38. Защо някои хора избират да нямат деца? | Секс и Щастие Подкаст

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg. В този епизод ще засегнем тема, която най-вероятно ще провокира доста от вас да не сте съгласни, тъй като темата е екзистенциална според мен и засяга това дали решаваш в твоя живот да имаш деца или не. Много

хора смятат, че това да имаш пълноценен живот е само по себе си само обвързано с това дали имаш децa и това да бъдеш родител. Има е тази

мисъл, че ако не си създал деца, не си направил нищо в този живот. Че децата са най-важното в този живот Аз лично

не съм на това мнение и смятам, че има много неща, които може да направим в живота си, които са стойностни и дават много повече на цялото общество, а не само на едно или две или три деца. Или десет, ако искате и можете. Важно е да отбележа, че с този епизод не целим да обидим някой или да променим вашето мнение. Смятаме, че е важно да дискутираме тази тема, защото не се говори за тези, които избират да нямат деца поради една или друга причина, а може би поради цял списък с причини. Също така искам да кажа, че какъвто и да е вашия избор, ние го уважаваме и в никакъв случай не бихме искали да се натрапяме или да кажеме, че не е правилният избор.

Вярвам, че вече сте се убедили, че се стараем да не съдим никого, доколкото можем. Но също така сме и против идеята да се вменява срам у хората, които не искат да следват социалните очаквания за това да има деца. Има и живот без деца. Имайки предвид, че ние самите нямаме деца и нямаме желание да имаме, поне за сега, на какъвто екъл сме в момента, нямаме това желание. е възможно да се опитаме да защитаваме малко повече тази позиция, но все пак ще се постараем да бъдем обективни. Между

другото, едно от нещата, които току-що казах, ме провокираха, защото е нещо, което на мен са ми казвали в опит да ми натягнат, че моите вярвания и сегашни желания ще бъдат променени в бъдеще и че аз просто не знам какво е правилното. Когато са ме питали, ше имаш ли деца, кога искаш ли деца и т.н. и съм казвала не. Те са ми казвали неща от сорта на, е, ти си още много млада, ще си промениш мнението. което за мен е тотално погазване на това, което аз им казвам. По принцип не отговаряш по този начин, ако говориш с някои и ги питаш, искаш ли татуировка. И те кажат, не, това не е за мене. Не им казваш, ами ти си още само на 25 или на 45, след няколко години ще проискаш татуировка! Това е перманентно решение. Това е нещо, което правиш веднъж и го имаш до живота. Независимо дали ще го изоставиш това детей или ще го гледаш. Станеш ли родител си родител. Причината аз да

кажа, че поне на акъла на който сме в момента е, че ние в момента нямаме желание, но аз изапазвам правото да си променя мнението в бъдеще и да кажа сега вече, виждам нещата по различен начин и това, че преди не съм искал не дава право на никого да ми каже, е ти нали казваш, че не искаш сега, защо искаш?

Да, има го това, но моята точка е, че много често това се употребява за да заглуши и омалуважи моята позиция. Да,

със сигурност не целях да намекна, че ще си промениш мнението ти. Аз просто отварям вратичката за себе си, че имам правото да си променя мнението, когато желая. Окей, докато не проимам дете. Тогава вече става сложно да си променя мнението. Извади ли сме няколко гледни точки по отношение на силните страни на това да имаш деца, да нямаш и така нататък? И, например, човек може да очаква, че имайки деца е по-лесно да се чувства като част от групата на своите съврастници. Тъй като повечето хора взимат решението да имат деца и в един момент, ако само ти нямаш, те гледат странно, по-неловко е когато ти споделят някои от своите радости и съжаления, защото знаят, че ти няма как да се чувстваш или да се радваш заедно с тях по същия начин, защото не знаеш какво

е. Да, но към тази точка аз бих казала, че по принцип приятелите се сменят на няколко години дори и в зависимост от това какви решения взимаш в живота си, твоите приятели също ще се сменят.

Да. Друго твърдение е като силна страна, че когато имаш дете имаш нещо върху което да се фокусираш освен върх у себе си. Много хора се чувстват некомфортно да се фокусират върх у себе си и своите нужди и съответно в момента в който вече имаш дете фокусът ти моментално се измества върх човешкото същество, което зависи от теб. Имането на дете означава, че ще имаш поне 18 години от непрекъснат фокус на

нуждите на някой друг. За съжаление обаче, като психолог трябва да вметна тук, че хора, които не могат да се грижат за себе си и не се чувстват комфортно с това да се развиват и да обръщат внимание на себе си, не биха отгледали деца, които могат да се грижат за себе си и може дори да създадат много нездравословни проблеми, като направят децата изключително зависими от родителската грижа. дори до степени в които децата дори като възрастни не могат да се грижат сами за себе си и да поемат отговорност за нуждите си. Това

