40. От какво се нуждаят младите, за да израстнат пълноценно с Людмил Илиев | Секс и Щастие Подкаст

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg.

В днешния епизод сме подготвили страхотен гост, който да ни разкаже и да ни просветли по отношение на нуждите на младеща. Младеща са нашето бъдеще и смятам, че е важно да говорим за техните нужди и за това как може да ги подкрепяме, да се развиват, да стават пълноцени граждани и да ги защитаваме. С Люско или Людмил Илиев се познаваме от 2007 година, когато една местна организация в град Перник, наречена Пулс, дойде в моето училище, проведе един много интересен семинар, който се казваше Избягай Безопасно и говориха за неща, които мен страшно ме заинтригуваха, защото за първи път сякаш някой говореше за света в който живея, а не за Питагоровата теорема, която никога няма да използвам. Така сълзувах в Пулс и Младежкия клуб и се запознах с Люско, който тогава беше доброволец с опит и по-късно стана пълноправен член на екипа и работи в Пулс много години. Искам да покания Люско да се представи и да каже малко повече за ролята си в Пулс и особено за тази в младежкия клуб.

Здравейте и от мен. Слушахте и истински когато каза за тази кампания Избяга и безопасно ме побиха тръбки защото аз се бях забравил. Казвам се Люси или Людмил. Включих се в Младежки клуб да бъдем приятели, който е създаден към Фундация Пулс през далечната 2002 година. Подобна на начина по който Лия е проявила интерес към темата, аз също проявих интерес към тези хора, които дойдоха тогава не просто в моя клас, помня много добре как бяхме събрани четири класа от училището. и в една голяма зала едини хора започнаха да говорят за насилие и това мен първо много ме втрещи защото те говориха много спокойно по тази тема и си замислих, че всъщност никога досега аз не бях чувал, аз съм бил тогава на около 14 години мисля, че съм много сигурен 12 или 13 а никога преди това не бях чувал някой толкова открито да говори за насилието, което очевидно се случваше и така стана ми интересно и си казах аз искам да бъда част от това нещо запознах се с хората, които тогава бяха дошли да представят темата сега спокойно мога да нарека мои приятели и се включих в младежкият клуб да бъдем приятели за мен беше нещо ново но същото време беше доста интересно, защото какво значи младежки клуб да бъдем приятели? Мога да го опиша като едно пространство, където млади хора се събират и имат възможност да говорят за нещата, които ги интересуват. Това е като приятелските компании по някакъв начин, тъй като знаем, че често, особено сред муарите хора, неща, които биват споделяни в приятелска компания са теми, които по така доста трудно биха могли да бъдат коментирани, примерно с родителите, с някой възрастен, с учител или И това по някакъв начин беше първото нещо, което наистина много ми хареса в този клуб. Възможността да говоря за нещата, които са ми важни и интересни. И така се задържах през годините, създарох истински много приятелства. Младежкият клуб беше мястото, където аз запознавах с мои връзници и имахме възможност да говорим без притеснения за нещата, които са важни за нас. Без да се притесняваме, че някой ще ни се смее, без да се притесняваме че някой ще ни осъди по някакъв начин за начинът по който мислим. Ние имахме възможност да изразяваме свободно и спокойно своите мисли и да чуваме мислите на другите. Дълги години като доброволец в клуба имах възможност да се науча на много неща. Темите за насилието, темите за трафика на хора, темите за зависимостите присъстваха редовно в нашите срещи и истински се научаваха неща, за които тогава все още беше доста трудно да се говори в обществото. а пък интернет беше нещо ново и да се намери информация там беше доста трудна

задача. Аз винаги се радвам и надеждата ми в човечеството се повишава, когато чувам, че интелигентни и инициативни хора поемат някаква инициатива да има значимост за останалите. И затова много се радвам, че си взел и това отчасти и че съществува фундацията Пулс. Със сигурност ще ни бъде интересно да научим много повече за нейните дейности и за това на каква подкрепа могат да разчитат младите хора базирано на инициативите на Пулс. И не само, да. Люско,

Пулс се занимава с много неща. Когато дойдох в моите училище по същия начин, както и при теб, тогава научих за младежкият клуб, но малко по малко започнах да уча и за другите им програми и дейности. Можеш ли да избориш някакъв от най-големите каузи и цели на Пулс? Ще

опитам да бъда кратък, тъй като Фундация Плюс е организация, която вече над 20 години съществува и развива много-много дейности, но накратко Фундация Плюс е една неправителствена организация, която през далечната 1999 година е била очредена с идеята да оказва подкрепа на хора, които са пострадали от насилие. Аз го помня много добре, защото това беше всъщност основната програма, когато станах доброволец в организацията и насилието всъщност беше една основна тема тогава. Фундация Пулс към днешна дата оказва подкрепа на хора, които са пострадали от насилие, жертви на трафик, Предоставя психологически консултации за всеки, който предсени, че има нужда от подкрепа или има нужда да поговори за нещо, което по някакъв начин го притеснява или е важно за него. и казвайки да поговори, тук веднага сещам и за младешкият клуб да бъдем приятели, които аз вече споменах. Чито възпитеник съм и със сигурност ще го споменавам доста често в днешния подкаст. Това е мястото, където муарите хора имат възможността и пространството да говорят за важните за тях неща.

