета. Така че природата ни е

дарила с тези инструменти, но това не означава, че те са коректни и морални

и справедливи и съответно ние трябва да се учим да ги разпознаваме тези проблемни поведения и да ги

изкореняваме.

Вспоменавал съм преди, че имах приятелка

преди време, която имаше деца и усещах,

че едно от децата има по-голяма склонност да преувеличава, да изопечава информация и откровено

да лъже. Това осъзнавам, че е и

част от видовете характери и съм се убедил, че хората с по-лекомислен и нарцистичен

характер или до някъде бих ги определил като сънгвеници имат по-голяма склонност да лъжат. Лия, я гледам на камерата, как в този момент умира в

това, че Токиа бие от нещата, които говоря, все пак тя е професионалист в психологията,

но аз настоявам над своите наблюдения, но

не настоявам, че всеки трябва да е

съгласен с тях. Аз искам само да

вметна, че не става въпрос за ситуацията или нещо от сорта, а че доста

концепции и думи и дори диагнози объркава в едно, като сънгвеници, нарцисисти, характер и т.н. Това са

много различни неща в психологията. Много различни.

А ти ги струпа в едно. Затова

правя такива визуални. Окей, ще се радвам и ти да

изчистиш

грешките, но нека да завърши историята. Съответно,

ние изграждахме едно добро приятелство

с това дете. Играехме заедно, лигавехме се, имахме приятни моменти в които се сближавахме. И в момента в които усещах

това дете да ме лъже, защото знаех реално какво е станало, аз го конфронтирах

директно, на момента. и казвам, ти ме лъжеш, защо го правиш? Не ми харесва и не е окей

това. Съответно, говорихме по въпроса и то

знаеше, че когато ме лъже и го конфронтирам и още повече настоява на лъжите си, има последствия. Примерно, може да нямам повече желание да играя заедно

с това дете. И това беше моят отпор, който вършеше работа. Убедих се още тогава на практика, че това поведение трябва да бъде прекъснато колкото може по-скоро и този млад човек

да бъде поведен към развитие

в което се изгражда като по-достоен, морален

и честен индивид. Съгласна съм с тези

с това, че такова поведение трябва да бъде прекъснато и то от рано и за съжаление много деца си изхитруват, както

говорихме в предишния епизод и отиват от

мама, която казва не при тате и той казва да например

и те така се научават, че в

крайна сметка могат да получат това, което искат стига да използват така да се каже добре развитата палитра на умения И използване е, ако не мине с тоя, ще мине с Оня, ако не мине

с тръшкане, ще мине с моление, ако не мине с това, ще мине с

манипулация. Когато един родител не конфронтира детето

и не каже, не може, стига и

когато и двамата родители нямат комуникация помежду

си и детето се възползва от това,

те го учат един вид на това, където мине.

И важното е не само действието да бъде прекратено с казване на стига и така нататък, но смятам, че е много полезно когато го погледнеш в очите и му кажеш Виждам какво правиш, не е окей, защо го правиш.

И бих добавила е се сложат негативни

последствия за подобно поведение. Не само да

се предизвика на дебати, на въпрос, но и да има негативно последствие ако това поведение се повторяе и продължава.

Извадили сме си един списък с различни форми на емоционално и психическо

насилие, които смятаме да изброим и да

разсъждаваме върху тях, за да можем да ви замислим върх у това дали вие преживявате форми

на насилие, дали ги има във вашата

връзка, може би като ви подадем огледалото

от страни, да можете да ги видите с други очи и да преприемете нови

действия. Един от най-големите и лесно забележими

проблеми във връзките и червени флагове е липсата на комуникация. Това може да се

прояви по много начини. Да речем, не искат да ви казват нищо, крият от вас, може

да имат навика да спират да ви говорят, когато са ви обидени или разсърдени

и няма начин да се продължи разговора,

да се разреши проблема, при положение,

че те отказват да участват в една

здравословна комуникация и разговор. Или аз се

сещам за една друга форма по отношение на липста на комуникация е да ти кажа, че няма смисъл да ти разказват дадена история, защото няма да я разбереш. Угу. В нашия списък са включени толкова много разнообразни форми на насилие, че е възможно да се прехвърляме от една към друга, дори и наусетно, защото, например, тук засягаме както