със сигурност е много грозна картинка да се види, още повече когато това е комбинирано с неуважение към родителите, защото самия родител не показва уважение към себе си. Именно. Готов е да загърби всичко, което прави, което му носи лично на него удоволствие, за да се втурне да ти помага на тебе да правиш това, което ти искаш. Ама мамо, ще ми сипеш ли малко водичка? А, да, мило е, сега, веднага. Оставя всичко и тръгва. Така

децата по-често смятат родителите си за даденост и не оценяват техния труд и самопожертвване, което родителите правят. А жертвите

са много. Друга силна страна, само като е, че тъй ми идва да споря с нея, е, че никога не ти е скучно. Мнението, на което съм попаднал е, че ако си човек, който се затруднява с това да си запълни времето, имането на дете може да бъде решението за теб. Купи сега за 20,55. Ау, Тели... Просто няма да имаш времето да ти е скучно, защото ще отделяш по еди 8 часа по бавене на дете. 8 часа, че

това не е работен ден, бете ли? Децата, хората ги имат 24-7. Това е работа, не напълен работен ден, а напълен животен ден. 24-7, 365 дни в годината. И така на ново. И

тази забава включва непрекъснато да го мислиш каква може да му се обърка, по какъв начин може да пострада, или, ако ме извините, че го казвам директно, просто не се сещам как да го усмеча, това дете е да умре по някакъв начин от някакъв инцидент, в който се вкарва просто защото не знае какво прави. В кой контакт ще бръкне за да го удари ток? в кой ръпна някоя мебел, ще се засили на бегом и ще си разбия главата или ще си излади окото. Или къде ще си завре ръката и ще пъхне, където може да се изгори или да загуби ръката си. И не е само това. Ти вкарваш целият твой интелект в неговия живот, защото в първите година-две интелект, който да е достатъчен да се опази само, даже и повече, години просто няма достатъчен такъв.

Ай, не само това. Аз мятам, че е доста тежка темата, но се случва. И според мен не е грешно да живеем в един мехур на иллюзията, че не е възможно това на нас да ни се случи. Има младежи, които си отнемат живота. Има младежи, които умират при инциденти, дали катастрофи, дали нещо друго. Има младежи, които са убити. По един или по друг начин. И смятам аз лично, че не бих могла да живея с стреса, че това е възможно да се случи. Или с травмата, ако наистина се случи. Че аз имам котка и когато минавахме през неговият инически момент, преди да го кастрираме, той се биеше, ходеше. Навън прибираше се кървъв, мърлев, кален и аз трепях от ужас. За мене това беше такъв страх и стрес. Не мога да си представя какво е с дете, наистина. Не искам и да си го представям и да го изпитвам. А на малко

по-лека нотка, и пак не чак достатъчно лека е, чувал съм съвсем разумната мисъл е, че, особено пък ако си сам родител, просто имаш нужда да чуеш и малко членоразделна реч за разнообразие. А не само ля-ля-ля-ля. Това

трябва да го режеш, че направил си.

Защо? Не беше ли реалистично инсцениране на поведението? Мисля, че

липсваха някои писъци. О, да, историчните, да.

Така пробиващите ушите, например, да. Това много

ми липсва. По стояното мао, мао, мао, мао, мао. Тате, тате, тате! Ще ми покажеш едно какво! Тате, тате, тате! Извинявам се, обаче това не ми понася на

мене. и това непрекъснатото нужда от внимание на всеки две минути. Или част от разнообразието от това да сте със часове заедно е да мислиш с какво да го занимаваш. Търсиш игри за коефициент на интелигентност между 1 и 5. Шегувам се, не знам точно какъв е коефициента на интелигентност на малките деца. но търсиш игри, които са за малки деца, които очевидно не са интересни за зрели хора и трябва да се правиш, че ти е интересно или да намериш някакъв начин да развиеш интерес към те игри. За сигурност това е много забавно. Да. или това да се бореш непрекъснато с тревогата, дали си добър родител, защото ти си иска да имаш цветущи, хубави отношения, колкото може по-идеални, такива каквито искаме всички. А реално виждаш, че няма шанс да не са ти опънати нервите непрекъслнато от това непрекъстнато драпане за внимание и всичкият стрес, под който се подлагаш. И често се случва дори да избухваш от малки неща. Определено. Просто защото психическото натоварване е да общуваш с човешко същество, което все още не е напълно вменяемо, е изключително натоварващо. И търсиш начин да си простиш за това, че си по-избухлив, например. До тук

всичко това е позитивно, разбира се. Да,

да, но това е от силните страни, че имаш време

да се забавлявате. Да. Да поговорим ли за недостатъците на това да си родител?