Аз прочетах в сайта на фундацията, който същност се пише Pulsefoundation.org като пулс не е с е, а просто пулс за улеснение на който ни слуша, че същност фундацията предоставя и възможност за хора, които са жертва на насилие да бъдат настанени за 3 или 6 месеца като форма на закрила, което аз намирам за изключително ценно. Една от нещата,

които и двамата с Люско изпитахме в Фундация Пулс и в Младежкия клуб е това, че научихме много неща за истинския живот. И за мен тази организация ми преобърна живота, защото на 14 години, когато се присъедних, когато научих за всичките неща, които правят, ми светнаха кружките, че искам да стана психолог. Малко хора знаят на 14 години какво искат да правят с остатъка от живота си, И определено това е заслуга на пулс и за това, че ми отвориха очите. Но освен това, ми отворих очите за много други неща, които, така да се каже, може би нямаше да науча никога. Освен ако не бях част от екипа на доброволците. Ще мисля да те попитам, Люско, защото ти много години беше водещ на срещите, които се случваха всеки петък, сутрин и след обед. За това какви са тревогите на младите и за какви неща си говориме в

младежкия клуб? Първо се замислих за това, че най-вероятно както на теб, така и на доста други младежи, които са участвали в клуба, тези срещи са били по някакъв начин изключително полезни и насочващи в живота. Говоря за себе си също така, но съм го чувал и от други доброволци. Първо мисля, че ще добърна внимание на факта, че наистина през клуба за толкова години мина огромно количество млади хора. Със сигурност смело мога да кажа, че са над 1000 души, които взеха своето и дадоха на Младеж Клуб да бъдем приятели и на Фундация Плюс. Но какво всъщност вълнува муарите хора? Истински смятам, че не е нещо което да е свръх естествено, нещо за което трудно можем да се сетим. Моето наблюдение като доброволец в клуба, пък и след това дългогодишен водец на младежкия клуб е, че всъщност муарите хора ги интересува това, което интересува всеки един човек по някакъв начин. За това как те ще се представят в училище, за това дали родителите ще бъдат доволни от тях за това как са се представили, за това как изглеждат пред своите приятели, как изглеждат пред света. тъй като ако преди беше доста по-малко, количеството хора с които можем да запознаем и да ни познават сега е доста по-лесно, имайки предвид всичките социални мрежи. Но това, което се случва в светъл, колуна в светът на възрастните по някакъв начин вълнува и в светът на младите хора. Пубертета, нещо, което е изключително трудна тема за комуникация, най-вече с родителите в някои семейства. Не казвам, че във всяко едно семейство е трудно, но знаем, че пубертета не е лесен етап от живота. Това е един такъв момент, в който децата, младите хора започват леко да се отдръпват от възрастните и започват да споделят много повече със свои връзници, отколкото с родителите си. и това от една страна е чудесно, но понякога поражда и доста проблеми Ще дам конкретен пример. През годините в младежкия клуб една от дейностите, която беше изпълнявана много дълго време беше програмата за превенция и контрол на хифи спин и това беше времето в което освенче младежите имаха възможност да получат много много знания и да зададат своите въпроси по темите като насилие като трафик на хора, като зависимости. Дойде един такъв момент, в който се заговори за секс. Секса може би до днешен по някакъв начин в една част от обществото или за една част от обществото е трудна тема и самата думичка секс е мръсна. Това носи много негативи в представите на някои хора. И всъщност стана ясно, че когато младите хора искат да разберат какво е това нещо секс, искат някой да им го обясни. Обикновено един млад човек, едно дете, вече прастващо в юноша, в тинейджер, когато се чуди нещо, то е питал до този момент родителите си най-вече, хората към които има най-голямо доверие. но някои родители, за съжаление имат притеснения да говорят по тази тема и обикновена отговора, който младите хора са получавали е още си малък, ще говорим за това като пораснеш. или не ти е дошло времето, или който учи тебе на тия глупости? Това не е нещо, което аз си измисля, но е нещо, което много млади хора са споделяли по време на многобройните и необучителни срещи. Тъй като ние като доброволци на клуба, освен, че се срещахме всеки петък, имахме възможност да влиземе и в класове, в училище, където да говорим по повече споменатите теми с младежите и правеше впечатление, че когато по някакъв начин говорим за теми, които са свързани с секса, дори не директно, една част от учениците изпитваха сериозни притеснения Обикновено, когато тинейджерите в тази възраст, в която работихме с тях, това е между 12-17 годишни тинейджери, когато се притесняват, те започват да се смеят. Това е много често срещана реакция. Той, възрастните

така. Да. Не знам, някъде в интернет бях попаднала на едно предизвикателство за възрастни, в което бяха просто израдени думи като пени, зваги, нагърди, анус и така нататък. И пишеше предизвикателство. Прочетете всички тези думи без да се смеете. Аз ги прочетох, не се засмях. Даде го това на няколко други човека около мене. И те се смеяха. И аз ви казвам, окей, какво е това смешно. и като се замислих, осъзнах, че не са смешни думите, те просто се притесняват и това е начин да се защитят в една такава ситуация, чрез

хора. Ами, както в психологията се нарича, тази е защитен механизъм, имайки предвид, че нещо по някакъв начин неприятно за индивида се случва, механизма започва да работи. И това е един от механизмите. Смеха. също като те ги питах учениците казвам, окей, кое е смешното? Домичката секс ли е смешна? За какво става дума? и отговорите бяха различни различни прозвучени, но в обща линия говориха за едно и също учениците казаха, господине вие знаете, срам ме е да кажа ами не ми е удобно и така нататък. И си мислях всъщност от къде се появява това неудобство в вече подрастващите, израстващите деца. И мислях си за това как всъщност когато ние сме били деца и всяко едно дете, то задава безброй въпроси. Въпроси, които истински го вълнуват и то иска да научи техните отговори. Много пъти съм го чувал и като цитат и като коментар, че всъщност Децата, те нямат цетка на езика си и питат абсолютно всичко и казват абсолютно всичко, което има по някакъв начин в ума и в един момент те стигат до една така възраз, в която тази цетка се появява и това е ОК от една страна, но пък откъде идва и това

