41. Зад кадър какво не виждаме от еротичните шибари фотосесии | Секс и Щастие Подкаст

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg.

Наскоро забелязахме, че един от най-слушаните ни епизоди е този за еротичното връзване с въже. И имайки предвид, че много хора имат, така да се каже, изкривени или пък недосведомени представи за това как се случват шибари сесийте и още повече тези изящни и перфектни снимки, които виждаме в интернет пространството, с теди решихме, че ще е редно да направим един епизод за еротичните шибари фотосесии. В този епизод ще поговорим за това как се започва сцена Шибари фотосесия, за подготовката, за това какво трябва да имаме под ръка, за това какво всъщност се случва на практика и какво тряба да имаме предвид за завършене на една такава фотосесия. Да, има много

да се сподели по този въпрос, много неяснота има и като цяло хората си представят, когато сме си говорили с наши приятели и познати и по хора на наши семинари с моята приятелка или на партита, че хората очакват, че такава фотосесия минава изключително леко, бързо, неосетно, с една грация, каквато виждаме по фотосесиите на Fashion

TV, например. Също може би еротична. Много хора може би смятат, че е само еротика и че е еротично заредено и че определено има игра

в една такава сесия. Което всъщност не е така изобщо. Немалко пъти, когато съм връзвал хора, дали просто защото се искали да пробват връзване или се искали фотосесия, сме имали ясната оговорка, че правиме техническо връзване без да си позволяваме да се наслуждаваме един на друг, да се закачаме, да играем, просто създаваме фигурата, която целим, спазваме една уважителна дистанция, няма също и промяна на динамиката на отношенията ни, на доминация, подчинение или така нататък. Аз сме си двама равнопоставени, взаимно уважаващи се и с равно право на глас хора. Ролите ни са равностойни на фотограф и на модел. Най-често се случва да няма игра. И това е част от оговорката.

Преди сме коментирали, че вързването с въжене на от най-опасните практики в BDSM културата, вероятността за причиняване на нервно увреждане е сред най-високите. Носенето на метални белезници под опън в някаква посока и притискащи радиалния нерв в китката е също съсходна опасност. В такъв смисъл, че

има и други опасни практики и, примерно, носенето само на белезници за игра може да не е толкова опасно, колкото ако китките ти са под опън и белезниците ги дърпат в дадена посока. А също така ние сме коментирали в предишния епизод, който беше за връзването, че изкуството Шибари или изкуството на еротичното връзване може да бъде разглеждано изцяло като форма на изкуство, без нищо повече и може да не бъде третирано задължително като част от BDSM културата, но моето наблюдение е, че в повечето случаи то е част от BDSМ културата, просто засяга ограничен набор от практики, засягащи конкретно връзването. Така че ако смятате, например, че почти нищо или нищо останало от бидия, всем културата не е нещо, което на вас ви харесва и не искате да се асоциирате с него, начин по който можете да имате спокойна нагласа към подобна фотосесия е ако я правите изцяло за изкуството, за позите, които искате да постигнете, една комбинация между човешкото тяло и грубия неудушевен предмет въжетата, и не е нужно да намирате друго удоволствие и удовлетворение, освен от финалния резултат. Разбира се,

трябва да си има предвид, че подготовката за една шибари фотосесия е по-различна и доста по-дълбока от тази, която може да направите с фотограф в парка, без да има на места на каквито и идеи въжета и шибари.

Основополагащо знание е това за човешката анатомия, която е добра идея да има и връзващият, и моделът, и да са способни да разпознават сигналите за проблеми преди да са се превърнали в физическо или емоционално нараняване. Изключително важна на гласа е това човек да може да реагира на проблеми бързо, адекватно и без паника. Точно по причината, че връзването с въже е опасна практика и това е защото е много вероятно да направите връзване, което да притиска някой нерв в някой от крайниците и ако не откриете проблема на време, може щетита да бъдат в това да нямате контрол на някакво движение на крайника си в рамките на няколко дена. Ако наистина направите беля или седмица, или месец, а ако наистина направите още по-голяма простотия, може из години и това възстановяване да отнеме, а в крайен случай може и въобще да не се оправи. За това трябва да знаете какви са проблемите, които може да възникнат, от какво са причинени и как трябва да се реагира

възможно най-бързо. Което накратко означава, че колкото и да искате да правите фотосесии с шибари, не може да ги правите без да сте най-ясни за това как се прави шибари.

