The hosts discuss how children constantly test boundaries, using a scene of a kid hitting a sibling with a phone. They debate whether parents should intervene to teach responsibility or let kids face consequences, comparing it to BDSM dynamics of clear rules and reactions.
Chapters
След решихме да записваме тези мини епизоди в рамките на няколко минути, 5-10-15, в
които да включваме наши лични разсъждения или теми, които са ни развълнували, които просто
да ги вметнем измежду големите ни епизодии.
Това са теми, които или ни вълнуват нас, нещо което ни е замислило, провокирало, разсъждение, което ни е дошло в ума или някоя статия, на която сме попаднали или нещо друго, което можем да съберем в няколко минути, за да можем просто да ви провокираме допълнително с някое разсъждение за вас самите. Темата, която ме замисли за този мини епизод беше ситуация, в която попаднах наблюдавайки майка с две деца, чакаща пред еконт и преди да се развие тази малка ситуация, за която ще ви разкажа, която
бихме определили като незначителна особено, Замислих се
за финните нюанси, които, когато си родител, окей, отварям скобата, не съм родител и знам, че е много забавно на родители, хора, които няма деца да им обясняват принципи за отглеждане на деца, но това е просто ситуация, за която се замислих и се надявам да провокирам и вас. И тя е свързана с въпроса, доколко можем да смогваме на провокациите, които децата
измислят към света, за да го опознаят, за да научат неговите правила, да научат
последствията, когато направят нещо, нещо, което дори
знаят, че не е позволено но искат
да разберат ами какво ще стане, ако го направя и тъй като ни заливат с провокации непрекъснато толкова много, че просто
в един момент изнемогваме да, отварям скобата,
имал съм възможността за около 9 месеца
да бъда във връзка с човек, който
имаше 2 деца и придобих някакъв привкус поне да не го определям като нищо
повече от привкус но да усетя малка
част от всички тези провокации и как
в един момент издъхваш И ситуацията беше
такава, че майката беше с две деца, явно им беше вече скучно да чакат
и започнаха да се закачат едно с
друго, да се провокират и по-голямото попита
малкото, а искаш ли да те ударя с телефона?
Държеше своят телефон. Другото не искаше да го отведе с телефона, но по-голямото удари по-малкото със своят телефон. И казва, ето, ударихте със телефон.
И малкото казва, еми извини се тогава. А по-голямото отказва с мълчание. и майката въобще не обърна внимание на това и до някъде го разбирам просто
толкова много, всеки ден, всеки час, всяка минута нещо изниква, някаква динамика се проявява между личностите на малките деца просто ти не можеш непрекъснато да следиш като орлица на кое трябва да реагираш, кога трябва да се намесиш в тази динамика да им дадеш съвет, да ги коригираш като посока и кога просто да си кажеш аз също съм човек в крайна сметка някои неща ще ги науча ти сами Но се замислих, има ли смисъл в този момент по-зрял и възрастен човек да
се намеси в тези отношения или да
ги остави децата да прават каквото искат. Замислих се за това, че тези деца конкретно не ценяха стойността на това колко
е коствало и колко би коствало на
едно семейство да си позволи тези телефони, с които те с такава легкота да се удрят и да рискуват да ги повредят. Замислих се за това, че конкретно тези
деца не са научени да бъдат благодарни
и да осъзнават, че е привилегия да живеят в семейство, в което свободата да имаш телефон и толкова хубав смартфон, изглеждащ се отдалече видях, това е привилегия и трябва да си благодарен дори и на късмета, ако ще е, или на съдбата, на начинът по който живота се отнесва
към твоите родители, за да могат да
си позволят да живеят по начинът, по който да ти позволят такива екстри.
Те не са научени на това, че
ако останат без своите родители, какво става?
Как ще живеят?
Ако се замислят по такъв начин, дори
имат малка провокация по код своите родители
да знаят, че всичко с което разполагат не че трябва сега да застанат на колене и да не смеят да пипнат нещо и да са благодарни до безкрай,
но в крайна сметка да имат усещане
за стойността и за важността на това
с което са дарени.
