59. Какъв е пътят към успеха? с Георги Ненов | Секс и Щастие Подкаст

В този епизод имаме изгната за вас. Направихме нещо, което не сме правили до сега. Та-та-та! И то е да имаме друг подкаст, водещ в нашия подкаст. Здравей, Георги! Приятно ни е, че те имаме в нашия епизод на Секс и щастие. Ще ми се да ти благодаря за приятелта покана и да те помоля да се представиш и да ни кажеш кой си, кой е твоя подкаст и т.н.

Благодаря Лия Теди за поканата. Казвам се Георгий Ненов. На 35 години съм. Занимавам се с свърхчовекът с Георгий Ненов. Това е подкастът, който развивам от почти 6 години. И освен това съм сгоден, щастливо обвързан. и съм човек, който вярва, че е научил страшно много през връзките, които има с реално представителите на другия пол и е много интересно, че тази покана се появи, защото от много, много време си мисля за това, че никой не говори или никой не говоре достатъчно. по тези теми. От 2018 г. не работя в корпоративния свят, бях служител на Афганстехник София, напуснах Хамбург, Германия, за да съвърна тук и да развивам този подкаст. И хората ми обясняваха, че това не може да се случи, няма как да изкарваш пари от подкаст. Това не е бизнес, това е някакво хоби и 3 години по-късно подкастът е буквално на вълната. На гребене на вълната. Има компании, които подкрепят това, които правят компании с ценности, компании, които създават качество, настойност в България. Било то през софтуерни продукти, през аудиокниги например или по друг начин, но подкрепата на тези компании прави това нещо възможно, но на първо място подкрепата на хората, които слушат подкаста или пожелавам на теб и теди, това общество от тази аудитория, което развивате да ви подкрепя все повече и повече, защото ако тя ги нямаше през тези почти 3 години в началото най-вероятно аз ще чак да съм се отказал обратната връзка на хората винаги ме е зареждала и ме е казвала, че се движи по правилния път и голяма част от това, че подкаста се превърна в устойчив проект е благодарение на факта, че тези хора отделят някакви наистина малки суми от типа на 10 лева на месец доскоро в Patreon, сега в нашия сайт на свърхчовека.bg за да подкрепят това, което създавам всеки вторник на това място, тук на тези два стола, тъй като в момента съм в студиото и без тази подкрепа, без тези хора, това сигурно ще се да прекъсне в някакъв момент

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите, свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.

Аз съм Теди. Аз съ м психолог

и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години. Аз

съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg. Аз винаги се радвам да се запознавам. Аз това го казвам регулярно, защото имаме щастието всичките ни гости да имат много стойност, която да дават в българското общество. И затова се радвам, да се запознаем и с теб. И се радваме за това, че подкастът ти има успех, защото доколкото съм запознат, той носи информация на хората за възможностите, които ги заобикалят и им дава вяра в себе си, да развиват себе си и да преследват своите мечти. не просто да търсят причини да се оплакват и тъй като дадаваш примери с историите на реални хора, които са постигнали успех и преследват успешно мечтите си, това много ни вълнува и нас и за това се радваме да си сътрудничим. Благодаря

всъщност това, което прави подкастът е, разказвайки историята на моя гост, който е постигнал успех под някаква форма, тук не се фокусираме върху успеха като пари или като нещо друго свързано, особено в България с успеха, от типа на какви кули карат тези хора или какви имоти притежават ами, дали правят това, което ги прави щастливи и дали всъщност са успешни в него, като разказвайки тези истории, връщайки се назад във времето, създавайки контекст, тези истории позволяват на хората да се свържат с тях, позволяват на хората да се припознаят в историите на моите гости и да посеем едно семенце на положителното съмнение в ума и в сърцето на всеки един от тези хора, които слушат че ако този човек тук седнал до мен е постигнал това, което иска най-вероятно и ти можеш да го постигнеш и за това използвам и реално хаштага ИТИМОЖЕШ ако сте чели на изток от Рая на Steinbeck там се използва Team Shell Team Shell значи ТИ МОЖЕШ поне така е преведена тази дума от Иврит при мен някакси поне аз го възприемам като много по-силно да добавиш едно И защото когато кажеш на някого ти можеш човекът се усеща сякаш да ти вярваш в него но сякаш го притискаш и очакваш от него той да постигне някакви невероятни неща но ако кажеш и ти можеш, реално ти се свързваш с друг човек, който вече го е направил. И така нещата стават много по-лесни. Страшно по-лесни стават, когато мога да използвам и примерно Роджер Баннистър като история, когато избягаш една миля за под 4 минути и никой никога преди това не го е правил. И изведнъж, в рамките на една година, 30 души го направят. Си казваш, чакай сега. Къде беше това нещо, което отключи вярата на хората, че могат и те да слязат под 4 минути. И свърхчовека си го представям като една приказка, която хората слушат, тя е конкретна, т.е. без конкретика хората не вярват на нещата, които чуват, т.к. медиите много удобно манипулират и използват информацията, я представят по различни начини, за това се старая с моите гости да говорим конкретно. да търсим конкретни уроки и неща, които са им помогали. Действия, бездействия, ресурси. И по този начин споделяйки тези ресурси с слушателите и зрителите на Сръбчовъкът с Георги Ненов, така си представям, че променям техните животи към по-добро. Не на всеки, не със всеки епизод, не всеки еписод, а за всеки от тях. но например в момента през декември правя месец на блокчейн за първи път защото аз самия не разбирам от блокчейн технологията аз знам, че това е нещо, което е хубаво хората да разбират от него и аз самия вече имам интерес към него и така създавам хем допълнителна стойност хем разказвам истории на хора, които са свързани с сама технология и разказват как техният живот се е променил по една или друга форма когато се са запознали с нея и споделят знанията, които имат и най-вероятно това са хора, които няма да срещнете на улицата или не познавате или просто няма да ви добавят в фейсбук, когато им изпратите съобщение и един вид свързвам хора, които вие може би няма да успеете да общувате

с тях Това, което е важно за всяка една работа, според мен, когато човек влага желание, усилие, знание и така нататък е да допринася и ти допринасяш с много за това как показваш тези истории на хората и че наистина е възможно и те да се задействат и да направят нещо, което има значимост и да си подобрият живота, както техния, така и този на другите хора И едно от нещата, които на мен ми е любопитно, защото аз съм иммигрант или да си скажа като англичаните, аз съм експат в Англия. Едно от нещата, които смятам, че е доста интересно да се каже, че много от гостите, дори, които ти имаш, в които аз поне съм слушала, може би имам такъв късмет, са били в чужбина. върнали съседи или дори да са останали в чужбина, те правят нещо, което е свързано с България. И това, което ти казваш на Лиза, и ти можеш, спърт мен, това да отиваш в чужбина и да поживеш извън страната, ти дава една възможност да видиш как може да бъде. И че може да бъде по-друго, и че може да се направи, и че е направено. И че просто ние трябва да откраднаме тези уроци, това вдъхновение и да го приложиме на наша почва, така да се каже. И, имайки това предвид, ми се ще да те попитам, след като знам, че си живял в Англия, в Германия, насъм натам. Колко време беше в чужбина ти и защо се прибра

