46. Невидими ли са жените? част 1ва | Секс и Щастие Подкаст

Преди 2-3 години прочетох една книга, която на английски се казва Invisible Women. И честно казано, когато я четях бях изпълна с много гняв и имаше много моменти в които ахвах и се чуих как подяволите сме в такова положение, как може да има такава мраза към жените и как може жените да бъдат толкова невидими в всяка сфера на живота.

В Прайвуд да кажем, че заглавиято на книгата означава невидимите жени.

Мерси, Теди! Заправих, че трябва да пробеда. За мен тази книга разкри колко е трудно да си жена. Как светът е създаден от мъже за мъже и за тези, които имат крака, не бутат бебешки или инвалидни колички. Свет в който медицината не отчита разликите между половете. Свет в който дизайнът на всичко, което притежаваме, не обмисля нуждите на жените и разликите им спрямо мъжете. Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, ентимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg. И тъй като подкаста ни е насочен към сексуалността, бях шокиран преди време, когато научих, че клитора е изследван по-задълбочено едва през 98 година. Ние толкова столетия и повече развиваме медицина и изучаваме човешкото тяло. Сещам се веднага за изследванията на Леонардо да Винчи за пропорциите на човешко тяло. Толкова много медицински проучвания са правени и никой не се е поинтересувал от женските полови органи. Смятам, че е срамно и жалко и потискащо към жените да се смятало, че трябва да се задоволят с знанието, в кавички, че клиторът е просто един недоразвит пенис. И толкова. Стърчи там нещо по средата между срамните устни. Срамни, нали? И това е. А всъщност се оказва, че един много по-голям орган, който се простира под срамните устни не е просто връхчето и бутончето, за което дори сигурно и някой дори не знае, че съществува. Така както казах, изненадата ми, че едва през 98 са направени първите изследвания, така по-задълбочени и че през едва 2005 година е направен първия ядрено-магнитен резонанс на клитура. И малко по-нататък вече в последващите години започват малко по-задълбочени изследвания от това, но срамота е. Едва в 21 век да започнем да се интересуваме от женската

анатомия. Угу. За сравнение искам да кажа, че ДНК-то и структурата му е разкрита през 1952, а пък сме се качили на Луната, покорихме други небесни тела през 1969. Смятайте! 50 плюс процента от населението имат клитори, те хора са на Земята, клиторите са днешно много достъпно и целият стран, цялото невежество около женската анатомия живее и в 21 век. И да, когато

едно общество не се интересува от щастието и задоволеността на част от хората на тази планета, защо да се полагат усилия, защо да се влагат пари и мисъл за тях?

Проблема обаче е, че не опира само до сексуалното здравее и щастие на жените, а до много други неща. И тук е време да ви кажа, че тази тема ще я разтегнем в два, може би дори три епизода, колкото ни отнеме. Защото има много неща, които смятаме, че е важно да споделим и искаме да знаете за тях. защото те, така да се каже, засягат вашето здраве, психическо и емоционално, физическо, влияят на вашата работа, на безопасността ви, докато се движите по пътищата, докато шофирате, докато правите каквото ще да е било, включително поемане на медицински направления и медикаменти.

О, да, темата с медикаментито определено е шокираща, фрустрираща, вбесяваща и си изберете още думи. Аз също не можах да повярвам на това, което сега ще ви

споделим. И искаме да кажем, че статистиката, която ви даваме, всичките тези знания и така надатка са достъпни, ако си закупите книгата и я слушате или четете. Ще ви дадем заглавието в нашия блог. сайно с името на авторката, но ще повторя, името е Invisible Women и е написано от Каролайн Криадо Перес. За съжаление не успяхме да намериме книгата, преведена на български. Ако някой, който работи в издания ни слуша, моля ви, преведете тази книга,

