43. Огънят във връзката и как да го поддържаме? | Секс и Щастие Подкаст

Здравейте и добре дошли отново с нас в сезон 4 на Секс и щастие. Много сме щастливи, че сте отново с нас и че записваме отново епизоди за вас с любов и с радост. Бихме искали на първо място да изразим своята голяма благодарност за всички от вас, които ни подкрепиха с добри думи, градивна критика и също така и с този голям жест да ни почерпите с кафе. със сигурност го оценихме и ни се отразява добре и морално и приповдигащо енергийно и всякак. За това много ви благодарим, много значат за нас вашите жестове, а също така и благодарим на всички от вас, които отделят от своето време да ни слушат. За нас това също е много ценно и се радваме когато виждаме, че достигаме до вас и до повече хора и имаме тази своя надежда, че продължаваме да ви даваме стойност, да ви вдъхновяваме, да ви обогатяваме, да ви замисляме и все такива хубави неща.

Здравейте и от мен. Много се радвам, че сме заедно. Те ли ги сказа всичко, което ми беше в главата, така че няма да се повтарям. Искаме да ви приветсваме в поредният ни страхотен епизод. Този път ще говорим за ухажването във връзките. Това е Секс и щастие. Подкастът за всичко по темите е свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западната и източна BDSM и фетиш култура и съм създател на сайта bdsm.bg. С Лия се замислихме наскоро за това, че най-вероятно всички връзки преминават през един сходен момент, в който, след като сте били вече за едно известно време, тръбката усещате, дори да не си го признавате един на друг или пред себе си, но усещате, че вече не е същата тази тръбка. заряда, енергията са на по-низко ниво и се замислихме за това, че просто привикваме един с друг, започваме все по-рядко да правим жестове един към друг, с които да подклаждаме страстта, привързаността и интерес един към друг.

Заправяме да се охажваме във връзката. Един вид, сякаш приемаме партньора си за даденост и сякаш вече няма нужда от това нещо. Жени ли сме се, имаме деца, какво има да ти се доказвам, нали съм с тебе. Е, такива идеи минават през главите ни и служат за оправдание, защо вече не се охажваме, защо не показваме любов и разбиране един към друг повече, както сме правили преди в началото

на връзката. Да, аз съм на мнение, че ние, както всеки друг жив организъм на тази планета, сме устроени да функционираме така, че да се опитваме да оптимизираме енергията, която влагаме, спрямо резултатите, които получаваме. Както дърветата се опитват да се надраснат едно друго, но не е да надраснат стократно другите, а просто достатъчно, за да са отгоре, за да получат това, което искат. И животните се опитват да оптимизират. Примерно гълъбите на улицата се стараят да внимават и да преценят има ли смисъл да отлитат или могат да си спестят енергията ако преценят, че не сте опасно за тях. По същия начин ние хората сме устроени да търсим начини да влагаме по-малко енергия, които изискват по-малко концентрация от нас, по-малкомисловна дейност и просто нещата да върват почти перпетом мобиле. И това е нормално. Не е нужно да си вменяваме срам за това, но е много здравословно да имаме очите да се погледнем себе си и да си признаем, че това го правим. То ни е в природата и от тук нататък зависи дали ще се държим като едно дърво или ще вложим интелект и ще се борим срещу тази природа в името на това нашата връзка да е по-любяща, по-заредена с енергия и по-продължителна.

Именно това си говорих с един познавател на този ден, за това какви проблеми имат хората във връзките си, за да дойдат при мене. И му казах за някакво случая, над което работя или съм имала, и неговото заключение беше, да, връзките са много работа. Това да бъдеш в връзка е много работа и аз казах да, но нищо, което си заслужава не ти пада и така в скута, така да се каже. Всичко, което си заслужава изисква работа, изисква желание и е редно, ако искаме да имаме хубави връзки, интересен сексуален живот и тъй нататък да вложиме в работата. Напълно.