притеснение? Тази цетка идва от родителите. От това, че ако си връчаме едно 6 годишно дете и питаш майка си, баща си, откъде идват бебетата, ти си много интуитивен, като малък и виждаш, че те може би се чувстват неудобно. Може би се притесняват, може би те гледат странно. Това го усещаш. И така се научаваш да не задаваш тези въпроси и че това са неудобни теми и че не е окей да питаш. и че и ти следователно трябва да изпитваш срам и да имаш така да се каже цетка или филтър на това какво питаш, кой, кога и дали е уместно. И заради това повечето млади хора не се допитват до родителите си.

А също така се чувстват съдени и усещат, че карат другите да се чувстват неудобно и съответно усещат и чувството за вина, че създават

неудобство от другите. Абсолютно съм съгласен и

с двама ви. Подсещам се за едно интервю, което преди бях коментирал с различни родители, включително някои от които бяха от ромски происход. за това дали трябва да има сексуално обучение за децата в училище. И имаше родители, които казваха, не, не трябва да има. Нас никой не учил, ние народихме деца и се учихме в движение. Бихме браво. Така ли смяташ, че трябва на проба-грешка да развиваш една

личност? И по същия начин аз бих задала въпросъм и тогава защо да не изтрима целият учебен процес? Може би да ги изпратим за две години да се научат да пишат и да читат и стига толкова. После бутай ги в фабриката и нека да бачкат. Ще се научат. Животът ще ги научи. Да.

Искат ти сертификат за да започнеш някаква работа за образование, обаче не ти искат сертификата да ставаш родител.

Защо? Да, като това е много по-голямо отговорно за живота на един човек или на повече, зависимо с колко оти имаш. И смятам за това, че е важно да говорим за секса с младите. Мои спомени са, че в Младежкия клуб всеки път като се събирахме сме повдигали и избирали теми, ние, младежите. И имаше така да се каже модератор, който беше водещия, който просто наблюдаваше, даваше различни перспективи, задаваше много интересни въпроси, които така да се кажат да те предизвикат, да не се поддаваш на типичните стереотипни глупости, които обществото ти налива в главата. за това какво е окей, какво не е окей, какво може да кажеш, какво не е. И много често се случваше да се появят теми от самите младежи и са, например, това, че някой си я хванал гаджет и казва, ми не знам, може би ще искат да правиме секс, не съм готов или готова. Това се чуваше и от момичата, и от момчета. Също се задаваха въпроси за това, окей, ако го искаме, как да бъдеме в безопасност, какви са презервативите, какво се прави и как. Говорили сме си включително за пушене. Много младежи започват да пушат на 14-15 години, когато се премеслят вновът в гимназия или нещо от сорта. Аз имам приятели, които се премеслиха в гимназия и тогава започваха да пушат. И като ги питах ето, добре защо? Ами, защото всички други пушат и аз не исках да съм, така да се каже, извън групата. Окей, избери си друга група. Аз никога не съм пушила, няма ми желание, но това беше също една тема, която се говореше. Младежите казваха, все ми предлагаха да пуша, да започна ли да пуша. Или, всеки път като ходиме на дискотека и моите приятели се напиват. И на мея мията подкага и глям и после аз се грижа за тях. Имаше всякакви теми, които сме повдигали и това са неистина важни теми за младеща. Защото това да имаш тези разговори в едно безопасно място и това да си бъскаш главата и да се опитваш да се справяш сам може да бъде разликата между това дали ще почнеш да пушиш да правиш секс когато не си готов да пиеш и да се напиваш и да се будиш по хращатата без помен Или пък ще се чувстваш поверен в себе си, ще знаеш как да отговориш на тези покани, ще знаеш как да кажеш на приятел или приятелката си, че не съм готов, не искам. Или ако кажат да правим секс без презрати, защото те не знаят как се слага, ти може би трябва да знаеш. Може би ти трябва да го сложиш, за да се чувстваш в по-голяма безопасност. Всичките тези теми са били дискутирани и са били от изключителна важност за нас в младежкия клуб. И си спомням ти, Люско, за малко го докосна, че имаше кампания за хифи спин преди доста години, когато раздавахме презървативи в центъра на Перник, както и брошури, които бяха здравнообразователни материали. И имаше много интересни реакции тогава, ако можеш да споделиш твои спомени, Спомени определено