липста на комуникация, така и унижаването на човека. да му вменяваме, че интелектът му не е достатъчен, че той има нужда от

теб, за да вземе правилните решения. Подронването на самочувствието на твоя партньор е една много силна форма на насилие и принудителното

му обвързване с теб, а пък

това го правят от една страна някои хора, които имат страх да бъдат изоставени

и търсят начини да си осигурят една непроменлива връзка. Като цяло, формите на насилие могат да бъдат разделени на позитивна

и негативна стимулация, например. Тук засегнахме няколко

форми на негативна, но има и позитивна,

която в крайна сметка пак води до това да превърнеш твое партньор в зависим

от теб или по някакъв начин да приложиш насилствен контрол. Сещам се, като позитивна форма, например, хората,

които обичат да огояват своите партньори, докато се превърнат в същества тежащи по 200

кг и нагоре, им казват, хъпни си,

хъпни, ще ти хареса, няма проблем, аз

и те харесам какъвто си, давай, давай. Е, не оставай гладен, довърши си го, да

не се разболееш. Някои хора сега ще

казвате да, да, да, но това е

всяка една баба. И съм съгласна и

разбирам защо може да си го помислите,

но реално погледнато има хора, които сячески ще се опитат да ви направят не желан

за други хора, като например използвайки тялото ви срещу

вас. могат да ви накарат да се

чувствате много обгрижван и обичан

и така нататък и в следващия момент,

когато има някаква карница или нещо от сорта да ви кажат, глей какво прави си, кое ще ти иска, само аз мога да те понасям и така нататака. Което е изключително унижаващо,

обидно, насилствено само по себе си. А

друг вариант е да ви казват, че за най-малкото нещо са готови да си

тръгват. Мхм, това е употребата на страха

срещу вас за една доста грозна манипулация.

Друга сходна форма на насилие е проявата на ревност. Още повече когато е някаква експлозивна и свръхчувствителна проява на ревност за най-малкото нещо, като изпадане в различни истерични състояния, когато не знаят винаги къде си, с кого си, с кого говориш, а коя е тази курва в момента с която си пишеш? А, баща ти, окей, добре.

Ама няма да си извинят, което между

другото е друга форма, на насилие е никога да не се извиняват за грешките

си. Да не поемат отговорно за грешките

си и следователно да не се извиняват.

Винаги да намират извинение за това, че ама аз си помислех или еми то тук еди какво си беше. Или ти преди си ми давал причина. Винаги си намират извинение и винаги винят вас.

Ами ти като винаги стоиш по този начин и не мога да видя екрана на

телефона ти, какво да направя аз? Имен. Друга форма

е омалуважаването на значението на някой инцидент,

който са предизвикали. Е, айде са, нищо

не беше това, са, веднъж нещо са казвам,

била крива или съм бил крив. Не беше чак такава проява

на рев, но сега стига толкова се

взима на сериозно. Или друга форма е

изопечаване на минали ситуации, като ти

създават неувереност в собствените ти спомени. Например,

мога да ви кажа, не, това въобще

не беше така. Не, не, не, в

никакъв случай. Това беше еди как си, еди що си. И във всеки

един момент, в който се опитвате да

поднесете доказателство за това, че не е било така, както те си го спомнят,

те се опитват да си измъкнат, да

ви накарат да замълчите, да ви обидят, да ви

разсеят или нещо друго. Друга форма на насилие, за която

се сещам е това да се опитват да те отказват да правиш нещата с които си силен, с които си умел, с коита те познават хората. Защото, видиш ли, не им харесват или ги карат да се чувстват зле. Защо си с този човек, когато това, което реально той прави, което е същността на неговия живот или

част от неговото ежедневие, те наранява? Мхм. Имал съм такъв случай, в който моя

бивша приятелка ми спада в ревностен гняв, че на семинар, който аз водя за връзване с въже и връзвам момиче

и уча хората как да използват

въжето, да си носят удоволствие един на

друг, какви техники могат да използват и

след това ми се казва, че ти мен ме унижаваш пред хората Както унижавам предположение, че това е темата на семинара, аз уча хората по един професионален начин, с човек с който си имаме доверие и не изличам личностно удоволствие и нито

опипвам човека, а използвам инструменти, с които да му донеса на него усещания. Обаче не, няма значение. Използването на ревността и това, че ги нараняваш, за това да