в България? Първото ми излизане за по-дълго време в чужбина беше в 2008 година. Тогава съм бил на 22. Попаднах в една компания, която правеше... Маби тогава си дарох сметка, че работата, която върша, когато е обвързана с принос, аз искам да работя това. правех един проект, който е свързан с развитието на България, т.е. той пряко допринасяше за, или трябваше да допринася, но поради политически причини не се стоява, трябваше да допринасе за развитието на нашата страна и бях изпратен за 6 месеца да се образовам за създаването на транспортни модели и реално да придобия знания, умения и контакти с хора, които създават този транспортен модел на България. В Сейнта Обънс бях, на север от Лондон, изкарах около 6 месеца, не можех да изкарам повече от 6 месеца командирован, защото ще же се наложи да плащам данъци в Англия, бях просто изпратен там като командирован. На следващата година отидох пак, прекарах още около 6 месец там, след което 2011 година, след като фирмата в България офис е беше закрит, се наложи да отида отново и общо зато ходенето ми в Англия и престой ми там беше около 2 години като си спомня много ясно деня в който се върнах в България беше някакво такова време като моментното Декемвриско или както обичаме да казваме в България има само 2 сезона Прашен и Кален в Калния сезон се върнах И си казах, ама в Англия беше толкова чисто, прибирам се от навън, обувките ми са чисти, няма нужда да ги мия, да ги търкам с някакви четки, няма кал никъде. Хем ходя да играя неделна лига в футбол и се прибирам кален до ушите и това доста ме подразни. В периода от 2012 до 2015 година аз много интензивно търсех начин да отида да живее навън. В 2013 попаднах в Уфган за техник София, имах така кофти период между 2012 и 2013 година, преди да попадна в Уфган за техник. Попаднах там благодарение на моят приятел, със студент от УНСС. И след една година в компанията отирах при имал менеджер и му казах аз искам да се развивам, помогни ми моля те, искам да научавам нови неща. Започнахме да гледаме обяви от типа на Форт Лодардейл, Франкфурт, Хамбург, Берлин и така нататък. И стигнах до интервюта дори. Форт Лодардейл се намира до Майами, в Флорида. И ми отказаха, защото както сещате нямам зелена карта. Ако това нещо се беше случило в 2014 година, може би нямаше да водим този разговор сега. През 2015 година в живота ми се появи Неда, моята годиница. и буквално в момента в който се появи, се появи една възможност да взема друга позиция в работата, изпратиха ме малко в командировка в Германия и през в края на 2016, началото на 2017 година получих предложение да отида на асесмант в Хамбург. Един вид като интервю, в което има психологически тест, тест за интелигентност и така нататък. И всъщност отирах там, буквално в първия работен ден за 2017 година и ми казаха там човекът, който ме посрещна каза Георги аз ти искам в екипа си. Прибрах се в къщи и тръгнах да обсъждам това нещо с Неда, която бях съвсем наясно, че искам тя да е жената, с която да прекарам живота си и казах, виж аз трябва да отида, защото ако не отида там и не разбере дали това е моето място, аз ще съжалявам, а пък Ако всъщност отида и ми харесва, това може да бъде моя кариерен трамплин. Но няма как да знам без да отида. И тя ми издаде само един въпрос. Казвай им само един въпрос за теб. И въпросът беше, какво ще се случи с нас? И аз си казах, ние оставаме заедно, връзката си продължава, просто аз ще живея на 1800 км от теб и ще се прибирам минимум един път месечно. И като служител на Офган за техник това е лесно да се уреди за някакви доста малки така скромни суми. И си спомням този ден, 17 марта 2017 година, в който седя на летището в София. И ми идва като на филм, как съм си мечтал да отира да живее в чужбина и изведнъж ми се разплаках, защото си дарвах сметка, че всяко нещо, което си пожелаваме и то рано или късно може да ни се случи, трябва да внимаваме какво си пожелаваме. И второ, всяко нещо има своята цена. И цената да разбера дали искам да остана в компанията и дали искам да се развивам и дали това изобщо е моето място, беше да отира в Хамбург. Отирах в Хамбург, чувствах се страхотно, бях посрещан невероятно в един интернационален екип. Завръзах приятелства, ходих на фитнес, тренирах си, беше прекрасно. Но на 6 месец се появи нов менеджер и просто не можехме да се разберем. с нея и в началото на 2018 година аз се събудих една сутрин и си казах ами в България има един проект, който ако не опитам да му се посветя сега някой ден, като стана на 50-60 години или по някое време ще се събуди и ще си кажа ех, този проект може би щеше да бъде полезен, щеше да промени България по някакъв положителен начин или щеше да помогне на хора и си казах добре, трябва да се прибера и да пускам Ужаса за всеки един човек е да откаже безсрочния договор в Германия, тъй като тя е свръхсоциална държава и назначен ли си на безсрочен договор, ти реално си решаваш финансовите проблеми за цял живот. Тази една година и три месеца в Германия ме накараха всъщност аз много осъзнато да искам да се върна в България и виждайки хората с които общувам и как те променят България, си казах и аз трябва да съм там и да давам всичко на което съм способен за да я променям към по-добро. това първоначално не се вижда и тези стъпки са толкова малки, че хората, които са далеч те не разбират, те не виждат всъщност какво се случва, какво се променя но тези малки стъпки се натрупват. Имам не един случай за слушатели на подкаста, които са се върнали от други държави благодарение на разговор, който аз съм имал в подкаста с създател в някаква компания или представител на някаква организация, за да се борят за това България да стане едно по-хубаво място. И за мен лично промяната започва от личен пример, затова говоря с единични представители на дали социалните предприемачи, дали на бизнеса, дали стартъп, екосистемата, реално това предприемачество, свързано с рисков капитал, дали с спортисти, хора на изкуството и така нататък, но всеки трябва да допринасе по някакъв начин и допринасяки, всъщност увличаш хора, които хора вече и те започват да допринасят. Само един пример ще дам. Капачки за бъдеще. Как двама души обединиха цяло България. Така че това е според мен начинът. И всичко това, което съм видял навън, се старая да го прехвърля тук. Като да не си хвърлям бокоците по улицата, да се усмихвам на другите, да бъда вежлив, когато се разминавам с хора, да им помагам, когато виждам, че имат нужда. Просто да бъда един по-добър човек, тъй като преди 10 години и сега разликата е значителна но някакси тук се бяхме научили да бъдем много много силно индивидуално насочени да си гледаме само собствения двор да изобщо да не искаме да помогнем на никого а затова приемно случаите на домашно насилие са в небесата и никой не се намества имат страхотни кампани по темата За мен лично всичко започва с личен пример и реших, че най-добре личен пример, когато хората ми казаха, ти защо заминаваш за Германия, обясняваш, че тук е глътино и показваш някакви такива хора. Аз им казах, вижте, аз не бягам, аз се засилвам. И се върнах. И наистина го

