44. Какво не ни казват за раждането (а трябва) | Секс и Щастие Подкаст

Този епизод може да ви се стори доста негативен, но може би е негативната част на историята за това колко е хубаво да имаш бебе за което трябва да поговорим. Защото не се говори достатъчно, а има нужда.

И тук е важното да отбележим, че това не е продължение на епизода ни защо хората избира да няма деца. В смисъл такъв, че няма да се опитваме да ви убеждаваме, че заради причините, които ще изборюем сега, не си заслужава да имате деца.

По-скоро искаме да ви помогнем да се

информирате и да се защитите за това вашето преживяване като родители от предизъчеването на детето до раждането му и след това

да сте информирани за проблемите, които може

да срещнете, как да ги разрешите и как да се предпазите от хора, които биха злоупотребили с вас.

Накратко казано, този епизод цели да ви информира, да ви предрасположи да питате, да се интересувате и да получите информацията, от която имате нужда за своето здраве и за това на вашето бъдещо дете или деца. Това е Секс и щастие. Подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, ентимността и връзките. Аз съм Лея.

Аз съм Теди.

Аз съм психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съм преподавател по западната и източна BDSM и фетиш култура и съм създател на сайта bdsm.bg. Лия имаше възможността да се чуе със своята сестра, която е настояща майка, която е преминала през целия процес, няма как да

е минала през половината процес и сестрата

на Лия беше така добра да сподели своите впечатления, своите преживявания и много интимни

и лични елементи от процеса, за които не се говори и съответно Бяхме силно

натъжени за това колко малко информация на определени места, в определени болници и от определени лекари хората получават, колко неинформирани остават и как се злоупотребява с тях точно

заради това, че не им се дава информация. Беше

на моменти дори вбезяващо за това как някои лекари неглижират емоционалното и физическото състояние и правото на жените да дадат своето

съгласие или да откажат да дадат съгласия

за дадени процедури. като просто не им се дава възможността и просто се изпълняват тези процедури върху тях. Все едно са някакъв добитък, който на конвера му

казват аре давай, не се обяснявай. Ние докато

ти обясним всичките неща, ти вече си

приключила и вече не си наш проблем. Отварям и скобата. Не съм на мнение, че

всеки един лекар и във всяка една

болница третирането на жените е такова. Но, чувайки различни

истории от различни хора, от различни места, стигам до заключението, че е много разпространено

човешките права на жените да бъдат потъпвани

и отношението да бъде владяващо, обидно и

несправедливо. И смятам, че това не може да бъде оставено да продължава и начинът

по който можем да се борим срещу

това е да се информираме, да знаем

какви са нашите права и да търсим хората, които са доказали себе си като загрижени човешки същества, които се изпазват хипократовата клетва и ги е грижа за доброто

на жените. Аз лично съм съгласна с това,

което казвате ли, но за мен разговорът с сестра ми не ме вбеси толкова, колкото ме натъжи, защото наистина не знаех през какво е минавала. В смисъл ниния

син е на 14 години и за мен е съусещащо сякаш беше вчера, когато се случваше всичко с покрайнината

бременост, раждане и така нататък. И за мен тези 14 години, които са минали, са много кратко време. И това, че до ден днешен може би се

случват такива неща, просто ме натъжава и не знам дали някой би могал да усети, но... Особено в един момент, докато си говорех с нея, ми се наистина дорева.

Успях да се въздържа без пауза и без да се обяснявам, но ми беше и

на мене много тежък този разговор, честно

казано. Предлагаме ви сега да чуете разговора

между Лия и Сестрай, а пък след това ще изкоментираме някои от точките, които

обсъждат те двете. И сега към моят

разговор с Сестра ми Дерина Кирилова. Може би първо да те попитам

как искаш да се представиш, защото ти за мене си Кака и си Како, обаче как си за слушателите

ни? Ми Дерина Кирилова, както си ми

името. Супер! Мерси Kako!

За този епизод ще се обръщам към тебе с Kako. Така че слушателите имайте предвид във връзката, която има с този човек и разговора, който ще проведе. Докато се подготвихме за този епизод много неща излязоха за бременността, за раждането, за имането на деца, за които не се говори в медията, не се говори на жените преди да решат да имат деца, което за мен е доста страшно, защото има много големи последствия за тялото. и за психиката на една

жена, това да има дете. И затова реших да се допитам до някакъв,

който има дете, който е раждал, който е бил през

това нещо, какви са нещата, които не са знаели, които са искали да им

се кажат по-отравно, може би, или пък решения, които е трябвало да бъдат по-информирани, да знаят по-добре как да се справят с някаква ситуация или как да направят

някакво решение по-лесно. Та какви са нещата, които ти си изпитала и ти също

някой да ти беше казал да те подготви, да

ти обясни повече и т.н. Първото нещо,

което е най-важно е избора на лекар, който правиш. Защото лекарът, ако лекаръти е добър, той през цялата бременост може да ти казва всичките тези неща, които те са пъсъл, да ти отговара на въпроси, да те съветва. Докато при моя лекар ги нямаш. Аз си ходех, само ме гледаше и си тръгвах. Казваше ми, Пудъ е добре, момче е момиче и това е. А нещото, което не знаех и не ми е казано, го разбрах вече след като бях родила много, че през цялото време на бремеността, даже по принцип, когато детето е планирано и преди да забременеш, се пие фолиева киселина. Аз такова нещо не

