45. ''В като Вагина'' - Книгата за сексуално и социално здраве за малки и големи! | Секс и Щастие

Преди началото на епизода искам да ви се извиня за това, че две седмици не сме публикували епизод. Причината е изцяло в мен, защото последните две седмици може би бяха ни от най-шторите и претоварващи от целия ми живот, който си изпомням, най-вече в професионално отношение, с безброй фотосесии една след друга. и пътуване за семинари, за парти да организираме. Изкъртих се от пътуване и работа и просто беше време да си кажа, окей, имам нужда да се погрижа за себе си, да поема малко въздух, да рехабилитирам с крака на канапето и точно това и направих. Скоро време не очаквам подобна лудница да ми се случва, така че планираме с Лия да публикуваме отук нататъка редовно. Разбира се, изненади винаги може да има. Отук нататък, приятно слушане!

В този епизод сме ви подготвили едно страхотно интервю с две наистина успели дами в работата си за борба за сексуално образование на младите момичета в България. Може да съм го споменавала преди, може да не съм, но изразнах в така да се каже по-отворено семейство. Мойте въпроси като дете по отношение на сексуалността и връзките винаги бяха, така да се каже, отговаряни и то без срам, без вина в гласа на баща ми. Майка ми обаче не се чувстваше толкова комфортно да говори за тези неща, но тя също имаше роля да играе в моето образование и това, което тя направи, когато бях, може би, на около 11-12 години, беше да ми даде настълна книга на жената. Тази книга не беше за деца. Тази книга беше за възрастни жени, за да се запозненят със всичките неща, които се случват в женското тяло през целия живот на една жена. От цикъла, през времеността, през бучките в гърдите, миомите, менопаузата, всичко имаше диаграми в тази книга. Те бяха изключително полезни. и така да се каже бяха причината преди която проявих интерес и се погледнах долу доста по-рано отколкото повечето ми приятелки и знаех какво има между краката ми. В интерес на истината това беше едно от най-добрите изчерпателни средства за мен, за моето сексуално образование и смятам, че книгите играт огромна роля в това да дадеем добра информация на младите за тяхното подрастване. Защото след тази книга аз сама отидох в княжерниците и си намерих книга за момичето, книга за момчето, защото трябваше да се съпознаеш с това. И ще разкажа може би по-късно за това как над 10 години, може би 15 години по-късно реших да дам тези книги на племеника ми, който е в пубертета в момента. и как видях тези книги с информацията в тях и какво ми направи впечатление. Но преди това, нека ви запозная с рая и светло и да кажа благодаря за вниманието и за времето, което отделяте за нас и нашия подкаст.

Нека да споделим първо, че те са авторите на книгата В. Котовагина. Тази книга ни впечатли изключително много с объективността, с богатото съдържание, която обхваща физическото, здраве, сексуалното, емоционалната култура. културата на общуване, разбирането на правото на съгласие и много други теми, които касаят човешкия живот, да знаеш как да го живеш по-пълноценно и да имаш увереността в себе си да отстояваш своите права. И затова много се городеем, че успяваме да запишем епизода с Рая и Светла, защото вярваме, че техният труд може да донесе изключително много стойност в България и в чужбина. и затова и аз с тига съм преборил. Добре дошли, благодарим ви, че отделяте време с нас.

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, ентимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg.

и в този ряд намислей бихте ли се представили и за нашите слушатели? Здравейте,

аз се казвам Рая. Много ми е приятно и много благодаря за поканата. Накратко за мен. Аз съм завършила философия в Софийския университет в София. След това съм учила магистратура по меди в Утрехт, в университета Утрехт в Холандия. Имам дълго годишен опит в света на човешките права. Работила съм в няколко организации в България. една от които Българския хелзински комитет, от където се познаваме и с Светла. Там сме работили по различни кампании, свързани с правата на жените и това естествено доведе и до Вактовагина, за която ще си говорим днес по-подробно. Страхотно! Много благодаря! Ази Светола?

Здравейте от мен! Казвам се Светола Паева и аз също благодаря за поканата да участваме в подкаста. Супер много се вълнуваме за разговора. Аз самата съм активист и застъпник за правата на човека. Занимавам се с това от 10 години в най-различни организации, национални, международни. Имам опит в Български и хелзински комитет, в ООН. В момента работя в една организация, която се казва FineActs, която е креативно студио за социална промяна. Всъщност това е организацията, която седи зад създаването и публикуването на книгата в България. И в рамките на тази организацията обичаме да свързваме активисти и артисти да работят заедно по социални значимите ни. Великолепно! Наистина! И

мисля, че ще ви попитам какво ви вдъхнови да създадете тази книга. Идеята

за книгата отдавна съществуваше. С Светла се познаваме отдавна и сме работили заедно в екип и много добре сме се сработили заедно по различни кампании. Както споменах и това, което ни вдъхнови за тази книга беше от една страна негативните статистики, с които се сблъсквахме в работата си, които много често нареждат България на задните места в различни класации по отношение на сексуално здраве пък ранни бременности. Ще дам само един пример за високия процент на нежелана бременност при момичета между 14 и 19 години. Ние сме на едно от първите места заедно с Румъния. И от една страна това беше така по-страшната причина, която ни замисли изобщо върху тези проблеми. Си казахме можем ли нещо да направим, за да повдигнем този разговор. От друга страна разбира се нашите лични преживявания изиграха голяма роля в мотивацията ни. Факта, че ние самите сме израснали с ускъдно или никакво образование в училище по теми свързани с тялото и сексуалното съзряване. И всичко това доведе до идеята да създадем всъщност книга.

