48. Невидими ли са жените? Част 3та | Секс и Щастие Подкаст

Теди, ти можеш ли да си представиш, че вече третия епизод правим за това колко са невидими жените? Вече почвам да се плаша.

Можеш ли да ме видиш?

Знам, че сме през зума, но... Виждаш ли ме?

Виждам тази.

Даже аз се опасявам, че може да изглежда, че вечер натягваме.

А, ами...

със сигурност. Ама, може би това е хубаво, че създаваме едно неудобство в хората и може да ги накара да си казва прех. Как може такова нещо? Трябва да оправиме нещата.

Това е хубава надежда, обаче аз имам опасението, че тъй като засягаме доста често теми, които всякаш жените проявяват готовност да

говорят и да слушат за тях, много

мъже не биха чули това, за което говорим. Както примерно ни е епизода В като Вагина, който по-скоро бих е искал да го насоча към мъжете повече отколкото към жените, Защото ние, мъжете, сме отглеждани с нагласата да не се интересуваме от никого,

освен от себе си.

И съответно ние сме по-невежи по отношение на половината от човечеството.

Жените.

Иска ми се и тези епизоди, които са за невидимите жени да достигнат до повече мъже, не просто към повече хора, защото статистически очаквам, че това ще са повече жени. което също така води до това да мотивираме жените да бъдат по-настъпателни и по-агресивни

в нуждите си, но както и това

ще коментираме и в този епизод, не е адекватно да прехвърляме отговорността на жените да се справят с един систематичен проблем, в който участват в още по-голяма степен и мъжете.

Съответно аз за това искам да достигнем до мъже, за да можем ние да

се замисляме, да бъдем по- съобразителни, както говорихме и преди за екипите, които програмират софтуер, които не се сещат за необходимостите на жените, защото почти няма жени в техните екипи. За да можем да бъдем човечни ини

с други, трябва всички да участваме, а

ние мъжете, както коментирахме преди, обичаме да обираме от каймака, да бъде по-забавното, по-интересното,

по-на игра да бъде, жените да се

занимават със сериозните неща. И о, кой ще ти слуша теми за тук, за невидим жени и секс

и щастие, моля ти се.

Здравейте, това е секс и щастие, подкастът

за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките.

Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съм психолог и специализирам в науката

за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съм преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg Ако имаме как да достигнем до повече мъже, господа, които ни слушате, ударете едно рамо, споделете с приятели. Обществото

и нашите любими жени имат нуждата от това ние да имаме по-бистро разбиране за

това през какво минават. Моята приятелка, ако не ми споделя проблемите с които се сблъсква, колко пъти я подлагат крак на развитието, как не взимат професионализма и насериозно, как се е наели за нещо, което след това не я слушат, когато ги консултира и правят абсолютни безумия на база на някаква интуиция и собствени разсъждения,

които са неграмотни, аз не бих знаел,

че на нея и се случват такива

неща. И си мисли, че света

е такъв какъвто аз само виждам през

моите очи. Според мен е важно да

подхванем още няколко теми за разискване, които

засягат жените диспропорционално. Извадихме някои интересни

данни от сайта на Европейския парламент, които засягат заплащането на жените. В този епизод най-вероятно

ще засегне много на брой проценти и в един момент става малко объркващо, но

нека още от началото да обобщим, че

заключението е, че жените получават значително по-малко пари за същата работа, която вършат, също така им е предоставена по-малка възможност да

достигнат до по-високи длъжности и много по-често те са ангажирани с неплатен труд, който не се отчита в ангажираността на хората. Но в по-конкретни факти, например

данните от 2017 година показват, че жените

в Европейския съюз получават средно 15% по-малко

по часово възнаграждение от мъжете. Сравнението по страни показва, че тази разлика варира силно, като в Естония

тя достига до 23%, а в Румъния е само 3%. А в България разликата в заплащането

е 13,5%. Интересното е, че макар че повече жени

завършват висше образование в ЕС, те са

по-слабо представени на пазарна труда, което означава, че почти 30% от женита в ЕС се трудят на непълен работен ден и за тях е по-вероятно да напуснат работата, за да се грижат за деца или