съм пила. А за какво се питва

нещо? Не мога точно да ти кажа. Забравила съм. Но е важно тази фолиева киселина за теб и за детето. Не мога да се сета. Забравила съм. Чела съм го, но съм забравила. но не го знаех, че това нещо се пие. Никой, примерно, не ми каза, че когато в седмия месец ти си издава направление, с което превентивно си издава в седмият месец, случи, че детето се роди по-рано, с което, когато тръгне раждането, отиваш и го представяш това направление. Иначе без него не те приемат в болницата. Ако нямаш такова направление, то трябва да бъде издадено от спешен кабинет. но това ако ти го издаде в следния месец лекаря си си го имаш и просто когато тръгнеш отиваш си в болницата и си раждаш без проблеми също така в момента в който постъпваш зависи колко време е минало дали са ти изтекли водите, дали са почнали контракците имаш право да поискаш опойка обаче ако е твърде късно не мога да ти бие такава Епидурална опойка както при мен е беше. Не можеха, биха ми най-обикновени обезболяващи, но нямах право на опойка, защото беше

твърде късно. Вау, това не го знаех, че има срок в отгледна точка на време, в който

те трябва да ти зададе епидурално. Да,

аз също не знаех. Бях чела, че имам право да си поискам и като вляза в болницата да си я поискам. Аз като влязах си я поисках, но ми казаха, че

не може. Едно от нещата,

които не са по отношение на процедура

или на решения е това какво се случва с тялото

ти по време и след раждане. И, например, едно от неща, които прочетох на много места от много

жени, които са майки, че когато са

раждали са ги срязали от вагината, от вагиналния канал до ануса. и че след това като погледнат шевовете е много травматизиращо. Какъв беше твой опит с това да видиш половите си органи по различен начин след време на остая

раждането? На ми много е шокиращо различно. За епизодмия се казва това, където те режат, за да може да излезе бебето, да не се задуши, тъй като не може да напъваш и ако напънеш ще се разкъсаш. Но въпреки това, въпреке че не се рязаха, има пак разкъсвания вътрешни, които са. в самата матка, които тя не ми е зашита, но нямаше как да бъде зашита, защото ако я зашия, то тук нататък не мога да родя нормално. Ако искам второ дете, трябва да родя секцию. Как да ти кажа? Вижда се шева, къде са били конците, линията, която е срязана. Отвътре, където имам разкъсванията на матката, ми стърчат разни неща. Примерно, може да се направи козметична операция на това нещо, за да си възвърнеш предишния вид, но трябва задължително от тук нататък, ако раждаш пак, да

бъде секцио. Мхм. Това е доста травматизиращо

само по себе си да знаеш, че имаш вътрешни разкъсвания, външни разкъслания. Едно от нещата, които наскоро си информирах за което

е, че тези срязвания между Вагината и Аносе

всъщност не е редно да се правят, защото има много нервни окончания, които са точно в тази зона. И срязването на тази

зона може силно да повреди сексуалната функция

на жената за години напред. влияе, да,

факт. И много от жените, които са

минали през времено си ражене, никога не получават физиотерапия за тяхното таз водено. Това все пак е голяма травма, която се получава, когато четях разни блогове и така нататък от англичанки, от американки, канадци и така наттатък, те говореха за това, че Има така да се каже специализирани сестри медици, които се занимават точно с физиотерапия и с лечение на тазовото дъно след раждане. На теб такова нещо предлагано ли ти е?

Не ми е предлагано, не ми е казвано, че съществува. Единственото, което ми се каза е, че конците са ми животински, ще отпаднат сами и да слагам лайка и това е. Не ми казаха абсолютно нищо за след, като излезеш от болницата. Не ми казахат, че съществува въроятност да ѝ получиш следродилна депресия, която аз изкарах 6 месеца. Много тежко. И затова не ми бяха казали.

Всъщност, аз съм шокирана, защото не знаех, че си минала следродилна

депресия. Има и приличие

за мене в моята глава. Ние си

казваме неща и няма причин да криеме

заради срам или нещо от сорта. Поне за мене. Да, но аз това,

че съм била в депресия, аз го осъзнах по-късно. В смисъл на по-къслен етап, след години вече разбрах, че това е било депресия, защо плачех, постоянно събуждах се със рев, постоянно ми беше едно тъжно и такова. Дете се казва, в началото не можех да се почувствам от депресиета, майка. че си обичам детето и т.н. Просто ми беше мъчно, тъжно, не ми се живееше на моменти, тежко, но си мислех, че отдавах ги на други неща, че други нещата са причината за това. Вече после, след години като разбрах или след една година не помня, че има следродилна депресия и чето как си живява и т.н., вече тогава си дадох сметка че всъщност това е родилна депресия. И ако бях, примерно, ако знаех, ако бях информирана, мисля, че нещата щяха да са по-различни. Както, примерно, като ти идва, примерно, цикъл и си по-емоционална, сега, примерно, знам, че съм по-емоционална и дори да се впечатля за нещо древно, го преодолявам, си казвам, ама бе, това ще ми мине, това са ми хормони. Нескъм се впечатлявам от това древно нещо. Утре няма да е така. И е наистина така. И живявам много по-лесно. Не се ядосвам, не се тормозя. Докато тогава въобще не знаех какво е. Мислех си, че всичко е така. Не знаех, че съществува и такова понятие след родилна депресия. По-късно го разбрах.