възприемам така. Надявам се и аз, слушайки твоите епизоди, да намеря и своето вдъхновение, тъй като и аз самия съм на кръсто път между това дали да останам в България или да се преместя в Унгария, откъдето е моята приятелка. Просто защото поводите да не искам да съм тук се натрупват всеки ден, но пък местността, която даваме с Лия също ме привлича да съм тука. да бъда част от тази борба от тук, където съм, а не от чужбина. Не, че искам ли да се чувствам неудобно, заради това, че пък тя не е в България, но вярвам, че тъй като ми се запали интереса да слушам твоя подкаст, ще ми е много интересно да чуя много от историите и да намера своите вдъхновения в моят живот. Теди, виж, никой не

може да ти каже какво да направиш или да не направиш. Това, което бих могъл да те посъветвам е винаги когато предстои да вземеш важно решение. Не е само за важните решения, но най-вече за тях е да си дадеш сметка, че всяко такова решение има определена цена. На английски има много добра дума, която подхожда на това. На български нямаме подходящ идиом, но да платиш цената предварително, т.е. да знаеш, че, например, заминавам за Германия, цената е да не прекарвам време с жената, която обичам, да не сживеям на едно място, за да мога, първо да натрупам някакъв капитал, да спестия парички, да опитам да видя дали моят професионален план на това място ще ме отведе до местата, които си представям, на най-вече тези две основни неща. и когато реших да се връщам, си казах, окей, сега ще остана без много добрата ми заплата в евро и реално разчитайки само на своите спествявания, но ще прекарвам време с хората, които обичам, с жената, която обичам и с която искам да създам семейство и ще мога да развивам проекта тук в България. Така че осъзнатите избори винаги носят много повече уроки и много повече полезност. Ако просто някой ти каже отиди в Унгария и ти отидеш и всъщност не си обеден и не знаеш каква е цената, която трябва да платиш, защото например имаш семейство тук, имаш приятелите, които ще ти липсват. Носталгията наистина съществува. Хората, които си мислят, че на запад или на изток е по-зелена тревата, това не е така. Не е така за всички. Има хора, които остават, харесва им, намират своето място. Има хора, които просто не го понасят. имам толкова много примери в подкаста на хора, които включително Лазар Радков, които са отишли, учили се дълго време и си казали, ама аз не се виждам тук. Така че осъзнатият избор, не само в контекста на това, което ние си говорим в момента, но осъзнатият избор във всяко едно отношение Помага на хората да научават неща за себе си. Например, ти си казваш, окей, аз искам да прекарвам време с приятелката ми, тя е в Унгария. В момента нищо не ти пречи да записваш подкаста от Унгария, тъй като така или иначе в момента това нещо се случва от разстояние. Нищо не ти прече да кажеш, добре, ще отида за примерно за 6 месеца, за една година, ще прекарвам време с нея, ще видя как ще се развият нашите взаимоотношения, ще видя как ще се развие проекта и тогава ще предсеня за дългострочен план. може би и след тази една година тя може да прецени, че тя иска да опита да дойдем в България и т.н. Има толкова много хипотези, които ние много често просто сме парализирани от свърх анализирането на бъдещето. Но ние не можем да предположим какво ще се случи. Ние просто знаем какво искаме сега, защо го искаме и каква е цената и коя трябва да платим. И когато ти знаеш каква е цената и си склонен да я платиш, ами направи го. Да, точно

това е. Претегляме плюсовете и минусите и виждаме, че има и сериозни минуси. Няма нещо, което

да е само плюсове, повярвай ми. Това е

иллюзия. Мечта ми е това, което да постигнем в България е когато изляза от вратата всеки ден да нямам няколко повода да искам да се сбие с някого. Предполагам, че не искам много. Искам и се да израснем. Искам и се държавата ни да успеем да я облагородим и също и не само да го правим това на собствени мускули, но да бъдем и обединени в това нещо, включително и от ръководителите на страната, да не сме ни срещу други и да се чудиме как да заобиколим кражбите им и унищожаването на нашата култура, а да го правим заедно. Кражбите ли? Да, кражбите. Най-вече да ги правим заедно.

Това е много интересно, Теди, което казваш, защото от три години се занимавам с бойна изкуства и нямам никакво желание да бия когато и да е на улицата. Много е странно. Дори хората, които си изхвърлят фасовете през... тъй като аз карам мотоциклет, има хора, които си изхвърлят фасовете през прозорците и когато караш мотоциклет и минаваш между колите, виждаш много повече от тези надействия. Дори по-скоро ми иде просто да спра от тях и да ги попитам. Добре, защо? Не искаме да живеем на едно по-хубаво място. Един вид положително да адресирам ситуацията не е отрицателно, не да се конфронтирам с някого. До сега винаги, докогато и да съм спирал, човек се чувства супер неудобно от факта, че аз съм спирал и така съм без да го виня, съм направил забележка, която е била културна, а не заедлива. И за мен тук, според мен, това, което е хубаво да си дадем сметка е тестът с червените коли. Тоест, колкото повече сме настроени да виждаме червени коли, толкова повече червени коли виждам. т.е. колкото по-концентриран си върху това да виждаш хубавите неща и добрите примери, толкова повече от тях ще виждаш и колкото повече си настроен да виждашь безумията, които не споря, че съществуват и че са доста, но виждаме и прогрес и то е значителен Аз се надявам, че тези хора, които сега идват на власт и самия факт, че са такава широка коалиция, ще създадат истинска промяна или поне ще положат основите ий. Но, тъй като обичам да вярвам повече на действия, отколкото на думи, ще оставя това за бъдещето да го реши. За момента съм обнадежден, защото дори има хора, които са ми гостували в подкаста и реално са в парламента сега и хора за които съм гласувал също станаха министри и нямам търпение да видя тях като хора, които са истински носители на промяната в съзнанието си, а не са там заради власт и пари. Но политиката не ми е любима тема. Смятам, че всичко започва от нас. Какво ще направиш ти за твоята държава, за твоята родина? И много се стремя да бягам от национализирането на темата с нашата родина и повече се опитвам да говоря за родолюбието и всъщност това да да сме уважителни към различните и да уважаваме и това, което е създадено преди нас и да го ценим. Така че, за мен лично, пак се връщам на посланието от преди малко. Всичко започва с личния пример. Да,