за тези години много се натрупаха като случки, като преживявания. В организацията в един момент, освен да бъдем приятели, се създаде един втори младежки клуб. който съществува така също от порядъка на едно 6-7 години, където темата беше най-вече взаимоотношенията между хората и най-вече интимните взаимоотношения между хората. Това беше пространство където младежите имаха за задача да се обучават за това как да говорят по темите за секс без да се притесняват със своите връзници, как да представят една такава тема на някой, който би искал да научи малко повече. И всъщност, моята роля тогава беше като координатор на тази програма, на този клуб PUMAS. Всяка седмица да имаме срещи с доброволците и да говорим за това, което на тях им е направило впечатление. Те имаха така наречените терени, имаха възможност всяка седмица в рамките на 1 час или 2 часа на място, за което се знае, че има така по-висока концентрация на тинейджери. Те да отидат с едни такива варанички на гърба и да предложат на своите връзници презервативи или брошури. Както добре знаем, темата за секс и въобще доста други теми са трудни да бъдат коментирани с възрастните, но пък с връзниците е някакси доста по-лесно. и точно ние се възползвахме от вече създадения подход, връзници обучават връзници, за да достигнем домуарите, хора и да чуем какво те знаят за секса, как го разбират и в много от нещата, които каза се сетих за различни примери, в които имало случаи, в които двойка, момиче, момче в повечето случаи момчето е по-голямо, се е предполагало, че има повече опит в сексуално отношение и това пък съответно предполагало че омичето трябва да се довери на момчето за това, че те могат да правят секс без това да носи какъвто и да било риск нито за него, нито за нея. и се оказа, че има много битуващи така наречени митове сред муарите хора и говорки сега за тях, те могат да прозвучат на някои от слушателите абсурдно, но имаше вярване, това го казвам съвсем сериозно, имаше вяване в една част от муарите хора, че примерно докато не навърхиш 18 годишна възраст, момичето не може да забременее. или имаше безумни такива контрацептивни методи, които втръщаваха и мен и колегата ми Мирослав, с когато заедно въорехме този клуб. Ние смятахме, че сме добре обучени, минали сме безброй. обучения на националния ниво от наистина много добри специалисти и мислехме, че знаем всичко и в момента в който доброволците споделяха с нас тези истории, които текни връзници са им споделили и оставах не малко, а много изненадани от това какво е нивото истински на една част от муарите хора по отношение на знанията им за секса За пример се сещам веднага по време на една кампания отново в град Перник. Това, което се случи е, че докато доброволците раздаваха здравообразователни материали и брошури на млади хора и въобще имаха за цел да информират обществото за рисковете, които необезопасения секс крие, към мен се приближи една дама с 4-5 деца, които бяха около нея, може би беше преподавател, така и не разбрах, която с доста рязък тон ми обясни, че всъщност това, което правим ние е много лошо, че ние раздавайки тези презервативи, тези здравообразователни материали, които темата разбира се е пубертет, безопасен секс, хив спин, ние всъщност потикваме муарите хора да правят секс. Беше много интересно да се наблюдава тази ситуация, тъй като докато тя споделяше своята гледна точка, децата, които бяха с нея се отсмиваха тихичко на нените коментари, но тя беше много увлечена в това да чете морал, че всъщност така не трябва да се прави. Имаше един друг случай, в който едно дете беше дошло при мен, мълчено примерно 10 години, да речем. което беше дошло при мен и искаше мистотинки. Това не е нещо, което е нетипично и не сме виждали, не сме чували да се случва. За мен, тъй като то отново е от град Перник, аз знаех, че това не е единствено дете в семейството, че примерно са, може би, 5 или 6 деца. и по-големите като него вече бяха насочени от своите родители да просят да изкарват пари за семейството едва ли не при което аз му казах, имаха в мен презерватив и беше точно в същия ден на кампания а му казах ето ти този презерватив, дай го на татко си тъй като знам, че бащата някъде на око обикаляш и някъде има няма 2-3 минути по-късно аз бях тогава с колело, так му си го отключвах се появява един разгневен баща и казва ти ли си дал това на сина ми започва да ме държи сметка как аз съм могъл да му дам презерватив той пък да му го отнесе и аз казвам да, аз бях ама как така? Вижте господине, виждам, че имате доста деца, това е чудесно, но си представям, че това по някакъв начин представлява и трудност за вас, имайки преди факта, че ги пускате да просят от хората пари. Задръжте презрватива, сигурен съм, че може да ви бъде полецан и да свърши работа. При което този човек, като видя, че аз не съм някакъв перверзник, човек, някаква такова преживяване имах, мисли, че съм някакъв чичко или батко, който раздава презрвативи на децата, каза, а, да, да, благодаря ви. Което за мен беше, аз бях доволен от това, което

се случи. Аз смятам, че много дипломатично си се отнеса в тази ситуация и си обърна внимание на неговите трудности с толкова много деца и голямо семейство. Само дето

аз имам опасението, че най-вероятно не е

разбрал намека. Възможно е. Подобни между другото притеснения, че посланията не биват разбирани, имаха и доброволците и те казаха, ние им ги дадохме тези здравообразователни материали, тези брошюри, ама те дали ще ги използват? И понякога се чувстваха доста демотивирани в това, което правяха, тъй като срещаха и доста откази. Както си казахме малко по-рано, Тинейджерите се притесняват и някой, макар и техин въртник понякога да им даде презрватив или брошура, която е на тема, която ги притеснява, може да ги накара да откажат. Аз

се замислям това, че родителите на различните деца имат различна култура. Много от тези родители смятам, че нямат културата как да ограмотят своите деца по отношение на тяхната сексуалност. А доколкото съм най-ясно, някои деца ѝ откриват може би на 6-7 годишна възраст. Сблъскват се за първи път със своя интерес към своя пол, своята полова привлеченост, идентичност и така нататък. Не можем да разчитаме на произволни родители с произволна култура да ограмотят по един обществено приемлив стандарт за разбиране на тази сложна и важна тема. И затова смятам, че е изключително важно да има хора, които са образовани, дори сертифицирани, одобрени, които да изгражда тази култура по един сходен стандарт в различните части