В интерес не истина да между 10 и 20% от майките страдат от следродилна депресия. Това е голям процент от жените и е нередно

да криеме те неща от тях. Друго

нещо за което четох е пролапс, демек пропадане. Смята се, че около 50% от жените страдат от някакъв вид пролапс. Има различни видове пропадания. Има пропадане на вагината, на пикучния мехур, смъкване на матката, има дори пропадане на ануса и това е много често срещно и независимо от това как си раждала, дали със секцию

или по естествен път се случва на

50% от жените. Имаш ли спомен това, няколко от тези неща да

ти се е случило на теб? Не. Това

е нещо, което матката, когато ти се смъкне, не е нещо, което можеш да прибереш обратно. Да го върнеш в джоба, доколкото знам. Другото, което получава се, наче баба ми Овка, на нея и се получи навече възрастна. И се получи смъкването на матката, но нямам познати приятели и не съм чува за млади момичета, на които да им се е случило.

Там е работата, че за някои хора се случва и те дори не могат да разберат какво е и защо се чувстват така. Има усещане за тежест и за неудобство в тазовата област, в вагината. Когато, например,

ти се свече пикучния мехур, Той може

да не изпадна от тялото, както матката например, но това е заради от слабени мускули, които са били наранени и така нататък, по време на раженето или пък според мен, не знам сега не съм медик, но от това, че всичката ти вътрешност трябва да се размести и намести покрай бебето, бебето постоянно ти натиска вътрешностите отдолу клетца ти, пикучен мехур, матка,

всичко. Да. И когато родиш и всичкото

това напрежение и така нататък го няма, е нормално да получиш такова свличане и за това 50% от жените го получават. За някой може да се възстанови окей, нормално, за други да им отнеме доста

време. Или пък никога освен ако не

потърсят помощ за рехабилитация. Друго нещо, което прочетох и не се изпоменава е, че 24 часа след раждането

получаваш,

така да се каже, болки в корема заради това, че матката започва да се

свива към предишните си размери. Помниш ли да си изпитвала нещо такова?

Ами да ти кажа, от самата епизотомия и отрязането, всеки ден ми водеха на промивки и всеки ден беше ми трудно да стъпвам и всичко отдолу ме болеше, дори да имал тази болка, просто била част от останалите. Но една седмица не можех да ходя. Ужас. Даже не една седмица, повече, защото след раженето, като ми изписаха в къщи, като бях, можех що годе да ходя. Иначе всяка стъпка ти е болка. И да, боли корен, боли отдолу, то не знаеш какво те боли, защото те боли всичко. Ужас! Докато паднат конците

и да ти зарасне. Помниш ли някой да те е предупредил, да ти е казал, че е възможно да се случи и че по време на раждане можеш, така да се каже, да си изходиш просто заради напрежението, което се случва вътрешността ти? Да, това са

все пак напъни, които и все пак ти си ял, те я черва, те са пълни и макар, че са ти направили клизма, е напълно възможно И реално никой не ми го е казал от докторите, просто аз това нещо бях го прочела в едно списание случайно

и го знаех. Значи добре, че си прочела някъде нещо да те информира. И

това не ме е примерно очудих по време на моето раждане. И като ме питаха правиха ли ти клизме, аз казах да правиха, но не е достатъчно. Щото много, много часове наред аз съм напълнала та храна. Организма никога на човек не остава без храна в тялото и няма как. Последната храна я изхвърля след като умре. И винаги има храна, така че това е напълно нормално, както и да се напикаш, и то ти притиска всички органи, докато излезе това бебе, и няма как. Но лекър не ми го е казал. Което не

е редно според мене. Абсолютно. Друго нещо, което е свързано с изхожането до туалетна, което прочетох, беше, че първото изхожане до туалетна след ражене е било много травматизращо само по себе си за много жени. Не обясняват защо, поне

в тези форуми и в блоговете, които прочетох. Но се чуя, дали имаш спомен

за това? Не, честно казано, за това нямам спомен, но нямам и спомен въобще да съм ходила до туалет на Престазия една седмица, където бях в болницата.

Едно от нещата, които си замислих е, че може би има страх от това, като се напънеш да се изходиш, да

не би да скъсаш някой шев или

нещо от сорта. Да, напълно е възможно. Особено, примерно, ако имаш запек, напълно можеш да си разкъсаш всичките конци, където сте зашили, докато се напълваш, защото то напълването си е същото. И напрежението пак е там, отдолу на мускулите, така че не можеш да напълвеш само отзад или отпред, напълваш всичко

отдолу. Доста си е страшно. И разбира

се, има други въпроси по отношение на това как се чувстваш с себе си, с тялото си след времено, след промяна. Аз изпомням, баща ми е казвал за майка и за нейните притеснения след като е умер, родила мене. Изпомням си с тебе как сме си говорили и ти си казвала, трябва да изгубя това, бебешко шкембенце

и така надатка. Как се чувстваше след

ражнето на Анди по отношение на своето

тяло? Дебела. Дебела, подпухнала, все едно не е моето тяло. Просто облякла съм някакъв костюм, в който сега ми се налага да ходя. Докато вече не ми се събра корема, той сякаш не беше част от мене. Като си възвърнах килограмите, вече бях много-много по-добре. Но иначе, все едно си облякал костюм на някое друго тяло. Което

определено не може да ти влияе добре на психиката също. Определено? Ще имаш ли против да ти задам въпроса как се промени сексуалният ти

живот след

бремено стае раждането? Ами нямам, не бих казала, че имам някаква промяна, че това ми се отразило специално. В началото, след разсамото раждане, там месеци и такова, да, но иначе не. Нямам никакво отражение. Напротив, даже най-хубавите моменти съм ги изпитала след като съм родила. Трябва да отбележа обаче,

че ти беше млада майка, поне според

моите стандарти. Да, определено.