Ами, то не че изброихме достатъчно силни страни. Има и още. Но да, окей, може да засегнеме малко за баланс. Като

нов родител може да целунете вашия сън, енергия и сили за довиждане в момента в който се приберете с детето в къщи. Защото от този момент напред шансовете да имате добър сън без прекъсвания и да имате време за спорт, за хобита, за партньора си или партньорите си и така нататък. са минимални. Да не говорим, че дори да отидете на море и така нататъка, на почивка, това ще ви струва много повече пари и също тревоги, подготовки и тънна. Да, Тол, до някъде,

освен ако не си наредите семейната култура по определен начин, но по-скоро водиш децата на море. Опитвай се в промеждутъка, в който те не те занимават, да си изкараш и ти хубаво. Нали, също така, ако може да си изкарате и заедно хубаво с нещата, които правите, но аз не смятам, че има много хора, които бих казали, аз искам цялото ми време да е ангажирано с децата ми. Аз нищо друго не искам да правя. Дори насаме.

Ай моментите в които децата ви са тихи, тогава най-се притеснявате, защото чудите в каква беля са. Така, че една глава на книга или вестника не може да си прочетете без да се чуете. Защо е толкова тихо? Дали децата не се отдавиха? Да. А

пък, ставайки въпрос за това, че ви остава по-малко време за индивидуални занимания или просто занимания без децата е, че сексуалната удовлетвореност ви запада изключително много. Просто защото кога да имаш енергия, кога да имаш секс в главата дори и да мислиш за него, ти си толкова претоварен с неща, които мислиш за това дете, че ходи и намери енергия за възбуда, още повече намери време да ѝ се насладиш и на секс. И ние сме комитирали това, че сексуалната неудовлетвореност се пренася в нашата психика и се разраства в целия ни

живот. Мхм. Някои хора сега могат да се обърнат и да кажат Е, сега само секс е ли ти в главата? Да, обаче съм била в доста форуми онлайн за родители и това да прочетеш в форумите за бъщи какви са техните притеснения, нужди как се чувстват, от както са станали бъщи и ако прочетете в форумите за жени и за майки за това те какво жертват и какво има отнело майченството Ще придобият една представа, че същност секса не е малка част от загубата и много други неща, които идват със секса. Чувството за близост, чувството за обич, чувството, че си секси, че си желан, че на другия човек му пука и иска да бъде интимен и близък с теб по този начин. Много повече са нещата, отколкото да се повръгаляме 5 минути, за повечето хора е 5, за мен е 3 часа, плюс Така че не смятам, че е редно да забравяме, че това е част от нашето същество, от нашите нужди и е редно

да го мислим. А в този ред на мисли, моето наблюдение е, че откакто семейството се увеличи с новия си член, жената вече не може да се наследи на усещането, че гърдите ѝ са обект на сексуално привличане и удоволствие, а те се превръщат в хранилка за бебето.

То, ако беше дори само гърдите, пак

никак си. Възниква и конфликт в съзнанието ѝ, когато мъжът иска да докосне гърдите ѝ, че вече няма тази 100% асоциация с сексуалността и гърдите. Просто психическата нагласа на жената към нейните гърди се променя. И също така и мъжъто става по-незадоволен и често е лишен от жестовете на привързаност на жената, като ги дели с детето.

И това става въпрос не само за гърдите, но и за времето, за грижите, за вниманието и така нататък.

В крайна сметка ние хората си имаме така наречените социални батерии и просто имаме определен ресурс, който може да заделим да общуваме с други същества. И ако всичко което имаме като ресурс го даваме на детето и много малко ни остава за нашите партньори или много по-малко отколкото преди сме им давали, това създава проблем. Ние сме коментирали например в темата за полиаморията, че част от културата на полиамория е, че нашото време заедно е свещено. Никой няма правото да иска да отнеме от него за негова угода. Съответно ако в вашата връзка сте си отделили време, внимание, близост на 100% спрямо това, което обичате да давате, а след раждането на детето или осиновяването на дете, вече разполагате с 10%, това е огромна загуба, която е абсолютно оправдаваща възникването на ревност. и конфликта между ревността и осъзнаването, че такъв е редът на нещата създава едно усещане за несправедливост и носи една горчевина в устата и на мъжа, но съм сигурен, че и на жената. Там е

работата, че колкото и да го мислим на чисто психическо ниво с осъзнатост, това е дете и разбира се, че има нужда повече и така нататък, емоционалната страна на нас не го възприема толкова добре. Може за всичко да намерите оправдание и рационализация, но когато става въпрос за емоционалните нужди на човека в вас, то тогава е много по-трудно само да го мислим, а не и да чувстваме.