на България. Дори и децата да получават някакъде образование, много често има толкова много стереотипи и стигма и заклеймяване на сексуалността, че може би е срам да си купят презервативи. За това смятам, че раздаването на презервативите е уникална и превъзходна даже кампания. В Англия, например, презервативите са едно от най-крадените неща от магазините. Затова в магазините се продават презървативи, да, но те често в някои магазини са зад штандовете, наред с цигарите, или са в пластмасови прозрачни кутии, които имат так и не можеш да ги изнесеш без да активяш. Алармите нито пък можеш да ги отвориш, освен ако не ги насилиш, не ги изчупиш. Но разбира се, имайки предвид, че хората се срамуват и продължават да не използват презервативи, оттам идва и проблема с това, че Англия има страшно висока статистика за хората, които имат, например, хламидия. За това аз бих казвала, че е важно да раздаваме презервативите, най-малкото защото хората ги е срам, още повече защото презервативите също са скъпи. В Англия има клиники по сексуално здраве, където имаш възможността да отидеш да ти се направят всички тестове напълно безплатно. Освен това до 26 годишно възраст могат да ти дадат карта за безплатни презервативи, като включително ти дават ако си кажеш и презервативи, които не са на латексова основа, ако имаш примерно непоносимост или алергия към латекс. Отделно от това, всички други видове контрацепция също са безплатни. Дали искате да си сложите спирала, дали да сте на инжекции, на лепенки, диафрагма, всичко е безплатно. И според мен това е изключително важно да го има, за да сме сексуално здрави и да нямаме деца и болести, които са нежелани.

Къста на въпрос за срама у младите хора и зрелите също и причините да отказват да приемат презервативи, аз се замислям това, че не искат да се разбере, че те имат интерес към секса, че мислят за секс и това е нещо, което може да е част от живота им и за това не искат техните приятели наоколо да осъзнаят, че това е мисъл в главата им. И за това гледат да се дистанцират, а не, не искам, все едно за мен секса не е актуална тема. и се замислим, че един нормален подход е да се изгради разбиране в тях. Виж, всички се интересуваме от секс. Още от много малки. Затова няма смисъл да се притесняваш от това, поинтересувай се, ограмоти се, защото ще имаш нужда

от това. Аз виждам и друга причина, против която младите хора можат да са отхвърляли презервативите и материалите. Една от които е страх от това, че родителите ще ги намерят и ще стане мазо във къщи. Аз лично никога не съм имала проблем с това, с баща ми. Аз израснах с него. Моето семейство беше уникално в това, че когато станах на 10-11 години, майка ми ми връчи на столна книга за жената, а пък баща ми беше окей да отговаря на въпроси, каквито съм имала. И това, че отговарял без срам и без, така да се каже, някаква задръжка или тон на това не ти е нужно, ми създаде възможността да израсна като един пълноценно сексуален човек, който не се срамува от това, който намира сексуалността за нещо абсолютно необходимо и част от него, но знам, че това не е опита на много други хора и ако се намери презрътив в къщи, като знаем е много майки роват през нещата на децата си, това също може да е проблем и причина.

Аз сега се сещам за две истории, както казах истории са се натрупали много. Две истории, едната беше отново по време на кампания в град, който е близо до Перник, съответно доста по-малък. Ние сме здоброволците, раздаваме здравообразователните материали, раздаваме презервативите и виждам аз една муара жена с детето си и още няколко деца и жени около нея. и те с интерес ни гледаха, тъй като ние бяхме разпознаваеми с якитата, с раниците, виждаш сежи, че не сме оттам. При което аз отирох при нея и дарох една брошура и един презрватив. Те така си вървяха заедно в комплект. И детето и, което беше един судор на около 4 или 5 години примерно, не помня вече, много стана любопитен, какво съм дал на майка му. Обърна се към майка си и попита, мама, какво ти даде той? Жената се стописа. Тя буквално безпомощно ме погледна и не каза нищо. Това за мен по някакъв начин беше знак, че тя не знае какво да му каже. При което аз поех инициативата и му казах на малкия Судор, че всъщност това, което съм дал на мама е нещо, което може да я пази от една много опасна болест. А пък в брошурката пише важни неща, които също са много полезни. Това обяснение беше абсолютно достатъчно на малкия и той беше доволен от това, което получи като информация. Без да навлизам в подробности как се поставя, за какво се използва и така нататък. Просто знаеше, че това е нещо важно и мама е в безопасност.

Страхотен отговор. Да, и то не е лъжа, защото много хора ще си измислят някакви глупости и ще почнат да обясняват абсолютните нелепости на децата, това какво е. Балонче. Това

всички сме го чували. Мама, дай

ми го тогава. Моля те, надуй го.

Добре. Защо ми се плъзга от ръцете?

Защо е мазно? Другият пример за който се сещам много бързо е пример в който една девойка беше споделила, не помня дали в клуба или на доброволец от клуба, че някой от родителите ѝ я я рови в чантата. и е открил презервативи, и това е бил голям шок за родителя и ние това си говорихме с колегите и с доброволците, вместо този човек като родител, който се грижи за здравето на своето рете да е спокоен, че дъщеря му има презерватив в чантата си, той го е взел и е нахокал. И това всъщност по някакъв начин също е един от поводите младите хора да имат трудности да говорят по темата, тъй като отново посланят я, че това е нещо лошо, което не трябва да се случва и че те ще бъдат просветлени от своите родители, но когато пораснат.

Като станат на 35 и вече имат 3 деца ли?

Примерно, мен винаги му задържава от това, какво значи когато пораснеш и аз ги питах и тях, защото учениците също казваха по време на семинарите, които правихме с тях обучителните, ги питах, добре бе, какво значи когато пораснете и те, ми не знам, точно това беше отговора, не знам, тъй като родителя Хем казва когато пораснеш, но той не ти дава ясна дефиниция какво значи да си пораснал. и в момента в който порасва, както ти казваш, на 30 и няколко години с 3 деца, те отдавна вече се саграмотили, защото живеем в технологична ера и още на 5-6 годишна възраст спокойно може да отвориш сайт, социална мрежа, ютуб, никакъв проблем, да напишеш секс и ще излязат безброй резултати.