те откажат да правиш нещата с които

си умел. За мен е важно да

отбележа тук, че в крайна сметка това

ти е попрището. Реално погледнато ти си

на работа на тези семинари и ако човека срещу теб не е окей с

професията, която имаш, значи може би

не сте един за друг и няма как

да проработят нещата. Аз имах приятел, чийто партньор беше еротичен модел на камера. И

в началото това въобще не му се нравеше и имаха много

проблеми около това. Но в крайна сметка

той трябваше да осъзнае в един момент, че това е попрището, което неговия партньор си избрал. С това си изкарва парите

и да реши дали това ще е

причината, проти която да се разделят. Но в крайна сметка не е редно

да караш другия човек да извира между

теб и попрището му. Също така малка

альтернатива на последната форма на насилие е това да принизяват постиженията ти, айде

сега нищо толкова не си направил, да

принизят това, което правиш, че всъщност не е толкова смислено и стойностно.

Че всъщност ти не си кой знае какво и реально

най-голямото нещо, което ти се случва е

връзката ти. А още една альтернатива е това да

се опитва да те демотивират да правиш неща, които желаешь да правиш. Ако аз примерно искам да организирам фетиш парти и моята приятелка да вземе да реши да ми казва бе, я не го прави. Макар че аз обичам да го правя, носи ми удоволствие,

страст ми е, не го прави, няма много смисъл. але толкова проблеми мога да има, не си заслужава, съответно

да се опитат да ме убедят аз да се лиша от неща, които са ми страст, които внасят свят в мой

живот. И това се

случва и с доста несексуални хоббита и интереси, като това някой да обича да ходи да играе тенис, примерно. Или да работи над някакъв интересен проект, или

нещо от сорта. Обезкоръжаването на това да правиш нещата, които ти харесват, и така да

се каже направиш така света си, че

да се свърти само около връзката е една форма на изолация. Тези хора, които имат навика

това да го правят, наистина неосъзнателно доста

често са насилници, защото смятат, че няма по-важно от тях и независимо

от това, че поведението им изолира техния партньор, продължават

да го правят. Аз съм твърдел немалко пъти, че ние хората често усещаме кога правим нещо неморално, но понеже ни се

иска да постигнем резултата, до който води това действие,

пробваме да видим дали ще се разминем с последствията. И съответно ако ние сме насилника в дадената връзка и осъзнаваме, че не е честно начинът по който се

държим, но това е решението, което ни дава стабилността в нашата връзка, в нашите

очи, Това не е толкова голям проблем

да го правя, ама аз и го

обичам да не си ме оставя. Примерно,

но от друга страна има хора, които имат огромно усещане за това сякаш светът

и другите им дължат от А до

Я, така да се каже. При тези хора всичко, което те правят е да комуникират по един или по друг

начин, че вие сте им длъжни, че

трябва да се направи изключение за тях, че дори трябва да не се съобразявате с другите хора, с правилата, с границите

и лимитите си, за да им угодите на тях. Тези хора не смятат, че прават нещо лошо. Напротив, те си вярват, че вие им го дължите и че вие трябва да направите това, което на тях им е кеф. Това

по-често са хора с доста нарцизъм и определено не са здравословни партньори, с които

да имате връзка. Това за мен е

една от формите на антисоциално поведение. Сещам

се за други ситуации, които са иллюстрация на следващата форма на насилие, която е това да ти

подсказват или да ти вменяват идеята, че може да те наранят физически. Като например

ти казват как в предишни ситуации са

си мислели да те ударят, но не са го направили. Много им се е искало, окей, те никога не са ударили, но това ти влиза в главата и подсъзнателно

вече се приготвяш за нападение, когато подобна ситуация

отново се случи. Най-малкото започнеш да се

страхуваш, че следващия път, когато имате караница, на тях ще им падне пердето и

като нищо може да ви пребият, не

просто да ви ударят.