ние това сме си оговорили с Теди и бяхме направили епизод по темата за това как всеки може да направи нещо дори малко за да спомага на България да е по-добра държава и по-добро място за живеене. Едно от нещата, които ми се ще да те попитам е по отношение на това как намираш гости за своя подкаст. Не защото на нас ни трябва ноу хау или така да се каже знанието, Ами защото имам нещо друго, което да споделя и да разсъждаваме заедно върху него. Та как намираш тези страхотни хора, които са успели и които са добър пример, който искаш да споделиш със своята

аудитория? Първо бих искал да отбележа, че каненето на хора в подкаста е изключително отговорна задача. И е важно всеки, който създава платформата, тъй като развивайки подкаст аз създавам една платформа, която платформа тя достига до хора, които имат определен степен на отвореност на съзнанието. тъй като хората, които нямат никакво желание да се променят, те не слушат сръх човекът с Георгий Ненов. Те си знаят, аз не искам те нищо да променят живота си, да са щастливи с това, което са и нещата, коите правят и имат и за които се борят. За мен е важно обаче, за тези хора, които имат отворено съзнание да почерпят знания, опит, идеи. До тях да достигнат истински хора. Реални, проверени, истински хора с нагласа да допринасят за живота на другите, а не само да искат и да взимат, т.е. да дават и да допринасят, а тъй като един от най-лесните начини да прецения дали някой е подходящ в момента в който се видим, тъй като винаги се стремя да правя лично интервю или поне да се чуе с човека по телефона и когато стане въпрос за вземане и задаване, тогава много лесно разбирам той дали отговаря на поне този критери от самата енергия на нашия разговор също разбирам този човек читъв човек ли е, наистина има ли ценностите да дойде и да разказва След което, когато аз прекарам два часа с него, тези хора също имат хора, които ги внехновяват. И съответно така зареждам цялата система с следващи и следващи гости. когато дойде един човек, той ми каже имам приятел с страхотна история или невероятен така започнах с Лазар, Лазар ме запозна с Ваня Янаниева с Георгий Малчев с Жустин Томс, те после ме запознаха с Алекс от Декстрофобия и така нататък и така нататък и това завърта едно огромно колело. Алек от Dextrofobia ме запозна с Нет Дървенков от Беско, които от 4 години помагат на стартиращи компании в България. След което Нет ме запознава с други хора и т.н. Това натрупване води до възможността тук до мен да стоят хора като Васил Терзиев, създателя на Телерик, един от създателите на Телерик. Аз не съм си мечтал човекът, който е направил най-голямата продажба на софтварна компания в България 262,5 милиона долара да седне тук и да прекара 3 часа, в които да си говорим за неговата история и за нещата, които той вярва, че трябва да се случат, за да може България да стане едно по-хубаво място и че голяма част от тях са свързани с успешните и успяващите хора. защото тези успешни и успяващи хора те имат ресурса, които могат да дадат напред към следващите или пък да върнат там в мястото, което ги е създал било то в гимназията, в университета или някъде друго дете са заедно с Бойко и Зарко а са най-големите дарители на Американския университет в България, защото това е университет, който ги е събрал. И това е да правиш нещата, за които говориш. Реално да следваш с действията си, думите, които използваш пред хората, за да им помогнеш, те сами да бъдат за пример и да разсъждават по За мен правилния, европейския, глобално правилния начин, а именно, че конкуренция няма и това да помагаш на другите значи, че подкастите стават по-разпознаваеми, има повече хора, които слушат подкасти, това е добре за всички. Ние нямаме конкуренция. Всеки един от нас сам по себе си е нещо невъзможно за дублиране. Така че, колкото повече подкасти има, толкова по-добре за всички и това е нещо, което хората не си дават сметка и още живеят в тези години на деление. Ако аз имам, ти нямаш и обратното, което за мен лично не ни води никъде напред.

Това е така и смятам, че определено това да си в една мрежа от хора те сближава до много други хора, които само с препоръка можеш да се запознаеш с тях, да седнеш на една маса с тях и така нататък. Защото да речеме, че ако преди 3 години, когато си започнал подкаста, беше писал на тези наистина успели хора и им беше казал Ей, аз съм никой от никъде. Искаш ли да си ми гост? Нямаше да се получи. Така че е много важно каква мрежа имаш около себе си с хора, с хора, които те подкрепят и т.н. Но според мен, и това е защото ти е зададъл въпрос, според мен България има много невидими герои. Много хора, които правят добро и никой не ще и да чуе за тях или пък. Те някак си, така да се каже, се срамуват или пък не си дават гласност в медиите и така нататък. И ми е странно, че самите медии не ги търсят. И ще ти кажа, не знам дали знаеш, дали си прочел, но аз съм създателката на Подай лапа осиновиме, една от първите групи в България във фейсбук за подпомагане между хората, за споделяване на животни в риск и в нужда. И тази група се започна в 2010 година. Разрастнахме я, стана най-голямата група и мрежа в фейсбук. Имаме над 100 статии за грижите на животните ме, дозини доброволци и сега, и минали. И те са истинските герои. Даже при опита си преди една-две години аз да достигна до медиите с писания вестници и така нататък и да разкажа за 10 годишната ни история. И това, което ме подразни беше, че всякаш никой не искаше да знае за това, че 10 години, десетки хиляди хора правят добро всеки ден и вършат работата на държавата за своя сметка. Защото имаме по стотици постове всеки ден, стотици хора се наимат да вършат работата на държавата. и сякаш падаше на глухо ухо това са вече 11 години и половина и това което също се замислих слушах епизодът и с Ива Гомнишка от Humans in the loop и тя сподели как не търси медийно внимание това ми напомни защо може би на мен не ми е минало през главата в началото по ней защото аз бях на 17 като я започнах тази група немек тинейджер още и това беше защото постоянно получавах съобщения пълни с омраза и ти защо се занимаваш с българници и насоки от войта на што не помагаш на сираците например и така нататък и затова искам да те попитам какви са съветите ти за тези, които имат желание и възможност да правят добро но биват заливани от ей такива омразни съобщения и речи от всичко на около и този негативизъм просто ти убива желанието. Искаш да теглиш майна толкова много пъти, че не искам и да борю за тая почти 12 години и колко пъти има и да... няма да се изказвам, защото може да ме вкарате или в хорницата, или в затвор.