Има проучвания и не само проучвания, но много жени казват, че в крайна сметка с възрастта идва повече увереност в себе си за жените, откриване на тялото и жените в по-късна възраст откриват сексуалността си и сексуалното удоволствие в тялото си.

Мога да казвам, че съм съгласна

с това нещо. Обратно на темата за промяната на тялото, случва се жените да минат през една промяна на идентичността и връзка с тялото им също. Че довчера, например, гърдите им, вагината и вълвата

са били чисто и просто

сексуални за тях и са имали много различна връзка с тялото си и с

тези части от тялото си. И в

един момент през най-интимният ти орган се ражда дете, което след това го прикачваш, така да се каже, към следващия ти най-интимен орган гърдите. И партньора ти може да иска да те докосне по гърдите и така нататък след раждане и след като се възстановат сексуалните желания между вас двамата. Какво се случва с отношението ти към тялото? Защото реално погледнато не виждаш тялото си

по същия начин. Просто е малко страшно, защото в един момент това ти е било удоволствие, следващия момент оттам си родил и ти е било болезнено и мъчително и следващия момент да се върнеш обратно е страх от това да не заболи пак. дали ще е удоволствието същото, но не е същото веднага, просто си трябва време. Но е малко дискомфортно и физически, и психически, защото нямаше вече поне тая удовлетвореност от секса, която си имал преди, докато се върне. И все едно гледаш тялото си отстрани и се страхуваш. но веднъж като ти се възстанови организма и постепенно и тея страхове изчезат. Може би до някъде мога да го сравна с като си действен както в началото те страхи. Пак почваш от начало

все едно. Интересно. И последното, което искам да те попитам

е смяташ ли, че трябва да информираме

повече жените за това какво ги очаква ако решат да има деца и да им даваме така да се каже цялата картина за

това какво трябва да очакват, за какво трябва да се подготвят. Какви са саможертвите за да имаш дете? Смяташ ли, че трябва да го дискутираме

повече и в училищата и по предаванията

и така надатка, защото в момента смятам, че има една такава идея за това да имаш детей, която е твърде окрасена, твърде е лъжелива

и неистинска, неправилна, спрямо

реалността, с която майките се сблъскват. Абсолютно. Трябва

да се говори на това нещо, защото колкото повече информирани са хората, толкова по-леко и лесно могат да се справят с идващите и очакващите ги проблеми. Не е необходимост да се сблъскат с всички проблеми, но когато са информирани е много по-лесно и много по-приятно да се мине през всичките тези неща, защото Ставаш майка един път. Това е работа 24-7, без право на отпуски, болнични, до живот и така нататък. И колкото повече са информирани, толкова е по-добре. Защото много хора се сблъскват с проблемите и по трудния начин ги разбират, а са могли да направат и за себе си, и за детето много по-добро нещо. Но тази липса на информация води до тук. За съжаление не е достатъчно само намаляваме като народ, раждайте повече деца. До тук не се оправя проблема, просто с масово забременяване и

масово раждане. Трябва да се има предвид,

че самото ражно имане на деца за жените може да е доста

травмиращо и много трудно за възстановяване и

50% от населението са жени, така че не е редно, според мен, не е и етично да игнорираме нуждите на жените, да ни им даваме информация, да ни им даваме така да се каже нужната подкрепа за справяне и за възстановяване, рехабилитация имайки предвид, че ако да речем една жена минава през след родилна депресия или пък сексуалния живот е силно повелян от ражнето и т.н. тогава двойките страдат, тогава семействата страдат, тогава се разпадат и това създава много разбити сърца И

грешното впечатление, че детето е развалил семейството,

а всъщност не е така. Именно.

Да, затова смятам, че наистина трябва да наблегна на информираност и даване на подкрепа. Абсолютно

и то за различните възрасти, защото има млади майки, тинейджерки, които раждат. Има като мен наслед 20 години между 20 и 30, където раждят. Жени вече между 30 и 40, къде то може би се сбъскват с други проблеми на тялото и физиката. И за всяка една група трябва да бъде информирана.

100% съм съгласна.

Окей, Како, много мерси за това мини-интервю и за това, което сподели. Много е лично, много е искрено

и съм сигурна, че хората ще го ценят. Благодаря. И аз благодаря много. макар

и дистанционно

и от разстоянието на времето между когато е записан разговора им и сега когато записваме и нашия епизод искам също да благодаря на сестра и на Лия Дарина защото тя наистина сподели много

интимни неща които не всеки човек би имал емоционалната сила

да сподели с хора, които дори и не познава в името на тяхното добро.