Което само по себе си ви кара

да си затваряте устата и просто да

понасяте насилието. Ще вмет например

за друга форма на насилие, която е унижаването на твоя партньор пред други хора. Това да го обиждаш или да му викаш или да се държиш неисходително към него, когато има други

свидетели. Това е много голям удар и

съм виждал как мои предишни партньорки са

го правили и към мен или към други хора около тях. Виждал съм ефекта върху тях и върх

у себе си и определено бих казал,

че това е много гнило действие. Другия проблем, който

възниква от такова поведение е, че често

насилника те изкарва тебе виновен и така да се чувстваш,

че всичко, което е лошо се случва

защото ти си направил грешка или нещо

от сорта. Така също е много по-малко въроятно вашите приятели и засвидетелстващите да влязат и да ви подкрепят, защото веднага се създава идеята, че ВИ сте в грешка. а не те и че трябва на вас да ви се смеят, да ви гледат на криво или каквото ще да е друго. Така отново един насилник ви изолира и ви оставя да се чувствате сами, неподкрепени

и изоставени. А като стана въпрос за

изолиране, ми минава през ума ситуация в която със бивша приятелка сме на фетиш

парти. Аз обичам да се запознавам с

хора, да си говоря с тях, да създавам нови контакти. Говорех с няколко познати

и се връщам след това при моята приятелка и тя

ми казва Какво обикаляш като цветарка, вместо да седиш тук до мене и да си мълчиш? Пресъздавам казаното по спомен. Това за цветарката си

ми е останало в съзнанието. И това

е един начин да накараш човека да не общува с никого, да

не поема инициатива, да се съмнява в всичките си решения и че има нужда от тебе,

ти да му кажеш какво да прави

и че без тебе неговият интелект не

е достатъчен за да

постигне нищо смислено. За съжаление има още

по-високи форми на изолация, които са огромен червен флаг. Ако вашия партньор се опитва

да ви изолира от семейство

и приятели, например, чрез постоянно

подкопаване на вашето мнение за тези приятели и познати, чрез манипулиране на информация и така нататък,

чрез оплюване, чрез дори създаване на драми,

в които сте по средата и ви карат да избирате между вас, семейството ви

или приятелите ви и тях. Това са висши форми на опити за изолация и откъсване от

вашето подкрепящо обкръжение, което в крайна сметка

загубите ли, всичко може да се случва с вас и никой няма да го запележи и няма да има

към кога да се обърнете за помощ.

Това много ограничи с една тенденция да ви контролират и да ви ограничават. Те

дина кратко спомена, но партньори, които се опитват да ви контролират за това с кой се виждате, кога излизате, как се

обличате, как прекарвате времето и харчите парите си, по-често

го правят за да ви изолират и да ви накарат да се съмнявате в

това, че може да взимате решение и

че знаете какво е добре за вас.

Интересното е, че този вид насилници често се държат много отбранително към своята информация. Те не биха ви казали къде отиват, с

кой, какво правят, как си харчат парите и така

нататък. Да, внимавайте за двойни стандарти. А

какво имаме предвид по двойни стандарти? За тебе по един начин, за тях по друг начин. Без да има възможност да

го изкомуникирате и без да има честност

и справедливост. Значи, така стоят нещата. Няма к'во да го коментираме, ако не ти харесва, ето е вратата, това

е. Безкомпромисно поведение, което ви кара да се чувствате незначими. Сякаш, нищо от това, което вас ви засяга, няма значение за тях.

А ставайки въпрос за незначимост ми изниква в съзнанието

друга форма на насилие, която са пасивно-агресивни коментарчета. Като например общи становища, като например мъжете са тъпи същества. Не

точно за тебе, нещо, че си мъж, но мъжете са тъпи същества. Ти си чувстваш зле, защото си... Няма значение. Или мъжете

са толкова неумели да се грижат за себе си, че имат нужда някой друг да

се гриже за тях. Друга форма на насилие е наказателно и омишлено лишаване

от езиците ти на любовта. Да знае, че когато те лишат от това, от

което ти най-много се нуждаеш, че от

това ще те заболи най-много. Особено, когато не е имало основание да се стига до такива действия,

за мен е форма на насилие. А

подформа или доста добре комбинирана форма на насилие с другите е това да се възползват от ситуация в която ти е трудно да си тръгнеш. Дори не от връзката, но на момента да запалиш колата и да си тръгнеш. Като например да си в друго населено място и да сте дошли

с колата на твой партньор. И ти

нямаш голям избор, освен да останеш и

да търпиш. И аз съм

била в такива ситуации, в които няма начин да изляза и да се премахна от ситуацията, от човека и така нататък, което ме научи, така да се каже, винаги да си имам не просто план B, W, G и така наттък, а цялата азбука до я и да си знам изхода. Това се пренасе и в други форми в живота ми, като например, когато подписвам