Тяра е много добре го обобщи, наистина от една страна тези тряскащи статистики, които са така някакъв крайен измерител на това, което се случва в обществото ни и липсата на сексуално образование, но също така и този личен мотив, нашите лични преживявания. Аз самата също съм част от тези статистики и съответно това за мен беше силна мотивация да създадем тази книга. Една книга, която има един позитивен подход към тези теми, така че всички ние да можем да се видим в тях, да ни е интересно да четем, т.е. не ни е нещо скучно, нещо задължително, което се налага в училище, а напротив да е нещо, което да ни съпровожда в живота ни. От време на време да се обръщаме

към

тази книга, когато имаме нужда. Аз имам

спомен за това, че когато разглеждах книгата, не мога да кажа, че съм изчел от А до Я, но съм разгледал цялата и насякъде където съм се сперял да прочета, никога не ми е било скучно. Намирах езика и иллюстрациите за много достъпни, приятни за съзнанието, не отекчаващи по никакъв начин. Така че много се радвам, че освен много стойностно и основополагащо съдържание, то е поднесено и по един приятен начин, който ти е интересно да продължиш да разглежаш и да учиш от него. Както знам,

да, младите хора трудно можеш да ги ангажираш, така че това беше, създаването на книгата взимаше това предвид да създадем не само създържания, което е интересно, но също така иллюстрациите играеха важна роли, защото те са и смешни, и комични, и красиви, и разнообразни, така че да създадат някакво любопитство младия човек. И даже Райана скоро ми разказа една страхотна история, която много ми харесва, за един нейен приятел, който подари книгата си на дъщеря си, която веднага ѝ е взял в училище, което за мен е страхотно, защото означава, че што му взимаш книга в училище да я покажеш и да говориш за нея, това е за мен огромен успех. Изключително.

И това показва, че това момиче има и лидерска способност да направи първата крачка, да говори открито, да поеме риска, нейните слученици да не разберат жеста, който прави и въпреки това вижда стойността и вижда защо има смисъл да го направи за тях. Радвам се, когато чувам за хора, които имат тази смелост и тази лидерска способност да

помогнат на другите. И както се заговорихме за истории, ни са ще да ви попитаме имате ли истории за жени, които са израснали без достоверна информация. Вие самите казахте, че сте попаднали в тази група и категория. И как това е повлияло на сексуалността, здравето им, как се е отразило на живота им. Може да ми разказвате лични истории, каквото се чувствате комфортно. Може да бъде тип, имаме един приятел. Аз

бих споделила за личния си опит, както стана вече дума. За мен първо в училище тази тема не се говореше, тя се изчерпваше с часовете по биология в 8-9 клас. Мисля, че ставаше дума за секс, за предпазване и за това как се създава бебе. Но всичко това беше много схематично обяснено, много биологично, не се акцентираше върху социалните измерения на тези теми. И информацията беше много скъдна. Аз наистина късно започнах сама да се интересувам и да търся източници за нещо повече. И си давам сметка, че това може да доведе до доста проблеми, защото когато си млад и живота се стича толкова бързо около теб, много често може да се случи така, че да взимаш решения без да си подготвен за тях и без да имаш цялата информация, което пък да доведе до проблеми и дългосрочни последствия. И това се потвърди, този мой опит се потвъrди от многото писма, които получихме след като книгата беше издадена миналата година през ноември. Наистина получихме десетки писма от жени и мъже, но основно жени от цялата страна, дори от чужбина. И в тях се преплиташе съедно тази една и съща история, казана чрез различни гласове, че На много от тези жени им се е искало в училище да се говори по-открито за сексуално здраве, за отношение към тялото, за болести. И смея да си мисля, че това е един такъв съобщ проблем и една съобща липса в България.

Има ли някоя история, която изпъкнала най-много

пред вас? Има една история, която е една от по-крайните, защото липсата на сексуално образование, което би трябвало да даде част от общото здраво образование в училищата, означава, че много деца израстват неподготвени, даже напълно игнорират тялото си, докато не се появи някакъв здравен проблем. или трябва да се сблъскат с някакво предизвикателство и в случай получихме едно писмо от една жена, която каза аз докато не забременях нито един път не бях ходила на гинеколог, което е един показен пример за това до какво може да доведе липсата на сексуално образование, на нормализирането на това да търсиш помощ да ходиш на гинеколог регулярно и също така да се чувстваш добре в тялото да познаваш тялото си, да знаеш какви думи да използваш, защото може би много момичета се срамуват от това да отидат на гинеколог, защото се притесняват какво да разкажат, как да го разкажат какво да попитат, така че това е един пример за това до какво може да доведе липсата на информация, липсата на достоверна информация. Аз според мен смятам, че повечето жени израстват без достоверна и достатъчна информация. Даже и в днешното общество, когато сме заляти с информация, тя толкова много, че на нас ни е трудно да пресеем това, което наистина е стойностно.