Напълно. А също така е много важно да се подготвят начини за бързо освобождаване на всичко. Защото има вероятност в определена ситуация моделът да се почувства зле, да му се завие свят, да загуби равновесие или дори да припадне. без да искам да ви плаша, но някои хора са склонни към припадък много по- лесно отколкото други или има условия, които биха увеличили вероятността за това да се случи и в такъв момент се налага да имате решение как максимално бързо и лесно да освободите този човек и особено ако сте го увиснали във въздуха да го свалите безопасно

и своевременно За да научите повече за еротичното връзване с въже и шибари, наистина ви препоръчваме да чуете предния дни епизод

по темата. Неясно сме, че има много неща, които ще кажем днеска, които повторят вече казаното преди, което не е лошо, защото това са сериозни теми, които касаят всеки, който би желал да хване въже и да върже някого. Както се казва, няма такова нещо, като твърде много безопасност. Мхм. Ако имаме една здравословна доза страх и уважение към практиките, които изпълняваме, това може да е от помощ, да сме по-предпъзливи, да подходждаме по-бавно и да анализираме всеки един сигнал по-съсредоточено.

И преди сме говорили за това, че преди всяка на BDSM свързана сесия трябва да има опознаване и договаряне. Важно е да започнем с въпроси за физическото, емоционално и психично здраве на човека, който ще бъде обект на В този случай, фотография и връзване. Да ви изкомуникираме с тях какви са ограниченията, с които трябва да се съобразим, включително и болести. Например, както Теди казваше по-рано, има хора, които са по-склонни към припадъци. Аз съм един от тях, имам низко кръвно и това е нещо, което е важно и трябва да се знае

от другия човек. също така осъзнавам, че има хора, които се притесняват да споделят, ако имат, примерно, някаква кожна болест или половопредавана болест, защото се опасяват, че ако споделят ще им бъде отказано изживяването. че хората няма да искат да играят с тях. По този повод се сетих за една картинка на която принцеса Даяна стиска ръката на хив-позитивен човек, по време когато все още хората не са били наясно как се предава тази болест между хората. Един признак за едно отворено съзнание и това отворено създание със задаване на въпроси и ограмотяване според мен е правилният подход към хора, които имат своите притеснения за болести, които имат. защото ако си кажеш своите притеснения и от какво страдаш е възможно да се намерят решения как да се заобиколят тези проблеми също така е важно да се знае човека има ли някакви страхове, панически атаки, клаустрофобия, страх от тъмно, ако примерно тока спре има ли нямакви жестове или вид отношение, което би ги провокирало да се чувстват зле и да им развали настроението Аз, когато се подготвям за такава сесия, се старая да питам човека за всичко, което мога да се сетя. А също така е важно да се информирам и за моментното им състояние, доколко са отпочинали, дали в момента не ги мъчи на стинка, например, което да им намали издръжливостта, дали са се нахранили днеска добре, дали са изнервени. Тези неща много влияят на издържливостта. Когато става

въпрос за подготовка за шибари сесия или за шибари със фотография, трябва да си има предвид, че много от нещата се припокриват. Особено за самата подготовка, договарянето и целите и желанията на човека. И за да не се повтаряме, отново напомняме, че е по-добре да прислушате предният ни епизод за изкуството на връзването с

въже. Ейначе остатъка от опознаването и договоренето включва каква е целта на този, който инициира фотосесията. Дали фотографът търси модел? И защо търсим модел? Търси за да практикува връзване и да заснеме това, което е създал? Дали има концепция, която иска да постигне като пози за дадена изложба или за нещо друго? Или ако моделът инициира сесията, защо? Какво иска да постигне? Например, ако е инициатива на модела, дали той иска да се прави изцяло техническо връзване с цяло да се постигнат финалните пози? или иска да се постави приоритет на изживяването му, заедно с връзващия. Ако моделът иска да наблегне на изживяването си и вече в фотосесията да изрази това, което е преживял, може допълнително да се договори. Дали ще има игра с докосване, интимност, а под интимност имам предвид не просто това, което се постигне с въжетата, изцяло от позата в която те поставят, как ще потънеш в нея, как ще се предадеш на въжетата, какъв ще бъде контактът с очите между теб и връзващия или искаш интимността да включва докосване между вас двамата и носене на удоволствие чрез това докосване. Друго

нещо, което се дискутира е какви са лимитите по време на практиката и по отношение на снимките. Къде е и от кого още се качват. Редно и да се подпише договор за използване на снимките, който описва правата на фотографа и на модела с прямо употребата на снимките Познавайки себе си, аз лично бих искала да съм единствения човек, който притежава снимките и може да ги използва И затова знам, че със сигурност би било важно за други хора да знаят, че това е точка, която те могат да договорят. Това