за близки. Разликата в заплащането се увеличава

с възраста на мъжете и жените. Когато те започнат работа, разликата

е малка, но се увеличава постепенно. Тя варира и по економически сектори, като даните за 2017 година показват, че за повечето страни в Европейския съюз тя е

по-голяма в частния сектор, отколкото в публичния,

като България явно е изключение. Интересното, което

искам да коментирам тук

е, че да, може би започваме с по-малка разлика в заплатите си, защото се

очаква, че имаме, така да се каже, може би равностойно образование, равностойен опит и така нататък. Но когато една жена излезе от работа за да гледа

деца или близки и тъна, нейния трудов стаж намалява. Тя може да загуби продуктивност, може да загуби

знания, които трябва да се обновяват постоянно,

примерно ако работиш в, да речем, правото или нещо от сорта. И затова, след

това е много трудно да се върнеш на

същата заплата и да постигнеш по-високи печалби

по-натам с прямо своите колеги, които са мъже и не са напускали или не

са прекъсвали своят работен пост. Още по-вече

е, че това също се увеличава, когато не се дават възможности на жените да достигнат до по-високи постове, защото те са

отговорни за малки деца и за, както казахме, нуждаещи съроднини, защото техният телефон звъни

по време на срещи, по време на работа и тентатък и те трябва да

излязат и да се погрижат. За това

и не се отдава толкова, така да се каже, отговорност на жените, особено от мъже, които са високо поставени, защото те казват Ами, тя има други отговорности, не мога да поставя

работата на първо място. Затова няма да

ѝ дам този пост. А защо извъни телефона по време

на срещи? Защото тя е менеджера в къщата, тя знае всичко къде се намира, лекарствата къде да ги потърси. Мъже, няма никаква идея, така че какво да му звъниме на него? Давай на мама, дето ги знае нещата. Тя е подредената, тя знае всичко вкъщи.

Татко е по... по забавните неща. И не

само за вкъщи, ами ако детето загази в училище

се обаждат на майката. Ако бабата падне някъде, се обаждат на майката. Жените

са много по-добре свързани с своята околност, с хората около тях. По-често е вероятно да получиш обаждане като жена за това, че някой има нужда от помощ

или че трябва да се погрижиш за нещо, отколкото като мъж. Да, и това

са част от причините, да го има

това несправедливо раздаление. Съответно ето решение, ако си изградим една култура вкъщи, можете да имаме повече активност в поддържането на домакинството, не само да изфърлим буклука, ами и да следим дали, примерно лекарствата, които ни трябва да си ги имаме вкъщ, медикаменти, знаем къде са, какво липсва, какво трябва да се купи, да поддържаме някакъв списък. Ясно е, че менеджерката вкъщата трябва да ни научи да си изградим този навик. поне за повечето

от нас, но ето това преполагам, че е един от хиляди подходи, с които можем да постигнем

малко по-добър баланс и съответно, когато възникне някаква ситуация, в която трябва да се реагира бързо, да се знае, че на нас може да се разчита и дори и ние да поемаме само инициатива да свършим нещата, вместо да чакаме по навик жената в нашия живот да поеме тази

инициативата вместо нас. Едно от нещата, които

искам да подчертая тук е, че не е нещо, което можеш да го направиш в рамките на една седмица. Например, защо училището на детето ти

ще се обади на майката, вместо на теб като бащата. Може би, защото

майката ходи на всичките родителски срещи. Може би защото майката е отговорна да взима

детето след училище и тя има повече контакт с учителите. Ето

това са едни от нормалните неща, които се случват, които водят до това организиране на обществото към гледане на жените да се справят с

всякакви такива ситуации. Така че ако сте бащи, например, появявайте се в училището, давайте си номера на учителите, ако има нещо, да

могат и с вас да се свържат. Събирайте се и детето от училището и ходете на родителски срещи. Организирайте се и

Вие бъдете част от грижата за това дете, която е ежедневна. Е

да, да, ама ние ходиме повече на

работа с жената, ходиме на по-часова работа, тя има възможност да реагира. Ние така сме се разбрали. Аз като ѝ

казах, виж сега айде аз да си

ходя на работа, да си поемам те 8 часов работен ден, а ти вече да можеш да си грижи за детето. Откакто се е родил ти сега се грижи за него, ти си

ги знаеш нещата, знаеш кво яде, кво

не яде и малко по малко подронваме по този начин, подкопаваме на жената възможностите да каже не. И ние се оттърсваме от отговорностите, които тя няма избор освен да приеме. Абсолютно. А защо жената си гледа детето откакто се е родил? Защото няма бащинство.