Отделно направи ми впечатление по-малкото дете, когато
поиска извинение след като беше отказал да
бъде ударено с телефона. Това е, на практика, още от малък
тестваш принципа на това да не дадеш
своето съгласие да ти се случи нещо и то все пак да ти се
случи и ти да конфронтираш човека, който ти е направил нещо искам да си извиниш а съответно другото дете, което отказа да си извини то пък също тества този и принцип какво ще стане, ако не поема отговорност ако направя каквото аз искам въпреки твоето несъгласие какво ще се случи, какви са последствията Защо аз да
се въздържам да правя това, което още ми е забранено? Знаете, аз най-вече коментирам теми свързани с BDSM динамиката, като например доминация и подчинение, водещи и следващи, провокатори и хора, които обичат да поемат контрола над провокатори. и съответно подобно и в тези динамики ти искаш тръбката от това, когато провокираш своя водещ партньор във връзката да знаеш,
че нещо ще се случи, че ще има някаква реакция или ако направиш нещо,
което твой партньор не желае, че ще
има последствия, наказания, нещо с което да понесеш своята отговорност И съответно тези деца
тестваха точно този принцип.
Сигурно за пореден път.
И се замислих как майката не усети тази динамика, как се развива и този урок, който учат тези деца в този момент. По-малкото дете беше момиченце, може би момиченцето подсъзнателно разбира този принцип, че ако ти направят нещо против твоето несъгласие и поискаш
извинение, поискаш човека да поеме отговорност и
те откажат, И това е напълно реално да ти се случи, защото ти се случва в този момент като малко момиче. И как човека, който дори го е
грижа за теб, просто си заотваря ушите и не обръща никакво внимание, не го смята за значително. И да, при хиляди провокации на ден, в един момент не можеш да различиш кое е значително и кое не е.
Не можеш непрекъснато да бълваш енергия срещу тях, да ги водиш, да ги тикаш. Разбирам го това, до някъде съм го усетил и аз.
Но, това е тема, която ме замисли.
Колко осторожни трябва да бъдем да се месим в израстването на децата? Като родители, каква отговорност да поемаме за личностите в които се превръщат децата, които сме създали? Или за които смо отговорни? Имам спомен, когато си говорих с тази моя партньорка, която беше с две деца, тя ми каза в един момент, просто имам нужда да чуя членоразделна реч. Тъй като едното дете беше по-малко, на
година и нещо, до две, и то
там е само ля ля ля. И това е цял ден. И да, в един момент искаш, аз самия исках да се скрия в един кашон и да изчезна. защото просто не смогвах на тази енергия, която се насочваше към мен и очакваше реакция. И това ме накара да се замисля, че ако си родител, имаш нужда от омощ. Имаш нужда някой да поеме тази енергия, имаш нужда някой с свежо съзнание. да има готовността да влезе в динамика
с тези млади личности и да им дава насоки да ги учи на това, че има последствия на тяхното поведение и
случваха ми се и такива ситуации на
мене с тези две деца тъй като,
примерно по-голямото се прибере във къщи, разказва
истории на мен и на майка и
ни беше ясно, че в този момент
ни лъже и в момента в който
почва да ме лъже както си играем
и се забавляваме казвам оп, чакай малко Ти ме лъжеш.
Не съм съгласен с това.
Не ми харесва и не ми се играе.
Ама не дей сега, айде играй си с мен.
Не. Ти ме лъжеш.
Искам сега да ме погледнеш в очите и да си извиниш. Това очаквам от теб. Ще приема извинението ти, ако си искрена.
И от тук нататък сме ОК. но не съм окей да ме лъжиш, няма да го приема. Преполагам, че имах възможността да реагирам по
този начин, защото до някъде бях със свежо, прясно съзнание, не бях залят и изтощен до без край от провокации и имах възможност на момента да реагирам, но преполагам, че ако бях всеки ден непрекъснато с малко детел от както се е появило на света с години напред и аз ще искам просто да си затворя
очите и да не мисля.
Интересно е да наблюдаваш как децата тестват принципи на света в който живеят. И това да се научиш на принципа, че можеш да правиш каквото си искаш
и няма да има последствия е нещо,
което се опасявам, че е прекалено често се случва в България. Това ни е част от менталитета явно вече. И то може би е доста времено. Както си говорим, всеки си прави каквото
си иска и никой не реагира на
това, на никого не му пука. и беше ми интересно да наблюдавам част от корена на този принцип как се
освоява от една млада личност.
Това беше от мен за този мини епизод.
Надявам се да съм ви замислил и
това да доведе до повече стойност в вашия живот. Чао-чао!
Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.