заслужава си. В крайна сметка ясно е, че ние сме израсли в едно общество, което ни е научило на определена култура, свикнали сме с татуквото да е определено и не се чувстваме комфортно в някой случай, когато се бори някой да го променя. Не ни е тук идеята, както сме споделили преди, да се борим за женско надмощие над мъжете и изведнъж цялото внимание да е за жените и жените да бъдат поставени на пиедестал, докато мъжете им целуват краката. Да, на някой мъже ще им хареса, не на всички. Това е отделна тема, но по-скоро ние тук се борим за това първо да виждаме едни и други като хора, да се борим за развиване на нашата човечност, съпричастност и грижа едни за други без значение какъв ни е полът. Защото той няма значение. Всъщност, полът има значение, трябва да имаме равни права или, може би, по-скоро и съобразени права, защото мъжете нямат нужда да имат право на безплатни дамски превръзки всеки месец, както в някои държави го има, така че правата и социалната подкрепа спрямо пола е хубаво да бъде адаптирана, но в крайна сметка не е редно да погазваме човешките права на даден пол. Като стана въпрос, примерно за вашата безопасност, интересна информация беше за нас това, че коланите в автомобилите не са изобщо съобразени с анатомията на жените,

от една страна. Това, което се случва е, че когато една кола бива тествана за безопасност, куклите, които биват използвани са с типичните размери на средностатистическия мъж, както и с неговата фигура и килограми. Това означава, че не знаем как при един удар на кола по същия ъгъл една жена ще изхвърчи, за разлика от един мъж, например. Другото, което не е съобразено е това, че жените имат гърди и кланите не са чак толкова удобни за хора с гърди, както и за бременни хора.

Беше ми също интересно в негативен смисъл да науча, че в Европейския съюз в последните години се е наложило използването на кукли, които имитират жена и трагичното, заради което можем и да избухнем в трагичен смях е, че също се използва омалена форма на мъжката кукла и то на пътническата седалка, което е страшно сексист. Да, това рвуче е страшно сексистко, такова долно снисхождение, че мястото на жената, първо, че е на пътническата седалка и второ, дали ще е с мъжка фигура или с женска голям праз, това претупване отгоре отгоре на безопасността на половината население на света е престъпно, не човешко, долно и не присъщо на едно същество, което иска да се нарича човек. Така е. Като стана въпрос за коли, нещо друго което е интересно е, че когато Apple стартираха Siri, което се води асистента, който ти помага гласово да му зададеш въпроси и то да потърси да ти отговори. С Siri е било възможно да намериш проститутки и доставчици на Viagra, но не можеш с Siri да потърслиш къде има или хапчета за аборт, или къде имат клиники, които правят аборт. Което какво означава,

че на нас ни пука повече за това дали един мъж може да го вдигне и да му дадеме възможността да си намери виягра или проститутка, но не и да помогнем на жените, които имат нужда от медицинско внимание и помощ за тяхното сексуално здраве и живот.

Да, ето например било е възможно, сега не знам точно как е, с Сирии да кажеш Сирии получих инфаркт и Сирии да намери помощ, да се свържа с 112. Не знам за България дали работи, това е информация, която имаме за чужбина, но съответно Сирия можела да реагира на информация за това, че си получил инфаркт, но ако кажеш Сирии изнасилиха ме, тя отговаря не знам какво имаш предвид

с бях изнасилена. което отново говори за това как жените и техните нужди са абсолютно невидими. Трябва в тези моменти да се замислим, окей, кой програмира Siri? И когато направим справка, хората, които правят технологиите по-често са мъже, по-често са бели, по-често не разбират проблемите на жените и съответно не биха могли да се сетят да кодират и да напишат кода с който да помогнат на толкова много жени в един тежък момент, като например изнасилване. Реално погледнато за това трябва да говорим за липсата на жени в сферата на технологията, на медицината и т.н. Защото реално погледнато женската перспектива е не по-малко важна. И с оглед на това, което току-що казах Искам да споделя, че в бизнес средите, в последните години бизнеси, които са основани от жени и дават услуги или пък създават продукти за жени, просто избухват, защото има такава огромна нужда от услуги и продукти, които разбират женските нужди, които ги обслужват и им помагат. Тези бизнеси просто процъфтяват. Защо? Защото се обраща внимание на забравената 50%-а