Или бащинството е посмешище. Да,

за мен на практика няма. Каква работа върши, какви навици изгражда, каква семейна култура се

развива. Абсолютно. И това е един от корените, според мен. Липсата

на баланс в това как се изгражда

семейство и как се отглежда дете. Ясно

е, че ние ако гледаме първо сигнално, мъжете няма как да кърмим бебето, но всъщност решение има и за това. Не е така практично, колкото ако подходим

по съвсем естествения начин, но в крайна сметка решение има. Работата е, че първо,

че на нас като човешки същества

не ни се иска да го променяме,

защото сега е работило и на нас,

мъжете, ни е угодно. Още повече, когато добавим,

прощавайте, че го казвам, но нашия традиционен български менталитет, допълнително да минем тънко, ако

може да ни мине номера, ако можем

нашето неудобство да го превърнем в чуждо неудобство, това го виждам непрекъснато. Освен, че го смятам за признак на простащина и егоизъм, това се пренася и в нашите

семейства. Така че това, че на нас мъжете не ни се иска да взимаме бащенство, да рискуваме

това, че ще загубим засилка в работата, ще загубим практика, няма да сме в час с потребностите на фирмата, когато се върнем на работа, например, това е рисък, който ни се иска, ако може само на жените да се случва. И докато можем без огромна съпротива да подържаме това статукво, ще го

правим. За съжаление е възможно още много

десетилетия да се поддържат в астатукфел, защото ако погледнеш колко са мъжете спрямо жените в парламента, в фирмите, хората, които изимат решения на главна инстанция, на високо ниво. Да, мъжете прават тея решения и затова ми

дойде в главата сега тази песен It's a man's world they make. светът на

мъжете, изграден за тяхното удобство и така

нататък. Едно от нещата, които

много хора сега могат да кажат е,

да, ама аз като мъж изкарвам повече

пари, затова тя може да си намали часовете и да се върне към работа след една, две, три години, да, да, да. Добре, а защо ти като мъж изкарваш повече

пар? Защо мъжете изкарват повече пара? Ето,

тук още преди 5 минути казахме как

жените, въпреки че по-често са по-високо квалифицирани, имат по-низка заплата за същата работа. 13 процента. 13,5. Средно,

но това варира спрямо секторите и може

да бъдат разликите огромни. Опитваме се да

намерим баланса, да изброяваме по-малко от текчителни проценти, в които да се губите и по-скоро да извлечем заключението

и да намерим

решения, които да приложим им в нашия

живот. Но все пак ще продължим да ви наливаме и проценти, за да ви дразним. През 2012 г. едва 33% от европейските научни работници са били жени, а в някои

области, които са типично доминирани от мъжете,

разбира се, процента е още по-мала. Също

така и жените са били исторически по-слабо представени като ръководители на виши учебни

заведения. Това е доста разъчаровващо, тъй като

през 2012 година, ок, осъзнавам, че това

е било преди 9 години, но нещата

не са се подобрили много. През

2012 година дълът на жените с докторска степен в Европа е бил 47%. Да

да имаш толкова жени с докторска степен, а жените, които са ректори на университети

да са около 20%, това е разочаровващо

и е доста голям червен флаг. Да, наблюдава се подобрение в тези проценти, че броя на жените и следователи се увеличава, както и при научните работници, инженерите, но все пак

напредъкът е бавен. Имам чувството, че тази

тема няма да свърши и наистина няма

как да покрием дори в 3 епизода. Но искам да направя малко обобщение за това какви неща споменахме и за това

защо смятаме, че жените са толкова невидими

сякаш за света. Започнахме с това и говорихме, че медикаментите не се тестват и не се предписват правилно на жени, което е повече от вредно, дори смъртоносно. Говорихме, че технологиите като смарт-телефоните

не отчитат нуждите на жените, че колите

не се проектират и тестват спрямо женската фигура и следователно дори не знаем какво се случва с женското тяло по време на катастрофа, и какви са