Ще добавя към проблема за отделението на достатъчно време за себе си, това, че хората, които имат интереси към някаква форма на BDSM, кинки хора, както ги наричаме, комбинацията на вашите кинки интереси, нестандартни интимни интереси и живота с дете Става все по-трудно. Трябва да криеш играчките и уредите, които ползвате много по-старателно, отколкото стандартни и ежедневно възприяти неща от обществото. Оборудването, което може да искате да ползвате, това нещо в някой случай е много трудно да го скриеш и да предпазиш децата от това да влизат в контакт с него, преди да са готови да бъдат ограмотени за различните форми на сексуалност и интимност. А още повече е пък, дори да не ползвате уреди, които да има да криете, но ако обичате да влизате в по-специфични роли, като ролеви игри, например, и искате да ги смесите тези роли в ежедневието си, когато има деца наоколо, това не работи. Просто нейредно, най-малкото. И съответно отново се лишавате и от тази част от себе си. Опитвате се да се преструвате на абсолютно ванила, когато всъщност не сте. И просто се откъсвате от тази част от себе си, опитвате се да я заврете в гардероба, и ако може да намерите няколко минутки на ден, я на седмица, оставяш собствената си личност назад, за да можеш цялото си внимание да го вложиш или по-голямата част в твоите наследници. Една от силните страни на това да избереш да нямаш деца е, че имаш повече време да се грижиш за себе си, за своите нужди и за своите отношения с останалите хора и твоите партньори.

Не само това, но имаш възможността и да пътуваш без проблеми, без мислене и толкова

разходи. Като става въпрос за разходи, ти ми беше споменала горе-долу какви са изчислени разходите на едно семейство за отглеждане на

едно дете. Спрямо статистики в Англия се открива, че струва 185 хиляди паунда за това да гледаш едно дете от 0 годинки до 18, ако си самотен родител, а ако сте двама, струва 151 хиляди. Тук си поговорихме за това защо може да има тази разлика, че за самотните родители е по-скъпо и то не е с малко. И стигнахме до извода, че може би самотните родители нямат толкова голямо семейство, например, което да им помага с купуване на неща за детето, с гледането на детето. Примерно да го вземат от градина, което означава, че се трупа един разход за допълнителни гледачки, допълнителни занимални курсове и така нататък. Смятам, че все пак това са страшно много пари и не всеки може да иска да ги харчи по този начин. Това е економическо решение, което всеки има право да вземе.

Или ако осъзнае, че не може да си ги позволи, тогава не е редно да подлагаш едно ново живо същество на това да живее в бедност. Някой ще каже, е, пътом нали ние не сме живяли много богати, и кво искаш и твоите деца ли да живеят по този начин? И не само

това, има много проучвания, които показват, че деца, които живят в бедност имат, така да се каже, по-слабо развити имунна система, мозък дори, възможности за справяне в училище, защото хорият на училище е гладни и следователно като ти каркори корема, дали можеш да решаваш питагоровите математики и така нататък. така че се създава едно повторяне на бедността в семейството и не даваш шанс на тези деца наистина да се развият до пълния си потенциал. По-скоро ги обричаш. Е да, ама

трябва да правиме деца. Трябва ли? Имаме

8 милиарда души на тази планета. Учените казват, че реально по гледането сме повече от колкото планетата вече може да

има. Особено с нашата консумация на вредни материали, продукцията на пластмаси, изхрамването на хората с добитък, който генерира и метанов газ, който е доказано, че е един от големите причинители на глобалното затоплене. И реально защо трябва да ставаме повече хора? Къде е логиката на това да се умножаваме и да се умножаваме? Ние в крайна сметка бактерии ли сме? Или имаме интелект и можем да преценим какво е най-добро за нашето общество и за нашата планета?

Другото нещо е, че реално погледнато има достатъчно деца, вече създадени и родени деца по света. И аз лично, както и много хора, смятат, че не е етично да създаваме повече деца, когато не повдигаме, така да се каже, качеството на живот на сегашните същества на планетата. Един вид само си купаем гроба, а не се градим и не изгражаме нагоре. Има милиони деца по света, които с нищо не са по-малко от нас и имат нуждата. Абсолютно същото, което и едно домашно направено ваше ще ви даде и ще има нужда. Наблюдението

ми е, че много хора чувстват, че тяхната най-голяма заслуга на този свят е създаването на тяхното дете. Ако го погледнем от малко по-критична гледна точка, на мен ми звучи, че смятат, че нищо по-голямо не са постигнали от това, от разножаването си и възлагат надежда, че може би ако те не са постигнали нещо по-вече, то поне децата им ще направят нещо по-голямо. Това звучи грубо и осъзнавам, че звучи обидно за хората, които не могат да подложат на съмнение своите базови вярвания, но това е моята гледна точка. Но всъщност, ако избереш да нямаш деца, ти остава повече време да се отдадеш на своята кариера и на други свои интереси, с които можеш да помогнеш на света като цяло.