Аз също чувак доста интересна обратна връзка от хора, които са мои приятели, но аз и Дарок сметка, че има един единствен човек за когото аз правя това, което правя. И това съм аз. И какво си мислят другите няма абсолютно никакво значение. Спомням си един момент, играя футбол с ученици от немската гимназия, някакво елитно училище. и едни подвиквания, ха-ха, свръх човеково и така нататък с тази доза сарказма и ирония. Извинявай, ама Васил Терзиев надали би отделил 3 минути от живота си за теб, а дойде за да си говорим за бъдещето на нашата държава и на нашето общество. защото вярва в това, което аз правя и за него това е инструмент, с който можем да достигнем до повече хора. Че мнение ми е по-важно, според теб? И относно медиите, миналата седмица за първи път правя подкаста от първи епизод, излучен на 2 август 2016 година. Т.е. 5 години и няколко месеца по-късно. За първи път влязох в БНТ и то в рубриката на мой приятел, който има няколко минути в сутрешния блог и така разказах за подкаста, което беше 5 години и половина имам над силно 30 000 души, които слушат Сръх човекът в всички платформи, в които се разпространява. Аз кога го правех за това някой да ме кани и най-вероятно ще са съм се отказал. И другото нещо, което исках да кажа, медиите канят само когато има новини. Ако стане някаква ситуация, да се запали някакъв период или да стане нещо, което е новина от някъде ще те поканят но няма да се сетят и няма да те търсят и аз не харесвам това бутане и те разбирам, че е разочаровващо, защото хората, които помагат на каузи като тази, която ти развиваш Те са наистина невъзпятлите герои и за тях трябва да се говори. Върху тях се, върху тези доброволци, хора, които правят нещата защото искат, а не защото някой ще им даде нещо, се крепи нашето по-добро бъдеще. Да,

абсолютно съм съгласна. Това което ме дразни е не че не съм в светлината на прожекторите и взимам цялото внимание, даже напротив аз не искам да съм известна в интересна истината и даже не съм известна с истинското си име в тези среди и в България поради е такива мразни и заплахи причини от преди 100 години също. Но, за това, че сякаш се търси само една сензация за лошите неща, за това колко е зле всичко и т.н. и не се дава възможност, както ти правиш. За това ми е кеф и твоя подкаст. Защото ти даваш възможност да се види, че хора правят, струват и т.н., а не е всичко кофти, гадно, невъзможно, неспасяемо и т.н.. И за това ми е яд, че тези истории не достигат до новините. Защото има много българи, невъзпятите герои, както още трябва да ги наречем на България. Трябва да направим такива награди или нещо, не знам. Те остават в тъмнината. И никой не им дава, така да се каже, вниманието, за да се види как всички ни може да вземе участие. Ти го правиш, но смятам, че има нужда от това нещо и в по-широката медия.

Да, да е само, че за тях негативните новини продават и това е нормално, свързано с човешкия страх. И за това съм се концентрирал върху едно единствено нещо. Да правя неща, които зависят от мен. И да не съжалявам за тези, които не зависят от мен. И те съветвам да започнеш да разделяш нещата, които зависят от теб от тези, които не зависят от теб. и ако искаш да направиш такъв тип инициатива, в която доброволците получават награда, под каквато и да е форма, дори просто да е на една диплома, една грамота, това е признателност, която, може би, ще ги зарадва, ще ги направи щастливи. и е по-добрия начин да насочиш енергията си от това да се я досвърши, че медиите си заровили носа в скандали, корупции и така нататък и в негативни новини но това си е моя начин да си пести енергията като се концентрирам само върху нещата, които зависят от мен

Това си по-добър човек от мене, ще го кажа, защото аз съм от тези хора, които се дразнат на това, че не е по-добре. И знам, аз когато съм в България, дори за една, две, три седмици, откачам. Аз съм една топка нервии и не съм добър човек да се си покрай мене като влияние и така нататък, поне не е повечето време. и не мога да си представя живота в България, колкото и да искам да подпомага ми, така нататък не мога да го правя в България. Аз искам да се прибера и да не съм кална, мръсна, раздразнена, изморена и така нататък. И искам да имам ток 24-7 и чиз въздух да не горат бокуци покрай мен. И така нататък, и така нататък. И затова съм в чужбина. И затова въпреки, че съм в чужбина, защото вярвам в това, което трябва да се направи и че трябва да се прави с тях от някой, продължавам с тези проекти, продължевам с Подай лапа, продължавам с подкаста и така наттатък, но определено си напълно възвишено от мен е ниво, когато стане въпрос за възприемане на гадостите във България и гледането на хубавите неща и на това какво може да контролираш. Признавам ти

го. Смисъл. Евала. Този път. Спокойно и ти ще стигнеш там. Сигурен съм.

Е това ли? Темите, които повдигнахте, ме подсетиха за няколко различни ситуации. Едно от които е, за които съм благодарен, споменавайки негативната обратна връзка и хората, които плюят. Преди време ме поканих по Би Ти Ви, беше в предаването преди обед. с моя моделка да покажем японското еротично изкуство Shibari. Допускам, окей, тъй като е по-непознато, екзотично, дори може да се приеме за скандал, но това да е била също мотивацията. Но се радвам, че по някаква причина проявиха интерес и ни дадаха възможност да го покажем, защото ние знаехме, че има хора в България, които искат да научат как се практикува, искат да го практикуват лично, но не смеят. И благодарение на тази покана и не само нея, имахме възможност да достигнем до тези хора, да им дадем увереност, да потърсят информация, да намерят източници на знания. Затова съм благодарен, че първо, че имахме тази възможност и второ, че не срещнахме тази негативна обратна връзка и плюене. По някакъв начин нещо ме е закрилило, сигурно. Много се радвам, че се случи така. А пък, друго се сетих за ситуацията с мълчето, което застана в някакъв огромен порой преди няколко години на пете кюшета и се превърна в самоназначен регулировчик, за да оправи трафика. И си казвам хвала на такива хора за тази самоотверженост, която приложи и па на всичкото отгоре да те глобят за това, че си помогнал на трафика. Разбира му, че няма как полицията да реши да му даде медал за храброст, признавайки, че те са били безполезни. Така че не се изненадвам, че така са направили, но съм доста огорчен от това. И третата мисъл, която ми дойде, докато коментирахте предишните теми, И за личния пример, преди време седях на опашка с още 20 човека пред еконт да получа една пратка и до нас беше спрял един от хората с баща си сигурно. Баща му седеше в колата на запален дизелов двигател. Поне 10 или 15 минути висим на опашка и ме върхлитат вълна след вълна, след вълна на дизелови изпускания. Трябва да призная, да разбира се, че живееки в нашата страна и нямайки увереността, че ако направя забележка и срещна агресивна реакция, че ще успея да се опазя, това разбира се създава и доза страх у мен. И съответно аз изчаках първо да приключа своята работа в еконт. Човека, който беше, може би, синъм му, той да влезе в еконта, за да отида да говори с баща му. И му каже, извинявайте, мога ли да ви помоля да загасите двигателя? Какво ви пречи той? Казваме ми от 10-15 минути 20 човека дишаме дизеловите изпускания. Може би знаете, че София е една от най-замръсените градове в България. Една от най-мръсните столици в Европа, доколкото знам. И също така много хора умират от белодробни заболявания, благодарение на лошия въздух. Затова моля ви, нека да загасите двигателя. Чудаше се, чудаше се. Може би и моята изнервеност допълнително не допринесе за най- гладки от упротичане на този разговор, но в крайна сметка протече ОК, човекът каза ОК, ще увъжа молбата ви, макар че веднага след мен не ще излезе неговия, преполагам, син и да потеглят, но накарах себе си, въпреки че ме беше страх да срещна съпротива от двама мъже, които проявявайки тази несъобразителност към останалите не знаех какво ще срещна и към себе си, но насърчавам нашите слушатели, ако попаднат с подобна ситуация, първо ако те са в колата Замислете се за останалите, направете добро дори никой да не го е поискал, защото дори с една добра мисъл или подсъзнателното усещане то ще бъде оценено. Аз още имам