И другото, което бих казала е, че дори някой да отиде на гинеколог, да лечеме на 15-16 години, защото е започнал да води по-в живот и тъй нататък. Ако, както се случи с мен, техният гинеколог или гинекологшка се отнесе зле, или пък използва възможността да ги засрами или нещо от сорта, ако те нямат основа на сексуално образование, която е позитивна, която е с уважение, която е с овластяване, Те повече никога може да не отидат на гинеколог. Въпреки, че този един гинеколог се отнеса зле към тях, те могат да поемат вината да кажат, ами нещо е не наред с мен, нещо му така се отнесоха с мен. Значи аз не заслужавам добро отношение и следователно да не потърсят помощта на някой друг. Историята с моята първа гинекологка беше, че ме изпрати личната ми лекарка при нея. Бях на 15-16 години. и гинекожката се отнесе толкова зле, че честно казвам, идаше да прасна през лицето за това как се отнесе към мене при положение, че беше абсолютно незаслужено и се опита да ме засрами, че съм толкова малка и искам да се погрежа за сексуалното си здраве, защото вече бях сексуална активна. И, така да се каже, това беше първия и последния път, който отидох при тази жена. Но имах самоста да говоря с приятелки за това, което ми се случи, защото не взех тоя срам, който тя хвърли в лицето ми. По-скоро седнах с приятелките и казах, какво се случва. И една моя приятелка ми каза, Мой агенин колко е много добър, защо не отидеш при него? И намерих човек, който винаги се отнася с мене, като със равен и със достойен човек. Загрижа, но това е защото имах основата, която беше позитивна. Абсолютно. Според

мен тук говориш за нещо изключително важно и способността да бъдем критични към това, което ни се случва, да може да различаваме, да идентифицираме различни житейски случки, да може да реагираме, да взимаме от тази случка само това, което може да ни е полезно, но за съжаление ако като ти казваш нямаш тази основа, може наистина да интернализираш този срам или даже доходенето на гинеколог да стане абсолютно нещо неприятно и да го отлагаш с времето, което съответно също вреди на здравето.

И, както зачекнахме преди да започнем записа, срамът играе огромна роля в това дали хората търсят помощ, дали се гриждат за себе си и така нататък. И, мисля, ще ви попитам какво излезе от разговорите ви след като публикувахте книгата по отношение на срама за женското тяло, за женските полови органи и т.н. Да, това е една много

важна тема и тема, която присъства много често в разговорите за здраве и за секс. Ние започваме книгата с нея и обръщаме внимание през голяма част от съдържанието. Самият факт, че голяма част от половите ни органи са наречени срамни. по един или друг начин говори доста за нашата култура и това как може би възприемаме телата си. И заради това много целяхме книгата да бъде написана на език, който е приятелски, достъпен и освен съветите, които дава във връзка с биологията или пък с заболявания и здраве, да акцентира и върху това, че нашите тела са окей, са красиви и че не трябва да се срамуваме от тях и да има едно такова позитивно отношение към тялото. Да, имаше една история, която беше

споделяна от една от нашите читателки, че тя израства семейство, което не се е говорило нито за тялото, нито за менструация, нито за секс, за сексуалност и съответно е израства с едно интернализирано чувство за срам, за неприемене на тялото си, което Тя разпознава като проблем, защото в интимните си отношения с съответно сегашния партньор той излиза като някакъв проблем. Трудно е за нея да бъде интимна, трудно е да възприема тялото си, да се чувства добре сексуално. Така че тази тема, която често наистина не се говори за нея, за сърмът, за приемането на тялото, защото ние живеем в едно общество, което има много ясна и зададена линия как Трябва да изглежда много хубаво тяло в кавички. И всички тези стереотипи и стигмата върху жената, която... Никоя жена нереално не изглежда както в някое списание. И този имидж, който се създава в медиите, в онлайн средите, много често вреди на процеса на израстване, за формиране на отношението към, съответно, тялото и приемането. Е много важно да от рано да почнем да говорим за тези неща, за да не се стигне до един момент, в който всъщност не можеш да водиш един стравословен

и щастлив живот. Това ме подсеща за няколко истории. Мой приятел с неговата приятелка имаха сериозни проблеми с това, че тя имаше много, ако използвам думата комплекси, надявам се да не я използвам грешно, към нейното си тяло, към собствените си гениталии. Това беше насериозна бариера, която пречеше на нея да го допусне в едно интимно отношение. Съответно това е една вреда и една излишна бариера, която първо ще пречи на тази връзка между тези два хора, но ще продължи да пречи и на това момиче за в бъдеще. Също с моя приятелка, тя страдаше от това, че буквално казваше, че мрази гърдите си. Не знам точно как се е стигнало до там, но факта е такъв. и съответно тя потъваше в собственото си съзнание в момента в които се стигаше до момента да се разголи. Така че това също беше проблем, който беше излишен и просто беше жалко, че се е стигнало до там. И последното нещо, което ми дойде на ум докато слушах вас е история за едно от многото момичета, които заради съвремето в което е зарасло, особено в днешно време, не може да се накара да застане пред камера на Skype, Viber или нещо подобно, да води видеоразговор с някого. Това ме подсеща. Гледахме един сериал с моята приятелка касаящ как Фейсбук влияе на нашите животи. Забрех точно името. То не беше сериал, беше документален филм.

Да слушам дайлема. Преполагам, че може да

го преведем просто в социалната дилема. Та момичето в семейството, което беше иллюстрирано, страдаше от тролове в интернет, които си позволяваха да я обиждат, примерно, че ушите й били големи. и това я засягаше много дълбоко, защото тя нямаше тази основа на увереност в себе си, просто да се оттърси от троловете. Аз това се замислям, че в нашото съвремее е изключително голям проблем това, че ние хората се третираме като едно име, което лесно може да го фърлиме в кощото за буклук. И съответно не носим отговорно за това как нараняваме хората, какво им казваме и даже както във фейсбук, така и примерно в онлайн компютърни игри, аз забелязвам, че те се превръщат в симулятор на това как можем да съдържим по-грубо едни с други. Така че особено в нашето съвремение, в което сега и зарастват млади хора, които сега са в тинейджерски години, на тях им е още по-сложно и трудно, точно заради това, че някой безименен без никакво отговорност и позволява да те удрия, без да загуби и секунда от съня си за това какво ти е причинил и как ще живееш от тук

нататък? Неслучайно, не в България, но в други държави сексуалното образование се казва сексуална образования и отношения, защото това е една ключева част, защото реално ние живеем реален свят и имаме взаимодействие с реални хора, т.е. като научим научаването за тялото, анатомията, менструацията, сексуалността, след това има нужда да възприемаме различни умения, как да взаимодействаме с партньорите си, как да си отстояваме правата, как да си поставяме границите където трябва и всичко това е доста важно.