се нарича право на ексклюзивно ползване. Съответно фотографът се съгласява, че тези снимки няма да ги ползва никъде. Той притежава авторското право, което е неразделно от фотографът, но правото на ползване е разделно и може да бъде договорено да бъде изцяло на модела. Не трябва да забравим, че когато става въпрос за такава фотосесия, която не е само за удоволствието и за упражнението, а се ангажира човек, който е професионалист и знае какво прави и като връзвач, и като фотограф или са отделни двама души, това е доста интензивен и квалифициран труд и той се заплаща. Вече зависи кой на кого оплаща. Ако фотографа ангажира модела за своите си цели, тогава е редно фотографа да плати. И обратното.

И както и преди съм казвала, аз предпочитам да си не имам професионалисти, за да знам, че работата ще бъде свършена качествено и че няма да имам проблеми. Защото, както казахме, това не е нещо, което, така да се каже, може лесно и бързо да се случи без никакъв риск. Също е редно да имаме една реалистична нагласа, че сесията най-вредно няма да протече като в някой сън, където с един поглед ще се разберем и всеки момент сесията ще бъде комфортна и позициите ще са страхотни, ще се леят една в друга, все едно е по Fashion

TV. позите отнемат обмисляне, адаптиране към дадения човек, как тялото му може да реагира на тях, къде са проблемите с които ще се сблъскате, понякога се налага да се повтори дадено връзване, да се принарядят въжета. Не става с такава лекота каквато ни се иска и каквато сме виждали по съвсем различни

фотосесии. Позите често са всъщност некомфортни и може дори човек да изпита болка, която зависи от натоварването по тялото, което позата изисква. Но в 95% от случаите ще поносимо и с комуникация между фотографа или връзващият ще намерим решение за да се чувстваме по-добре и по-комфортно и да намалим болката. Също така, някои пози траят 10 секунди. Например, ако позата е с увисване, то тогава вдигаме модела, правим снимката бързо и бързаме да подигнем модела и да го спуснем на земята. За съжаление, тези, които само виждат снимката, не виждат това и снимката по този начин води до заблуждение, че било прекрасно изживяване и че така можеш да седиш часове. Да,

някои пози са много трудни. Ако става въпрос за увисване във въздуха, например колкото по-малко са носещите линии, в смисъл от колкото по малко точки тялото е закрепено във въздуха, толкова по-неудобно става, още повече ако се гони някаква извивка на тялото, която затруднява и дишането. Това може да изиска изключително бърза работа, в която няма време за удоволствие, знаем всички, че ще е трудна, но сме спокойни, че позата е постижима и няма да трае дълго. Хората понякога искат да бъдат поставени в една поза, която са видяли някъде на снимка в интернет. Но не всяко тяло може да понесе всяка поза, даже включително хора, които са гимнастици, могат да бъдат гъвкави в една посока и една част от тялото им да бъде много подътлива на извиване, но друга част от тялото им да не е тренирана и да не може да се извие. и когато видят снимка на друг модел, който е постигнал тази извивка, хората, които искат същата снимка, може да се разочароват. За това трябва да имат реалистична нагласа, че не всяка поза е подходяща за всеки човек и още повече Ако моделът е с по-голямо тегло от това, което е виждал по снимките, теглото има значение, но по-голямото тегло не прави човека недостоен и не способен да бъде вързан и да бъде поставен в една хубава поза, включително и в овисване. Просто връзванията, които се правят, се адаптират така, че да е поносимо за конкретния човек. Това е хубаво да

го знам, имайки предвид, че си отглеждам доста сочни бутчета в този застояв живот на COVID. Но да, определено бих искала да подчертавям, че шибари сесийте и включително фотосесийте са шибари не са само за хората, които са слаби, гъвкави и така нататък. Всеки, който има желание, може да си направи шибари фотосесия, дори и да не е гъвкъв, дори и да не иска да овисва и така нататък.

или ако издържливостта му, стамината и т.н. са по-низки от на други хора. Ще издържеш колкото издържиш и когато вече искаш да бъдеш

пуснат, ще бъдеш. Абсолютно. И като стана въпрос за изкуство, някакви хора могат да имат притеснения за това, че например кожата на места може да се промени цвета, лицето да се зачерви, въжетата да се впият в кожата. На професионална сесия тези неща до някъде могат да се коригират, ако гоним изкуството, което не включва реализъм обаче. И за това трябва да имаме предвид, че често перфектните снимки с гладка кожа и така

нататък са обработвани. Photoshop е доста гъвкава програма, макар, че тя не е магична и си има своите ограничения, но да, много неща

могат да бъдат подобрени. По отношение на самата подготовка, Тери, със сигурност има няколко неща, които трябва да споменем. За това, какви неща са част от изграждането на една атмосфера и подготвянето на един модел, за да стане една фотосесия красива?