Смятам, че родителите се опитват да отложат интереса на децата си към сексуалността до момента в който ако правят секс и им се родят деца, това ще е законно. Нори да не го осъзнават, че е така, но това според мен е едно условие, което подсъзнателно имат в главата, когато детето стане на 18 години. Поне до тогава не е пораснал да прави изобщо секс, защото ако стане нещо, ние ще трябва да се грижиме за тези деца деца се родят. Звучи грозно, но аз мятам, че много хора по този начин разсъждават.

Лошото е, че липсата на образование само води до повече нежелани бременности и болести. Има много интересни и стабилни статистики от Нидерландия, която е страната с най-доброто сексуално образование за младежите, които сочат, че откакто имат сексуално образование в училище, като часове, нежеланите бременности сред тинейджерите са намалели изключително много, а пък възрастта на която младежите започват да бъдат по-овоактивни се увеличила. Демек почват по-късно и когато започнат са в по-голяма безопасност и няма нежелани деца. Демек, деца не правят деца, току-то в България една от статистиките, които наскоро видях беше, че средната възраст на която, младежите в България започват да правят секс е 14. Това е доста рано и смятам, че родителите, които си мислят и се самозалъгват, че ако не говорят на децата си за секс, те няма да започнат да го правят или че ако ги нахокат и им вземат през ръвтивите, те деца няма да правят секс. Това са иллюзии и абсолютните глупости. Кога някой на вас ви каза, спрете да пушите, защото е вредно за вас и вие пък решихте, че спряхте от така от раз. Аз лично имах приятели в училище, които имаха пушачи родители и знам, че са ги молили да спрат да пушат, защото те самите идват смърдящи на цигари, защото те самите дишаха остатъчен дим и така нататък и са молили родителите са да спрат да пушат. Имаше ли от другата страна резултат? Ааа, не. Така че, смятам, че не е редно родителите да се самозалъгват, че просто защото казват нещо, то тинайжерите ще козируват и ще слушкат.

Аз мятам, че една голяма част от родителите са в ситуация на, ако ми извините, че го казвам, интелектуална безпомощност по отношение на това как да образуват децата си за тяхното здраве и сексуалност. Защото, когато те родители са били деца, не е имало кой да ги научи и са ги оставили безпомощни още от тогава. Родители, не оставайте децата си да бъдат безпомощни и да пораснат в невежи и емоционално незрели и неосведомени

родители. Аз мисля, че е много добър внимание, понеже заговорихме за родителите доста сериозно и за тяхната роля въобще, много мисля, че е да подчертая за слушателите. Ние, поне аз със сигурност не казвам, че родителите са злото в цялото това нещо, което се случва по отношение на сексуалното здраво образование на рецата в днешно време, на подрастващите. Представям си, че за родителите също е било много трудно да израснат още повече в годините, в които не са имали дори от къде да получат информация, що е то секс и са разчитали на нещо, което от някъде са чули или на собствения си опит било то и некои знае колко успешен и в този смисъл е много важно според мен за един родител точно както децата нямат притеснения по същия начин един родител ако има чуденки как да обясни на детето си какво е секса или да говори въобще за темата пубертет. Хайде да днес текст да е пубертет Ако един родител не знае как да говори с детето си за пубертета, да е спокоен и без да се притеснява да се обърне за подкрепа. Било то към специалист, в днешно време има огромно количество организации, които съвсем спокойно предлагат такива консултации. Та дори има и здравообразователни материали. Родители не се притеснявайте да питате и да четете. Представям си, че е много срамно един човек на 25 или 30 години да не може да обясни на детето си какво е пубертета и какво се случва с тялото му но, моля ви, опитайте да го обясните нямайте притеснения за това защото ако не го направите вие детето ще го разбере по друг начин ще отвори интернет, ще пита приятелите си преди години имаше един сайт, който се каже TeamProblem, мисля, че беше като беше изключително популярен и всъщност тази популярност се тължеше на фактът, че там има много млади хора, които споделят опит и ако аз съм едно рете, което вече прераства в тинейджер и започвам да счудя, бе, какво става с мен хората около мен започват да говорят, че са правили секс дали е вярно, дали не е аз сега ако не съм правил секс, сигурно съм някакъв задръстен обаче аз не искам да съм задръстен както казахте и вие започват да пушат заради компанията кой би искал да е единак. Има и такива, но е важно да получат информацията по някакъв начин, така че ако не го направят родителите, децата ще го направят сами, сами ще се информират. Люси, ние много

си говориме за това как родителите да се справят с въпросите и нуждите на младежите, но едно от нещата, които се появявало и в моите дискусии преди е за това, че според мен трябва да има образование сексуално, образование пък и не само, а за това какво са здравословните връзки, какво е насилие, как да го разпознаем, къде да търсим помощ и така нататък. в училище, защото много добре знаем, че не всеки е отгледан от родителите си, някои младежи са отглеждани от баби и дядовци, някои са сираци, някои може да са при чичо, леля и така нататък, поради каквито ще да обстоятелства има и сираци, има деца в сиропиталища, тях кой да ги учи. За това ми се ще да те попитам. Знам, че Пулс имаше кампания за преподаване на секс, образование и връзки в училищата. И знам, че имаше доста борен отклик към която. И ми се ще да те попитам какви са твоите наблюдения и какво трябва да направим, за да имат младежите реално и подходящо образование в училище. Ами това