Една от идеите на подкаста ни в момента е да запалим интереса на нашите слушатели да видят, че има наистина смисъл да положат усилието да потърсят книгата и да се добият с нея, защото в днешно време ние сме станали много мръзеливи и ако нещо ни коства повече от 3 клика се отказваме. И също за това попитахме за истории и се сещам също за истории от моите бивши партньорки, някои които са ми споделяли, че когато е дошъл момента за първия им цикъл, те са били тотално неподготвени, изпитали са ужас, от това, което се случва паника, която се превърна в една травма, която е останала в тях. За това си говорихме с моята фризерка, за това, че нейната дъщерия навлиза в тинейджерските години и подметнах това, че записваме и подкаст на тази тема, че е важно родителите да говорят със своите деца Зарадвах се за това, че тя ми каза, че още от много давна подготвя дъщеря си с информация, даже се притеснява, че е подготвила толкова много, че малко е изкривила вече. Но си казах поздравление, чест и почитание за това, че си от родителите, които се грижат по този въпрос. И да завършвам мисълта си, за да продължим нататъка. Една от стойностите на тази книга, че е направена достъпна за четене, за това да минаш от Аду и я. А другия въпрос е колко достъпна е, ако сега хората искат да я намерят. Да,

може би е добре да споменем сега, че книгата е достъпна онлайн за четене безплатно на нашият сайт vaginamatters.org. Та може да се чете онлайн. А за тези, които биха искали да си я закупят на български язик в България, много сме щастливи, че вече имаме няколко партньорства. Една от тях е с книжарници Siela. Книгата може да бъде намерена в чакната мрежа онлайн и в техните книжарници. И в София имаме партньорство с още един магазин Gifted, където книгата също може да бъде намерена и поръчена и магазин лайка. Освен

това, което е важна вметка, имаме доста бройки, които са предвидени с организации, активисти, социални работници, психологи, въобще всеки, който някакси има досек с млади хора и работи по темата за сексуалното образование, защото това, което забелязахме и в последните месеци, че супер много хора се обръщат към нас, които заради липсата на политика, държавна политика и липсата на достатъчно информация някакси липсват такива материали, които могат да бъдат приспособени, използвани в такива открити групи, за срещи на млади хора или работа с младежи. Така че имаме и такива бройки, които са за подаряване на хора, които работят с кауза и

с млади хора. Това е наистина страхотно. Имайки предвид, че заговорихме за достъпност и всеобхватност до идея в главата ми, като въпроса за това, че когато аз разглежах книгата, видях, че е доста всеобхватна и включва иллюстрации с хора с физически сътруднени проблеми, лъгъбата хора и т.н. и съм много щастлива, че има такъв широк диапазон и все пак в мене седи едно чувство и въпрос на това готова ли е България за тази широка перспектива?

Само да кажа, че допускам, че ако нашите слушатели не са слушали някой от по-предишните ни епизоди и си зададат въпроса, лъгъба какво хора? Говорим за хора, които са част от общността на хомосексуалните, лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и още други форми на сексуалност и полово себевъзприятие. Та обратно на

въпросът, готова ли е България за тази широка перспектива?

Най-напред ми се иска да спомена първо нещо, което пропуснахме да кажем, че страхотните иллюстрации в книгата са дело на Борислава и Михайла Караджови. Те са две сестри художнички и иллюстраторки и тяхната работа вдъхна съвсем нов живот на книгата и я направи толкова красива и толкова разнообразна, както вие сте забелязали. Относно въпроса дали България е готова, аз мисля, че да. Темата за ЛГБТИ общността и ЛГБТИ правата често разпалва горещи дискусии, но те са по-скоро политически, докато от друга страна обществото според мен е съвсем готово да говори и да приема тези теми. И ние не сме имали колебания дали да ги включим или не, защото На първо място въкату Вагина е образователна книга и нейната цел е да обхване възможно най-много преживявания на млади хора и имайки това предвид няма как да изключим една част от тях поради някаква причина, напротив. За нас беше важно тази тема да фигурира, защото знаем с какви трудности се срещат младежите в училище, особено пък ЛГБТ и младежите. Много често са подложени на тормоз и на език на омразата и на хомофобски обиди. Така че според мен тази тема беше важна да присъства и е добре да има възможно повече гласове по нея, за да стане

по-приятел. Само исках да кажа, че хората, които имат физически затруднения, лъгвата и хората са все много маргинизирани групи, за които които много често да се чувстват невидяни, изключени от литературата, която съществува, така че за това също беше много важно за нас те да бъдат включени, да могат да се видят в иллюстрациите. Много е по-различно чувството. да бъдеш видян и да се чувстваш част от нещо. А също така това са групи хора, които много често също страдат от неприемане на тялото си, проблеми с възприемане на себе си и сексуалността, съответно, при хората. И съответно това също беше много важна тема, тъй като това присъства много централно в книгата.