Абсолютно съм съгласна с теб, Теди, и това е едно от нещата, което много ме дразни, когато ми кажат на мен, особено българи, са ми казали, добре да ти какво ще оставиш, ако нямаш деца. Чакай, а за какво съществувам? За това, че имам матка и възможността да раждам деца? Или защото съм стойностен човек сама по себе си, имам мозък в главата? и мога да допринеса с нещо друго. И затова обичам да го задавам този провокативен въпрос, питайки ги, окей, ти знаеш ли колко деца има Айнштайн, например? Или Мария Кюри? Или пък, например, Фройд? Или Кайли Миноук? Камерън Диез? И в повечето случаи, да не кажа винаги, ме гледат с един празен поглед, не знаяки какво да ми отговорят. И казвате, е, не знам. И тогава аз трябва да им кажа, че не знаят колко деца има тези хора, защото тези хора не са известни с децата си. Нито пък децата им са известни дотолкува, че те да знаят за тези деца. Айнштайн, например, има от три деца. Мария Кюри – две. Илон Маск има седем. Не знам как го прави, ама съм сигурна, че има много дете гледачки за тези деца. Кайли Миног няма деца. Нито Камерон Диаз. Зигмунд Фройд е имал шест деца. Аз знам за едно от неговите деца. Анна Фройд. И защо знам за Анна Фройд? Защото е единственото дете от всички шест, които следват неговите стъпки продължават труда на баща си. А пък, например, Опра, която няма свои деца, през 27-а година създава академия за лидерство. И самата тя казва, нямах деца и дори не си мислех, че ще имам деца, но сега имам 125 дъщери и очаквам 75 повече следващата година. Което за мен означава, че ти можеш да нямаш собствено дете, но можеш да окачествиш, да помогнеш, да спасиш, да придадеш нещо от себе си на стотици други. И по този начин наистина да имаш не едно дете, а стотици. И

дори да не стигаш до такива величия, но дори пак можеш да поемеш някаква лидерска роля, да поведеш инициатива, да подобриш живота около дома си, дори на хората около теб. Да се бориш за една добра кауза, да насочиш усилията си за примерно подобряване на живота на децата в домове за си раци. Например? Които, доколкото имам някаква представа, тъгъд в мизерия. Да. Аз съм била

в сиропиталища в София, за да даря дрехи и други неща. И мизерията в която тези деца живеят е просто брутална. И на мен ми седи на сърцето, окей, как да имам дете, като има толкова дете, които са в нужда. А

може би греша, надявам се, но имам наблюдението, че те не израстат с възможността да бъдат обучени и развити като хора, с равни възможности като всички

останали. Определено не. Те са обречени деца. Още повече като станат на 18 и какво отдават им турбичката и айде, чао, оправи се. Каква помощ има за тя деца? Къде се озолавате? На улиците? Проституиращи? Крадящи? Какво бъдеще имат те? И защо го има това бъдеще? Защото нямаме енергия да се бориме за другите деца, когато имаме няколко свои и едвам смогваме дори да се наспим. Това да нямаш деца може да ти остави достатъчно енергия, да се бориш за много деца и за много важни каузи. И смятам, че това е един огромен бонус на това да нямаш деца.

Но един недостатък на нямането на деца е, че пропускаш преживяването на една роля в живота, която много хора смятат, че е критична за

хората. Да, дай, но понякога като не знаеш какво изпускаш, просто не знаеш. Ако въобще има какво да изпускаш. Защото статистиките показват, че семейното щастие пада драстично, когато семействата има деца. И се покачва, когато децата напускат

дома си. И то най-вече интересно е, че тази разлика в щастието се наблюдава при жените. Ние мъжете сякаш дали защото сме свикнали да се покриваме и да си правим оглушки и да не взимаме участие в развитието на децата ни, което между другото изглежда, че през последните 50-ти на години се подобрява като отношение на мъжете, но жените определено показват занижено щастие и в брака и личностно щастие към сама със себе си, когато имат деца. Един интересен баланс се получава едва когато семейството има 3 или 4 деца, още повече при 4 и тогава изследванията, които са правени показват, че когато децата вече напуснат дома, пораснали са, усещането за щастие от тези жени е почти същото като от тези, които не са имали деца изобщо. Но, докато децата още са в къщи, щастието на тези жени определено се наблюдава, че е по-низко.