договори. Винаги искам да знам къде ми е изхода от този договор. Във

една стая винаги искам да имам ясна представа

къде са изходите, къде е вратата, къде

са прозорците ако е необходимо, просто защото

И къде са ключовете от белезниците? Да. Просто защото

аз имам нужда от това да имам контрола на това да се премахна от

една ситуация или от един човек, ако

го налагат обстоятелствата. По същия начин, винаги когато мога, гледам да стигна до някое

място с мой си транспорт, да имам възможността да

си тръгна и да имам възможността да

хвана друг транспорт. Да, и аз от

това се научих след

подобна ситуация, която ми се случи и

аз се научих да не се оставям да съм зависим от други

хора. Взимам се аз моята кола и

винаги имам възможност да си запаля и

да си тръгна. Което ме подсеща, че

много бих искал да направим един епизод, в който комуникираме за безопасността на жените в интимните

връзки, отглед на точка на това като

се запознаеш с някой или имаш ново гадже или нещо от сорта,

особено като тинейджер, къде може да отидеш и да се чувстваш в безопасност. защото знам, че много млади жени в никакъв

случай не биха си отвели гаджето или забивката за една нощ в къщи. Просто защото да речем, родителите няма да го погледнат окей или

пък са квартирантите или нещо от сорта. И по този

начин жените биват поставени в много опасни ситуации, когато се доверяват

на дори гаджета. Не просто забивки, но

и гаджета и могат да попаднат на места, където няма как да се избавят

и да излязат и да си тръгнат,

ако нещата станат Да, това е много

важна информация, коя ще бъде полезна да

синтезираме. Ще направим епизод по тази тема

в бъдеще. А ставайки въпрос за уязвимостта на жените, а всъщност и не само

на жените, но и на мъжете е,

когато си в една подобна насилническа връзка си изложен

на една друга сериозна опасност и това

е да бъдеш изнасилен или изнасилена на база на това да се съгласиш да правиш секс от страх, че ако откажеш

ще последва предсказуемо емоционално или физическо наказание

или насилие. Вменено ти е да очакваш,

че то ще се случи, защото познаваш човека, знаеш как реагира и съответно този

човек поема инициативата да правите секс. Ти

се чувстваш в този момент недобре в присъствието

му, не го желаешь, нямаш нагласта и за секс. Но знаеш, ситуацията е започнала, имаш избора

да кажеш не, но кажеш ли го,

последствията са неизбежни. За съжаление много хора

не разпознават, че това наистина е изнасилване. Това да правиш секс поради страх от

човека, от партньорите и така нататък е

изнасилване. Това не е момент в който

ти реално имаш възможността да дадеш съгласието

си и да не бъдеш наранен. Опциите ти са или да бъдеш наранен или

да се съгласиш да се съупотреби с

тялото ти и за волята ти. Във и двата случая ти си насилен. Аз

съм попадъл в такава ситуация и нека да подчертая, че този страх беше у мен, а инициативата и последващите потенциални наказания бяха в партньора, с който исках да се разделя. И съответно аз имам гордост в себе си, че знайки какво ме чака,

събрах енергия и казах не. И разбира

се, всичките форми на насилие, които можах да се сетя, които съм изживявал

във връзката, се изляха накуп. Очаквах го, Премина и приключи. Но аз не казах да.

Аз не се оставих на страха и тук ние сме го коментирали и преди. И никога няма да е достатъчно да го коментираме, че един мъж може да бъде изнасилен и това, че има много невежи хора, които биха си позволили да

усмеят един мъж за това, че е бил изнасилен или че се смята за изнасилен или че е бил жертва, това

нещо трябва да бъде искоренено като манталитет.

Угу, определено. Не говорим достатъчно

за това във обществото. Щото някой ще

каже, какъв мъж е този дед не може да се защити от една

жена. С какво, да й набиеш няколко

крошета ли? Това го можеш. Обаче, не

това е решението. Защото по този начин самия ти ставаш насилник. И с това е много

по-лесно вече да си използва срещу теб. Но емоционалното насилие е трудно доказуемо.