Аз изпитвам огромно уважение за това, че сте поели инициативата и също и вие имате смелоста да станете част от хората, които показват наява, че хората, които имат здравни проблеми физически и други, също така и хората от ЛГБТ общността, техните потребности и същност не са нещо ново. То е нещо, което е част от живота на планетата. Ние съществуем за тези общности, защото знаем, че те са нормални. Имаме епизод за това какво е нормално. Хора, които имат здравословни проблеми и специални нужди и отделно, и несвързано, ЛГБТ общността са хора, които имат нужда да живеят своя живот пълноценно, да не бъдат смачкани от обществата, да бъдат вкарани в едно купче, да се преструват на нещо, което не са и да се опитват да се променят, защото са накарани да се чувстват съедно, са изродени, че са болни, вредни, опасни. Те не са. И сърадам, че тази книга помага на тези малцинства, защото смятам, че до някъде са малцинства макар да не са малки. да почувства, че те са нормални, че те имат правото да бъдат себе си, че обществото трябва да приеме, че не може да ги мачка, не може да ги потиска, не можа да им вменява срам за това, че са различни, само защото обществото го е страх от новото. А защо е ново? Защото просто преди не се е допускало да се говори за тези хора. И ако

мога да спомена още нещо относно това какви са нагласите в България, Това, за което говорихме досега не са само, как да кажа, наши лични впечатления всъщност. Има едно изследване от 2019 година, национално-представително проучване, проведено от Alpha Research и Българския фонд за жените, в което се твърди, че над 76% от българските граждани смятат, че е важно в училище да има човек по здравно и сексуално образование, така че това е още едно доказателство, че има такава необходимост. и такова желание и ако от време на време излизат други по-шумни гласове в обществото, които се противят на това, според мен те не са по-многобройни, просто са по-шумни и привличат повече внимание. Плюс

това в едно общество постоянно се променят възприятията, нагласите, всичко става през някакъв конфликт, диалог, разговор и това израстване. Мисля, че България именно в такъв период на израстване и приема на

различни общности. На мен ми е интересно какъв отпор най-често изпъква като най-отявлен, като доводи за това да не се образоват младите хора по отношение на телата им, сексуалността им, емоционалната им интелигентност и културата им на общуване.

Основната причина е, че говоренето за сексуалното образование, за сексуальността ще потикне повече млади хора да имат сексуални отношения, ранни сексуални отношения. Това е едно основно притеснение, което имам в обществото. И мислят, че основната причина хората да са резервирани или по-консервативни. Обаче, като се погледнат данните, които са от най-различни сексуални програми, говорим на функционален план, Например, в САЩ или в Холандия, която се води лидер в тази сфера, се вижда, че веждането на програми за сексуално образование, които ващат различни възрастови групи, т.е. това не е само един част, който им е по сексуална образование, но във времето има едно наслагване на знания и умения, Развиване на умения. Реално тези програми довеждат първо до намаляване на средната възраст за първи полов контакт. Извиняйте за грешката, имах предвид се увеличава средната възраст на първи полов контакт. Например в Холандия станало средната взраст за първи полов контакта става на 17 години, тук като в България това е 14 годишна възраст. и второ намалява рисковото поведение при младите хора. Говорим сексуално или примерно намалява сексуално предаваните болести, които се регистрират. Така че има ужасно много ползи от От това не мисля, че се обхванат и всичките възможни ползи, защото трудно е да се измери щастието, как комуникираме в една връзка интимно или не толкова интимно и всичко това е включително супер важно и е трудно да се измеря. Да, т.е. обратно

на това притеснение, което може би наистина е водещо, както каза Светла, че колкото повече се говори за сексуално образование и здраве, толкова по-рано се започват сексуалните контакти. Реално, редица изследвания доказва точно обратното. Че колкото по-рано започна този разговор, разбира се предвид възраста на Децата и научниците толкова повече информация имат и толкова по-усмислено пристъпят към сексуални отношения. Ами разбира се,

когато ги научиш какви са рисковете и ги научиш как да се предпазят от тях и да вземат сами решението да се предпазят, разбира се, че ще свърши работа. Аз изпомням, когато бях малък, ме хванаха... Моята братовщетка ме подлъга

да

започне да пуша цигари. Хванаха ме, че съм пушил и ми обясниха какъв е проблема от това, какви са рисковете, защо е добра идея да не го правя повече. Аз се съгласих и взех решението, че от тук нататък приключих с този въпрос. И повече не съм