Да. И това не са една и две статистики, правени са много такива. А твоето щастие

не е второстепенно. Не е срамно да се погрижиш за собствените си нужди. В никакъв случай. И друг недостатък е, че ако нямаш деца, когато остарееш, няма да имаш кой да се грижи за теб.

което според мен е много егоистична причина да имаш деца като за начал. Смятам, че не е редно да имаш такова очакване към създание, което никога дори не си могъл да го питаш, искаш ли да се родиш. Разбирам гледната точка на много хора. Тази гледна точка идва от времена, в които не е имал системите, които на днешно време има, но не съм подкрепящ. То пък са

едни системи? Да, може да са едни

системи в България, но на Запад системите са си системи. И хората, които решават да отидат в старчески домове, например, живеят много по-добър живот, отколкото бабите, дето нямат пари за нищо в България. Вноците и децата им ги виждат веднъж на месец или когато могат. И са изолирани, и скочаят, и само ви са по прозорците. Да не говориме, че ако имаш дете, защото разчиташ и те ще се грижат за тебе. ти изпускаш факта, че те не са ти длъжни, реално по гледнато. И ако отношените ви не са добри, но успееш да си добър родител, може би няма да получиш тази грижа и на стари

години. Но пък, надявам се, че трудът, който ние влагаме да бъде една частица от това, което ще ти помогне да се развиеш като един по-добър човек и да имаш по-голям шанс, ако си родител, да имаш по качествени отношения с децата си. Определено. да сте близки, да се вслушвате, да се обичате, да си знаете езиците на любовта, да си имате уважението, подкрепата, да сте това, което повечето от нас искаме, когато стане въпрос за семействата ни.

Но това само по себе си изисква труд. Така че ако не сте готови да вложите този труд в личностното си развитие, май ще рискувате много. Във всяка една връзка за напред. С деца, семейство, Най-малко

пъти в разговори с моите приятели, особено когато някой от тях има дете, са ми казвали, е, ти като имаш деца, ще видиш колко е хубаво. И ми говорят по начин, който предполагат, че със сигурност ще имам деца. И сякаш не е нормално. Въобще не е въпрос на обмисляне и на обсъждане дали ще имам деца или не. И съответно аз им казвам, виж, моето решение в момента е, че не искам деца, нямам интерес, председнявам, че не е моето нещо, председнявам, че нямам енергията и желанието да премина през различните етапи на родителството и това е мое право да взема това решение. И, моля, не ме третирай сякаш, аз задължително трябва да имам дете или какво, падам ти

в очите. Там е работата, че за съжаление мъжете дори нямате идея колко повече жените ги ръчкат с тези глупости и смятам, че дори не е редно да се говори по този начин, да се очаква и да се пита. Защото има много причини поради които хората няма деца. И не е само за това, че не искат. Има хора, които не могат да има деца поради здравословни причини. Или пък, например, поради психично здраве. Защото реално погледнато това да има деца може да е противопоказно, опасно, дори живото застрашаващо. Не е редно да казваме кога ще има жеца, независимо на кой пол, защото не знаете с какви проблеми се сблъскват тези хора и това всъщност не е ваша работа. Както казах, могат да имат здравословни причини, могат да имат направени спонтанни аборти. Може спермата да не име ОК и в момента да минават през инвитро не ви дължат тази информация. Може да искат да осиновят и да не искат да ви кажат, че ще осиновяват. Това не е ваша работа. Не е редно да се питаме те неща. Наистина лично е и за някои хора е болезнено да им го натягвате, да чоплите, да питате нон-стоп. Да,

не всеки ще бъде като нас да те погледне в очите и да ти каже това не е твоя работа. Уважавай моето лично пространство и гледай си работата.