Ние наскоро си говорихме с моята приятелка, немалко пъти сме го осъзнавали, казвах съм го и преди това, че около година и половина, даже почти две години връзката с настоящата ми приятелка беше от разстояние и се виждахме, може би, веднъж на месец и половина за няколко дена. И съответно, за да се видим, се взимахме почивни дни и прекарвахме много време заедно, компенсирахме през тези 5-6 дена цялото време, което не сме се виждали. Енергията, която сме нас събрали, нещата, които сме си говорили, които искаме да сбъднем, която сме заедно. И съответно цялото време, което прекарвахме беше като един празник. И то такъв, който очакваме всеки път. И не, не си представяйте, че 5-6 дена сме правили див секс нон-стоп 24-7. Първе разници такива. Знаете кои сте. С други думи, месец и половина от връзката я концентрирахме в няколко дена плътно. И съответно, когато вече се пренесахме заедно, забелязахме, че, както всички изпоменават, че връзката ни вече е малко по-легнала, по-малко дни са празник, по-малко дни са специални, по-мало дни са запомнящи се. И наскоро попаднах във фейсбук за пореден път на нечие писание, което гласеше нещо от сорта на не спирай да се отнасяш към нея така както в началото, когато си я охажвал. и смятам, че това, което ние коментираме в този епизод не е ново по никакъв начин, но няма лошо. По-важното е да имаме регулярно нещо, което да ни подсеща за тази малка истина. Това,

което ми напомня, като казваш за това как връзката ви се е променила сега като живете заедно е многото разговори, които съм имала с баща ми през годините по отношение на връзките. И от много рано той ми казваше, че битовизма убива връзките. И честно казано бях съгласна с него и все още съм, но до някъде. Според мен битовизма убива връзките, в които няма адекватно споделяне на отговорностите по дума и децата. Сега вие са се переместили заедно, нямате отговорност към деца, но имате котки. Това със сигурност е битовизъм, както и гледането на къщата, организирането по храна и така нататък. И това как си го говорихме в предния епизод, който ще посоветвам хората да чуят, за това, че често мъжете, че дори жените смятат, че това е чисто женска работа. Реално погледнато това от своя страна обаче кара жените да работят на двойно дори и тройно работно време, защото се прибират от работа и почват с покъщната работа с децата и работата около тях. И колкото и да казва, че са ОК с това, в човека има едно усещане за справедливост, което е по-старо от социалните норми и идеи, за това какво е ОК и какво не е ОК.

Между другото, можем да подсетим нашите слушатели, че имаме и епизод записан точно на тази тема за несправедливостта във връзките. Това конкретно е епизод 31, който се казва Какъв е невидимият

труд в семейството? Има дори проучвания с маймунки, при които се изследва тази способност на осъждане на несправедливо поведение от друга страна или пък отношение, което не е справедливо и не е равностойно. Затова като психолог и човек, който работи с връзки и с проблемите на хората в тях и така нататък искам да кажа, че когато няма баланс, когато няма разбиране и подкрепа и равноправие и равностойност в семейството се трупа една неприязан и акумулираща се умора, която те отблъсква от партньорки. Така е. И аз лично мога да кажа, че когато аз съм изморена, например, искам да ми се помогне. И ако човекът не се сеща сам и очаква, че аз винаги трябва да му напомнями така нататък, се дразня. И не дай Боже да си помисли после, моят партньор, че може да има интимност с мене, съм по-готова да му откъсна главата, отколкото да отговоря с загриженост и с внимание на тихните нужди. Това предполагам,

че е част от природата ти на паяк. Точно. Нали паяците убиват мъжкия? Да,

точно така, Тери. Аз обичам да хвърлям човека в фурната след полвосношение и да го сготвя. Го взем.

В крайна сметка, нещата са прости, но просто искат работа. И смятам, че е много полезно да си припомняме, че е необходима тази работа. Защото просто ни домързява и после забравяме и после свикваме да не правим тези неща. Немалко пъти е имало нещо, което ме подсеща да правя тези жестове. Решавал съм да ги правя, започвал съм да ги правя и след това съм спирал. Защото ме домързява. И защото забравям. И след това отново нещо ме подсеща и аз съм благодарен за това, защото не ми казват нещо ново, но е достатъчно. За да кажа, окей, дай да опитаме пак. Няма лошо да започнеш отново, да правиш жестове, дори да знаеш, че ще спреш. Просто ако имаш нагласата към себе си, че окей, ще забравя, ще спра, но подсети ли се пак, ще започна наново. Това, че си спрял веднъж не е някакъв провал, заради който не си заслужава да опитваш пак. Напълно. И да дадем няколко примера за някои хубави жестове. Една добра основа е да си припомним какви са езиците на любовта, които достигат най-силно до нашия партньор. Имаме епизод във първия ни сезон за петът езика на любовта, изключително стойностен. И между