е доста обширна тема и истина може много да се говори в тази част. По повод на кампанията, която ти спомена, която беше реализирана от Фундация Пулс, там буквално може да се направи отделен подкаст. Идеята на тази кампания, тя не беше сексуално и здраво образование, хайде така да го кажем. Идеята беше в това подрастващите деца в една така възраст между 5 и 6 клас даже вече са големи да бъдат насърчени да споделят, ако не с родителите си, ние ги наричаме значими възрастни. Малите хора в тази възрастка 9-10 годишни да споделят с значими възрастни за неща, които ги притесняват. Значим възрастен може да бъде и родителя, това е прекрасно ако е така. Много хубаво отбеляза някои деца биват отглеждани от баби, тяровци. За съжаление някои нямат и дори тези близки хора, към които могат да се обърнат във случаи на нужда и които имат нужда от подкрепа. Идеята беше децата да са чувствителни, ако нещо се случва с тях, ако някой им казва нещо или им причинява нещо и те не се чувстват добре, не се чувстват спокойни от това, което прави възрастния, те да знаят към кого да се обърнат и това да е човека на когото те имат най-много доверие. Това беше една кампания, която ние стартирахме координирано, т.е. не работехме само с децата, а с техните родители. Още преди да се запознаем с децата в клас, ние се срещнахме с родителите им и представихме самата идея. Всеки един от родителите могаше да каже, да, аз искам моето рете да участва или не, не желая моето рете да участва. и много се радвам, че повдигна тази тема, тъй като това стана, знаем в нашите ширини, географски, всяко чудо е за три дни, но това стана доста широко дискутирана тема в социалните мрежи и въобще в медиите и много приятно, изненадано станах от факта, че горе-долу мненията бяха 50 на 50. Първо, нашата инициатива беше представена като идея да развращаваме децата, но много родители успяха да чуят идеята на този проект и застанаха за това, че всъщност в училище има нужда децата им да бъдат обучавани по темата сексуално и здраво образование. Дори това е нещо, което ние по никакъв начин не

сме имали като идея. Мина мен на първо място. Това, което ми минава през главата е какво прави едно дете, ако не знае да се обърне към някой значим възрастен за него, ако, да речем, неговият баща, майка, брат, сестра, семейството му, баба, дядо, чичо, няма значение, го насилва сексуално. Какво прави тогава това дете, ако не знае и е изгубило доверие към кого да се объърне? За това смятам, че такива инициативи и програми са

изключително важни. И в този ред на мисли се чудя ако може да ни споделиш с какви форми на насилие се сблъскват децата най-често, а дори и не най-често по редките форми на насилие, но все пак такива, за които трябва да се научим да ги разпознаваме и да алърмираме за това. Аз

не бих се неял да кажа коя форма на насилие най-често е присъстваща в живота на подрастващите на тинейджерите, но от опита си, от това което муарите хора са споделили с мен, най-лесно говорят за физическото насилие. По някакъв начин, покрай него така се промъква и психическото и наистина с сериозни трудности една част от младежите говорят за сексуалното насилие Много хубаво отбелязахте за това, че децата стават, за съжаление, жертва по някакъв начин на сексуално насилие, някой го нарича сексуален тормоз, но това се случва и макар да не се говори толкова много за него, в практиката на Фундация Плюс за тези години има многобройни случай в които деца са ставали жертва на сексуално насилие независимо дали говорим за изнасилване или за блудство, тъй като има разлика, разбира се, от хора, които са в семейството или близки на семейството, което е доста стряскащо, но е абсолютната реалност. За съжаление много

хора си мислят, че непознатите са по-голяма заплаха за младите, докато реалността и статистиките показват, че насилниците най-често са в семейството или в близкия кръг на семейството. Те са познати на децата и използват умело манипулационни техники, с които да запушват устата, така да се каже, преносно на децата, на младите, за да не докладват, да не се оплакват, да не търсят помощ. Ами да, за съжаление

това се случва и дори да не са чак толкова умели манипулатори понякога насилниците разчитат просто на идеята, че жертвата ще се срамува да каже на когото и да било за това, което му се е случило и тук е много важно също да се отбележи, тъй като Аз вече не съм част от екипа на Фундация Плюс, но продължавам да поддържам контакти с колегите от организацията, с колеги от други организации и наскоро имаше такъв случай в който дете е от друга институция се бе случило така, че беше изнасилено и слава богу представителите на съответната институция взеха много бързо мерки и в рамките само на ден, може би насилник е бил арестуван, което за мен беше така леко изненадващо, тъй като обикновенно има един елемент на недоверие от страна на полицията, може би това разбира се не е случайно, но имат момент в който специалистите си казват, абе, дали не си измисля, дали това рете независимо момиче или момче не го е предизвикал по някакъв начин. И сигурно то го е направил, няма как да е друго яче. Важно е да държим и това нещо в гладци. Ако има сигнал за насилие, е важно той да бъде проверен. И ако това се окаже действително, е още по-важно насилникът да бъде наказан според закона. Най-малкото, за да може, разбира се травмата ще остане в детето, за съжаление, но най-малко това дете, този млад човек, този мъж или тази жена да знаят, че има справедливост Друго, което исках

да попитам е, тъй като коментирахте инициативи в района на град Перник, за които много се радвам да знам, че съществуват, можеш ли да споделиеш информация, къде хора от други части на България могат да потърсят информация по сходни въпроси? Тук малко