защото много рядко можеш действително да докажеш, че те са ви манипулирали, заплашвали и

така нататък. За съжаление много жени и

не се чувстват така сякаш могат да

кажат не, махни се защото насилието върху

тях може да е не просто емоционално, но и физическо и дори може да е смъртоносно. Има статистики за това колко жени биват убити всяка една година в

България заради домашно насилие от партньори, от семейството си. За съжаление

и за тези статистики не се говори достатъчно

често. Имам уникалната

възможност да имам представа какво е да си в получаващата страна на усмиването на жертвите, защото съм виждал как хора се подиграват

на историята, която съм разказвал. Но за мен това

са тесногръди, слабо образовани хора, които се

осланят на слабо цивилизовано мислене и неспособност да

се поставят в ситуацията на човека, който разказва своята история. Усмиването на жертвите и

обвиняването на жертвите, че те са си виновни и че те трябвало да направят нещо е едно от

най-грозните неща, които може да направиш. И

ако си го правил, срамувай се! след

което вземи съобразовай. Ние влязвахме в доста дълбоки води, но има и други по не

толкова усетни червени флагове, които всъщност трябва да забелязваме. Един от тях е това, вашата половинка да не показва никакъв интерес в това какво е важно за

вас, да не се интересува от вас.

И когато се опитвате да комуникирате, да споделите и така нататък, те просто го тхвърлят,

не слушат. По този начин вие се

чувствате така сякаш. Всъщност няма място за

вас в тази връзка. Просто защото винаги става въпрос за тях, за това те какво

желаят, от какво имат нужда и така нататък. Но никога за вас не ще

нужди желания, интереси и прочее. Също това се проявява и когато имате нужда от подкрепа и помощ. Може би те просто ще ви кажат, окей, успех, и до там. Може би не мислят и не предлагат помощта си. Тази липса

на заинтересованост също се проявяват когато ви

имате нужда от помощта. Когато ви не сте окей и нещата при вас са тежки. Те

няма да се замислят за това каква помощ да ви предложат, с каква може да ви помогнат, дори без

да се усетите, че ви помагат. Да

не говорим за това да направят някаква

жертва, за да ви угодият или за да

направят нещата полезни за вас или да покажат,

че имате на кого да разчитате. Те просто ви оставят сами да се справят. Да, това

е една много уязвима ситуация, в която това отношение е много болезнено

и е хубаво, че е болезнено, за да може поне да има шанс да ви отвори очите и да видите тези хора

каквито са. Използвачи, до голяма

степен. И да кажете не. Като говорихме за незаинтересоваността,

ми мина през ума ситуация в която си бях здобил с един латексов костюм за цяло тяло, за мъже. Аз харесвам латекс, усещането от него е

много секси и отваряме една скоба за хората, които

не са запознати. Не е задължително да си гей, за да харесваш секси дрехи

и облекло, мъжки. Това наистина ли би минало през главата

на някой се чудо в момента? Ами

аз очаквам, че на не малко хора, може би не точно тези, които ни слушат, защото вече очаквам че те са се получяли малко. Но носих този костюм, много ми беше готино, имах настроение за интимни игри с моята партньорка тогавашна и тя виждаше, че съм в настроение, че ми се пълува и мърсува.

Обаче отношението ви беше, ме, щом ти харесва, но стой с него. Което

разбира се как да се чувстваш, чувстваш се като някакъв пълен тапак. Тотално неуместно и не на място. Кво изобщо правиш, откъде ти е

дошло на ума? Според мен, дори партньора

ви да прави нещо, което на вас не ви допада, е

по-редно да си го изговорите, а не да го оставите да си мисли, че

не е окей това, което харесва или пък, че си губи времето или нещо от сорта. Ето тук липсва комуникацията. Ако наистина това не е било нещо,

което на нея е харесвало, да седни и да каже, ми не знам, не

съм сигурна, че това ми харесва или

всъщност това не ми харесва. тази липса на комуникация и липса

на заинтересованост са, така да се каже, доста нараняващи в комбинация едно с друго,

особено. Подсещам се и за друга форма на насилие, която е, например, когато се опитва да ти споделят техните разсъждения защо, примерно, някой не е вече в твоито обкръжение и започна да ти изброяват списък, примерно с потенциални

причини да изброят само една причина

и тя е, че този човек просто ви сигурно вече не

те харесва. и не стигат до това да изборят други причини, може би аз поменяват само тази. Нека тази мисъл малко