от един от най-слушаните ни, т.е. в сезон 1, епизод 2. Съответно,

много е хубаво да си опресним тези знания. Малко безплатна реклама за книгата, която съм споменал и в този епизод, ако ви мързи да се върнете назад и да слушате стария епизод и тя е Пет езика на любовта на Гари Чапман. Много стоеностна, помогнала е и на моите връзки. А освен тези пет езика на любовта, някои по-конкретни жестове, които просто може да приложите споредично е например да отидеш до своя партньор докато прави нещо, стига да не му пречете. когато има възможност да ви обърне някакво внимание, просто да го прегърнете. Една гушка. Или да посрещнеш своя партньор на вратата, когато се прибира и му се зарадваш. Ние си говориме с моята приятелка, че тя се сеща понякога да прави това за мен, когато се прибирам. Понякога и аз се сещам. Ние и двамата сме прагматици. И усещаме, че не го правим от първична емоция, този жест, но се сещаме, че е приятно. Знаеме, че ще зарадваме нашия партньор, дори да го правим изцяло от прагматична гледна точка, защото знаем, че е хубаво, а не защото сърцето ни повежда неусетно без да мислим. Да. Окей, осъзнаваме го това, приели сме го и пак знаем,

че е хубаво. Да, има много стойност в това, въпреки че може първоначално да се чувства

сякаш изкуствено. Да, и го приемаме, окей, може да е малко изкуствено, но важно е намерението, желанието и със сигурност е по-добре с този по-прагматично зареден жест, отколкото без

него. Именно. Друго нещо, което е хубаво да правите едни за други е, например, нещо за пиене или заядане или пък закуска в леглото. За мен и бившия ми приятел, с който бях 5 години заедно, това да си правиме чай един на друг беше един от нашите жестове за грижа ме за тебе и искам да си се чувстваш комфортно и ще ти угодя. Но има моменти в които се надпревярвахме кой ще пита първи дали другия ще направи чай. Някой хора знаят, ако ни слушат от началото, че аз живея в Англия, тук пиенето на чай е ритуал. И така да се каже специално за това нещо, определено през връзката ни не знам колко чай сме изпили, но беше ритуал. И ако имате ритуал едни с други, мога да кажа, че би се чувствало по-свободно, по-спокойно, не толкова насилено. Няма да има някакъв ритуал, но показва грижа и не е трудно да се

направи. Като стана въпрос за ритуал, ние сме си създали такъв, преди заспиване, да се приближа към нея и да я целуна по челото за лека нощ. Да, сладко е. Ето, дребно нещо е, но е приятно. Или, примерно, тъй като тя работи от вкъщи по цял ден, по 7-8-10 часа на компютъра и бюрото ей често е затрупано с чини, чаши, защото бърза да яде, да пие, между 15-ти на минути почивка, Просто отивам до нея, гушвам я, когато има време и след това и отнасям чинията и чашите и освобождавам бюрото. Когато съм там и когато не съм заед с нещо. Да. И това е един малък жест, но е приятно и аз виждам, че й харесва. Да,

и макар, че това може да си кажете, да, но това не е охажване. До някаква степен би казала, че е, защото показва тази грижа, това желание да допринесеш, да ги накажеш да се чувстват добре, да им покажеш, че ги виждаш, че знаеш какво случва с тях и че желаешь те да се чувстват добре и да се чувстват сигурни с тебе. Когато да дадеш сигурност на другия човек срещу тебе, е много полезно за тях да се отпуснат интимно с тебе, да имат желание да си говорят, да имат желание да бъдат близки с тебе. А не, ми ти решаваш, работиш 10 часа, оправяй се. Нали? Да, да. С какво желание пък ще се обърнеш към този човек с мила дума и с ласка и така нататък? Няма. Или примерно друг

жест е да попиташ как ми надания ти, какво се случи, нещо интересно, нещо хубаво, нещо нехубаво, да се оплачеш, да отвориш вратата и да им позволиш да ти споделят и да имаш интереса да ги изслушаш. Друго нещо,