ще досегна и тази част с самото финансиране и специалистите. На един етап в България имаше външно финансиране, което за един така сериозен период от 10-15 години успя да създаде истински добър капацитет от специалисти на територията на цялата страна в така наречените кабинети за анонимно, безплатно консултиране и изследване за спин. Това беше едно място, където всеки един, който има желание, може да отиде или може да звънне да си направи тест и да получи консултация. За съжаление, когато финансирането приключи, неговата идея беше да създаде капацитет и държавата в лицето на съответните министерства да поемат вече създалия се капацитет и да продължат тази работа и тази добра практика гражданите на България да могат спокойно и без претензия да се консултират. Сега, хубавото в днешно време е, че има интернет. Много от тези кабинети, които споменах едва ли са функционални, но съм сигурен, че в големите градове има институции, независимо дали правителствени или държавни, които биха могли да окажат необходимата подкрепа, да дадат информация. Но в момента се сещам на първо място за Българска асоциация по семейно планиране, а кратко БАСП. Знам от личен опит, тъй като съм работил с специалистите от тази организация дълги години, че всъщност това е място, където във всеки един момент човек може да посети сайта и да получи информация, която е актуална и може да помогне. Най-важно за мен като чили е наистина хората да се престрашат, да отговорят на въпросите си и да потърсят

помощта. Да, разбирам, че може да бъде срамно за това други хора да осъзнаят, че ти като примерно вече зрел човек нямаш базова информация за основополагащи въпроси, но според мен по-срамно е да живееш в дезинформация и да правиш грешки отново и отново и да повторяш грешките, на

които можеш да избегнеш. Абсолютно съм съгласна. Тъй като епизодът става дълъг отново, мисля, ще да кажа в заключение, че за мен и моят опит от Пулс и младежкият клуб, такива клубове трябва да се създават из цялата държава, защото когато децата няма къде да пъдат, къде да се информират, къде да изграждат приятелства и да имат хора извън обкръжението им в училище и дома, които са доверени, които са специалисти и така нататъка. Децата се вызовават на улиците и разбира се не се забавляват по едни здравословни начини, по-вечето случаи. Защото, за съжаление, всичко в България е доста скъпо и много хора не могат да си позволят това да ходат на боулинг, на кино и така нататака. членството в младежкия клуб беше безплатно, обученията на които бяхме бяха безплатни също и според мен ако България има бъдеще, то трябва да се грижим за младите и да им предоставим възможности да израстват, да се гриже с себе си и да са информирани. Ако не е нещо друго, поне да са информирани. А ако продължаваме

да виждаме, че държавата не предоставя възможности за хората да се ограмотяват и да живеят пълноценно и здрави, това ни говори, че или трябва да дадем своя глас по-силно и да настояваме по-силно, или альтернативата е знаем. Други държави. Или пак другата

альтернатива, която говорихме с те и в предния епизод за гражданското общество е да поемете вие инициатива и да създадете един такъв клуб. Първо, разбира се, квалифицирайте се, обърнете се към хората, които знаят как се прави и създайте такива клубове. Защото, както людско сподели, хиляди животи биват променени благодарение на създаването на такива организации. Аз съм

сигурен, че колегите от Фундация Плюс и в момента колегите, които въдат Младеж Клуб да бъдем приятели, които са едни страхотни специалисти, смело го заявявам, са винаги на разположение да откликнат, когато има заявка към тях, независимо дали е за това да разкажат за това как да бъдем приятели работи или как Фундация Плюс помага на хората. И по повод на България и инициативите, които биват от държавата осъществявани, наистина хубаво е, ако ние като общество смятаме, че нещо не достига, то е добре да го искаме. Добре е да го изискаме, добре е да кажем, че от това ние имаме нужда. Много ми харесва, много ме радва факта, че все повече млади хора застават за позицията, че има нужда от сексуално здраво образование във училище, пак и не само. Чувствам

се удовлетворен от това, че успяхме да създадем още един епизод с тойностна информация, да сме едни от многото хора, които повличаме крак за това да разпространяваме осъзнатостта към нуждите за информираност и за борба срещу насилието. Надявам се, че сме ви дали смелост да се информирате повече, да поемете гриж за себе си и за младите. Люско, от теб

някакви заключващи думи преди да завършим епизода?

Ами, мислих си за това всъщност колко много съм благодарен, че така се случи, че попаднах на Младеж Куб да бъдем приятели, че попаднах на Фундация Пулс и благодаря на всеки един с когато работата, доброволчеството ме срещнаха през тези буквално над 18 години ангажираност. Беше изключително удоволствие за мен да виждам как младите хора в клуба идват с едни търсещи очи и израстват буквално пред очите ми за всички ли тези години. Това беше изключително огромен подарък за мен и много ми помагаше и на мен самия да не забравя какво е да бъдеш млад човек, да бъдешь тинейджер и да те вълнуват малките неща, които по някакъв начин в света на възрастните губят своята стойност. Супер! Има ли къде

да те намерят хората, ако искат да

се свържат с теб? Ами, абсолютно без никакъв проблем. Аз в социалните мрежи ги използвам спокойно. Само сигурно влогър където не съм станал още. Но в фейсбук, в инстаграм, дори в твитър, който в България някой е знай колко ползван. Винаги съм на разположение. Много се радвам, когато така се случи, че приятели, познати, които знаят, че аз работах в тази организация, ме потърсят за съвет, за подкрепа или дори просто да попитат къде могат да дарят дрехи, с които да помогнат

на някого. И как точно да те търсят хората в социалките? Лусин Лиев се казва. Изписва

се на латиница. Това е най-добрият вариант

за Facebook. Чудесно, тогава ще дадем линк към твоя профил, ако нямаш против. Ще го намерите в описанието на нашия подкаст. Благодарим много за отделеното време и направи си нагоре България с младите! До скоро! Чао-чао! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежа, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.