Това е човек, който поставя

себе си в много уязвима позиция, за

да може да помогне

на други да преминат

през процеса на раждане, на майчинство по един по-лег начин и това винаги

ми топли сърцето, когато някой дава така

от себе си. Наистина големи

благодарности

на сестра ми и без да повтарям

Теди искам да кажа, че ние имаме

какво да добавим към този разговор и се надяваме да имате силата да ни

чуете. Искам да адресирам въпроса с фолиевата киселина, която се засегна в началото на

разговора и исках да дам своите два

цента информация по въпросът. Разбира се, идеята на предаването ни е също да ви стимулираме да отворите Google и да се поинтересувате за това, което

искате да научите, но това, което знам

за фолиевата киселина е, че Тя подпомага делението на клетките и формирането на нови

клетки, което се подразбира, че е от основополагащо значение за формирането на клетките на плуда. А също така, фолиевата киселина подпомагава образуването на кръв и развитието на мозъка. Проблемът е, че фолиевата киселина като част от витамините от група B не я

получаваме достатъчно от храната, която ядем. Особено, що се каса е за жена, която забременява. За това приемането на фолиева киселина, доколкото аз знам, е препоръчително

да започне преди зачеването. Когато планирате да имате дете, вече не си спомня точно колко време, примерно месец или три месеца

предварително, поинтересувайте се, просто споделям точка, която трябва да бъде допълнително поручена от вас,

че трябва да започне приема на фолиева киселина

преди планираното зачеване. Друго нещо, което споменахме

в разговора с сестра ми и проверихме с тези после, като не медици трябваше да се да образоваме е въпроса за епидоралната упойка. Това, което намерих е, че има проучвания, които показват, че в същност може да се сложи епидорална упойка, дори когато има разкритие от 8 см. Трябва да се консултирате с лекарите по-отвременно и да си набавите повече информация, но имайте предвид, че постоянно

се правят проучвания за тези неща, излиза

нова информация и за жалост, в до

някаква степен защита на докторите ще кажа, че Натоварванията на това да работиш в така да се каже една медицинска среда

остават много лекари назад с модерните проучвания,

които се правят и събивателно с информацията,

която е по-достоверна или по-реална за това

от какво имат нужда майките, с какво може да се подобри раждането на

едно бебе и така нататък. Така че ако нямате възможността да се допитвате до

лекари, които читат журнали и всеки ден,

опитайте се да намерите

информация и ако трябва дори да обогатите

вие самите лекарите си, ако разбира се те нямат някакво усещане за неприкосновеност и его, които няма да са в полза.

Аз поне стигнах до заключението или предобих усещането, че при опита на Дарина с

желанието ида да получи епидорална опойка може и да греши, но моето впечатление е,

че се е излъгали, че не може

да получи тази опойка при приемането си

в болницата. За това информирайте се повече по този въпрос. Има жени, които споделят,

че при опита си с раждане без

епидорална упойка и такъв с упойка, повече никога не

биха си позволили да преминат през този

ад без упойката. Както някои бяха казали,

биха предпочели да пълзят през щупени стъкла в басейн пълен с солена вода, отколкото

да раждат без епидорална упойка. И това

е директен цитат от един блок, който

прочетохме в подготовка. Да.

Съответно това според мен е, ако те излъжат, че не можеш да получиш упойката, всъщност можеш, просто защото, примерно, не им

се откъсва от сърцето, защото струва пари. И моля тези, които са в сферата на медицината и които са реально грижовни и дават всичко от себе си да ме извинят,

това не е към вас.

Насочено е към хората, за които чувам,

че злоупотребяват не човешки с жените. да,

ако се опитват да не видят опойката,

проверете вашите права и си ги отстоявайте. Защото

това нещо, като го чух, просто пет косема ми побеляха от нерви. Защото, окей,

аз съм мъж, аз съм привилегирован за

това, че никога няма да мина през

това нещо. Но ако бях жена и знам, че има риск за мен да

ме третират по този

начин,

да ме излъжат и да ме прекарат

през този ад, без да ми дадат избора да реша как да протече този процес, това за мен е непростимо, неизвиняемо. И нещо друго, което страшно много

ме дразни, е когато чувам, че сега

поради пандемията, всичко е заради пандемията, но

не пускат бъщите да присъстват на раждането, което като страничен ефект води това, че

жената има един защитник по-малко в свое

присъствие. а пък очаквам, че не само аз съм чувал множество истории за това как на жените им крещят, обиждат ги като крави или какви ли не други, държат се с тях като

абсолютен мучаш добитък и да нямаш човек

до себе си, който да те подкрепи, но също така и да чувстваш, че ти в този момент нямаш как да дадеш пауза на раждането и да

смениш лекаря и нямаш избор, нямаш изход и трябва да изтърпиш това, на което

те подложат, Това тотално ме изкарва от

нерви. Това е толкова некоректно, толкова долно, че те хора трябва да

бъдат подведени под отговорност. Трябва. И още

много неща трябва да се случат. Друго нещо, което мен много ме притесни и ме натъжи и ме ядоса е това,

че не се дава никаква подкрепа на майките след ражнето, че не им се казва достатъчно явно за това, че има физиотерапия за

тазовото дъно, че има начин, така да

се каже, да мине, да се зарасне, да се почувстват отново себе си по-скоро. Не разбирам защо няма такава информация, защо не се казва, защо не се дава,