което според мен е много важно е да поемате инициатива да правите интересни неща заедно, които обичате или които са нови, са странни, но могат да ви оставят една хубава следа от спомен и така да се каже адреналин и каквото се сещате там, което да попълни с малко повече искра и светлина вашата връзка. През връзката ми с този беш приятел, че и до ден днешен, защото сме най-добри приятели, правим опити винаги да отделим време и да ходим на интересни места, да намираме нов опит, така да се каже, който ще ни зареди, ще има снимки, които да се направат. Ще си говорим за това нещо след години още. Ние са разделихме 2015 година. От тогава до сега сме ходили на поне няколко почивки заедно. И излизат снимки от примерно 2019 година, когато бяхме в Португалия или нещо от сорта. И се ги пращаме един на друг и си казваме, о, помниш ли като бяхме там или какво си? Просто защото това е наш начин да се сближаваме, да имаме хубави моменти, да живеем един по-интересен живот. И когато хората улегнат в една връзка и не правят нищо интересно, нямат тези спомени, нямат тези хубави моменти, за които да си говорят после. И да си спомнят, и да си напомнят, и да гледат снимки, видео и

така нататък. Да, затова пожелавам на хората винаги, когато празнуват някакъв празник, да изкарат празника позитивно, но и запомнящо се. Защото много ме натъжава, когато питам хората, как изкарахте миналата нова година или рождения ти ден, ми не си изпомням. Да. Това за мен е пропуснат повод, момент, в който може да ти остане спомен, който да бъде една котвичка в твоята връзка с датения

човек. Или пък едно от нещата, които може би е стандарт на живота, може би е нещо друго, култура, не знам. Едно от нещата, които забелязах, когато съм переместих в Англия и вече бях тук няколко години, когато си говоря с приятели познати и ги питам какво прави на рождения ден или как си изкара еди какъв си празник или нещо от сорта, те ми казват, миии, нали знаеш, събрахме се, ядохме, пихме, това беше. И те като ме питат, а ти как си изкара на ръждението ден или какво прави за холеда? И аз като почна да им казвам, ами ходихме там, правихме еди какво си, ходихме на еди какво си, тогава започнал да усещам как моята цел, когато има празник или нещо от сорта е да създам спомени. Аз не искам подаръци, защото това не е езика на любовта за мен. И винаги с приятели, с партньори и така надатка съм казвала, Не ми купувай нищо. Искам да отидем някъде, да направим нещо, да създадем спомени. За мен това е по-важно. Ето, например,

ние наскоро ходихме на цирк. Цирка Балкански. Аз от дете не съм ходил на цирк, тя ходила, но и тя не е много пъти. И това беше един така ярък момент, спомен, за който си направихме и снимки, и ще го помним доста дълго време. или водих я до лакатник, в темната дупка и после горе на върха на скалите и направихме си пак снимки, забавлявахме се и това са пак такива, дори да са малки флагчета или пикове в енергията на нашата връзка, но е хубаво да ги има. Дори да са кратки и да не са всеки ден. То няма как да са всекий ден. Други жестове, например, е да правиш комплименти на своя партньор. Днеска изглеждаш направо страхотно. Ще ти изям.

Ном, ном, ном. Или, ах, коя е

тая хубава жена, която минава? Или, коя

си ти, бе? Това, това, жена ми ли, или... Много си привлеката на нещо, да си избъркала апартамента.

Също нещо, което е много позитивно, което коментирахме в епизода за майндфъка за възбуждането на съзнанието е да възбуждаме съзнание на нашия партньор с интимни мисли. Особено когато знае, че те ще се превърнат в реалност. Защото има го обратния ефект на това да говориш какви неща смяташ да направиш на своя партньор и какви нещата да му се случат и след това да не се сбъднат. И следващия път, когато почнеш да говориш по този начин, те няма да ти вярват и не само, че няма да се вълнуват от това, което им говориш, ами ще ти се дразният. Затова, като ще им възбуждаш съзнанието, след това изпълни това, което си се заканил да правиш. Друг нюанс на флиртуването е като показваш своята страст към партньора си. Виждали сме го по филмите, но на мен и моята приятелка ни е приятно да се случва, когато ангажирала се нещо да прави изкъщата, да почисти нещо или да размести нещо или просто минава покрай мене, я се сграбча за ръката, върне рязко към себе си, обърне се сгръб към гърдите ми и я хвана и я гушна. и я целуна по врата, или я хвана за гушета. Това и харесва на нея. Не го правете на хора, на които не им харесва. Аз знам, че на нея и харесва и го правя. И просто да покажеш, че имаш трас към този човек и че още малко, аз сега ще му разкъсваш дрехите и ще го плеснеш на плота и го почваш. Може и да не работи за всички. Окей, преценете спрямо своя партньор, но това според мен е много готина закачка, възбуждащо е, вълнуващо е, дава един скок на адреналина и на възбудата. И това е един жест, който може да се случва сравнително често, без да се изтърква. Но