Угу. Също искаме да споделиме още няколко причини, поради които хората може да не искат деца. До някъде се припокрива с това, което казахме, но това да минеш презбременност и раждане може да доведе до доста и често води до доста нежелани промени и травми в тялото, в психиката. За съжаление, много малко хора говорят за това, че една бременност и раждне може да доведе до по-стродилна депресия. Могат да имат вагинален пролапс. Това е когато вагината се свлича извън тялото. Много жени след раждне имат хемороиди. Също си изпускат, когато кихнат, засмеят се или нещо от сорта заради, така да се каже, физиологичната травма, на пътищата. При раждането има разкъсвания, както и лекарски срязвания, които всъщност може да наранят невроструктурата на сексуалните органи, което означава съсипване на сексуалния интимен живот. Разбира се, всяка вбременност води до промяна на тялото, някои хора не могат да загубят килограмите след това, и не само, има стрии, жени, които са раждали и са имали повече деца, също са изложени на по-висока опасност от развиване на остеопороза, което и скривяване на гръбначния стълб. Да не говориме за емоционалните травми от раждането. За съжаление много жени имат травматизиращо раждане. Според мен това не са неща, които трябва да изключим от цената, която много жени плащат, за да се здобият със собствено дете. Аз съм една от жените, които не иска да преминава през такова нещо. Аз също имам проблеми с здравето. Имам хронична болка. И не се знае как може една такава временност да ми се отрази. Не само това, но за мен сексуалният ми и интимен живот е важен. И по никакъв начин не бих

искала да го рискувам. Имаш пълното право за това. Отделно е това, че примерно при раждане с секцию процедура в някой болници и в някой случай лекарите, сестрите не консултират майките, че трябва да се раздвижат на момента след това. Не трябва да чака да се залежават, защото ако го допуснат, ги чака месеци възстановяване с болки в мускулатурата. Много проблеми ги чакат просто защото никой ни им е казал какво трябва да направят. Една

по-философска причина е вярата в антинатализъм, което е убеждението, че по своята същност е неморално да се раждат деца по света. Крайно е ноегледна точка, която аз също споделя. Реално погледнато това се основава на факта, че никой родител никога не може да получи съгласието на едно неродено дете. Следователно решението за възпорезвеждане би било налагане на живот без да има съгласие от другата страна. Много хора казват, това е крайно, това са някакви нелепи философски глупости. Всъщност, не. Аз лично, ако имах избор, въобще не бъда ражена, бих го избрала. Съществуването е, така да се каже, една тежест за съществуващите. Повечето от нас, които са учили философия поне малко, разбират за какво говоря. Тези, които не са, не очаквам. Но бих ви окоръжила да се поинтересувате и да видите откъде идва тази гледна точка, преди да ме съдите. В крайна

сметка, дали ти виждаш така нещата или искаш да имаш деца, от това няма да се промени съдбата на обществото по света като цял. Всяки има правото да реши, че не иска да има деца по каквато и да е причина или, че иска да ги има децата. Така ли не е, че е ясно, че няма 100% от хората по света да реши, че няма да има деца? Така, че човечеството не е изложено на риска да спре да съществува скоро време. Но и аз бих се радвал, ако има възможност нашата планета да започне малко да се съвзема от щетите,

които сме и продължаваме да и на

насяме. Аз не бих искал ние хората да спрем да съществуваме. Аз да. Ето, не сме съгласни един с друг и това е ОК. Стига аз да не искам да ти наложя моята гледна точка и да те принуждавам да я приемеш или ако не я приемеш да се опитам да премахна твоито съществуване от този свят. Това е ОК тогава. Ето,

това е абсолютния пример как на това двама човека, които работят заедно, уважават се изключително много, могат да бъдат с доста различни контрастни гледни точки и все пак да се уважават, да разбират това, че не споделят тази гледна точка или онази и да са ОК с това. Аз съм ОК с гледната точка на тези, той е ОК с моите. Продължаваме да се уважаваме и да работим заедно.

Да. Ти не си тръгнала да се бъркаш в моят живот и да ме караш да си го променям? В никакъв случай.

Не бих очаквала и обратното, разбира се. Разбира се. Близко по смисъл и философия е причината, която изразява вярата в това, че светът и неговото състояние и култура пропадат. И смятането, че е по-добре да се избегне подолагането на новосъздадени деца на тези отрицателни условия, които могат да им причинят трябвано погледното многострадание. Смятам, че всеки може да каже, че иска да има дете, когато светът се развива и е добре и когато светът не се е развива добре и е в криза, по-малко хора избират да има деца тогава. Което е напълно нормално и очаквано. Ти ме подсети

за един разговор, който водих с приятелката ми. Тя ми сподели, че китайците, тъй като се опитваха да наложат някакви мерки, така че да спрът разрастването на нацията си експоненциално, бяха наложили ограничение за едно дете на семейство и в следствие на това, че всяко семейство се опитвало да запази своето фамилийно име и наследство като фамилия, се искали да имат момчета. И ако са им се раждали момичета, те момичета не са виждали белия свят. Били са изоставени