докоснал цигара. Да. Едно от нещата, които ми направи впечатление, когато говорихме за ЛГБТ хората и за хората с физически увреждания и тяхната нужда да бъдат разпознати и да бъде говорено за тяхната сексуалност и така нататък, е това, че, както споменах по-рано, една от книгите, която аз си бях купила като тинейджер беше книга за момчето. И успях да намеря, докато говорим кое е изданието, издателство, слънце и мога да кажа, че преди около година и половина, две вече, която запоследно си бях в България, както споминах по-рано реших, че тези книги, които аз съм имала като тинейджер, ще ги дам на племеника ми. И имах спомен за това, че когато четях книга за всяко момче, имах много възражения, дори като 12 годишна. И отворих книгата и си казах, окей, дай да видя защо имах такива възражения, защо ми е останал такъв негативен спомен от тази книга. И дори аз по принцип не пиша по книгите, но това беше една от малкото книги, които не уважавах достатъчно за да се спра да пиша по нея и когато разлистих видях колко много коментарии съм оставила на тема това как те, така да се каже, стигматизират хомосексуалността и различните видове сексуалности имаше много препрадки към това, че не е нормално, не е морално и така нататък имаше много глупости по отношение на Жените и за женското желание и удоволствие пишеше глупости от сорта на Жените се зряват по-късно сексуално и бла-бла-бла имах един коментар, който бях написал и не ме изстрам да си призная, че бях почертал точно там, където пишеха, че Жените се зряват много по-късло сексуално и аз бях написала в полето Това е лъжа, аз съм на 12 и Много ме сърби, така да се каже. Защото реално погледнато ние сме сексуални същества от момента на даже не изсъзряване, а съзнание. Има проучвания, които показват, че дори бебетата в корема на майка си се пипат и мастурбират. Особено с момченцата, което е по-лесно да го видиш. И много майки на момченца ще кажат, че някой момченца трудно мога да ги отделиш от най-добрата играчка на света, която е между краката им. Това е, че при момичетата не се забелязва толкова. Момичетата могат да се трият, да се облягат, да се натискат срещу неща, които вибрират или чувстват добре и т.н. И това не е чак толкова забележимо. Но проблема е когато стигматизираме и даваме грешна информация за сексуалността на човека. Включително на момчетата и на момичетата. е важно за мен да кажа, че не трябва да си мислим, че просто защото някой е на 5 или на 12 няма сексуални желания и интерес или опитство и тази книга беше абсолютната глупост и гадост и след разглеждането ѝ и цялата тази хомофобска история и цялата тази инфантилизация на жените реших, че няма да я дам на племеника ми и когато разглежа вашата книга видях колко по-добра е, че е добър източник на информация и за мене това е важно да говорим Окей, кой ги пише тези книги? Откъде идва тази информация? Достоверна ли е? Защото има много хора, които ще влязат в едно училище, ще се правят на добри преподаватели по сексуално здраве и образование на тема връзки и няма да знаят нищо или пък още по-зле ще се правят, но това, че знаят всичко и ще вливат гадости и глупости в умовете на младите хора. И за това ми се ще да попитам. Смятам, че книгата ви е страходна, но откъде черпихте вие информация за направата ѝ? Много

източници са. На първо място на един от нашите партньори в книгата се казва Love Guide. Те са платформа за сексуално образование за млади хора в България. включително разработват много съдържания, видеосъдържания, така че да срещнат младите хора там където са. Така че голяма част от тях, заедно с тях, но също така много важно беше за нас книгата да е базирана върху източници, които са съвремени, прогресивни, с най-новата информация. В последните години доста се развива също така и знанието и науката, включително и в сферата на женското сексуално здраве. Така че сме черпили опит и от организации, които работят усилено в сферата на сексуалното професиони, които също имат и нашата визия и нашите ценности, за инклюзивност, за отвореност и позитивно отношение към темата. Това са организации като Planned Parenthood, което е огромна организация, загрижа за репродуктивното здраве в САЩ, но и по света. Но също така и, причитано, и Националната здравна система на Англия, която също дава супер много информация, както и една организация, с която също така си партнираме по следващата инициатива, свързана с книгата, за която ще може да разкажа по-късно. Те се казват BROOK и са много голяма организация, която работи с млади хора в цяла Англия. Така че такива източници, но също така и литература, която е свързана с менструацията, с женското тяло, с волвата. Много четохме книги, така че да видим какъв е език, да видим Какво е позитивното отношение, как може да го вкараме в книгата по някакъв начин, което също отговари на контекста в България, разбира се.

Аз се замислих и за това, което Илия каза, за това, което е чела в книгата за момчето, че не е само важно какво е написано и каква е мотивацията на писателя и какво е в сърцето му. Ако в сърцето му е хомофобия и пренебрегване на определени хора и неинклюзивност, това е за мен гнила книга. Вашата книга, както казате, че е инклюзивна и най-вече в сърцетови е грижа за хората. Това за мен е изключителен зелен флаг, под който бих отсявал книги. И друго, което се замислих е, че ВКТО Вагина не е само книга за тази част от населението, които имат Вагина. А също така и за всички. Защото всички трябва да изградим една култура към собствените си тела и към телата на другите хора. Попадал съм на такива безумия изказвани от мъже по отношение на жените, които се чудиш този човек под кой камък я расъл. Като например ми, на вас жените, като толкова не ви харесва да имате цикъл, защо не спрете да го имате? Един от безумията. Боже господи, въобще ти къде си Расел? Кое ти е говорил? Въобще сам ли си си стигнал до заключение за телата? Както най-често се случва. Ако нямаш информация, ти си мислиш някакви неща, екстраполираш каквото си взел като зрънце от тук и от там и си изграждаш едно свое разбиране, което е жалко и е долно и след това нараняваш и останалите. Този, според

мен, в някои такива ситуации е абсолютно неволно. Тоест, човекът, вероятно, е расъл в някакъв контекст без информация, без отношение към темата от зубикалищите го хора. Аз, примерно, имам един приятел, който до сравнително късно, в смисъл до пубертета или малко по-рано е мислил, че жените и мъжете имат едни и същи полови органи. Така, че много са разнообразни тези примери и с Рая смятаме, че както вага ни се фокусира върху преживяванията на жените, но мислим, че е много важно и момчет да имат подобно образование и да научават съответно и за другия пол, за отношението към пола. Специално за момчетата, според мен, се сблъскат с малко по-различни преживявания чисто и в обществото и е много важно и те да бъдат засегнати в една такава литература. Съответно, толкова много информации имахме конкретно за преживяванията за жените, така че много искахме да се фокусираме върху това, но Истината е, че трябва както и за мъчета, трябва така и заедно да се учи по тази тема.