Ами, например, трябва да се избере подходящо облекло. Една философия за правенето на подобни фотосесии е, че за финалния кадър има трима участници – връзващият, моделът и зрителя. Моето наблюдение е, че когато гледам кадри, в които присъства само моделът, но не и връзващия, нямам усещане за присъствието на човека, който е поставил този модел в дадената поза, кадъра понякога има нужда да привлече вниманието ми по-силно с някой друг елемент. Защото иначе усещаме налипса. Много по-често ми носи удоволствие, когато видя по някакъв начин или усетя присъствието на връзваще също в кадъра. дали ако в кадъра се показва част от ръката на връзващия, който държи въже от някоя носеща линия или въже, което го свързва с модела. Присъствието на двамата участници на кадъра може да бъде много стойностно. Затова избора на дрехи може да касае както модела, така и връзваще, който от фотографска гледна точка също е модел. Но в крайна сметка за модела най-често, най-просто решение, ако не се гони конкретна тематика е да използва прилепно облекло. Много често жените избират да ползват боди или нещо друго с форма на банския костюм от едно парче. Защото това е едно облекло, което показва фигурата, не се натрапва, прилепнало е по тялото, не се пречка на въжетата и на пръстите, докато се създава връзването, но също така и не се размества много. Устойчива дреха е на такива фотосесии. Други хора могат да предпочитат да бъдат снимани голи. Имал съм удоволствието да правя такава фотосесия и не смятам, че е лошо това, че съм имал удоволствие. Било ми е приятно, очите ми са били задоволени и съм си свършил работата с

радост. Аз съм имала щастието по ней да разгледам снимките, които си качил в твой FetLife профил и определено има наистина красиви снимки, включително и на мъже, на които пък аз много се насладих. И

това ме подсеща, че подобни фотосесии са подходящи за всеки човек. Независимо от пола му, половото му себевъзприятие и така нататък. Със всеки може да се създаде изкуство и всеки можа да хареса това, което види от себе си на кадрите. Не само жени искат да бъдат връзвани и има много хубави примери за това.

Ако на някой му е любопитно, посетете профила на Teddy в FB Live, къде ще видите неговите фотосесии. Ще качиме линкът

отново в информацията за епизода. Както и за шибарисесите без фотография, така и тези с фотография си въжат същите необходимости като добро хранене, пиене, загрявка на тялото, с приоритетна част на тяло, които ще бъдат натоварвани, подготовка на карабинери, въжета, спасителни ножици. Нужно е също да се тестват точките за увисване, ако ще се ползват такива, така че да се знае, че са здрави и че рисъка от инциденти е минимален. да си имате водичка, шоколадче, одеялце, след това когато приключите да се загърнете защото най-често е необходимо, на човек му става студено. Много помага за каквато и да е фотосесия, ако имате и приятна музика. Изненадващо за много хора е, че реално подредбата на помещението и нареждането на осветлението и настройката на всички осветителни тела с прямо основната визия отнемат доста повече време отколкото незапознат човек би очаквал. На осветителните тела се слагат различни модификатори, които създават различна форма на светлината и на сенките, слагат се цветни филтри понякога, за да се създаде цветен контраст и подходящото настроение, отнема време да се балансира силата на светлините източници, И отделно от цялата хамология по това да се оптимизира позицията на стативите, да се подготвят резервни модификатори, ако ти дойде ум да осветяваш по различен начин или видиш, че дадения модификатор не ти върши нужната работа. Казвам ги бързо, защото се усетихме, че пак се отплеснахме и ни стана дълъг епизода, но това са неща, за които също трябва да имаме реалистична нагласа, че отнемат време.