популация. Да, има го това, че докато четяхме информация по тази тема, в някои случаи стигаме до заключението, че причините да се пренебрегват жените са от престъпна умишлена неангажираност и прескачане на правила и претупване на списъци с отметки, с които да се замажат очите на хората. В други случаи, за които Лия също спомена, причината не е толкова умишлена и злонамерена, а по-скоро е точно това, че като липсват жени, няма кой да се сети да програмира някои специфични и дори основополагащи или дори основни нужди, страхове и притеснения и необходимости на жените. Защото като мъж, ти нямаш същите проблеми, каквито им е на жена. Това е нормално. И когато са се включвали жени в предимно мъжки екипи, тогава са се сещали, а, верно, че и това трябваше да го допишеме. Как пък не се

сетихме. И за съжаление в много от случаите жените трябва да се борят с лакти и с ногти и с крещене, за да бъдат чувани и да бъдата регистрирани като някакъв глас и позиция, която има стойност. Ето срещам се

веднага и както и за моята приятелка, тя е един абсолютно типичен пример и нейни колешки в работата в която работят и те се занимават с компютърни услуги и в тези среди жените се третират всякаш са некомпетентни и не може да им се има доверие. Трябва половината от времето в което работят да се борят да докажат, че разбират това за което говорят и им остава другата половина от работното им време да свършат някаква работа. Дори наскоро шефа им в Zoom разговор се изпусна като, докато си споделяше екрана, реши да провери в Google това което му казваха приятелката ми и още една жена. Той им нямаше доверие като хора, които е наел да са специалисти в тази област и реши сам да си го провери. Или някъде във фейсбук бях попаднал записание на една жена, която работи в екип, в който консултират клиенти. Не си спомня точно за какво беше, но дали ше за конструкционни задачи. Но в крайна сметка тя наистина забелязва, когато тя си разменя имейли с нейното си женско име. че клиентите непрекъснато ѝ атакуват и се държат с неизходително, и спорят с нея, и те се опитват да ѝ обясняват как се върши работата, а нейния колега направо му летят нещата. Решили един ден да си сменят имената, тя да отговаря от негово име, той от нейно, и това, което пише тя, че деня на нейния колега просто бил сринат. То непрекъслено заяждания борба с това да си докажеш авторитета и знанието и специализацията, А на нея същия клиент, който се е гаврил и заяждал с нея и тя му написала от нея едно име. Момент, нека да ви прехвърля към моя колега Еди Койси. И откакто тя започнала да му пише от мъжкото име, веднага клиентът е станал по-смирен, съгласявал се с всичко, което му казва да, разбира се, ти си специалиста, благодаря ти за консултацията. Отношението към жените е просто шокиращо. И наистина помага на нас, мъжете, когато имаме жена в нашия живот да чуем през какво минава тя. Защото ние не се сблъскваме със същото. Ние сме толкова наивни, че смислим, че тези неща не се случват. За съжаление

не само клиентите се съмняват в женската експертиза, както каза, те съмняват се и шефовете и проверяват и се чудят и нямат доверие. Прочване, което беше споменато в книгата, обяснява, че 248 документа, които изразяват Анализ на представенето на хора, които са в технологични компании са открили, че жените се сблъскват с много повече критика, отколкото мъжете и тази критика е по отношение на личностните им характеристики. А много от пъти тази

критика въобще не се случва на мъжете да я чуят. Например, на жените им се казва да си мерят приказките, да внимават с тона, който говорят, да отстъпят или да се махнат от главата на някого. Наричат ги командъджиики, определят ги като такива, които с лекота обиждат и нараняват и потискат хора без въобще да почувстват капка вина, критикуват ги за острия им тон, Определят ги за агресивни, емоционални и рационални. И само едно от тези определения е използвано в анализа на мъже и това е агресивността и то с подчертаване, че трябва да бъдат по-агресивни от това, което

са. За съжаление, такива предръсъдъци и такова с неизходително отношение и нелепа критика, която не е равностойна засяга жените много повече по много по-лош начин. Например, има едно

изследване, в което се гледа колко процент от жените и колко процент от мъжете напускат една технологична компания след 10 години работа в нея. Жените са 40%, а мъжете са само 17%.