защо не се говори, че дори имат такива специалисти. И самия факт, че раждането

е само по себе си физическо упражнение, което е травмиращо, трябва да ни говори, че за всяка една друга травма, значи спортисти, билито,

футболисти, каквито искаш болисти. Те получават физиотерапия

за най-малки удър, за най-малкото падане,

подхубезване и така нататък. А ти да мине, бебе през най-нижните ти части на тялото, да те срежат, да те шият, да се напикаваш всеки път, когато кихнеш, засмееш се, изкашляш се и да те остава така, да ти казат ми, това е нормално. Без физиотерапия, без помощ, без съвет, това е нелепо за мене. Това

е нечовечно. Това точно се носи до битък,

ето както не са информирали за след родилната депресия. Да оставиш човек в това състояние, в който дори има дни, в които не му се

живее, што за бездушевен предмет трябва да

си да не се погрижиш за хората, които разчитат на теб, да ги консултираш

за това? Това беше момента, в който

ми се дорева, честно казвам. Абсолютно. Искам само

да споделя, че във връзка с този епизод се опитах да си представя на база на малкото, което съм видял, чул, свързано с раждания, през какво преминава персонала,

който се грижи за майките при раждане.

И това, което ми изплува като ситуация

в съзнанието е По цял ден, всеки ден, почти непрекъснато идват

хора, които са в изключително голям стрес заради това, че раждат

в болки, притеснени,

може би име за първи пъти са

оплашени, изнервени са, боли ги и по

цял ден слушаш крясъци,

писъци, истерия с пълно гърло. Тези изнервени

хора, управдано изнервени, хищни ти цепат басма, ами може да ти крещат и на тебе като персонал, да те обиждат, защото имат нужда от тебе да реагираш

по-бързо отколкото очаква, че ще реагираш. и това е всеки ден крясъци, писъци, обиди, това съответно е, понеже ми

бяга друга дума да кажа шумово замърсяване, смисъл такъв, че непрекъснато са едни децибели, които ти дънят в ушите и тази атмосфера на изключителен стрес, която те заобикаля, не знам каква жлязна психика трябва да

имаш, за да можеш да останеш земен, човечен и любящ хората човек. Така че се опитвам да ги разбера и тях,

че в един момент то просто те пречупва и няма как да овладееш себе си, но в крайна сметка няма как пак да си позволя напълно да оправдаят отношения, в което мълтретираш вербално и физически и погазваш правото на съгласие на тези хора, просто защото на тебе ти е дошло до незнамно къде.

Напълно съм съгласна с Тери и смятам,

че ще е редно да направим един

епизод за това как хората,

особено в медицинския сектор, изгарят. Защото едно,

че се справиш доста с психически стрес

от своя страна, като трябва да се представиш добре, може някой да умре, така да се каже, докато е в твоята

грижа, имаш стреса на самите пациенти, които то не може да не те афектира, да не ти повлияе. И отделно с

това, че действително се справиш с някои доста, дори не знам как да се изреза по-добре, но за мен поне гнусни ситуации. На кръв и на фекалии и на урина

и течности по принцип от тялото и така нататъка. Миризми. Миризми. Което не можеш

да кажеш, че е страхотно и мирише

по-хубаво от пържола. Добре да направим асоциации взобщо в тази посока. Да, но в

крайна сметка това са много изцежащи

психиката и емоцията и физиката, дейности, това

да бъдеш медик, но както казат тези, въпреки че тези хора, които работят в медицината изгарят, Не може да оправдаем, а по-скоро трябва да обърнем внимание на това как

ние като общество, като държава трябва да

се погрижим по-добре за тях. Може би трябва да работят по-малко часове. Може би трябва да имат по-дълги почивки. Може би и трябва да им се дават тренинг за това

как да се справят с този стрес.

И консултации с психотерапевти за справяне с стреса. Абсолютно. Всичките

тези неща може да се направят за да подобрят системата като цяло, да подкрепят

докторите

и медиците в тяхната толкова важна работа и следователно това ще се отрази и на пациентите, ще се отразе и на самите доктори, и на техните семейства и т.н. Просто за мен отговорът е не да съдим толкова и да показваме с вина и с пръст, кой трябва да бъде линчуван, а да се обърнем и да кажем, окей, това не е допустимо, не е редно да бъде по този начин, но какво трябва да направим,

за да помогнем на всички? Да, напълно.

В крайна сметка, пък ако и допълнително

заплащането в тази среда, не знам

каква е, но ако е така, че е ниско заплащане и ти като едно човешко същество си представиш, окей, по цял ден съм изложен на

това и на всичкото отгоре не ми плащат достатъчно,

В крайна сметка от моите ръце зависи дали това ново човешко

същество ще

оцелее или не. Аз държа живота на човешко същество всеки ден по няколко пъти в ръцете си за някакви смешни пари

и нося отговорност, която как после спиш

с нея, ако и като, когато едно бебе не оцелее. Така че отношението, което

виждат немалко жени по време на

раждане, като напълно некоректно, това е един

червен флаг, който показва, че има някакъв проблем и той трябва да бъде разрешен

в основата и нагоре. Не с линчуване, да, напълно съм съгласен, а с грижа за всички и търсене на баланс и защита на хората, които са замесени

