Psychologist Liya and BDSM educator Tedi explore self-compassion through three core practices: treating yourself kindly instead of self-critical, recognizing suffering as universal, and observing emotions without drowning in them. They draw on Stoic and Buddhist philosophy to explain how these practices build calm and resilience.
Chapters
За много от нас е по-лесно да изпитаме състрадание към другите, отколкото към себе си. Към себе си по-често ние сме жестоки, непрощаващи си и определено по-взискателни. Затова в този мини епизод на СЕКСИЩАСТИЯ мисля, че ще да ви споделя за 3Т елемента на СЕБЕСЪСТРАДАНИЕТО. с цел тези три елемента да ви помогнат да се гледате в себе си и да направите някои промени по отношение на това как си чувствате всеки ден, как гледате на себе си и колко състрадания изпитвате към себе си.
Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът
за всичко по темите свързани с сексуалността, ентимността и връзките.
Аз съм Лия.
А аз съм Теди.
Аз съм психолог и специализирам в науката за секса и връзките.
Изучавам и работя в сферата от години.
Аз съм преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg
На първо място, бъдете добри и състрадателни към себе си, а не самоусъждащи. Но какво означава това? Да сме състрадателни към себе си означава да сме добри и разбиращи, когато се провалим, страдаме или се чувстваме неадекватно, вместо да игнорираме своята болка или да се самонаказваме с негативна критика. Хората, умеещи да изпитват самосъстрадание, разпознават факта, че няма перфектни хора, че не можем да избегнем провалите напълно и че затрудненията в живота са неизбежни. Затова и тези хора си прощават, вместо да се адосват, когато животът им поднесе тежки и изпитателни моменти и нещата не са се развили според тяхната воля. Не можем да получаваме и постигнем всичко както искаме, когато го искаме. Когато тази реалност е отфърлена, човек страда повече от стрес, раздразнение и самокритика. Но когато тази реалност е приета, човек изпитва повече спокойствие, щастие и самообладание. Вторият елемент на себесъстраданието е да оценявате общото между хората и да не се изолирате. Чувството на неудовлетвореност от това, че не получаваме нещата така както искаме, често е съпроводено от нелогичното, но истинско усещане, че ние сме единствени човек, който страда по този начин. Всъщност, истината е, че ние и всички други страдаме. Дори самата дефиниция на човека е, че е смъртен, грешен и не е перфектен, дори когато го погледнете от библейска длина точка. Три от философска, ако погледнете особено стоиците и буддистите дори, които смятат, че животът е страдани. Накратко казано, страданието и чувството за неадекватност са част от човешкия опит и живот. Те са неща през които минаваме всички ни и не сме сами. И трето, но не на последно място. Отдавайте внимание на чувствата си, но не се вглъбявайте в тях. Събесъстраданието също изисква балансирането на трудни и негативни емоции, за да не ги подтискаме или изкарваме извън пропорции. За да осъзнаваме емоциите си добре, трябва да гледаме на нещата в перспектива и оценяваме как нашата ситуация взаимодейства с други хора и събития. Трябва да сме отворени към нови перспективи и виждания. Истината е, че не можем да игнорирам болката и в също време да изпитваме себе състрадание. Напротив, трябва да осъзнаем, че чувстваме болка, да я разпознаем и оценим като неизбежен фактор от живота и тогава да почувстваме себе състрадание и разбира се, да си дадем времето, от което се нуждаем, за да се отдадем на чувствата си и на това, което изпитваме. Много хора страдат от чувство за вина. През цялото време винят себе си и не си дават сметка, че много от нещата, които им се случват в живота, не зависят от тях. По-скоро те са склонни да се самонаказват, да се самолинчуват, така да се каже, за нещата, които не вървят с прямо това, как те смятат, че трябва. Когато се изолираме и когато смятаме, че сме единствените хора, които минават през това, не си даваме възможност да оценим факта, че други хора са минали през това и има какво да ни научат. Не оценяваме факта, че има помощ за нас. И тя започва с осъзнаването, че не сме сами и че има хора, които могат да ни помогнат. Знам, състраданието към себе си не е лесно за много хора. С много хора е по-лесно да се самолинчуват. Но искам да ви призова, ако не искате да се чувствате така повече, ако ви е втръснало и смятате, че е време за промяна, търсете начин. Винаги има. Дали ще бъде с терапевт, дали ще бъде чрез някой курс, чрез някоя книга. Чувства дори да започнете малките разговори с приятели и семейство за това от какво имате нужда, за това какво се случва с вас. Понякога това да чуеш, да, и на мен ми се случи, или да, и аз се чувствам така, може да е изключително полезно и важно за нашето израстване. Е, надявам се този мини епизод да ви е заинтриговал и да ви е накарал да се замислите за това как може да си отдадете повече събесъстрадание, да се погрижите за вас, да погледнете от какво имате нужда и вместо да се вините и да хъбите енергия в негативни чувства, да направите крачката напред и да потърсите помощта от която имате нужда. Това беше от мен за този мини епизод. До нови срещи!
Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.