Това, което проучването също показва е, че жените не напускат заради семейни причини или защото не им харесва работата. Напротив, те напускат заради работната среда, лошото и подронуващо поведение от страна на менеджерите, както и усещане, че не могат да се развиват

в тази кариера. Не само, че не могат, ами може би ги задържат. Което, между другото, го наблюдавам и с моята приятелка. Как я прескачат за повишение. И то не е заради накъдърност, а напротив тя, всъщност, ме изумява с аналитичния си ум. И не само мен, ами показва и сред своите колеги как тя успява да открие проблеми и решения, за които въобще не са се замислили. Да. И то критични, такива, важни, не е колко химикалки да наредим на бюрото.

Това нелепо отношение вреди на жените и на техните семейства. Такива проучвания ни показват как кариерата, щастието, развитието на жените бива напълно потъквано заради омраза, заради стереотипи, неразбиране и т.н. Но има по-страшни неща.

А преди да стигнем до тях, само се сещам за един, според мен, доста голям проблем, който България ще вижда се повече и повече. Може да не сте съгласни с мен за моята критика, но за мен това са турските сериали. Те са такава вълна в България, навсякъде са, непрекъснато са. и аз даже го забелязвам и по моите родители, случая примеру майка ми, непрекъснато ги гледа, тя е абсолютно запленена от тях. При тях е нон-стоп, първо физическо, вербално и психическо насилие непрекъстното, второ на жените се говори и се третира точно този начин. Мъжът си насуча мустака с яс ръка и я с поведение като цяло и казва жено да мълчиш да си знаеш мястото ти за коя се мислиш и евентуално да бъда застрашена в случая тъй като явно турците са представени като съедно живеят в средновековието да се нападат, да се душат, да се колят и да се подпалват. Но отношението, това е една култура, която се излива непрекъснато в България. Няма как да избягаш от това, ако я гледаш, тя да не проникне в теб. Неизбежно е и това е унищожително и смятам, че е толкова систематично, че е и нарочно. без нея срещу това нещо, с плам и с цялата енергия в моето същество презирам това, което виждам, защото виждам какъв ефект има върху хората и този менталитет на патриархално потисничество срещу жените е неизбежно да не бъде подсилен с този феномен.

За съжаление от много години наблюдавам, така да се каже, разпада на българската медия. И не мога да кажа, че подкрепям повечето предавания, хумора, който се създава, начина по който се говори за хората, за равноправието, за... Просто не искам даже да започвам да ходя там, защото темата е... Протална е и мисля, че трябва да направим цял епизод за темата какво прави медията в България и как изкривява хората още

повече. Да, но за да можем и да завършим епизодът искаме да изкажем една от най-фрапиращите и ужасяващи неща, които аз ако съм жена да знам, че съм подложен на такова неглижиране на моето здравее, че просто е безумие. Дава микрофона, нали? Едно

от нещата, които беше доста връпиращо и за мен се отнася за здравето на жените. Ако сте гледали филм или някаква реклама за това как трябва да се пият някакви лекарства за сърцето или нещо от сорта, ако сте виждали в медията как един човек получава сърдечен удар, сте видели, че се хваша за сърце, изтръпва му ръката, пада, затруднява се с дишането и т.н. И това се препознава като симптоматика на сърдечен удар. За съжаление обаче, когато погледнем статистиките, само една на всеки 8 жени, които получават инфаркт имат, така да се каже, класическите мъжки симптоми от това да ги боли в зоната на сърцето и останалите симптоми, които изборих. Затова познанията ни за това как жените изпитват сърдечен удар или инфаркт са така да се каже невежи. И мисля, ще да ви разкажа малко повече за тези разлики. Защото реально погледнато тази информация може да ви спаси живота или този на приятелката ви, на майка ви, на сестра ви и т.н. За съжаление, често тези симптоми биват наричани атипични или нетипични, което може да доведе до, така да се каже, неправилна диагностика, недооценяване на рисковете, които са свързани с