в тези среди. Да. Имаше още няколко

неща, които не изговорихме със сестра ми,

но са неща, които не казват на

бъдещите майки, поне не е в голяма

част от случаите, е, че например след като бебето се роди, идва и плацентата, която също трябва да излезе. И може не е чак такъв напъна и така нататък да излеза плацентата, но е още едно нещо, което ти казват на момент. Окей, ти си казваш, най-накрабявито, излезай. И те ти казват,

чакай, чакай. Има още. Макар с риска

епизода ни да бъде малко разкъсан и да скачаме от тема на тема,

се сещам това, което ми беше поделила моята приятелка, че е практика в Унгария, не знам как е в България точно, но не бих се изненадал, ако не

е по същия начин, че в Унгария на болниците им се плащат повече пари, ако извършват раждане чрез операция. В случая са секцио. И съответно лекарите са много по-склонни

или веднага да те пришпорят да правиш секцио

раждане, или ако се забави малко раждането, директно казвате, окей, свърши времето, правиме секцио.

И това е най-вече, защото просто им губиш времето. Защото за това време ще направят повече раждания, за които ще изкарат и повече

пари. Угу. Този бизнес-модел в болниците е

просто недопустим. И една държава, която изгражда такъв бизнес-модел, както във България имаше преди години, сега не знам

как е, с направленията, нелепо е. Абсолютно

нелепо. Неетично. Или това да не те

информират, че смятат да те срежат между Вагината и Аноса, да не поискат твоито съгласие, а просто мае ще те цепнем

малко. Угу. увреждайки тазовото дъно, много нерви там има и потенциално унищожавайки целият ти

сексуален живот за години наред. Да, потенциално.

Твоята сестра има късмета,

че това не се е случило

по този начин, че не е пострадал

неяният сексуален живот, но риска го има.

Да. И то не е малък в

интерес, наистина. А също така, сещам се,

една моя позната беше раждала два пъти с асекцио, като при първото, когато тя няма почти никаква информация, не са й казали, че още на

следващия ден трябва да се раздвижи след раждането. Защото ако

се залежи

и не се раздвижи, след това възстановяването ще бъде много по-трудно, много по-болезнено и бавно. Не

са й го казали това първият път.

И е преминала през това. при второто раждане вече е знаела и мисля, че си спомняш

ми беше казвала, че тогава вече се е предупредили, че

трябва да се раздвижи, напомни ли си. Направила го е и възстановяването било много по-бързо.

Така че

това

е от съществено значение да го знаете ако решите да правите раждане с екцио.

Или ако се наложи. Ние сме си извадили също разни

точки за липсана информация по отношение, например, на изтичането на водите. Като, например, от филмите имаме понякога представата, че водите изтичат като

спукан балон. но всъщност доколкото

успяхме да открием като информация разбира се ние не сме медици не можем да

го потвърдим на 100% че всъщност водите стичат доста по-бавно и дори може да тъкат цял ден и в този случай макси превръзките помагат Друго

нещо, за което много жени не са достатъчно подготвени е това, че след ражнето

крвят между 6 и 8 седмици. Това означава, че 6-8 седмици може да имаш неспирно

крвотечени. Звучи като

абсолютен кошмар.

Връщайки се, също тякато скачваме

нагоре-надолу по темите, пак по въпроса за водите или така наречената амниотична течност, че след като те изтекат водите е възможно контракците да

започнат дори часове по-късно. Дори до 24 часа. Съответно, ако ти изтъкат водите, не е нужно

да хукнете като луди

и в паника към болницата. Това не

означава, че раждането ще започне веднага. Даже някаква двойка беше споменала, че няколко часа изкарали да си гледат

още филми вкъщи, преди вече да усета,

че започват първи контракци.

А ако контракците ми не започнат до 24 часа, докторите ще се погрижат, като

ги предизвикат. Друго нещо, което открихме като интересна информация е, че контракците може да са всъщност най-неприятното преживяване, а не преминаването на бебето през матката и вагината. Че

всъщност контракциите могат да бъдат много болезнени. Хората мислят, че всъщност те ще са по-лесното

нещо, пък вече преминаването

на бебето ще бъде най-гадното.

Другата бутема, която е важно да отбележим

са хемороидите. Много жени по време на

бременността и след раждането могат да получат

хемороиди. За съжаление, освен ако не се

подготвяте и не използвате мехлемии и т.н. няма как да ги избегнете,

че дори да се подготвяте може пак

да не успеете. И докато си говорим за дупета, нещо което зачекнахме

със сестра ми беше за това, че

първото ходане по голяма

нужда след ражане може да бъде доста

стресиращо. В един от блоговете, които прочетох Дамата силно съветва жените, които са родили да взимат разхладителни, за да могат да се изходят без този стрес и да продължават да ги взимат, докато не им зараснат раните и не се махнат конците. След като

стана въпрос зарани се сещам за това като бях научил, че при раждане е

възможно, колко е възможно, за това не съм напълно сигурен, но е възможно да се

разкъса стената между вагината и дебелото черво. Това е много

опасно. Да, но това съм чувал, че се случва и дори да е рядкост, аз поне би го проучил по-задълбочено какъв е рисък от това да се случи ако с

моята приятелка сме в ситуация, в която

предвиждаме дете и преценияваме дали искаме и

най-вече дали тя иска, разбира се да преминава през раждане по естествен път или

с секцио. А това ме подсеща

също, че, освен ако информацията ми е грешна, разбира се, че ако направиш раждане

с асекцио, след това вече не е възможно да правиш раждане по естествен път.