рисковете за жените. Също

дискотирахме за това, че на жените им се плаща по-малко, достигат кариерни висоти по-рядко, независимо от това, че по-често са по-високо образовани от мъжете в същите позиции. Не пропуснахме да споменем това, че често жените работят на непълно работно време

или дори отпадат от работната сила, защото

трябва да се грижат за деца и нуждаещи се роднини. Това само по себе си означава, че те не получават добро

заплащане, че по-често жените живеят в бедност и особено ако са майки, съмотни майки, това обрича и децата им на бедност. И не само това, но

те остават бедни и в пенсионна възраст, защото не са натрупали достатъчно стаж и осигуровки. Както казах, тази бедност влияе особено много и на децата и на възможностите им те да израстват и да

се стремят към повече и да постигат повече. Много е трудно да се

изучиш и да имаш добри оценки и така нататък, когато коремът ти каркори и

се чудиш дали ще ядеш днес. Да, виждал съм

го с учите с моите ученички в начално училище, например, които живееха в бедни

семейства, в лоши условия на живот и съответно те не можеха и да се концентрират добре в училище, не бяха и добре подготвени, само те знаят през какво са преминавали през останалата част от времето си в живота си. Но се виждаше, че това им се отразява.

Да, и не само това, но самият факт, че жените изкарват по-малко, че влагат толкова много повече работа, че живеят в

бедност по-често, дава лош пример за младите.

И момичата, и момчета. Да не забравяме

това и че незачитането на домакинската работа

за работа каквато е и за факта, че в България

особено мъжете се отглеждат като че ли

са бебета завинаги, Или пък, че ще бъдат гости в къщи завинаги. Това тежина жените. Слага им още незаплатен труд върху раменете.

Вреди им, когато те са болни.

Те не могат да се възстановят по-бързо.

Не могат да се грижат за себе

си. Защо? Защото се грижат за възрастни

мъже, които не знаят къде е лъжицата.

Да, има го това. И съответно ако

си младо и хубаво желано момиче, става доста по-привлекателно, когато претеглиш альтернативите, да си намериш чичко паричко, да ти купи скъпа колица, да ти направи операции ките, да ти даде парички за устни и т.н. и да се радваш

на лукс, докато тая младост е с теб. Това го казваме в смисъл, че примерът,

който даваме, че ако искаш да си жена, която иска с двете си ръце, съзнанието си, с кариерата, която преследва да постигне един добър стандарт на живот, виждаш, че шансоветите за

това нещо са много малки. И когато

претеглиш тази альтернатива с това да си намериш някой, който е готов да ти даде пари и да се грижда за тебе, само заради това, че си млада и хубава, или може би и повече неща, това прави по-привлекателно за младите момичета да препочитат да не се изучат, да не преследват своята кариера, а да търсят начин и да се подържат като най-добрата

възможна форма на кифла, за да може да запазят свое чичко паричко. Със сигурност

обиждам някои хора, които може би ни

слушат. Не се извинявам и смятам, че

не е обида това, защото това е

реалността. Да. Съвсем естествено е да видиш

какви альтернативи имаш в живота и да избереш пътя, който смяташ, че ти е най-угоден спрямо ценност на татисистема, за която разбира се не си само ти отговорен, но и цялото общество.

Угу. Определено е така и затова и ме тразнят хора, когато казват, а, тя си иска да си намери някой да гледа и така нататък. Ами, знаеш к'во, ако го казваш като мъж, замисля в ръце, огледай се около тебе как се живее като жена в тоя свят и ти

ще си направиш същата сметка. Много е

трудно да се огледаш като мъж през очите на жена, освен ако постоянно не си в контакт с жени, за да можеш да чуваш тяхните преживявания.

Мхм, да, има готов момент. А затова

толкова пъти съм си взимал полука за себе си как да се държа с жените, когато съм обсъждал с моите приятелки по какъв начин се държат с тях мъжете, примерно при запознаваство в форуми. Това сме го обсъждали в епизода за запознаването с жени, но принципът е същия. Докато не ти разкажат с какво се

изблъскват, колко гнило отношения виждат, ти нямаш представа.

Може дори да се плескаш по челото

от историята, които чуваш. Да, а може

и да се разпознаеш в тези истории,

да си кажеш Егат идиот съм, защото

и ти самия се разпознаваш, че си

го правил това нещо. Една

от стъпките, според мен, като решение е да не займаме отбранителна позиция, като мъже, когато чуваме тази информация, защото в крайна сметка тази отбранителна позиция подсъзнателно е признат на това, че просто искаме да запазиме положението каквото е било. Защото го познаваме, удобно ни е, знаем какво да правим, как

да се държим като бебета и е

удобно. Там е работата, че

отношението към жените не е само продукт на това как някои мъже тратират жените и т.н. Проблема е много по-голям. Проблемът е в системите и в организациите, които

поддържат статуквато и поддържат тези несправедливости, които

реално погледно са против човешките права на жените. Не е редно да има такава разлика в заплашнато, просто защото си

мъж или жена. Това не е

ОК. Това е дискриминация по признак пол. Това е в Конституцията на България, която

аз съм я чела. За вас,

не

знам хора, че ли сте Конституцията,

аз съм. и е абсолютно несправедливо и се поддържа от фирмите, от организациите, от системата, от бюрокрацията и трябва да се

борим срещу тези неща. По-рано, преди да започнем да записваме с Теди, му казах, че предизвестно време попаднах на една публикация

в Туитър, в която жена споделяше как, благодарение на

това, че са си говорили с неин

колега, който върши същата работа, открили, че на него му плащат с 10 000 долара повече, отколкото на нея. на година. Това не са малко пари. И с неговата подкрепа,

тя е събрала коража да отида и да каже на шефовици, ей, а вършай най-съща работа с този човек рамо до рамо,

защо не ме изплаши толкова малко? И в крайна сметка, работодателите да се сетат и да вземат да заплатат каквото е

редно да плащат. Отново пак опираме до

човешката природа. Не ни се иска да

плащаме повече, ако можем да прецакаме другите

да не им даваме толкова. Затова според

мен не се изгражда и тази култура да не се обсъжда за плащането, че видиш ли било

обидно да те питат колко изкарваш. Да,

може би в друго общество, където хората се надмерват един друг кой изкарва повече и да се надуят гушата повече спрямо останалите,

че са по-голямата работа, може би това е страничен

ефект от тази култура. Но по-добре е да знаем

дали ни експлоатират повече, отколкото хората, които

вършат същата работа като нас.

Има начини да се борим с тези неща, но просто трябва да говорим за тях и да осъзнаваме как има значение за нас. Преди 2-3 години преподавах психология в един колеж на чужестранни ученици и стана въпрос точно за равноправието между жените и мъжете. Един от учениците, който беше на 17-18 години от Пакистан, каза нещо от сорта на това, че ще има проблем ако жена му изкарва повече пари от

него и аз го питах защо и

той е ами нали аз съм мъжа

аз трябва да изкарвам повече

и аз се опитах да му покажа една друга гледна точка защото по същото време гордо си бях запознала с един друг предприемач

който е щастлив, че жена му изкарва доста повече от него, защото той благодарение

на това може да си прекъсне работата,

да напусне и да започне бизнес без да изкарва пари, без да се притеснява за пари и напълно да зависи от жена си докато бизнеса му потръгне. И аз му го дадох този

пример и му казах ето виждаш ли как това, че примерно партньорката ти може

да изкарва повече пари на теб може

да ти повлияе добре в един момент

или как когато жените нямат пари и

нямат възможността да изкарват достатъчно и имат деца и така нататък те остават с насилници с партньори, които ги насилват бият,

убиват дори просто защото финансово не могат да излязат от връзката Не мога да си го позволят. За това, когато една жена има повече пари и тя е в по-голяма безопасност и децата й са в по-голяма

безопасност. На практика сега се замислям, че

тази култура да заплащаме труда и времето на жените по-малко води до това да ги поставяме в една ситуация на своеобразен

плен. Да осъзнава, че имат малко избор

в живота, че сами някои от тях няма да могат да се оправят, имат нужда да зависят от мъжете си и това е угодно на мъжете да е

така. За да можеш да накараш човека до тебе да е съгласен

да върши неплатения труд и да се

примири с него. И да по нас

е много повече от това. Както казах,

много жени за съжаление остават в насилствени връзки, защото не могат да си позволят да излязат от тях.

И за съжаление, щетите за обществото са още по-големи. Защото знаем, че деца, които

израстват в домове, в които има насилие, стават те насилници. По-често се озвават и в затвора, по-често правят престъпления. По-често стават проблемни граждани,

за които останалите плащат. повече данъци и какво ли още не е, за да ги поддържат в затвора или каквото

ще не е. Просто става едно много разбито общество, което страда на всяко едно ниво. Затова не трябва да гледаме на проблемите

на жените, като само на проблеми на жените. Не, те са проблеми на обществото. Те са проблеми, които водят до страдание, бедност, престъпност и прочие. И има още много несправедливости, които не сме засегнали. Например това, че

дори градовете в които живеем не са проектирани с мисъл за

женските нужди и за специалните

нужди на хора с увреждения и здравословни

проблеми. Например тротуарите не са

достатъчно широки и не са пригодени за

бебешки колички или инвалидни колички.

Това колко време светка в зелено светофара е средната скорост, в която здрав и сам човек може да се передвижи през улицата.

Даже често не е достатъчно и аз примерно когато с бърза крачка пресичам да ми стигне от край до край да стигна

на зелено. А пък да не говорим

пък да е средната скорост на човек, който минава през улицата в инвалидна количка или пък е майка, будъща бебе и

носеща турби с пазар. Може да продължавам още много

с тези неща. Имат толкова много примери

в които можете да видите, че светът

се строи от мъжей, които са здрави,

прави и имат възможността да се движат

бързо, да не мислят за здравословни проблеми за бебета, за това, че не стигат часовете

в деня да свършиш и на работа,

и да се прибереш, и да сготвиш, и да изчистиш, и да оправиш децата

и така нататък. Дори една

от нещата, които наскоро попаднах беше точно аргумента, че 40-часовата работна седмица е създадена като концепция във времето в което само мъжете са

работили, а жените са си стояли в къщи. и се

очаквало, че мъжете нямат тези отговорности за

децата. Нямат те отговорности за дома. А

сега какво? Сега и мъжете, и жените

работат на по-40 часа и служи и децата отгоре, и дома отгоре, и възрастните родители отгоре е кога да почиваш. И после 5 дневна работ на седмица и 2 дни уикенд. Айде бе! Постигни баланс!

На мен, мисля, дощадът е прекъсна, но предпочитам да го добавя в

подкаста. Щеше да е забавно да кажем,

да си представиме, да пресича на зелено не майка с бебешка куличка и турби,

а баща с бебешката куличка и турби. Ей така малко да поразмътиме мозъците. Как така баща с бебешка количка? Аз

много им се радвам. Тука се случва. Често виждам

бащи с кулички. Нека да има, но

това за да го има трябва да

се замислиме, да се подсещаме, както и

в предишите епизоди сме коментирали. Дори да се сетим за нещо, което кажем да, полезно

е, наистина

харесва, ние ще го направим. Забравяме, връщаме се към старите навици и не пречи просто пак да

се подсетим. Бащи с колички, работеща концепция. Мъже с турби, отново работеща концепция. Напред и нагоре. Този ден приятелката ми ме

критикуваше, че отношение на феминизма и подкрепата на жените от моя страна, тя ми каза, ти си феминист, сякаш повече на думи, отколкото на действия.

Бърн! Да, което беше болезнено да го чуя. Но в крайна сметка има истина.

Както си го говорихме и в тези

епизоди, аз съм мъж живеещ в това общество, аз съм израсъл тук. Аз имам своите навици, от които

се опитвам да се

оттърся, в някои случаи успявам да го правя постоянно, в някой случаи не. Връщам

се регулярно към старите си навици, но дори работата по този подкаст, подготовката,

четането на стати,

ме подсеща за хубави неща, които са коректни, които искам да направя като грижа към своята партньорка, като признание и уважение

към нея. Да, пак ще забравя за

някой от тях, пак ще отворя вратата на блока и ще изляза в средата в която съм израсъл, която се опитваме

да променяме. Така че не е лесно

и нямам против, че ме критикуваше моята приятелка така. Аз се гордея, че дори това създаваме, дори една крачка да правя напред, ако успея да умножа по хиляда със слушателите ни, това

има значение. Една от нещата, които мисля,

ще да кажа е, че ако сега

се чуете, окей ми, какво мога да

направим за, например, тротуарите или за подкрепата

на жените и т.н. Оглеждате се за

организации на местно и национално ниво, които правят проекти, които

създават инициативи, в които може да участвате,

като доброволци, като дори платена ръка. Защото

тези организации имат нужда от помощ.