И имайки предвид, че на някой от вас може да ви бъде интересно, да видите как се подготвя за една такава сесия и как нещата протичат, Тейлина скоро качи в неговия Patreon цяло видео, което беше на забързан кадър в някои от частите си, но доста добре изразява целият процес и си заслужава виждането. Ще качим линка отново в описанието на подкаста и в

блогъни. Друго нещо, което е важно ако планирате да си правите подобна фотосесия е да си тествате цялата техника дали кадрите ви се получават както желаете с осветлението, сенките и т.н. без още да сте вързали. Защото в някои пози не се издържа дълго и няма време за много промени на осветлението. За това всичко трябва да е подготвено преди човека да бъде поставен в трудна поза. Отделно нещо, което е типично за начина по който моите фотосесии протичат е, че в повечето случаи ние си връзваме съвсем спокойно и си говорим нормално. Особено когато знаем, че ще връзваме и снимаме за финалните пози. С моделите ми се смеем понякога, а с моята приятелка също се закачаме и провокираме и понякогато може да си изпроси едно пляскане по дупето. За подправка? За загрявка също така. Също така нещо, което е реалистично да се очаква е, че понякога повтаряме връзване няколко пъти, докато оцелим как е най-удобно за дадения модел. Търсим къде въжетата няма да притискат нерви, внимаваме и сме наясно за рисковете. Също е хубаво да имате крепката на гласа, че връзването често отнема повече време отколкото сме си мислили. Особено ако сме гледали снимка, чиято поза искаме да пробваме и ние. Разбира се, това много зависи от практиката на връзващия и колко бързо се адаптира към различни модели. Понякога някои пози не работят за даден модел или трябва повече време да бъдат упражнявани и тялото да свикне с тях. Затова ако пробвате пози, които не сте правили преди, това също изисква повече време за изучаване на усещанията и подходждане по-бавно и по-предпъзливо. Много хора се впечатляват от пози в които моделът е овиснат във въздуха от няколко или поне една носеща линия. Но трябва да знаем отново, че овисванията са ни от най-опасните практики. Връзването на земята или частичните овисвания могат да ви помогнат да издържите много по-дълго и ако целите също и игра, това ви дава повече шансове да се насладите за по-дълого време. Според мен

обаче, както и Теди е казал преди, не трябва да се геройства. Ако има проблем, трябва да се каже на момента, преди да се превърна в агония или щета.

Да, това е задължително. Хубаво е да се комуникира от рано в момента в който се усети проблема или ако усетиш, че да, нещо не е много комфортно и очаквам, че ще се влуши, но имам около 5 минути преди да усетя, че не мога да го изтърпя повече. Затова имаш 5 минути, ако имаш нещо бързо да довършваш и да доснимаш, окей, и се ориентирай към развръзване. След това можеш да кажеш 2 минути. Означава, че след 2 минути очакваш, че позата ще стане непоносима. За това не се разсейвай с други неща, развръзвай и всичко ще бъде окей. Но искам да подчертая друго. Хората много пъти се изненадват, дори понякога на поредни фотосесии, за това, че поза в която се очаквали, че няма да издържат повече от 2 минути, след като мине първата минута, тялото им се адаптира и усещането за проблем. в тяхното тяло отминава и казват, а всъщност между другото стана поносимо. Много пъти първата една минута е най-трудната за понасене и след това тялото свиква, въжетата се наместват, шока в съзнанието, че тялото е изложено на стрес отминават. Разбира се, необходимо е да имате практика, за да може да осъзнаете кога усещането за проблем е реалистично и кога просто е нужно да си дадете една-две минутки и дискомфорта ще намалее многократно. Това без практика и опознаване на тялото си е много трудно да го направите, затова ако нямате тази практика, по-скоро прибягвайте към развръзване, отколкото да тествате колко дълго ще издържите при едно алармирано състояние. И за края на фотосесията и на този епизод трябва да отбележа, че необходимостта от последваща грижа може да бъде толкова важна, колкото и ако сте правили интимна игра без снимки. Ако позите не са били много интензивни, ако не е имало игра на доминация и подчинение и като цяло е минало с лекота и без нещо, което да ви притеснява и смущава, нообходимостта от последващата грижа може да е по-малка. Но ако сте преминали през интензивни изживявания и особено ако нещо се е случило, което да ви е притеснило, ако е имало някакъв проблем, тогава последващата грижа е толкова важна, колкото сме коментирали в епизода, отделен специално за тази практика.

В този епизод споменахме доста линкове, доста интересна информация и се надявам, че ще посетите нашия сайт и ще намерите всички линкове отделени под блогпоста за този епизод, а линк към нашия сайт ще намерите в описанието на платформата, която използвате за да

ни слушате. Надяваме се, че с този епизод сме успяли да избистрим малко размътната вода по отношение на тези фотосесии и ако имате интерес да правите такива, да имате по-реалистична нагласа и да се погрижите за безопасността подобаващо. Ако имате желание за подобна фотосесия с мен, можете да ми пишете на info.bdsm.bg, а други форми на комуникация може да видите на нашия

сайт. Угу. Благодарим ви отново и до скоро чуване! Чао, чао! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежа, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.