в крайна сметка, както те ви каза, съгласието е изключително важно. Не дейте да изпериментирате от раз, без да сте се допитали, без да имате съгласие на своя партньор. И още повече, ако не сте го правили никога досега, в 20 годишната си връзка, изведнъж това го направите, може да си изядете шамарите. Да, той имаше

едно такова смешно клипче в YouTube с тези мим видеа, където показват жената минава покрай мъжа си, той я сграбчува за косата и я дърпва обратно към себе си и я сграбчива цялата. И друг човек решава да пробва същото и изглежда му интересно, защото на първото клипче на жената и хареса, беше възбудена, зарадва се, накефи се на това. И втория мъж решава да го направи това, обаче това явно никога не се е случило в тяхната връзка. Окей, беше малко клише, че беше чернокожа двойка. Това, което сме виждали от тях в Америка, че са по-пламени, по-гръмки, по-експресивни. И директно жената, като го почна с шамарите. Защото, в крайна сметка, шегата на страна, ако го направиш без още никакво очакване да има за това нещо, това се вводи на практика нападение. Именно. Но да, ние сме го коментирали това, а и не е нужда да го направиш с груба сила, достатъчно е просто да не ти се изплъзне от ръката, защото не си я хванал достатъчно

здраво. И туп на земята. Да. И

така, стига сме разтягали това лукум. Също един елементарен жест е да се поинтересуваш от хората, които са най-близки на твой партньор, като техните родители, братя, сестри. Как са те? Какво се случва с тях? Това, че те е грижа за семейството на твоя партньор, според мен е един хубав жест. Има едно изключение, което е от списъка на провокиращата глезла, който съм превел на моя сайт BDSMBG, и това изключение е по време на секс, жената да попита приятеля си. Между другото, как е майка ти? Али това не е подходящия момент? В никакъв случай. Освен ако не искаш да си заслужиш пердаха под дупето за това, че си е убила ерекцията му за една секунда. Но може да бъде вълнуващо, някой иска да си заслужи от пляскането, така че ако го искате, давайте смело.

Да, и това го казваме в BDSM контекст. Искам отново да наложа, че Теди е BDSM експерт и е важно да знаете какво правите, образовете се от сайта на Теди и не се хвалете в дълбокото без да знаете какво става, как се прави и т.н.

Да, аз понякога допускам, че тези от вас, които ни слушате, може би ни слушате от началото, защото ние многократно сме повторяли, че тези жестове, които могат да бъдат интерпретирани като насилие, без да са договорени и без да са спазени много мерки за безопасност, физическа, емоционална, психологична и така нататък, допускаме, че вие ги знаете вече те неща. но благодаря Налия, че все пак го коментирал отново, защото аз понякога забравям след 100 повторения на 101 път да го кажа. Никога

не знаеш кой те слуша за първи път и къде те намерят, затова го казвам. Иначе не е съзжелание да звучим като изтъркани плочи, просто факт е, че някой човек може да ни намери на този епизод. Ние

ще коментираме обаче в друг епизод нещо, което засегнах още в началото. Сега само с едно-две изречения ще го засегна. Споменах в началото, че когато връзката ми беше от разстояние, когато се виждахме, времето беше като празник. Но ето го ключовия елемент. Имахме и време, в което не бяхме заедно. Същото е със всяко едно хубаво нещо. Секса, храната. Ако правиш секс нон-стоп, без да спираш, ще ти писне. Ще се умориш. Няма да ти е вълнуващо, няма да ти е възбуждащо, няма да ти е интересно. Трябва да имаш време, когато не правиш секс, за да може когато го правиш, да ти е готино. Ако се тъпчеш нон-стоп с нещо в устата с храна, няма как апетита ти да ти донесе това усещане за наслада и за удовлетвореност. И същото, ето в момента моята приятелка е на пътуване в чужбина и с известна доза вина ми каза, между другото, сега когато съм сама и си правя каквото си искам, ми е доста приятно, моля те кажи ми, че и на теб ти е хубаво сега, че имаш време за себе си да не се чувствам виновна. И казах абсолютно не се чувства виновна. Ергенският живот дори за няколко дена много добре ми се отредява. Да си вилнея из къщата, да си правя каквото си искам и да си слушам музика където искам и т.н. Една приятна доза свеж въздух е да имаш време за себе си. И от това не трябва да се чувстваме виновни, защото принципът е същия. Ако ние сме всеки ден, от сутрин до вечер се виждаме или окей, когато работим не се виждаме, но ако сме всекий ден заедно става монотонно. Трябва да не сме заедно, за да може когато сме заедно да

ни е по-готино. Трябва да си полипсвате едни и на други, в крайна сметка.