проявата на тези симptоми. Да представи си, майка ти получава инфаркт, без да е сигурна нещо, не се чувства добре, има нужда да я вземат с линейка, казва какви са и симптомите и така. Да, не, не, това няма как да е инфаркт и тя след това умира от инфаркт. Е, ми то нямаше как да знае, ми то не ви бяха типични симптомите. Не! Вие сте невежи, некомпетентни, неинформирани, не се държите осведомени с текущата информация за човешкото здраве и това е престъпно невежество, което тотално ме вбесява. И това е

напълно разбираемо, защото в крайна сметка води до убиването на хора от незнание, от невежество и така нататък. Хубаво

е, че в крайна сметка някои хора в медицинските среди са открили този проблем и го адресират. Това дали вече в България тази информация е достигнала, надявам се, защото е просто непростимо. За

съжаление проблема е доста по-разпространена отколкото може да ни се иска и прочване в щатите от 2005 година открива, че само един на всеки пет медици в най-различни специализации разбира какви са разликите между мъжете и жените и че всъщност Много повече жени умират от сърдечно-съдови заболявания всяка година, като повечето от тези медици не биха се оценили като ефективни в лечението на по-овоспецифични сърдечно съдови заболявания. Хубаво, че поне са

били откровени тези хора тогава. Доколкото знаем.

гордоста стои пред това много хора да си признаят какво знаят и какво не знаят. За съжаление има много други проблеми по отношение на това как се разбира дори дали една жена има сърдечен удар или не. Като проблемите са свързани с това, че тестовете, които докторите използват всъщност не можат да се приложат по един и същи начин и да дадат едни и същи резултати за това дали един човек има сърдечен удар или не Например, стандартните тестове като електрокардиограмите или физическите стрес тестове се смятат, че не са толкова добри в откриването на сърдечни удари при жените.

През 2016 година британският медицински журнал посочва, че нормалната граница на съдържанието на тропонин, не съм сигурен дали го произнасям правилно и дали има по-добра българска дума, но това е протеин, който се отделя в кръвта, когато се получи сърдечен разрив, надявам се, че използвам термина правилно. този протеин се отделя тогава, когато има проблем със сърцето в това отношение и тази граница над която съдържанието на тропонин се използва за диагностициране на инфаркт се смята, че е прекалено висока за жените. Съответно, жените имат по-малко количество от този протеин и не е достатъчен, за да кажа оп, видяхме го и има достатъчност да кажем да, това е инфаркт. А също така проблемът е не само в така наречените стандартни нива на определени биомаркери, че не са коректни за жените, а също е, че е необходимо да се открият специфични за жените биомаркери, които може да не са така отявлени и при мъжете, а с тези биомаркири да се открива наличието на инфаркт. Ясно е, че ние не сме медицински лица и възможно е да не използваме термините напълно правилно и да има по-добри преводи и т.н., но вярваме, че

посланието е валидно. Накратко казано и на български прост език изразено, това, което се опитват да кажат в този журнал е, че един размер, така да се каже, било то за биомаркъри или пък за симптоматики и проявления, когато човек има сърдечен удар, не може да се приложи и за мъже и за жени. Различни сме и трябва да им го имаме това в предвид, защото иначе хората умират.

Имаме да говорим още много за медицината и за този епизод вече нямаме достатъчно време да напълним още, но очаквайте следващия ни епизод, в който ще продължим с още такива изненадващи и владяващи данни. Присъединете се в

следващия епизод за да чуете как още жените са ущетени от медицината и още

много други сектори. А до тогава, посетете нашия веб-сайт. Линка ще бъде наличен в описанието на епизода. Ако ви харесва това, което създаваме, ще сме ви благодарни да ни почерпите с кафе. Това определено е много добра подкрепа за нас и за всички труд и време, които влагаме. А също така, възползвайте се от нашата книга, която може да свалите с регистрация в нашия сайт. До

нови срещи! Чао-чао! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.