Това ми е последваща последно и искам след това да дам разбира се думата на Лия, защото е сърби и да каже нещо. Като бях малък, по някаква причина, разхождайки се из пощад Славейков, попаднах на книга, която се казваше Как да станеш страхотен любовник. Сигурно бях на 10. И си я купих. Беше ми интересно. Може да не съм бил на 10, да съм бил на 13, не знам. Майка ми се подиграваше за това. Усмя този мой избор. Но аз стъпих здраво с крак на земя. Тък аз съм я избрал и ще я прочета. Книгата ми донесе стойност. Не съм запомнил много от нея вече, но някои основополагащи неща като култура ми останаха, но се замислих, че момчетата и мъжете, които биха прочели V като Вагина също биха, може би, срещнали срам и усмиване или от своите приятели и обкръжени, или от самите себе си, заради начина по който им е изградена нагласата. Но посланието ми е към мъжете и момчетата. Имайте вяра в себе си, че си струва, че правите инвестиция в себе си и в хората, които ще ви обичат и ще обичате вие, как да имате едно добро отношение към тях и да ги разбирате. Това е много по-стойностно и това е една голяма сила, която ви дава срещу подигравките на невежите и на страхливите. Едно

от нещата, които ми седи в главата от известно време е нашия проблем с подкаста, когато става въпрос за това да превеждаме от английски на български. Специално неща, които се отнасят за сексуалността, връзките и така нататък. На английски имам много добре изграден речник, но на български той не съществува. и зад колесите с теди прекърваме доста време в дешифроване, превеждане, мислене за това как да преведем някои концепции, терминология и така нататък от английски на български, за да сме по-достъпни. Вие сблъскахте ли се с нещо такова и какъв беше процесът за

вас? Да, смеята кажа, че ние също имахме такива затруднения. Преимуществено източниците с които сме работили са били на английски язик. така че изискваше много голяма работа и внимание да представим на български темите, за които говорим по достъпен език и не просто да използваме правилните наименувания, ами да цялата книга да бъде интересна за хора, които са тинейджери, да не е суха, да не е като учебник, да няма само термини. Така че това беше притезвикателство. Ние работихме, както светло каза, с доста голям екип от консултанти, включително и педиатри и лекари, които много ни помогнаха в това начинание и ми се струва, че крайният резултат е добър.

Едно важно нещо за нас, отглед на точка на езика, беше, че сме също критични към езика, което и без това се ползва. Тя Рая вече спомена за съществуващите именувания на различните части на вълвата, които произлизат на ни от латински язик и той на латински язик също се използва думата срамно. но вече е отпаднал на английски язик, но български се още съществува, т.е. срамни лапи и срамни устни и т.н. И също искахме да обърнем внимание чисто и на съществуващи язики, на язика, която използваме, евемизмите, които използваме и защо ги използваме. Така че язика е доста важна, не само инклюзивност и достъпност, просто защото тази литература може да съществува наистина на английски, но на пългръски няма достатъчно такива източници. Хората, които

сега влагаме усилия в тази сфера, ние имаме влияние върху нашия език. Езика ни еволюира и ние имамем възможността да го пригодим така, че да бъде адекватен към всички.

Честно казано, като странична мисъл, доста време съм го споделила това на теди. Ще ми сте, така да се каже, хората, които работим в тази сфера в България, да се събрем и да създадем един речник, защото има нужда. и смятам, че много хора трябва да имат български реченик за това, което се опитваме да образоваме, а не да се взима само от английски. Защото от друга страна, въпреки че съм иммигрант и живя толкова години в Англия, за мен бългърски е нещо страхотно и искам да го запазим и искам да създаваме бългърски язик. Не само да освояваме чуждици, защото всеки ден умират язици и не искам бълг арския да умре. поне не в моя живот, а както е тръгнал, може и до там да се стигне. Ще ми се да попитам за другите проекти, които имате на ум, за които Светла спомена. Бихте ли искали да

ни споделите? Да, много накрадко. То всъщност се обърна към нас една организация, както и една компания, която се занимава с гинекологично здраве. в Англия. С интерес да я преведем с българската книга на английски, която така ни е доста интересно. И в момента вече сме на финала и даже би трябвало до край на годината да излезе и в Англия тази бългърска книга. Така че е интересно какви промени там се случиха именно около езика и също промяна на няколко иллюстрации и темата за езика и за инклюзивността е супер важна и как се променя на различните места спред контекста. Това е страхотно. Много поздравления

за този успех. Да, това е следващата

голяма стъпка, бих казала, в актовагина да излезе на английски язик. Също така, Светлаз по-рано спомена, че ние се стараем да предоставим в актовагина и безплатно на различни професионалисти или организации, които работят с деца и младежи. И вече всъщност успяхме да организираме една игра, я нарекохме ние. в края на миналата година, чрез която подарихме близо хиляда бройки в България на различни хора, които имаха интерес и голяма част от тях всъщност ни писаха обратно, че те професионално работят по един или друг начин в сферата за здраво и сексуално образование и целта ни ще бъде отукнасетна е да се свържем с още такива хора и да изобщо да направим книгата възможно по-достъпна за да стигне до повече места и до повече населени места. Това ни е била винаги главната мотивация да е полезна и достъпна за

най-много хора. Да, това, което забелязахме, че толкова много хора, които работят с млади хора наистина нямат нужната литература. Като видиш в други държави здравната система създава всякаква литература, която би била и практическа информация, която би била полезна не само за гражданите, но и за самите, за хората, които практикуват това, за което работят с млади хора. И те им изпитват огромни затруднения, т.е. не само родителите, но и хората, които биследвало да работят и да имат досъг с млади хора. Да, изключително много хора родители ни писаха, включителено и мен може би една от любимите ми история, че Ни писа една жена, която е може би 50 плюс и каза, че била вдъхновена от книгата, научила много неща за себе си на 50 и нещо и че ще бъде полезна книгата в разговора с племеницата си. Много

се радвам за това, че книгата дава решения и идеи и наистина това е едно допълнително стойно за родителите да я прочетат, за да намерят идеи как да подходят в тези неловки ситуации.