в горите, били са омъртвявани, хвърлени в реки и така нататък. Това е просто един пример за патриархата, в който мъжете се ценят повече от жените. Поради признак пол, а не поради нещо друго. Защото едно дете, когато се ражда, е нито гений, нито тъпак, а независимо от неговия пол. Като резултат на разликата между броя на жени и мъжей в Китай, сега много мъжей не могат да се оженят, защото нямат паричната възможност и, така да се каже, капацитета да намерят булка. А за жените има повече избор. За това ето как патриархата сам се е застрелил в

кръка си. Да. Бъдете здрави, наши китайски приятели. Съжаляваме, че минавате през това. Не, не съжалявам. В смисъл, по какъв начин може повече да си го заслужиш тая карма и това

страдание? За съжаление, страданието е упадът върху децата, не върхуд родителите толкова. Защото ти, ако си от това поколение в което момичетата са били убивани, ти като мъж не можеш да си

намериш съпруга. Но в крайна сметка си част от една общност и една култура, която има крещящата нужда да си промени възгледите и начина по който третира хората.

Да, и за щастие, съвсем наскоро в същност отпадна закона за това да имаш само едно дете. Което всъщност ми напомни за това как в Румъния неодавна са имали един такъв нескопосен лидер мъж, който решава, че ще забрани абортите. При което много жени изоставят децата си в сиропиталища, в които тези деца гният. Има документални филми, за което И това е поредния пример за това как потъпкването на правата на жените особено води до много грозни последствия. И особено в един патриархат, който не смята, че нуждите на жените са нуждите на хората. И как? И деца, и мъже страдат, когато се накърняват правата на жените. Да, за съжаление

ние хората сме склонни и способни на много голям изверство и на справедливости е ни към други. Това винаги ме е натъжавало, но имам надежда, че дори бавно и славно, или с трагична слава, ще си научаваме уроците и че ще израстваме като по-цивилизован животински вид.

Останах още няколко причини за това защо хората решават да нямат деца, които ще гледам да избория малко по-набързо, защото епизодът ни стана сравнително дълъг отново. Някои хора смятат, че нямат способността да бъдат отговорен и търпелив родител. Това е, както казахме по-рано, работа на пълен работен живот. Не всеки чувства майчински или пащински инстинкт и желание и вяра в своите възможности да се прояви

като добър родител. Други смятат, че желанието за възпроизвеждане е форма на нарцисизъм. Това

е едно от нещата, в които аз като психолог наистина виждам доста смисъл. Особено при хора, които казват, че не ни искат в никакъв случай да осиновяват, че искат да си имат тяхно дете. Сякаш знаят, че техните гени и род са по-добри от другите и смятат себе си за по-вишестоящи и по-страхотни. Следователно не биха искали да се лишат от това да имат копии на себе

си. докато не им се роди дете с сериозни здравословни или психически проблеми. Тогава тази изтъклина статуйка на нарцисизма, според мен се разбива

доста гръмко. Или, например, ако детечко много прилича на тъщата или на тъста или пак на баба ви или на някой от семейството, който, може би, може би не ви е любим. И тогава е грозно да казвате на децата О, много ми напъмняш на

баба ти! Та, щото е тяхна вината за това. да си

бяхте осиновили, тогава няма да знаете на

кого ви напомня. Като стана въпрос за осиновяване, една много хубава мисъл, която чух, която може да бъде казвана на едно осиновено дете, за да се изгради самоувереност в него и да не се подава на подигравки в училище, то да се научи да казва Теб са те родили на случайност. Мен са ме избрали.

Което звучи гънярско, но смятам, че е доста добър отговор на деца, които се опитват да те турмозят в училище. Абсолютно. Споделял

съм тая глупава шега, изцяло като шега, която видях с едно плачещо дете и надписа казваше. Явно не беше най-добрият подход да кажа на детето, че това, което е буквук за едни хора е съкровище за други. Ужас. Да, със сигурност това не е най-правилният подход, макар да има логика в това, че едни може да не те ценят и да те изоставят, но други те ценят и те обичат с всичко,

което имат. Да, за съжаление не говорим за това, че повечето изоставени деца не са изоставени заради самото дете, а заради липса на възможност на родителите да го

гледат. Допускам, че с целя този епизод, вероятно загубихме половината си аудитория. Не съм сегласна. Надявам се да не е така и че тези от вас, които сте се отсяли да ни слушате, сте с достатъчно отворено съзнание, дори да не сте съгласни с нас, както и преди, поне да сте готови да се отворите към една различна гледна точка или, може би пък, да почувствате подкрепа от нас, ако и вие се чувствате по начинът по който и ние. За това, дали искате да имате деца или не, ни уважаваме вашия избор, не че е наша работа изобщо. Благодарим ви, че ни слушахте и

елате пак! До чуване! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежа, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.