три неща да изкоментирам. Едното нещо беше по-рано, когато Георгий използва думата вежливи и си спомнях, че като бях малка, може би първи-втори клас имахме в частна класа една книжка как да бъдем вежливи или някакви уроки е такива как да бъдем добри, как да бъдам вежливи И всеки път, когато се използва тази дума по кремене, се сещам за тези часове и се чудя днешно време дали ги има, може би ги няма. Това беше първата мисъл, която исках да споделя. Другото нещо за това, което Теги тук ще каза по отношение на това да отидеш на някой да му кажеш, ве, изключи си колата. Аз винаги се опитвам да го направя, когато давам някакъв съвет или мобайл или нещо от сорта, да го направя като коментирам не ползвата за мен или за другите, а ми ползвата за човек. Например в тази ситуация това, което аз бих казала е човек, хабиш си дизела, дълга опашка, ние дишаме кофти и нещата. За всеки е загуба. разбира се би го поставила по този начин, за да накарам човека да осъзнае, че и за него има кофти и последствия, които не му помагат. Защото повечето хора са наистина мотивирани само единствено от това, което тях ги бърка, така да се каже. Ако само носиш, така да се каже, вода от девет-дерета, защо за някой друг той то човек трябва да помисли и така нататък, най-много да ти кажат майната ти. Но да, смисъл, ето ези неща за подхода, за това как да бъдем вежливи. Мисля, че не се говори достатъчно как да имаме тези комуникационни умения по принцип и също как да ги приемем, когато

ни следат. Да, аз само искам да ви разкажа една история, която е част от любимата ми книга, която се казва Седемтея навика на високоефективните хора. И тя е съвсем в началото. Става дума за един баща и две дечица, които се намират на перона на една гара. И бащата е седнал на една пейка и си е, така, поставил си голавата в ръцете и децата вилнеят наоколо. Викат, крещият, бягат. И в един момент друг човек, който е на перона, такъв, доближил бащата И му казвам, ма извинете, може ли такова нещо? Усмирете си децата, гледайте тук. Дигнаха целия перон с краката нагоре и човекът дигнал глава, погледнал и казал, много се извинявам, но ние идваме от болницата, където току-що ни казаха, че майка им почина. И смисъл на това, което казвам, е, че винаги има друго гледна точка. Винаги има друга гледна точка. и никога не знаем този човек вътре, в което болен ли е. Има ли някаква необходимост да бъде на това място? Най-вероятно не, но ние няма как да знаем. И затова цялото минаване през такива ситуации понякога ни пречи да видим или да научим всичко за самата ситуация, т.е. да вземем целият контекст. А пък контекстът определя верния отговор. Т.е. контекстът може да е свързан с заболяване, може да е свързан с това, че човека може примерно да е бил много дълго време навън, да се е намръзнал, това да го доближава до хипотермия и така нататък. Просто това са хипотези, те са милиони и никога не знаем. Просто можем да попитаме, а извинете, правим вечно чоколатови работи, има ли някаква причина това да е така, тъй като доста време сте тук? и човек казва ми примерно, да болен съм, имам температура или какво си и човека винаги може да раде някаква информация. Ние в повечето случаи подхождаме много съдително, не знаеки всичко и това в контекста на връзките пък създава някакви абсолютни разрушения на всякакви мостове, които се опитваме да изграждаме. И, както обичам да казвам, всяко едно нещо, което работи в нашия живот, работи във всички останали сфери по същия начин. Тоест, ако търсим повече информация, ако задаваме повече въпроси, ако общуваме по-открито с хората по една тема, същото нещо можем да правим и по друга тема. И така, всъщност, ние сами, първо да си вдигаме нивото на осъзнатост, и съответно да разбираме кои са нещата, които заслужават нашата енергия и които наистина заслужава да се вложим в тях да създадем някаква промяна защото истината е, че ние не знаем но има обречени каузи и каузи, които си заслужавят Тоест, за мен лично всеки от нас трябва да може да прецени, кои са важните за него неща, за които иска да се бори. Имах един част при моя терапевт, в който си говорихме за това, че аз искам да угоди на всички. И той ми каза, за да угодиш на всички трябва да си изключително посредствен. И това изключително много ми паснало и ми нареди много неща в моята си глава, че не можеш да угодиш на всички, няма как. и трябва да избираш битките, които водиш. За мен лично битките са свързани с това да влагам време и енергия до преди две години на пълно безвъзмездност, да може да трупам съдържание, за да развивам себе си като водещ, да говоря по-ясно, изразително, правилно и тези битки реально започват да дават обратна връзка като днес, например, получих невероятно сообщение от човек, който е част от Общността на свърх човекът и което ме разтресе и ме разплака от радост и от щастие. Защото аз съм създал нещо хубаво, влагайки всичките тези часове и всичките тези усилия да ходя, да обикалям офиси домове, да каня хора в къщи и така нататък, за да записвам тези подкасти. И ако се бях фиксирал върху това, че навънка е кално или че отново и отново хората си хвърлят фасовете на улицата, не само бокуците на улицата и така нататак, то най-вероятно целият ентузиазъм ще ще се изпарил. А този ентузиязъм е това, което движи машината

напред. Аз се замислих, когато малко по-назад в записа ни сподели, че част от мотивацията ти е да направиш нещата, които желаешь заради себе си, заради това, което ти искаш да постигнеш. Това разпознавам себе си в известна степен като организатор на мероприятие за общността от BDSM и фетиш културата. в която се опитам да влагам стойност и се замислих, че когато организирам мероприятията аз ги създавам така, както аз искам да присъствам като гост някъде другаде. И по този начин се опитам да създам едно ниво, което хората да очакват и да изискват и изключителна радост ми донесе, когато виждам, че нашите приятели от Унгария успяхме с моята приятелка да им повлечем крак, да направим една засилка, която те да си кажат, е, това е много готино, искаме и ние така. И тъй като те живеят там, общността казва, харесват ни тези мероприятия, искаме подобна атмосфера. Тези наши приятели натрупаха увереност, опит с това, че ни помагат, за да създадат своите мероприятията и те да продължат тази традиция. Това удовлетворение сега престой да ни се отплати. От една страна дори да звучи дредно, сега можем ние да посетим подобно мероприятие, каквото ние сме създавали, но този път да бъдем гости и да се насладим на всичко, което се случва без да се стресираме за организацията. Така че, по този начин припознах и моята мотивация

с твоята. Това е супер подход, това е начина по който изградих свърх човекът. Аз си казах, няма такъв подкаст и аз ще направя подкаст във форма, в която бих искал аз самия да слушам и да получавам информация. Т.е. взимам нещо, което е добре познато навън, взимам го, адаптирам го към себе си, към нещата, от които имам нужда и го правя така, че на мен да ми е полезно, ценно, интересно да искам да се връщам отново и отново към него и повечето хора подценяват това и се фиксират върху идеята за перфектен продукт или услуга, което никога, никога, никога не се случва няма как нещо да бъде перфектно така, че е много по-добре да имаш първа версия, втора версия. Подозирам, че и тези събития, които ти си организирал, той е след първата версия каже, окей, това мога да го направя по-добр, по-добр. Втората става много по-добре, но пак има нещо за оправяне и така нататък. След трето-четвъртото повторение вече имаш толкова много уроки и хората ти казват, абе, ти имаш някакви години опит, а всъщност Проба грешка и всъщност какво си научил от грешката или от пробата е най-бързия път напред. Много

си прав, че повечето хора биват скувавани от мисълта за трябва да бъде перфектно, изящно и т.н. И аз имам един израз, който е това да гониш и да преследваш перфекционизма и перфектното е като да си стремиш да намериш къде е край на безкрайността защото реално погледнато винаги може

да бъде

по-добре и винаги има някой, който знае повече от тебе, може повече от тебе и ако се сравняваш това означава, че никога няма и да започнеш и за това е хубаво човек да си даде сметка, да започвам с това, което имам и мога в момента, ще се подобря, знам, че ще науча уроки, но все пак да се започне. Защото знам и познавам много хора, които са страшно талантливи, имат много идеи, имат страхотните потенциали и да развиват и така нататък е такива страхове и ги държат назад и не им дават възможност в татъка да се каже да направят нещата, които не само те ще извадят полза, но и всички около тях.

Аз имам друг израз, че перфекционизмът убива идеи. И убива мечти. И смятам, че хората и защото не си дават сметка за това. Мислят си, че трябва всичко да бъде перфектно още преди да се го направи. Когато започвах нямах Rode Pro Caster микрофони, стойки, лампи, Blackmagic камери и така нататък. Имах едно таблетче. Едно таблетче. И всичко започна от там. Толкова е просто. Първи опит, втори опит, трети

опит и така нататак. Оставяйки въпрос за изрази, на мен пък ми харесва, не се сравнявай с останалите, защото винаги ще има някой по-добър от теб и ти винаги ще имаш причина да си чувстваш по-ниш от някой друг и може би по-недостоен,

но това няма полза. Има много силен цитат на Оскар Лайот по темата и то е, бъди себе си, всички останали вече са заети.

Като огромен фен на Оскар Уайлд, защото ми е любимия автор, ще кажа, че има дебат дали този цитата е негов, защото начинът на израз не звучи като него. Просто ще кажа, защото Супер, аз

ще кажа, че съм болен и може да съм се объркал и не мисля

на 100% в момента, за което се

извинявам. Не си се объркал. Удобно място да сложа дисклеймър и да се извиня за носовото си говорене дотук и за напред и наистина мозъка ми в момента не функционира на 100% за

което се извинявам Не, не. Добре излучиш и не си се объркал. Дори имам тетрадка с този цитат върху нея, така че знам, че правилно си нацелил,

нали? Има един друг цитат на Иван Вазов и той е Не вярвай на всичко, което прочиташ в интернет. Така е, да. Което лицетворява, че голяма част от нещата, които четем в интернет е възможно да не са написани или да не са написани от този човек или изобщо да са извадени от контекст и така нататък. И пак се връщаме на контекста, че най-добрият начин да разбереш нещо е като събереш всички гледни точки. И свърх човека реально дава една гледна точка и ти започваш да градиш своята гледна точка около нещата, които знаеш и можеш и свърх човека ти добавя друга гледна точка към конкретния проблем. И затова смятам, че постигам това, което искам да направя, именно да променям живота на хората към по-добро, Защото няма назидателност, няма ето така ще станеш успешен. Ето този човек ще те научи как да имаш галтина връзка или сериозни дългосрочни отношения с партньора си или каквото и да е. Защото това не е нещото, което може да те промени към по-добро.

Ние това го правим. Нашия подкаст е специален ли за... Ама

вашия подкаст е тематичен. погледнете го така, ако аз взема един човек, който ще обясни на аудиторият как да стане по-успешна. Това няма да сработи със сигурност за всички и хората изключително много се дразнят на зидателния том. Винаги има начин, по който можеш да представиш нещата, но по много по-мек начин. Пет идеи, които могат да ви помогнат да подобрите взаимоотношенията си или комуникацията с партньора си или секса или каквото идея. Но когато обясняваш на хората как се прави, Включваш точно това, което Тели обясни преди малко там за спирането на колата. Ти ли ще ме учиш? Ти ли ще ми кажеш дали да я загаси или не? А и това е нещо, което те обрича на недостигане до него. Ти можеш да помогнеш само на човек, който иска да си помогне сам. Ами това

ни е надеждата да стават повече хората, които го желаят. По същия начин във форума, в който съм администратор, хората търсят примерно да намерят своите партньорства и правят едни и същи грешки, които аз също съм ги правил. И понякога се опитвам да се обърна към тях и да им кажа хора, ако искате да си оптимизирате да не си хабите патроните на хаос, добра идея е да избегнете те неща, които вече всички сме ги направили. И, за съжаление, хората, които никога няма да прочетат статиите, които сме Аз ще опитам. И прави същото нещо, което всички останали. Сме си изхъбили нашите патрони, прогонили сме сумати хора с неадекватното си отношение. Затова мечтата ни е да достигаме до хора, които искат да чуят, искат да се замислят. Не е за да им кажем ние как се правят нещата, а да им предложим една гледна точка, дори с която да не са съгласни, но поне да влязат в диалог със себе си. даваме опции.