Просто защото мускулатурата ти е срязана, възстановявала

се, но вече не е така силна или по-скоро тази част, която се възстановила

е по-твърда и по-малко гъвкава и разтегателна. Тук не ме цитирайте, но това е моето разбиране. И съответно това прави раждането

по естествен път опасно, трудно или невъзможно. и аз

съм чувала такива неща. По отношение обаче

на избора за това дали да се

роди бебето по естествен път или чрез секцию има прочвения, които показват, че когато детето се ражда по естествен път, то бива изложено на много полезни бактерии, които са във влагалището и тези бактерии му помагат да се справя повече в бъдещето, в живота си с потенциални алергии, болести и така нататък. така че това

е нещо, което е важно също да

се информирате за разликите на това как да имате, да доставите това дете и за това какви са позитивите и негативите на всеки един от тях. Нещо, което въобще не зачекнахме със сестра ми беше за кърменето. Намерих в отново писанията на хора, които са минали през ражене и имена на

деца, че всъщност кърменето

не е забавна история, че може да е много трудно да накараше едно дете да случи и че всъщност е доста

болезнено. Да, особено когато вече почне да

му се появяват зъбките и започне да хапе

и да стиска със зъби зърната. Също

може да не сте чували, но поне на Запад има медицински сестри, които специализират в, така да се каже, обучението на новите майки за това как да тренират бебетата, да се учат, че и да се справят с проблемите, които могат да възникнат при

кърменето. Да, това е информация, която наистина е важно да имаш. Мхм. Още в

училище имах една приятелка, която е говорила с майка си и с баба си за това какво е да имаш детей, какво може да ти коства и така нататък. И доколкото си спомням, може да объркам какво беше загубила, но мисля, че бабата беше загубила масово косата си поради бременността и раждането, а майка й мисля, че беше с зъбите. И когато моето приятелка реши, че ще има дете, си спомням, че питах, не те ли е страх ти какво ще загубиш?

И имахме разговор по отношение на това,

но не бих искал да се задълбавам, все пак не съм поискала разрешение. но това също са неща, които, така да

се каже, не се дискутират, че действительно някои хора могат да загубят коса, могат да загубят зъби, плътността на костите се промени, особено ако си имал

повече от две деца, което води до остеопороза и тъй нататък.

Да, чувал съм, че заради това, че

бебето когато израства има нужда от много

хранителни вещества, минерали, витамини и т.н. е

възможно да извлече част от тях от

организъма на майката. То ги извлеча. Аз мога да кажа,

че преди години, над 10 години вече, имах женска котка,

която

страда от калциева недостатъчност заради бебетата и трябваше да вводя неинжекции за това. Да.

Интересно ми е доколко помага това ако взимаш качествени допълнителни хранителни добавки, които не са

синтетика, а са качествени и добре освояеми от организма, като калции, желязо с фолиева киселина и всички допълнителни

необходими витамини и минерали. Това смятам, че значително трябва да помогне на майката да запази състоянието на своя организъм, да не ги коства

косата, зъбите, здравината на костите и така

нататък. За съжаление, този

епизод става изключително дълъг. А темата е необхватна. Да. И за това в заключение

бихме искали да ви посъветваме да не се срамувате да питате хора, които са

минали през пременност и раж, не говорете

с тях, защото те са добър източник на информация и разбира се купувайте книги, четете по форумите Питайте професионалисти, плащете си за допълнителни начасно дори консултации

и така

нататък, ако това означава, че ще ви дадат по-добро отношение, повече информация

и така нататак. Не очаквайте задължително медиците да се погрижат за вас. Както за

много неща в България сме се научили, че ние трябва да се погрижим сами

за себе си, а това

е една

много важна сфера, в която не трябва да оставяме мързало и невежеството да ни поставят в кошмарни ситуации. Някой ще се каже, окей аз сега какво ще науча толкова в Google в сравнение с това какво са научили докторите и сестрите с

специализирано обучение. Аз ли ще

се правя на тях? За това са го учили, те трябва да ме посъветят

и ми да, трябва в един идеален

свят в който всеки е специализиран в

това което умее и му е дар.

Да, обаче в България, ако не се оправиш сам, ако не намериш препоръки за подходящите хора, може преживяването на раждането да бъде един от най-големите ти кошмари.

Та не е само за раждането, но

за много други неща. Затова, както и

всички други епизоди, и този го направихме

с любов към човечеството. С мислията да си помагаме един на други, да бъдем по-човечни един с други, да ни я грижа, да намираме решения на проблемите си и да мислим, ако имаме възможността, една

идея по-съобхватно. Благодарим ви отново, че се

присъеднихте към нас и за пореден

път посетете нашия сайт, за да си свалите книгата ни, да ни почерпите кафе и да разгледате материалите, които не

сте виждали. Ще се радваме да чуем

вашите коментари, обратна връзка, въпроси, идеи. Имаме нужда от тях, за да знаем какво

ви вълнува вас, да адресираме темите, които

смятате за най-актуални за вас. За това не се свенете да ни пишете. Радваме се винаги да чуем какво мислите и какво чувствате. Чао и до скоро! Чао-чао!

Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежа, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.