Да, да. И съответно тя знае какво я чака като се върне, защото е насъбрала точки за пляскане по дупето и други хубави работи. Но това ще го коментираме в друг епизод малко повече за времето, което си даваме за себе си, защото това е изключително

важно и здравословно. И това, което те ви казва в момента ми напомня на факта, че ако сте в полиаморна връзка, ако сте в отворена връзка с, така да се каже, първостепения ви партньор, когато се виждате с други хора, ви сте, така да се каже, отделни един от други. И имате възможност да си липсвате в тези моменти. и да се насъбирате енергия за тях, която също се натрува и от сегашната ви авантюра с този втори, трети, четвърти човек с който флиртувате, с който излизате на срещи, с който правите секс, играете и така нататък.

А преди някой емоционално да е скочил срещу тебе, докато те слуша, какви отворени връзки, какви флиртувания с други хора, не се газирай. Както ми каза един преди време, беше ми много забавно. Имаме епизод за отворените връзки в сезон 2, или ни се води общо 17 епизод. Ако не сте го слушали и не сте запознати с културата на отворените връзки и полиаморията, преди да реагирате отбранително на тази мисъл, ви каним да го чуете. Епизод 17. Чуйте го сега, паузирайте и

се върнете. Теди, благодаря ти за това включване. Определено беше важно. Надявам се, че хората са съвърнали към предишния ни епизод 17, слушали се и сега могат по-осведомено да ме чуят с по-отворено съзнание. Това, което исках да кажа е, че когато си в отворен навръзк и излизаш на среща с други хора и така нататък, Охажването и сексуалната енергия, която изпитваш, разменяш и отдаваш с тези нови и други хора се пренася в твоята първостепенна връзка и зарежда връзката ти до страхотни нови нива. Да,

а и най-малкото прекарвайки време с друг човек можеш да видиш други плюсове и минуси, които има този човек и да оцениш повече силните страни на партньора,

който ти е първоступенен. Абсолютно. И по този начин това напомняне да те накара да се прибереш в къщи и да им покажеш колко много те означават за теб. Да се постараешь да ги оценяваш по-видимо, по-гласно и с повече заряд и за двамата. А

също така и като си на засилка в енергията си за ухажване и закачки е по-лесно да ги пренесеш във връзката със своя партньор защото вече така линиче си започнал да ги правиш, опреснил си си спомените, как се закача с други хора, как се флиртува и си направил евентуално някой пак начинаещи грешки за да не се чувстваш неловко след това като опиташ нещо ново или старо със своя партньор. Което всъщност

много ми напомня на факта, че много хора след особено дълги връзки се чувстват доста изгубени в уменията си да флиртуват, да изказват интерес към други хора да ухажват и така нататък просто защото не са го правили от десетилетия И за това да поддържате уменията си във връзката, да охажвате, да флиртувате, да сваляте партньора си е изключително важно, защото, както и преди сме казвали, всичко е довреме, може и сегашната ви връзка да се окаже довреме и да се озовете отново на пазара, на срещите и тъсането на партньорите, така че поддъргайте тези умения поне и до някаква степен. И с тази

свежа мисъл, приключваме първия епизод на четвърти сезон на Секс и щастие. Отново радваме се, че сте с нас и очаквайте нови теми, нови гости, а също така и епизоди, в които коментираме вашата обратна връзка, вашите въпроси, вашите коментари, мнения, идеи, подсещанки и така нататък. Но за да ги коментираме, не забравяйте и да ни пишете.

и за да намерите повече информация как да ни справите съобщения, коментари, своето ревю и т.н. Посетете нашия сайт, линк ще бъде в описанието и не искам да пропусна да ви напомня, че имаме електронна книга, която може да получите ако се регистрирате в сайта ни. Почерпки за кафе?

О, да! Винаги са добре дошли и

страстно желани! Именно! Благодарим ви и до скоро чуваме! Чао-чао! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.