Според мен това е което правят всички, които споделят знания, опит и така нататък. Ние даваме опции. Идеята не е да ти кажеме следвай тези пет стъпки, защото това работи за всички и това е единствения начин по който мога да го направиш. Разбира се, има хиляда начини по които да започнеш бизнес, хиляда начина по които да имаш връзка, хиляд начина по които да правиш секс. Не, сто хиляди. И така нататък. реакцията на тени и на двамата същност но реално погледната цълта на нас като въздушни според мен трябва да бъде точно за това да дадеме опците да разкажем историите да дадем възможностите на хората да видят как друго яче може да се направи и как някой го прави как е възможно нещо пък те дали ще го изберат за себе си е отделен въпрос Лия, има

едно нещо, което винаги ми е помогало да продължавам да правя подкаста. И то е целта, която имам, обвързана с цифри. Тоест, кое е показателят, който ме кара да продължевам да правя това, което правя. Всеки един епизод на подкаста да промени живота на поне един човек към по-добро. Т.е. ако съм записал един епизод и съм го пуснал и той е помогнал на един човек, на мен това ми стига. И се връщаме пак. Ако се опитваш да помагаш на повече хора, няма как да стане. Направи го така, че за един човек това нещо да е полезно. Защото този един човек той ще се мултиплицира. Ще дойдат точно този тип хора отново и отново и ще кажат, да точно така, точно това имах нужда, къде бяхте до сега, знаете ли от кога търся български подкаст да говори за хубавите неща в България и така нататък. Колкото и социалните мрежи да ни обливат с цифри харесвания и всякакви други начини да покажем обвързаност към съдържанието, толкова повече и потапейки се в тия цифри, ние си казваме, е, ма стигнах само до 10 човека. Не, това е много малко, ще се откажа. Ами ако си променил живота на тия 10 човека, ако си променил живота на 5 човека, ма ти си направил, ти си свършил мисията на тая планета само заради това, че си променял живота на 5 души. и ние искаме от себе си страшно много неща, не искаме свърх човешки усилия и постижения, ама истината е, че всеки, който е слушал свърхчовекът ще разбере, че свърх човекът всъщност е най-обикновения човек, който просто е повярвал в себе си, имал е ценностите и нагласата и постоянството да се бори за нещата, които са важни и иска да постигне в живота си и така ги е постигнал а не защото някой му е дал сребърна лъжица в устата или нещо друго. Човекът е положил усилия и така единствено само чрез полагане на дългосрочни усилия може да се постигнат положителни резултати. Те отрицателни може да се постигнат, но да кажем в контекста на който говорим

положителни. Много ти благодаря за това, което каза, защото наистина е мотивиращо за тези, които ни слушат. И може би това е един добър момент в който да обобщим и затворим епизода. И за това ще те попитам, ако искаш да оставиш една препоръка, съвет, идея на хората, които ни слушат в момента, какво би било? И ти можеш. Не

се подценявай. Опитай. И ще бъдеш винаги благодарен на себе си.

Със сигурност в моят живот се е доказало като вярна мисъл, колкото пъти и да съм положил

такова усилие. Благодарим ти много за участието, Георгий, къде може хората да те намерят и да те слушат също.

Благодаря много за поканата, беше изключително интересно да си поговоря с вас. Толкова сте различни от хората с които общувам, а ми дарохте възможността да погледна и себе си, и нещата, които правя, мисля и развивам. От една различна гледна точка, за която ви благодаря Теди и Илия, всъщност могат да ме намерят хората в любимата им платформа за слушане на подкасти, в YouTube. и разбира се в Google, като напишат свърхчовекът с Георгий Ненов 271 епизода, винаги има какво да си намерят спознато лице или човек, който се занимава с неща подобни на тези, които хората имат интерес към или пък някои за когото само са чували или виждали в медиите или някъде другаде за мен лично е прекрасно да получавам съобщения отговарям лично на всички тях има лични имейл на сайта на свърх човекът Общо заето няма как да не бъда намерен, просто като се напише свърх човекът с Георгий Ненов, все нещо ще изкочи с моето име в него и ще се радвам всеки един от вашите слушатели и зрители, които има въпрос или по някакъв начин имат нужда от помощ или подкрепа или да валидира своя идея или нещо друго, нека ме потърси, защото за мен лично проактивността, както това е навик номер едно в книгата, която споменах преди малко е единствения начин бързо да излезеш от платото от статуквото, в което сам си влязал в комфорта, в който си свикнал с нещата, които ти се случват а толкова много искаш да постигнеш нещо, което обаче се струва изключително невъзможно и прекалено далеч така че първата крачка е просто кажи аз ще потърся помощ от някого и от там на след не вече е лесно Да,

ние с тени нон-стоп казваме търсете професионална помощ, търсете начин по който да се изградите и се радвам, че предлагаш това нещо, защото знам, че ще има много хора, които наистина имат нужда да чуят, че даже има възможност и някого към когото да

се обърнат за помощта. Вселената е дружелюбна и пълна

с ресурси. и помага наистина, дори да не си уверен, че стъпката, която правиш ще ти даде пълния шанс и че това е крайното решение, дори просто правейки една стъпка в посоката, към която ти желаешь, аз съм се изумявал с каква лекота са се случвали неща, в които не съм вярвал, че така лесно ще се случат, просто когато реша, окей, ще направя стъпка. Точно така е. Така с

това ме подсетихте. Абсолютно смятам, че на гласата, че нещата ще ти се случат по хубав начин е много по-добър помощник, отколкото на гласата че все нещо ще се прецака някой се ще оплеска нещата или някой ще ми попречи да постигна това, което искам имам много много такива истории в моят живот самият факт, че започнах подкаст с един таблет фактът, че си намерих квартира в Германия за две седмици, което е абсолютно невъзможно Хората обяснявах, че това няма как да се случи, трябва поне 8 месеца в търсене. Но аз успях да намеря квартира за 2 седмици на 3-я си оглед. Само с нагласта, че аз съм тук и моето жилище е това, от което аз имам нужда и в което ще се чувствам добре, ще се появи. То ще бъде точно такова, каквото имам нужда. И то наистина се случи. Всъщност така се появи и моят партньор. която, всъщност, когато се запознахме ми каза, че реально аз съм по списък съм се появил в неяния живот, буквално всички неща, които имам или съм, просто тя си ги е визуализирала и си е мислила за тях и това ме връща в една мисъл, че колкото повече сме фиксирани върху нещата, които не искаме, толкова повече от тях ще имаме. и обратното. Колкото повече сме насочени с всичко, което сме, мислите и сърцето си, към това, което искаме, то ние много повече ще получаваме от него. Това е като с червените коли от преди. Мислете за нещата, които искате, защото иначе ще продължавате да получавате

тези, които не искате. Страхотно много ти благодарим за участието и се надявам да се срещам отново в някой друг епизод, защото определено има какво да дадеш и ние имаме много желание да споделяме. Благодаря ви за

покарата, беше удоволствие да съм днес с вас Теди Илия. Чао, чао!

Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.