да позрее в главата ти. Може и да е така, може и не сте на човека, който вече не е около тебе да не те харесва. Но ако ти си партньор на някога, ако ти си гадже, съпруг-съпруга, близък, интимен човек с който си имате доверие, подкрепа, човека който те познава най-добре, примерно интимно от всички

останали, Твоя роля е да бъдеш наистина

най-подкрепещият и близък човек на твой партньор, а не да му даваш причините и само единствено

причини, които принизяват неговото самочувствие. Един от

другите примери за насилство на поведение е да ви показват многократно, че са, така

да се каже, неблагодарни и независимо от

това колко много правите за тях, те

просто никога да не казват мерсии и дори да смаляват вашите заслуги, вашата работа

по дума и във

връзката. Това много често се случва, когато

хората са били заедно известно

време и партньорите се чувстват сякаш, ми да, това е тяхно задължение, а с кво да им благодаря, те чистат, те готват, или пък а с кво

да им благодаря, разбира се, че те

трябва да носат 2000 за плата в

къща. Или защо трябва да ги поощерявам,

те знаят, че си ги обичам, няма какво толкова да им казвам. Да, но

в крайна сметка това се усеща като неблагодарност и оставя другия човек да си

мисли, че всъщност няма значение какво правят. Не се усеща, не се вижда, за какво въобще да се опитват дори. В

списъка ни от форми на насилие е това твой партньор да не зачита твоите лимити и зоната ти на комфорт.

Те може често да се опитват да ви обясняват как трябва да се съгласите за това или за нова, че дори да се опитват да ви кажат, че

сте скучни или че не сте интересни, ако не участвате в едно или друго поведение или вид забавление или каквото ще дее. Или,

примерно, нахлуват в туалетната, докато имате нужда

от лично пространство. Примерно. Или ви читат

телефона. Без ваше разрешение. Угу. Много неосетен

метод по който могат да ви манипулират

е също това да се извиняват, за да ви накарат да се чувствате така да се каже съжаляващи и отворени към осъзнаването им, че са направили грешка. Много насилници може да ви заплашват, да ви пребият, да ви изнасилят, да издевателстват над вас по каквили не начини и след това да се извиняват, да казват как никога повече това няма да се случи, да ви карат да си мислите, че те ще се променят, че ще направят всичко от себе си,

за да не се случи

това нещо. но то се случва отново и следващия път отново ви винят вас и могат да кажат неща от сорта

на ами ти защото това го направи или виж какво направи сега ще си

го изпросиш и следващият момент обръщат нотката и почват да се изминяват и да обещават това е насилство на поведение което така да се каже използва изминението като начин

за манипулация

А един от най-бърталните методи за манипулация е това партньорът да ви заплашва, че ако го напуснете, ще се самоубие. А за съжаление,

много хора са минавали през този опит,

който е изключително травмиращ. Той поставя, така

да се каже, живота на насилника

в ръцете на жертвата. Това е отговорност, която никой не може да поеме. Всеки е отговорен за собствения си живот и ако някой ви казва, че ако го напуснете ще се самоубие или пък ви

заплашва с насилие ако го напуснете, трябва да знаете, че е мастър, манипулатор и

абсолютен луд в този момент. Може по принцип

да не е, но в този момент

е откачил. и наистина имате нужда от

помощ на неправителствени организации, които помагат на

жертви на насилие и полицията. В никакъв случай обаче не трябва да приемете тази

отговорност за ваша. Това кой какво прави с живота си не е ваша отговорност.

Това е напълно така, аз го подкрепям със сигурност. За съжаление се сещам обаче за ситуация, която ми разказаха за човек, когато познавам, че по същия начин едно момиче е имало приятел,

който я заплашва, че ще се самоубие.

Тя е имала точно тази нагласа, която трябва да има, че

неговия живот е негова отговорност и той не може да използва самоубийството за да я вменява вина, страх и

да я държи в плен на връзката

си. и съответно се се разделили. И точно на рождения и ден тя получава СМС в който пише Чао, чао. И малко по-късно тя разбира, че момчето се е самоубило. Това е една от най-долните

неща, за които съм чувал да причиниш на някого и да го накараш да живее с това чувство до края на живота

си. Че не е направил достатъчност да

не се самоубиеш. Разбирам и знам по

какъв начин това може да влияе на психиката на човека, който е жертва на това насилие.