И последния въпрос от мен, имайки предвид колко много давате от себе си и от самата книга за да достигне до професионалистите, до библиотеките и т.н. които имат нужда от нея, мисля, ще да попитам лесно ли е да намерим като създатели на такава образователна литература или информация, каквото ще да е лесно ли е да намерим финансова подкрепа за такива проекти. Защото всичко това, вашия труд, издаването на книгата, трябва да бъде финансирано от някъде. И когато хората чуят безплатно, много не се замислят колко всъщност е вложено. И пари, и труд, и така нататък. Затова искам да кажа, Тези безплатни книги, които ги давате, не са създадени за без пари. И хора, които имат желание и знание и възможност да създадат нещо, което е красиво и стойностно и така надатка, трябва също да знаят лесно ли е да намерим финансова подкрепа за образователни проекти, като

вяршия. Това е един проект, по който работи, може би, 3 години, може и повече. И наистина почна само с една идея, която решихме, че има нужда да бъде реализирана. Пътят на някои проекти минават понякога през това, че имаме някой донор някъде или инвеститор, който иска да даде някакви средства по определени теми, които са важни за тях. Това е пътят понякогато на повечето проекти, свързани с, може би, образователни проекти. Начинът не беше такъв, за което аз изключително много се радвам, защото тръгна някакси от общността и ние много дълго време създавахме първоначално съдържание, привлякахме иллюстраторите, които направиха първоначалните скици и след което това, което направихме, организирахме Краудфандинг кампания, т.е. кампания за фундаментобиране от много хора. И с нея успяхме да покрием най-голямото перо, защото нашия труд може би не го включваме, но най-голямото перо, което беше за печат, тъй като това е книга, която е 250 страници цветна и създадена може би 100 плюс иллюстрации, така че адски много работа от към самите иллюстрации, самия дизайн. Но в тази кампания се включиха над 200 дарители от България и от чужбина и те всъщност подкрепиха създаваното на тази книга и дадаха началният ласък. Разбира се, имаше и други организации, включително Fine Acts, включително и един друг наш партньор, Български фонд за женита, които подкрепиха книгата, но всичко тръгна с това ядро от тия 200 човека, които повярваха в тази идея, видяха смисъла от това.

Страхотно,

наистина. Много се радвам, че са се намерили, че има такива хора, които ги грижа за останалите и виждат смисъл да дават от себе си за стойностни каузи. Замислих се да попитам пък аз, освен всичкото богато послание, което сте изпратили чрез книгата ви, освен него, ако искате да допълните още нещо сега към нашите слушатели, какво би било то?

на нашия сайт и ни пишете

дали ви е харесала. Да, наистина позитивната

обратна връзка определено е една много голяма стойност

и е храна за душата. Да, аз си мислех порано да допълня нещо във връзка с обратната връзка, която получихме. Наистина получихме много позитивни писма, но това, което мен ме впечатли най-силно беше, че ни писаха и доста бащи. които са намерили книгата за полезна в разговорите с техните деца и това много силно ме зарадва така че наистина приветствам всеки, който има любопитство и интерес да разгледа дори да е скептичен първоначално

Нека да бъдем любопитни и критични към нещата, които четем и нещата, които се случват около нас. И най-важното е да приемаме себе си и това ще ни отведе само

на хубави места. Много добре казано. Благодаря.

И да не забравяме, че, както съм казвал и преди, ние ще живеем със себе си до края на живота си. За никого други го не може да се гарантира това. Затова ако ние не се погрижим за нас, никой друг няма да го направи. Затова нека да се грижим за себе си и да се третираме с обич.

Абсолютно. Добре казано. И последно, наистина последно. Къде може хората да ви намерят и да се свържат с вас?

Всеки, който иска, може да ни пише в сайта vaginamatters.org. Има наши контакти. Ние сме също в Инстаграм, така че много се радваме всеки, който има желание да ни каже здрасти. Чудесно.

Тези линкове ще бъдат добавени в описанието на подкаста. Дойде време, макар

да не ни се иска, да приключим този епизод. Много любов има и от нас, има и от камарая и света към това, което записвахме днес и ни се иска още и още да дадем, защото виждаме стойността. Искаме да ви благодарим много за всичко, което дадохте, за това, че заедно успяваме да разпространим ценност и любов към хората и се гордеем с това, което

създадахме заедно. Много благодарим! И ние! А

както споменахме, че позитивната обратна връзка и подкрепата под различни форми е храна за душата и със сигурност е добра мотивация за всички ни. Позволяваме си да ви напомним, ако ви харесва и нашата работа, подкрепете ни и нас, кажете ни една добра дума, кажете ни как сме ви помогнали, докъде сме достигнали, как сме допринесли към вашия живот. и също така не се свинете да ни почерпите едно кафе задигаме енергията когато записваме и обработваме да го направиме с най-доброто качество

Благодарим и до скоро! Чао,

чао!

Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежа като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook