53. За правата на ЛГБТ+ хората в България - с адвокат Христо Копаранов | Секс и Щастие Подкаст

Много често говорим с тези как ние не сме част от ЛГБТ общността и нямаме добрия поглед, който е необходим за да направим достойни записи и подкасти за хората, които са част от тази общност, заради което се стремим да каним все повече хора, които могат да допринесат много за нуждите и подкрепата на ЛГБТ хората. В този епизод сме поканили Христо Купаранов, който е адвокат и който работи в тази сфера, помагайки на ЛГБТ общността и техните права. Благодарим за участието! Добре дошъл!

И аз благодаря за поканата! Добре заварила!

Както коментирахме и в подготовката, винаги се радваме, когато общуваме с хора, които са дейни, които помагат за подобряването на обстановката за живот за всеки един човек, който живее в България. И това, което исках да допълня като моето знание за Христос, когато коментирахме, че се чувстваме комфортно, ако обърнем разговора на ти. е че той също така работи против дискриминация и на други общности, не само на ЛГБТ общността, но също така и на хората с HIV инфекция и, доколкото знам, и други хора, които също са засегнати под някаква форма на дискриминация.

Да, в практиката си съм работил за защита и на срещу дискриминация на LGBТ хора, на различни уязвими групи, като конкретно съм работил, заедно с Checkpoint Sofia, за да представя безплатна правна помощ на използващи наркотици, на сексуални работници, както и на HIV-позитивни, като типични уязвими групи, които са по-уязвими за случайна дискриминация.

Това, което искам да вметна е, тъй като аз не знаех за Checkpoint, че това е център за сексуално здраве, който предоставя безплатни услуги за изследвания за HIV, правят и тестове, манипулации, консултации.

Изцяло анонимни, като предоставят и психологическа помощ при необходимост, много приятелски настроени, работят с психолози-специалисти. Отново казвам изцяло, анонимно може да се направи едно изследване през никой на никого да държи сметка, да му се отнася по някакъв начин негативно, след което откажат пълна подкрепа при последващото лечение, както и моите част от работата с чекпоинтите при необходимост правни консултации да даваме на уязвимите групи, включително и дори без да става въпрос за конкретно HIV-позитивен човек, които са от тези групи.

Аз също много се радвам за това, което можем да дадем в нашия подкаст, което е като стойност, са лостове инструменти, които хората, които имат нужда от тях, да знаят къде да ги намерят. Ако имат тревога за своето здраве, да знаят, ето това е още едно място, още един човек, още една среда, към която можеш да се обърнеш за подкрепа. защото аз имам своите спомени от своето действо, когато съм израстал в среда в която съм имал нужда от съдействие, съвет, подкрепа, разбиране и не съм знал към кога да се обърна. И знам това колко е депресиращо, потискащо и отчайващо. Така че за това се вълнувам, че можем да споделим подобни инструменти.

Това е Секс и щастие. Подкастът за всичко по темите е свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съм психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съм преподавател по западната и източна BDSM и фетиш култура и съм създател на сайта bdsm.bg също така като остана въпрос за инструменти. Нещо, което искам да споделя за Христо е, че той също така участва в написването на книгата, която се казва Българското наказателно право и ЛГБ хората, която доколкото разбрахме в разговора ни е с повече използване на професионална терминология и може би не е най-достъпното за всеки произволен читател, но може да бъде също полезно и за други адвокати и други хора, които искат да работят в областта на наказателното право

В тази книга сме разгледали случаи, как наказателното прави се от нас към сексуалната ориентация и какво значение има тя за престъпление, за наказването на престъпленията. И сме се опитали да проследим дали в правната ориентация има дискриминация спрямо хората заради сексуалната ориентация. Има подобни случаи. Мога да дам така пример. Как някой има право да защити съпругата си от нападение или лице в което живее с фактическо съжителство, ако е от другия пол, но ако аз се наложи да защитя моят еднополов партньор от някой като го нападне, закона няма да ми даде тази възможност. Има и редице други подобни примери в книгата, неподробно сме ги разгледали, които показват така все още изоставащото отношение на държавата, което все още специално в наказаторното право в някои части се отнася по-негативно към хората заради сексуалната ориентация. Това

ме накара да се замисля. Някой коментираше, о, в България не е толкова развита толерантността към различните, към както включително и ЛГБТ общността, защото ние сме по-традиционна държава, където традицията и семейството са на първо място. И си мисля, окей, хубаво, семейството е на първо място, но в крайна сметка хората, които са част от младсенствата, включително ЛГБТ общността, те са съществували и ще продължават да съществуват. Това не означава, че трябва непрекъсно да ги загърбваме и да се опитваме по някакъв начин с игнориране или с действия срещу тях да се опитваме какво да направим. Да ги изкореним, да ги променим, да ги убедим, че са болни или нещо да направим за да спра да ни създават дискомфорт. Не можем да живеем в един канал всички. Плюс това

мога да кажа, че ако сме за семейството, трябва да сме за всяко семейство, независимо дали е от два мъже, две жени или мъж и жена. И още повече, че има дори изследвания и има документи от преди хиляди години, когато бракове между мъже са съществували и са били правени дори от църквата. Това, че сега тази история е умишлено изтрита и не се говори за нея е отделен въпрос. но реално

го има от това. Включително с решения на Конституционния съд се опитват да ни убедят, че съмейството е само със цел от глеждане на деца, създадени в това съмейство, като включителност се цитира доста странно, доста необосновано според мене традициите на църквата, за това какво пише в Конституцията относно семейството, но ако си замислим всички други семейства, дори когато става просто за отглеждане на деца имат възможност да, например, да осиновят дете на останалия партньор, както и много от правата, които реално са дадени на семействата. Права да посещаваш съпруга си в болницата, права да вземеш отпуск, ако има нужда да се грижиш за съпруга си. да може да си подаряват неща без да плащате данък за дарение. Различи, те са много, те не са дадени заради детето, те са дадени заради връзката между двамата души. Но дори с това му осиновяване на дете на другия партньор да погледнеме, това отново дава възможността децата да са в центъра на съмейството, като се опитват според традиционните ценности да ни убедят, че е единствения смисъл на едно съмейство. Смисъла на едно семейство е, че двама души са избрали да споделят живота си. Доколкото

съм наясно, има семейства от двама мъже, които са успяли да отгледат много повече стойност на личност в детето, което са осиновили или било дете на един от двамата. Са успяли да му създадат много по-стойностна култура, много по-високи социални и други качества, за които е ценна и стойност на

личност. И тук наблюдаем един дисбаланс между това какво е реалността и какво е правото да признава, защото това е едно съмейство, което има двама родители, които са отглеждали детето, но закона казва, че само един и в този случай родител. И ако не дай си боже нещо се случи с този човек, другия няма никакви права върху детето. Мога да дам пример какво се налага да правят, примерно, жени, които са в еднополова връзка едната, когато има дете, за да се наложи другата да има някакви права. Тук се стига до изключително неудобни ситуации, като примерно брат или беща на партньорката на майката да припознае детето, за да може тя все пак по някакъв начин да е роднински свързана с нея, което е безумно. да се налагат, да се случат такива неща, вместо просто да се признае възможността партньорката да осинови детето на своята партньорка. Каквато възможност имат всички в традиционния хетеросексуален разнополов мрак. На

мене много ми се иска обаче да успеем да дадем някаква статистика и информация реално каква част от обществото са хора, които споделят тези проблеми. Защото аз това осъзнавам, че когато аз чувам информация за хора и общности, чийто живот няма нищо общо с моя, имам някаква склонност да не ме интересува. да забравя за това, просто защото не общува директно с моя живот и не ме засяга. И много от нас, като нормални хора и човешки съществуваме същата склонност. И колкото и да говориме за проблемите на едно семейство от еднополови партньори, това за някои хора може да звучи, ай, има някой, който е такива, случая два-три, а ние сме няколко милиона човека, това е незначително, няма какво толкова да го мислиме, България има много по-големи проблеми. Но се чудя реално каква част от обществото се сблъсква с тези проблеми, за да можем да изградим една представа, че това не е просто на един вама човека.

Това, което аз искам да кажа спрямо този въпрос за статистиките е, че е много трудно да се каже, защото реално по гледането много хора, които са част от ЛГБТ общността живеят без да излизат наяве и да живеят отворен живот като ЛГБТ човек. и тези проценти ще варират от една държава към друга държава. Може да се намерят статистики от штатите, които ще са много по-високи, отколкото статистики от, да речеме, Афганистан, където ще те убият, ако знаят, че си гей. Така че тези проценти варират и не може да се каже с каква маса хора разполагаме. просто защото дори социалния контекст не позволява на хората да излязат наява и да кажат аз съм гей, аз съм транс без да има някакви сериозни последствия за тях или тези последствия да са минимални, примерно в страните, които са на Запад. Точно така ТОЗИ, да може

да се каже каква е статистиката. Трябва да се знаят, че хората са в такова примерно съжителство. Както и за преступлението от умраза. Хората казват, няма статистика за преступлението от умраза. Няма, защото не са предвидени по този начин в законодателството. Не се води такава статистика. Хората ги е страх, защото ако отидат в полицията с оплакване, че има преступление от умраза, те не знаят как ще се отнесе полицията към тях, дали няма да бъдат отново дискриминирани. И вкрад след копираме и до това, че хората се крият за сексуалната се ориентация по принцип, защото е на лице една дискриминационна среда и ги бимоглада е на лице такава дискриминациона среда. И ако човек по никакъв начин не се, тук не говорим да се фишира и да се натрапва като се опитва да ни убедят. Ако човек по никакъв начин не смее да признае пред някого за своята сексуална ориентация, той няма как да влезе в статистика. Той остава завинаги някъде там в скрит. Това, което говорим за излизането от килера и за това, че обществото принуждава хората да са в килера. И за това ако се каже, да това са няколко човека, ние не знаем за такива, не знаете за такива защото хората ги е страх да се кажат заради реакцията, която биха получили. И това всъщност е изначалния големия проблем за неоджипите общността. Да, аз съм чувал

за такива ситуации, в които може би ставаше въпрос за човек, който е транссексуален, но в крайна сметка няма значение. Това, че в момента в който неговите съседи са научили за неговото или полово себевъзприятие или сексуална ориентация, той е бил подложен на такъв турмос, че се е наложил да напусне жилището си, да се премести да живее друга, да и да опита отново да живее като нормален

социален човек. И като се преместе, другата най-вероятно отново, имайки предвид опита си, се стреми да не бъде по никакъв начин разкрит, че това се случва ежедневно, не само в СССР, това се случва и на работа, и в трудовия колектив, и спрямо работодателите. Има случаи на уволнени хора, има случаи на хора, които се отказват да ги назначат. Включително ми със мотива изглеждаш ми като да не казвам, нали, как се квалифицират тези хора, да, в думи се използват. Ежедневно се случват тези неща и тези хора след като това примерно са уволнени или са им отказвани, ще следващи път почват да

се крият. Разбира му, да. Правяки и

проучване за този ни епизод, откриваме, и вече докоснахме по темата, затова ни се ще да задълбаяме, откриваме, че закони против дискриминацията има, както и такива за превенция на действия и подбуди към умраза, но сексуалната ориентация и полова принадлежност не са предвидени като защитени личностни характеристики. Затова ни се ще да попитаме какво се случва сега в борбата за ЛГБТ хората, техните интереси и безопасност от легална гледна точка. В Закона за защита

от дискриминация е предвидена сексуалната ориентация като признак на който е забранена дискриминацията, така че от тази гледна точка забраната да бъдат третирани неравноправно е предвидена такава защита. Други въпроса практиката на Комисията за защита от дискриминация, доколко активно прилага този закон. Когато има случаи, но пряка дискриминация рядко се случва, т.е. действително е трудно доказуема, някой да бъде уволнен, да кажа ми да е ясно, че това е защото, само защото е с сексуална ориентация различна от традиционната. Като тук важното е, че ако има съмнение за дискриминация, трябва този, който я приложил да докажа, че има друг основание за да, например за уволнението. но ми се ще дека, че освен тези случаи напряка дискриминация. Дискриминация е изяко създаване на връждебна среда, на негативна среда. в което отношение, за съжаление, практиката на комисията за защиту от дискриминация е доста консервативна и реално законът трудно намира приложение да гарантира елипсата на дискриминация. Защото дискриминация не е просто да поставиш някой в неравностойно положение, на един да му дадеш по-голяма заплата, на друг по-малка. Дискриминация е всяко допускане, създаване ги, провокиране на такава среда, която неприемливо, което не осигурява достойен, спокоен, нормален живот и работа на тези хора. Когато говорим за подхваждане към омраза, нещата са по-зле отгледна точка на защита на правата на живите хората. Подбуждането към умраза, към групи хора по принцип е престъпление по наказателния кодекс, но това е когато стае въпрос за расова, верска принадлежност, национална принадлежност. Сексуалната ориентация и половата принадлежность, половата идентичност не са признаци при които подбуждане към умраза или сформиране на тълпа, която да извършва нападение, може да бъде наказуемо. Както и има редица случаи за престъпления, при които подбудите, расистски или ксенофобски подбуди например, дават основание за по-висока наказуемост, защото това са по-опасни престъпления и като мотивът на извършителя да извърши престъплението, например да нападне някого, е само заради неговата примерно етническа принадлежност. Имаме реално такива случаи, при които преди 10 години беше убит мъмчевът в Борисовата градина, защото приличал на гей. Единствената причина този човек да е убит е, защото извършителят в мотивите си се е насочил срещу някой, който му прилича на гей. Това повишава обществената опасност на престъплението и реално има такива случаи, но законодателството не ги отчита и по този начин по никакъв начин не се гарантира превенция. По никакъв начин държавата в лицето на законодателя не застава за това, че това е по-тежък случай, че не бива да се допуска по никакъв начин някой да си мисли, че е окей да прочиства Борисовата градина от гейове, както беше в този случай. Аз се замислим за

това, че една от причините да не се взимат на сериозно проблемите на ЛГБТ общността и не само, защото осъзнаеме, че много други хора са дискриминирани и могат да бъдат обект на атаки. Но в случая, говориме за този случай, е, че съдебната система смята, че, примерно, ако има нападение на база на етническа принадлежност, ние знаем горе-долу колко хора се числят към този етнос. И знаем, че това не се е един или двама. По-лесно да има статистика, докато Това е следно. Аз сега да се опитам да обеждавам от когато зависи това да добавя в наказателния кодекс престъпления срещу хора, които обичат да ходат на Риболов.

Точно така, на гейовете, на лесбийките не им пише началата, че са гей или лесбийка, докато етническата принадлежност и особо националната тя може да бъде проследима по-лесно. Разбира се няма никакво основание, няма и не би трябвало да има за каквото и да е неравно третиране, но LGBT хората са нормални хора, като всеки друг, те живеят същия живот, като всеки друг, просто разликата е, че имат сексуални романтично влечение към съответния пол, ако говорим за лесбийки или гейове, ги имат различна полова идентичност от тази с която са биологично родени.

А и допускаме, че нещо друго, което е част от живота на човек, който е гей, лесбийка, бисексуален, може би транс е, че разбира се, аз не съм го преживял това, защото не съм част от тази среда, но допускам, че част от този живот е да живееш в страх за твоето физическо, психическо, емоционално здраве, защото чувстваш, че под всякакви фронтове можеш да бъдеш атакуван във всеки един момент.

Точно така. Както споменах, възможно е ако работодателя ти разбере, че си гей или лесбийка да те уволни. Възможно е ако минеш по улицата да те нападнат за това, че изглеждаш по-женствено, особено когато говорим, примерно, за съмладежи, за гей момчета. Има и такива случаи в практиката. Няколко случая имаше нападения в Пловдив специално организирани за това, че приличали на джендери, както е модерно сега да се казва Да, просто тия. Имаше случай, момче беше прибито, защото говорил с женски глас. И това като се случи, вече хората почват действително да се крият. Не можеш да отидеш, например, на вечеря с колегите си, с партньора си, защото, за да не разберат колегите, че си гей. От толкова елементарни неща, които са свързани с човешкото съществуване се лишават хората. Това да можеш да... Много е класическото, което казват хората да не ни се натрапват пред себе си, но представете си два младуши, които се съднали на пейка в парка и се държат за ръце момче и момиче. Това е абсолютно ежедневно нещо, което никой не му обръща внимание, но ако две момчета и две момчета се държат за ръка на пейка в парка, реакцията е правете си каквото искате, но не ни го натрапвайте.

Като самия вид показване на любов и така нататък е един и същ, просто пола е различен. Да,

абсолютно един и същ. Така че това

е директна дискриминация срещу еднополовите връзки. Затова и аз съм щастлива да кажа, че когато се разхожам из Англия по лиците и така наттатък и видя гей хората се държат за ръце им се радвам. И си казвам, ох как мислеще повече хора да имаха тази свобода. Да се разхождат по лицата, да се държат за ръце, да се целуват дори на публични места, без да се съобразят и без да мислят за това как обществото ще се отнесе и така нататък, защото тук има закони и тук е различно. Но определено това са права и свободи, които биват редовно нарушавани, за които повечето хора дори не подозират, че са нарушавани. Особено

хетеросексуалните хора. Знаеш ли, замислям, може би аз, защото имам по-изразена чувствителност, но знам, че когато съм в лоши отношения с някого или с някой съсед или познат, аз имам чувство, че седно някаква наковалня ми виси. Цялата ми настроение е смазано и се чувствам много зле. А пък това ако знам, че от всякъде може за нещо да ме атакуват, аз не знам как бих излязъл от депресия и може би дори от мисъл за самоубийство сигурно в един момент.

Не само от един съсед и не само в даден момент, но във всеки един момент от съсед, колеги, съученици, работодатели, държавна администрация, от всякъде. Че дори семейство. Че дории семейство. Мога да си позволя

да само дадам един пример, който не е много красив, но смятам, че е реалистичен. Имам своя спомен от годините си в училище, когато много пъти съм ставал обект на нападки от, как и на български думата, були, тормоз. Да, момчета, който иска да те тормозят и то систематично, регулярно, ежедневно и безотказно. Имаше един случай в който след много дълго време тормоз, човека който ме тормозаше седеше начина зад мен също така и ми създаваше толкова много стрес, трябва да призная, че бях стигнал до тази психическа нагласа да планирам кога точно да реша Когато дойда време за междучасие и това момче тръгне да излиза през вратата на стаята, да взема тежкият пожирогасител и да го стоваря с всичката си сила върху тила му. Бях готов почти да го отрепя. До там ме беше разклатил психиката. И това е един човек. А ако знам, че цялото ми същество от всякъде може да бъде атаковано, аз не знам как би го преживял това. Както и този, който ме тормози. Като говорим

за тормоз, е много важно да се обърнем внимание, че тормоз е не само физическия тормоз и това вече би трябвало да е категорично ясно. Не е необходимо някой да бъде бит или да бъде затварян някъде, нега каквито случаи също има, но дори обидите, дори подмятанията, дори изолирането на някой също е форма на тормоз. Но като става дума за тормоз мен мисля, че ще е да обърнем внимание и на Онлайн-турмозът, който напоследък е изключително, изключително голям проблем, например в фейсбук или в социалните мрежи, където под формата на коментари под статии също се изсипва един шит-сторм, една помия по отношение на LGBT хората. И там много трудно може да се осъзнае, че един човек, който просто чете някаква новина, чете коментарите под нея, той в крайна сметка отново, макар и да не е насочено конкретно към него от страна на тези, които го правят, той е подложен на същия този тормоз, в случая онлайн тормоз. Много често хората си позволяват и пишеки коментари към някого или пишеки на съобщения пак в социалните мрежи да Отправят някакви заплахи, мисля и ти си, че тъй като това става през онлайн пространството е позволено и всичко е ок. Също тук бих искал да кажа, че не, ако някой извършва заплах или обиди през фейсбук или през месенджер, той подлежи на наказание. И апелваме към хората, които си позволяват такъв тормоз, не дейте, защото в крайна сметка това е и наказуемо. То аз, доколкото не съм, също

съм наблюдавал от подобни изказвания, които са били изключително нискоинтелектуални, че е достиган до заключения за цялостното ниво на личността, която е написала подобни коментари, така че не знам доколко това послание би достигнало до тях, но се надявам поне някой да се замисли и да бъде достатъчно открит със себе си, че е такъв насилник, е че с тези си коментарии ти засягаш хора, които дори никога не виждаш, но можеш да доведеш дори някого

до самоубийство. Точно така. Реално коментарите, които са просто някакви безумни коментари от типа на малко име, да бяха ги прибили или така нататък, това почитат хора, които изживяват конкретна подобна ситуация. Почитайки няколко такива коментари, това върху тяхната психика може да се отрази изключително негативно и това е турмос. И най-малкото е създаване на дискриминация, създавайки тази негативна враждебна среда

към хората. Исках също и да засегна, защото ми мина през ума и забравих. Ставяки въпрос за организирането на групи срещу хора, които са от малцинства, беше този скандала с Рейнбълхъп, в който Боян Расате участваше като май главатар на група, който аз лично бих определил не просто като акт на хулиганство, което между другото също включва и удиране на човек, Аз не съм адвокат, не разбирам толкова от права, но според мен това е над нивото на хулиганство, но на всичко отгоре, на непрофесионален език, аз би го определил като акт на тероризъм. Защото представи си да нахлувят в дома ти или където се събирате с приятели, познати, група опасно изглеждащи хора, които започват да трушат всичко и то до там да те стресират. че дори да не спосмееш или да не се сетиш да извадиш телефон и да започнеш да записваш или от паниката и блокажа в който попадаш или от страха да не нападна теб лично това не е просто показване на неуважение към обществото като акт на хулиганство това за мен е създаване на терор преведено на български терор е ужас буквално ужас това е тероризъм за мен макар може би закона да не го третира по този начин аз пара мен трябва Точно така.

Това е един много показателен случай, който е конкретно този случай придоби гражданството, придоби гласност, но да не кажа същите, но подобни случаи има много събиране с группи, които да нападат заведения, където знаят, че са се събрали хора, които да нападат събития, примерно извъчване на филм. Това закона може да го третира в момента като хулиганство. Хулиганството означава проява на явно неуважение към обществото и установения ред. Евентуално хулиганство с особена дързост, нали, когато е така с главатар, които нахлуват, влизат в частени мод, буквално както казваш да ти нахлувят в къщата. Това не е направено с тази цел. Това е направено за да се създаде страх у една група, за да се създаде ужас. Това е направено за да се създаде умразък. Тези хора Специално от тези случаите действат с идеята, че трябва да ликвидирате едва ли не група хора. Група хора заради нещо, което тях по никакъв начин не ги засяга. Заради това, кой с кого е решил да сподели живота си или кой как се чувства, дали се чувства мъж и жена. и заради това някой е решил, че трябва да ходи, да ги избива, да ги прочиства, да създава страх от тях, такъв страх, че да не смеят, както казваш, да изваят телефона. Това е престъпление от омраза, което за съжаление, както казахме, закона не го третира по този начин, но се надяваме, че в крайна сметка не е добре, че има такива случаи, но като се даде гласност за тях, се вижда, че тези случаи съществуват, което показват, че е на лице един реален социален проблем, и се налага той законодателя да отговори на него, като предвиди наказание, адекватно наказание. И мога да си позволя

да изкажа едно странно изказване, за което ще помоля за търпение и то е, че се радвам, че се случи тази ситуация, за да може да стане един по-голям скандал, който да се набие на очите на хората. Че това нещо се случва и може да се случи на теб, дори да си част от някаква друга група или група на интереси или каквото и да е друго. И се същам слушах история на един американски комик, Това, че е комик няма значение, но беше реалистична история. Той е чернокож, говореше със свой приятел, който живее в Южна Африка и го беше питал какво се случваше когато беше, когато дейдоха последните дни на апартеида, например. И човека споделя ми пълен хаос, бомби в коли, беше просто ужасно. В един момент се събра една критична маса, срещу която апартеидът не може повече да се опълчи. И смятам, че точно ето такива скандали помагат за повече хора да осъзнаят какъв е проблема, че едни съвсем достойни, земни, човечни хора, които просто имат някакъв различен интерес от твоя, страдат и ти можеш от част от проблема да се превърнеш в част от решението, като бъдеш информиран, ограмотен и покажеш човещина към хора, които имат нужда от твоята подкрепа. Тук това, което казваш е

много важно, че в момента сега се е случило нападение срещу ЛГБТ хора, утре може да се случи нападение срещу роми, други ден срещу турци. Не знаем към кого ще бъде насочена омразата, защото омразата се насочва към групи хора. Днеска са едните, утре са другите. Може да са

мотористи, може да са фотографи. Всякакви, може

да са хора с сини очи, просто защото някой е решил, че тези хора не му отговарят на традиционните православни ценности.

Да. Има две неща, които искам да засегна. Един от коментарите към това, което казваше Теди, че той вижда този акт на насилие като акт на тероризъм по отношение на Рейнбол Хълп и това, което се случи. Едно от нещата, които излизат като дефиниция на тероризъм в интернет и ще преведа от английски е, че тероризъм е, така да се каже, незаконната проява на насилие или заплашване. Особено срещу цивилни. в преследване на политически цели и облаги, което абсолютно беше случая с този Расате, защото той си прави, така да се каже, кампания. Един вид той да се покаже къде стои спрямо правата на ЛГБТ хората в България и така да получи гласове. Затова, според тази дефиниция на тероризъм, това си е плен

тероризъм. В смисъл на наказателния кодекс не можем да говорим за тероризъма, икато там говорим за Да, разбирам. От

легална гледана точка не се вижда по този начин, но ако използваме дефиницията на думата тероризъм, може да го видиме като такъв, каквото според мен е правилно. И другото, което искам да кажа е, че това, което каза Христо и Теди по отношение на това, че днес са ЛГБТ хората, утре можеш да бъдеш ти. И още в подготовката за подкаста им казах, че искам да споделя едно стихотворение, което е написано от Мартин Немюллер, което действително отразява тази реалност. Ще го прочета кратко и надявам се да му се насладите. Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах. Не бях комунист. Когато затвориха социал-демократите, аз мълчах. Не бях социал-демократ. Когато дойдоха за профсеюзите, аз мълчах, не членувах в профсеюс. Когато дойдоха за евреите, аз молчах, не бях еврейн. Когато дойдоха за мен, вече не бяха останали хора, които да ме защитят. Крайна цитата. И това за мен е именно иллюстрацията на това колко е важно да се взаимоподкрепяме. Както казахме в началото на епизода, нито аз, нито тези сме част от ЛГБТ общността. Но ние правим каквото можем, за да подкрепяме ЛГБТ хората. И е важно да знаем, че следващия момент тази дискриминация може да се обърне към нас. По един или по друг параграф.

Някои от нас също сме части от също малки общности, като случай е аз участвам в BDSM общността, където се включва фетишизъм и BDSM и много хора, които са част от LGBT общността са части от нашата и обратното. Всеки един човек може

да се озове в младоцинство по един или друг критерий. Дали ще е националност, дали ще е някаква сексуална ориентация, дали ще е нещо друго. Проблема на престъплението от умраза е, че те се насочват към признака и към всички, които са в този признак и никога не знаеш дали няма да се окажеш в тази група, която е обект на тази умраза.

И още по-страшното е, че това е един случай в който човек, който иска да участва в политиката, да става президент, лично участва, поне доколкото разбирам от новините, участва в такива актове на нападение и на умраза срещу дадена общност. Да, днеска ти не си от гейовете, обаче в следващия момент ако тръгнат срещу тебе заради някаква друга причина, как може да си позволява някой в политиката да се опитва да влиза, който да има подобна нагласа към определени

младсинства? Другото, което е, че много хора забравят и не се говори толкова, но по времето на Втората световна война и управлението на Хитлер не са само убивани евреите, но са убивани и цигнините, и гей хората, и хората с инвалидност или недъзи и здравословни проблеми, защото те не са вижни като, така да се каже, достойна работна част от обществото. А колко голяма част от нас имат някакви здравословни проблеми, дали било по генетичен път, дали било а заради инциденти и така нататък, или старост. В един момент всички хора имат един или друг недъг или здравен проблем, които могат да ги вкарат, така да се каже, в

младсенство, тип инвалид. От другия месец въвеждаме ограничение. Никой, който носи очила няма право да шофира. Айде, аз съм аут. Нова политика на страната. Да, затова

е важно да се оглеждаме и да мислим, окей, това справедливо ли е, честно ли е, можем ли да застанем за такива хора, които по такъв начин ще дискриминират, ще потъпкват и ще бъдат насилници, защото този човек е насилник, според мен, и всеки друг, който участвал в този акт и всеки един друг акт на насилие към младсинства. Той е доста отвът

насилник. Насилник е твърде меко казано в случая.

Аз се замислям за това, че ние коментираме не малко проблеми, но ми се иска също така да коментираме и решения. Обърнахме внимание на училищата, например. Когато се подготвяхме с Лия за този епизод, тя ми сподели, че, например, в Англия, учители и дори директори носят, примерно, значки, които показват своята подкрепа към ЛГБТ общността, което също така много ефективно, надявам се, обезкуражава тези, които биха си позволили да нападнат по някакъв начин хора от тези

младсинства. Да, това е един изключително важен подход в превенците, в предотвратяването на каквото йде насилие. Защото хубаво ще въведем някаква уредба на престъпление, хубаво някой като извърши нещо ще бъде наказано. Трябва ли да се чака някой да пострада, да бъде убит, за да накажем този който го е извършил? Този който е пострадал вече ще е пострадал. Важно е да се работи сред учениците, сред обществото, да се показва такава нетърпимост обществена към тези прояви. По подобен начин, винаги когато има някакъв проблем в много държави и политици включително слагат профилите си в социалните мрежи, Рейнбол флаг или... Учителите, както казваш, го показват, за да може да се покаже превентивно на всички, че тези хора имат равни права, че няма да бъде позволено някой да бъде дискриминиран. Защото веднъж някой помисляха си, че му е позволено това, както за съжаление в България е в момента ситуацията. Защото хората, те са отишли от това, което казахме в Rainbow Hub, защото те смятат, че могат да го направят. Хората обиждат другите по Фейсбук или нападат някой на улиците, защото смятат, че тази такива чета коментари в България не искаме да ни се натрапват тази извратена сексуалност. Те смятат, че са правили.

и те смятат, че явно някой ни е въвеждат, е първа като предложение, е като идея. Я да решим е да опитаме да сме ЛГБТ, да сме гендери, като тъпата дума, която използват. Това не е отнеска, това не е нова тенденция. Това са хора, които са съществували отдавна и това, което се замислим също, което може би на някои хора не идва на ума, е, че сега зрелите хора, коите са примерно на 20, 30, 40 и нагоре години, които са ясно изразени участници от тези младсинства, те са били и деца някога. И много от тях са открили своята ориентация още тогава. И те от тогава са страдали от своите страхове и са расли в тази среда на никакво разбиране, агресия и дискриминация. Обръщам се към който ни слуша. Надявам се, че има и такива, които също имат нужда от тази информация да я възприемат. Хора, осъзнайте, че на тези хора това е част от тяхната същност. Знам, че мнозинството от тях това не е техин избор, това не е нещо тенденциозно, не е някаква роля, това е тяхната същност и те заслужават да живеят като човешки същества без страх. Никой не би

избрал, ако ставаше въпрос за избор, никой не би избрал това, да го е страх да отиде на училище, за да не го турмозат сълчаниците му. Никой не би избрал това, да го е страх съседите му да не му разчупят прозорците, да не му спукат гумите. Никой не би избрал да бъде уволен от работа. Няма някой, който би избрал това нещо, ако ставаше въпроса

за избор. Не е избор и има много прочвания, които показват, че дори от гледна точка на мозъчна структура, мозъка на гей хората е структуриран малко по-различно, отколкото на хетеросексуалните хора. и също хормони и така нататък. Много биологични фактори биват открити в ЛГБТ хората, които също показват, че не е избор, не е нещо, с което може да стане сутринта да си каже, ха, изглежда модерно, ще го пробвам. Не

става така. но хомофобията е избор. И начинът по който се отнасяш с другите хора,

това вече е избор. Абсолютно. И мислеш те, както каза Теги, защото иначе може да се отплеснем още повече да си говорим за това колко е зле в България, да коментираме още неща, които могат да се правят в подкрепа на ЛГБТ хората. Освен това да кажеш аз подкрепям ЛГБТ хората като учител или като директор или дори като съученик. Други неща, които могат да се правят на по-институционално ниво, е да има, например, такива инициативи, като седмица на... допълнете и си измислете. Например, в Англия има месец дори, цял месец, на историята на чернокожите. Има седмица на психичното здраве. Има и отново дни, седмици, месеци, в които се говори за ЛГБТ, проблемите и нуждите на тези хора. Като се има предвид, че в тези седмици се случват много събития, водят се гости, които да говорят по тези проблематики и да дават обучения и прочее. Това е възможно всяка една институция, организация, дори компания да прави, за да покаже, че 1. те защитават ЛГБТ хората, 2. не е само, че ги защитават, но се опитват да образоват и да направат една сериозна превенция на това да има дискриминация, мраза и така нататък в тези институции, компании, организации и прочие. В много от

компаниите това се прави. В компании, които са част от западни, от европейски групи, например, има политики, които да имат подобни програми. От страна на публичните институции, защото е да обърна внимание, например, на плнена Pride месеца, който е през юни всяка година, никога не е получена каквато и да е подкрепа официално от българска институция дори. Столична община, омбудсман, от омбудсьмана може и да се получава някаква частична подкрепа, но няма официална подкрепка на държавата под никаква форма напротив. Едва ли не това е борба с нея, да се случи правител, който не е нищо друго, освен събиране на хора, които имат конкретни искания за равни права, за равно третиране. Така, че специално от институциите в България има много какво да се желая, а има точно както казваш такива неща, които са... не говорим за нивото да се променят закони, аз знам кои закони трябва да се променять, знам как седебната система би трябвало да прилага действащите, но дори да не стигнем до това. Относението най-малкото е политично третиране в администрацията на хората, защото има и такъв проблем хората когато отидат в администрацията, как се отнасят към тях.

искам само да вметна къста на въпрос за Прайда. С моята приятелка посетихме последния Прайд и имаше някои неща, които ми направиха много хубаво впечатление. Може би аз не съм видял подповърхността, но първо ми хареса, че има много голямо присъствие на полиция. Не само това, но пред мен е една групичка от момчета, облечени в черно и с маски. Едното му дадаха флаг, че е с дъгата, както използваме думата Рейнбол, но е както е коментирахме го в епизода, това да се превежда на дъга. И то мисли, че скъса флагчето и го фърли на земята и се хиляха така зловещо. И в същия момент от патрулката, която беше до тях им свирна с сирената, каза и ала тук, я свали маската, няма да я слагаш и скастриха ги веднага.

В интерес наистината полицията, особено когато опазва подобни събития, съдейства. Не мога да кажа, че полицията изцяло е хомофобски настроена, напротив има изключително приятелски настроени служители, които съдействат за защита от нападения, конкретно в случая. Говоря за това, че трябва да има целенасочена политика, която да предвижда това да не зависи от конкретната ситуация или от благоразположението на конкретен полицаи. Да, полицията си върши работата на прайдовете изключително съвестно. Също така аз се сещам,

като други позитивни решения Лия ми сподели, че в Англия се преподават ЛГБТ сексуалните ориентации в часовете по сексуално обучение. За

съжаление в България станахме свидетели по повод Истанбулската конвенция, след което стратегията за децата, което вече пряко е свързано с това, което казваш, на изключително остра, според мен вдъхновена от вънка реакция спрямо конвенцията, спрямо стратегията от децата. Вношава се, че норвежските джендари искат да вземат българчетата, за да ги да дадат на холандските чернокожи гей двойки. Буквално цитирам конкретни неща, не си измислям в момента. И какво да ги

направят проститутки на червената улица ли?

Така че в България се създаде в момент едно обществено отношение към тези въпроси, което трябва много да се работи, за да може да се промени това. Ако някой иска в България да преподава ЛГБТ-търпимост, реакцията ще протести, поход за семейството и така нататък, което е много тъжно.

Знаеш, направим впечатление току-що как използват думата търпимост, LGBT търпимост, дори нетолерантност. Аз много следя езика, който хората използват и дори тази употреба на тази дума просто за мен говори в какво общество и в какво чаяние. Говори за това, че

сме свалили стандарта, че искаме търпимость и че в крайна сметка то няма да е достатъчно, но искаме поне да има търпимости. Ако не приемане, ако не Разбира се, идеята е, че всеки трябва да е равен. Всякъде в Европейския съюз, например, да можеш да си подвърша еднаквите права, а не в някои държави да си женен, в други в България да не си. Това ми

напомни за иерархията на Мазлов за нуждите на хората и как трябва да има стъпки за да се достигне възвишение и личностно развитие. И в главата ми излязоха стъпките за ЛГБТ хората в България. Първо може да бъде целин търпимост, да ни търпят поне. След това да има толерантност е следващата стъпка. След това да ни приемат третата стъпка и четвъртата последната да имаме равни права. Поне аз така го виждам. В момента

се създава впечатление, че сме до там да не ни нахлуват в частната собственост, докато сме се събрали мирно, без да пречи на никого. Най-първото ниво, под първото ниво дори. Да живо елементарното съществуване.

което ме подсеща, когато гледах новините и слушах разговор с журналистка и Боян Расате по телефона и тя го питаше за коментар от негова страна. Той отказа да коментира, защото гражданските му права му разрешавали, но казаше, не мога да цитирам конкретно, но така го запомних, че той не се изненадвал от случилото се, защото общността на ЛГБТ хората разпространява ли вредна пропаганда сред малолетни. Ах боже! Аз се измислям, аз поне не че съм голямо светило на информацията, но аз лично на ми не съм чул за такова нещо да се случва, но ако аз разпространявам информация за ЛГБТ културата, включително сред младежи, това бих искал да им кажа. Ако ти се чувстваш гей, лесбийка, че твоята сексуална ориентация не е хетеро, ти не си сам или сама. Ти не си единствена, не си първата и не си последната. Не си болна, не си болен, не си вреден, не си опасен, не сти залекуване. Имаш права и има общност за тебе, която стои за тебе и иска да те подкрепи. И това, че не знаеш кои са тези хора, означава, че ги няма. И ти заслужаваш да можеш да бъдеш образован в училище, заслужаваш да можеш да живееш нормално. Защото ти си нормален човек, просто твоята сексуална ориентация не е, може би,

най-популярната в света. Аз не виждам нещо притеснително тази информация да се предоставя на малолетен или на непълнолетен. Тази информация е нещо което всеки човек трябва да я има.

Абсолютно. Така че ако сега заради това на мен ми находят в къщата, че съм разпространял вредна пропаганда сред малолетни, това за мен това е тотален

абсурд. Имайки предвид, че напреднахме с времето и сме благодарни за интервюто, ни се ще обаче да те попитаме за какви неща могат да се обърнат хората към теб за помощ? Конкретно към мен могат

да се обърнат винаги, когато имат каквито и да е проблеми, свързани с дискриминация, от приклад той да е форма, свързани с упражняване на права, които Дори да не касаят само сексуалната ориентация, включително и ако някой има интерес какви точно права би могъл да използва, защото все пак права има, бих могъл да му изясня какви възможности има, как да се защити от посегателство, от турмос, от насилие, от заплахи, от неравно третиране. винаги може да се обръщат към мен, както и към, например, към правната програма на Младежка ЛГБТ Организация Действие. Те предоставят безплатна правна помощ, както и може да се ползват платформите, които са, например, на Фундация Глас за съобщаване на случаи за преступления от умраза. Всъщност, бих апелирал към хората, във всеки случай, когато са станали жертва на на някакъв тормоз, някакво престъпление от умраза, пред каквато и да е форма, това, което си казахме, че няма уредба и така нататък, все пак имате права, можете да бъдете защитени по един или друг начин, а и най-малкото, за да може да се постигне някаква промяна, тези случаи трябва да имат видимость, трябва да може да им се реагира. Ако полицията, например, знае, че има еди колко си случай годишно или месечно, а не ги крием, вече ще има основата, на която да може да се каже, ето вижте, това е реален обществен проблем. И няма никой да може да отговори, това е набили шепа хора, кога го интересуваш, то не занимавате с глупости. Така че апелирам във всеки случай, който има някакъв проблем или някакво неравно третиране, обръщайте се към организациите, има няколко активни такива организации, които могат да помогнат.

Това е страхотно, много благодаря за това нещо и в този ред на мисли, къде могат да те намерят хората? без

да искат да ти навлизат в дома.

Да, надявам се да не искат да ми навлизат в дома, особено с ножове и с идеята, че могат да правят погром заради, например, нещата, които съм казал тук. При социалните мрежи винаги могат да ме намерят. Христо Кокаранов ми е профила както в Facebook, така и в LinkedIn. Някаквото се свържа с мене през там винаги мога да отговоря и понататък да се свърджам за каквото е необходимо. Страхотно! Много ти

благодарим за знанията, страстта, всичко, което вложи като време с нас. Вярваме, че с това, което записахме днес, дори малко ще допринесем състойност в българското общество да бъде цивилизовано, да бъде съвременно и да бъде човечно с любов към хората и

към ближния. Накрая само ако мога да кажа на база точно това, което каза. Важното е какво ще тръгне от обществото. От там нататък законите могат да бъдат променени, практиката на органите може да бъде правила. Важно е какво е положението в обществото по тези теми. От всеки един от нас

зависи това. И в този ряд на мисли за завършък се сещам просто за споделяки историята за комика Дейв Шапел за ситуацията с Апартеида в Южна Африка. Докато той разказваше тази история, някаква бяла дама му се подиграваше и му подвикваше по време на неговото шоу. Той сподели доста информация, успя да помогне да разбере проблемите на случая чернокожата общност. И накрая, след шоуто, тя и нейна приятелка са отишли при него и най-откровено са му казали, искаме да ти се извиним, защото сега успяхме да разберем нещата как стоят реално. Още не си представяхме нещата как стоят и той каза момичета не се тревожете, радвам се, че сега вече не сте част от проблема, а сте част от решението и вече когато някой ваш приятел направи подобно тъпо изказване като вашето, е ваше отговорността да го ограмотите и да му помогнете да разбере, че това което говори не е редно и не е човечно. Да. Така, че и вие нашите слушатели, вярвам, надявам се, че с това, което чухте днес, сме ви помогнали с една идея, да сте по-близо до това да сте част от решението.

Именно. Благодарим. И аз благодаря за поканата.

Надявам се да сме били полезни на слушателите.

Разбира се. Чао и до нови срещи.

Чао, чао. Чао и от мене.

Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.