И смятам, че част от отговора на такива заплахи е да се информират семейството на този човек, който го отправя заплахите, както и личният

му лекар, полицията и така нататък. Защото

в крайна сметка те също са човек в нужда. По принцип, хората реагират с

подобни актове на насилие, когато се чувстват също заплашени

и в нужда. Чух преди време една

такава мисъл, която намирам застойностна. На английски звучи малко по-добре. Hurt people hurt people. Или с други думи, наранените хора нараняват хора. И не

мога да изпусна възможността

тук да не кажа, че за това е важно да работим върху себе си, да израстваме,

да заздравяваме раните и да търсим помощ от специалисти,

когато имаме нужда, че не само тогава, но и през целият си живот. В

крайна сметка никой не е роден научен

и в ежедневието си се срещаме с толкова гадори и травма, че е нелепо, наистина е

нелепото да смятаме, че може да се

справим сами без професионална помощ и подкрепа.

Да, не сме подготвени

за това как да се самолекуваме емоционално.

Ами много хора прибягват към самолечение чрез

алкохол, наркотици, хапчета. наясно сме и усещаме

много тежката нотка в гласовете ни и в цялостния заряд на този

епизод. Не ни е за цел

да ви съсипем настроението и да пренесем тежест в деняви, даже ние самите усещаме

в нашето си настроение

как го преживяваме, докато ви споделяме тази информация, но е важно да се говори за това. Не е лесно, всеки един от нас има някакви спомени през които преминава и може да преживее отново докато слуша за тези травми и насилия, но е нужно, не се говори достатъчно, не сме ограмотени как да виждаме сигналите от първия така наречен флаг. Аз вече, след като съм преминал през няколко различни форми на емоционално и психическо насилие, успявам да ги разпозная много по-бързо

и да кажа оп, не, стоп. Говорим

по въпроса, конфронтирам и намираме решение или се разотиваме. Търпимостта ми към подобни действия, каквито описахме, е намаляла изключително много и съм благодарен, че имам този опит.

Аз не бих казала, че съм благодарна, че имам негативен опит с емоционално и психическо насилие, защото травмите и раните са много трудни за заздравяване. И смятам, че един момент на насилие може да причини години, ако не десетилетия на травма, болка и страдания.

и невъзможност да намерите силите да се

доверите отново, да отворите сърцето си отново

и така нататък. Затова аз предпочитам

да не бъда наранявана и предпочитам да се образовам и да виждам тези неща

преди да ми се случат, преди човек

да има възможноста да злопотреби с мен

и с доверието ми, отколкото да се отдам на опита и да видя какво

ще стане, защото не ми харесва.

Да, със сигурност и аз не го казах по

най-ясния начин, но едно от нещата заради

които съм благодарен е, че сега когато се сетихме за тази тема бяхме по-склонни да я обсъдим, имахме какво да дадем. Можем поне да предадем част от опита си към другите преди да са го преживели и те. има как някои излинии да ги превърнем

в добрини. И все пак, освен списъка с червените флагове, имаме

един приповдигащ настроението списък с зелени флагове.

Които говоря, че този човек става за

връзка. Да, тъй като епизодът стана страшно дълъг, списъка,

който имаме с зелените флагови ще ви го споделим в следващия епизод. Надявам се,

че сте успяли да видите позитивната страна на всичко негативно, което изговорихме и да видите стойността в тежката емоция, която най-вероятно ви предадохме. И ако смятате, че този

епизод ви е донесал някаква стойност, много

бихме се радвали да ни го споделите в коментарите в блога ни. А за

тези, които са осъзнали, че те самите

прилагат подобни актове на насилие към партньорите

си, моята молба е – търсете помощ. Може би вие, така да се

каже кървите, вие сте наранени емоционално-психически и

имате нужда от помощ, за да спрете да наранявате хората около вас. А също

не трябва да забравяме, че никога не е твърде късно да прекратим дадено

поведение у нас. Абсолютно. Можем да спрем

да нараняваме хора. и може да намерим повече щастие,

когато обърнем внимание на себе си и се дадем времето да израснем, да се

изградим и да заздравим тези болни и тежки рани, които си ги носим от време оно. Благодарим

ви, че останахте с нас за този епизод. Знаем, че темата не беше лесна,

но се надяваме да е от полза. До нови срещи! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.