Ако не може да участвате с труд, дарете. Ако не може и това да направите, споделете. Поискайте някой друг да помогне. Разкажете за

организацията. Има какво да се прави. Има

как България да се оправя, как системата да се поправя, как да се грижим за жените, за

децата, за семействата, за обществата. Има начин, но всеки трябва да прави нещо с

което да бута напред и е по-лесно с организации,

с екипи,

с желание, отколкото само да повтим, да седим и да си казваме ми то

е смотано. Да, смотано е. В този

ред на мисли, макар да изпитвам своето притеснение от критика за това, че навлизвам в политическа тема, което не бих искал да правя точно заради това, че самата политическа темът е табу, но аз също се радвам, когато виждам, че някои дейни хора имат любов към средата в която живеят и са готови да организират останали

и заедно да направят промени. Всеки може

да има своето мнение, абсолютно съм съгласен

с това, но аз, примерно, живееки в София съм

благодарен за съществуването на организацията Спаси София. Както казвам, всеки може да има своите наблюдения и може да не е съгласен

със техните виждания, но аз харесвам това,

което те правят и затова си позволявам да споделя за тях, защото може да не мога да направя много сам, но може би и

някой от вас иска да намере някоя

подобна организация и смятам, че това са

достойни хора. Аз нямам дори знанието какво

е Спаси София, но пък имам знанието за една организация, която е в моя роден град Перник, която се казва Пулс

и тя помага на жени, които са изпаднали

в лоши ситуации с партньори, които упражняват

насилие срезу тях и те имат нужда от помощ. Така че ако имате желание

да знаете за такава организация, да помагате, да дарявате, да доброволствате, каквото можете, Фундация Пулс в Перник е добра организация, за която

знам, в която съм била като младеш в техния младешки клуб и в която

се върнах да направя стаж, след като

завърших в Англия. И за това ще

кажа, ето ви две организации, за които

имаме опит или наблюдения и може да ви препоръчаме

да прегледате, да видите какво правят, но

също и да ви окоражим, че има още стотици такива и просто трябва да обърнете внимание и да видите какво ви

е интересно на вас, какво седи най-близко

до сърцето ви, с какво можете да се занимавате и да започнем да правим промяна. И другото, което не искам да пропусна да кажа е, че ето, ние с

теби правим този подкаст. Това само по себе си създава някаква промяна дори малкъде. Преди няколко епизода интервюрахме Светла и Рая, които са създали и В.К. Вагина, книгата, която споменахме в началото на този епизод. Те са направили първата иллюстрирана книга за сексуално образование за

момичета. Ето, още е хора, които правят страхотни неща и бутат напред, променят България.

Всички имаме силата. Отварям тази скоба, че

за нито една инициатива, за която сме

ви изподелили, нито ни плащат, нито имаме някакви договорки, това са просто хора, които ценим, които са радваме, че съществуват. Може и всеки от тях да си има

своите недостатъци, както всеки един човек има,

но в крайна сметка това, което ви изподеляме е изцяло на база солидарност и уважение

към труда на останалите. и тук без

срам ще вмъкна, че ако въжавате нашата

работа

и ни обичате и искате да продължаваме да съществуваме черпете

ни по едно кафе няма да ви

откажем и още повече ако знаете някой,

който би искал да ни спонсорира да рекламира с нас или нещо от сорта това ще е от голяма помощ ако ни изпарите един имейл

и ни запознаете с тях Контактите ни винаги са във сайта ни, както и подарък за вас електронна книга. Ако не знаете за нея, време е да посетите сайта и да си я вземете.

Адреса на сайта е в описанието на

този епизод. И така, с тига сме

говорили. Благодарим ви отново, че ни слушахте. Благодарим ви за подкрепата ви, за добрите

думи, които чуваме от вас. Имаме нужда от повече от тях. И така. Продължаваме напред. Бъдете

с нас и действаме. До нови срещи!

Чао-чао!

Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.