Leah Spasova reads Tova Leigh's analysis of violence against women and girls. Most victims are women, most perpetrators are men. The problem isn't what women wear or do; it's male aggression rooted in cultural norms that leave men emotionally stunted and teach them dominance instead of respect.
Chapters
Здравейте слушатели на Секс и щастие! В този мини епизод искам да ви споделя поста, преведен на български на една дама, която се казва Това Лейт. Тя е писател, създател и феминист и е доста популярна в Англия и в англоговорящите държави. Това, което ми се ще да споделя е един от нейните постове, които са недостъпни, разбира се, защото са на английски, за хората, които не говорят английски. За това направихме превод и искам да ви прочета какво има тя да ни каже. В описанието на този подкаст ще намерите директен линк към оригиналното видео, което тя беше публикувала, ако искате да го видите и некое. Видеото от което взехме текста е на Това Лейт. Тя казва. 97% от младите жени в Обединеното кралство на възраст между 18 и 24 години са били жертви на сексуален тормоз. 80% от всички жени са били жертви на някакъв вид тормоз на публични места. По две жени на седмица биват убити във Великобритания вслед си на домашно насилие. А според ООН, една на всеки три жени ще бъде жертва на сексуално или физическо насилие през живота си. Това, което се опитвам да кажа е, че насилието на жени не е рядкост. Въпреки, че не всички мъже са убийци, 93% от убийците в Англия и Уеллс са всъщност мъже. Насилието на жени не е следствие на нещо, което жените правят или не правят. То се случва, защото някой ни напада. Това да се казва на жените, че могат да направят нещо за да се предпазвят от своето убийство, нападение или изнасилване е в основата на проблема. Като жени от малки ни учат как да предпазим себе си от насилие и ако не предприемем всички необходими мерки и нещо ни се случи, то вината си е наша. Това се нарича обвиняване на жертвата и се случва постоянно. С какво беше облечена? Колко беше пила? Сама ли беше? Каза ли не достатъчно силно? Защо е останало с него, ако той е бил агресивен и така нататък. Това са примери за начина по който обществото е измести лумината от нападателя върху жертвата. Начинат, по който се съобщава за нападение на Джени, също допринасе за това. Тя беше изнасилена, вместо той я изнасиле. Жена беше убита, вместо мъж уби жена. И така нататък. И разбира се слабото законодателство и не налагане на максимални присъди, що с отнася до наказване на онези, които упражняват насилие на Джени. Нагласът е, че сигурността на жените не е важна. Между другото, това не е мнение, а факт, който базирам на това, че от малки момичтата ни учат да крещим помощ, вместо изнасилват ме, ако ни напада на улицата. Тази нагласа, че ние не сме важни, е толкова да е глубоко вкоренена в обществото ни, че вече дори не я забелязваме. И още повече. Това е напълно логично. Като жени искаме да вярваме, че имаме някакъв контрол над собствената си съдба, че можем да направим нещо, за да предпазим себе си и дъщерите си. Това да приемем, че нямаме контрол на тези неща е просто ужасяващо. Но опитът ни е научил, че това не е така. Насилието над жени не е малък проблем, който се случва само в определени прослойки на обществото. Това е глобален санитарен проблем с пандемични пропорции, който засяга стотици милиони жени по целия свято всеки ден. Ние като общество продължаваме да учим жените да свежат глава, докато не правим почти нищо за да научим мъмчетата и мъжетата на уважение към жените и на това да се противопоставят, когато някой се държи зле с тях. Няма да решим проблема като дадем уръжие на жените, като пращаме дъщерите си на курсове по самозащита или им казваме да си седят вкъщи след като се стъмни. Дори да въоставим на страна броя жени, които биват нападнати или убити в дома им всяка година, това само би затвърдило поведението, което трябва да се разпознае и съзира на високо ниво. За да го решим, трябва да променим начина си на мислене. като започнем с осъзнаването, че това не е проблем, който се отнася до сигурността на жените. Не, това е проблем, който се отнася до мъжката агресия. Всички обвинения, като обвинението на жертвата или твърдението, че мъжете биологично са устройни да правят агресивни актове и да бъдат по-агресивни и да не могат да се контролират, само затвърждава още повече начина, по който сме програмирани да приемаме агресивното поведение срещу жени, защото убийството и фемицидът са само в единия край на спектъра на насилето на жени. В другия край са тромозът, умововежителните разговори за жени между мъже, сексизмът, всички от които изглеждат по-малко опасни, но създават условия в които жените да се чувстват застрашени и най-вече създават възможност за агресивно поведение у някой мъже. Срещу това трябва да се опълчат и жените, и мъжете. За мъжете, които гледат това видео или в нашия случай на Секс и щастие, които ни слушат и искат да помогнат, лесно е. Просто кажете нещо, когато видите такова поведение. Нека не забравяме, че никое насилско действие не е вследствие на покана или още повече оправдания за насилие. Нека да ви кажа, дами, всяка от нас може да стана обегнат насилие независимо от това кои сме, какъв е цвета на кожата ни, как се държим, как се обличаме, къде живеем, колко пием и така нататък. Цифрите говорят сами по себе си. Повечето от нас или са били жертва на насилие, или познават такива жертви. Шокиращо е, защото се случва постоянно. Сигурна съм, че все още има хора, които искат да ограничат свободата на жените, още повече и да го направят официално. Защото повярвайте ми, повечето от нас вече се ограничават без някой да ни го налага, вместо да работим над истинския проблем – мъжкото насилие. Също както преди 40 години Йорк Ширския изкромавач уби 16 жени, отговор на полицията беше да им каже да си седят вкъщи след като се стъмни. Просто нямаме думи. Една трета от женита, убити от партньора си през 2018 и 2019 са пускали оплаквания в полицията срещу мъжа, който е обвинен в убийството им. Шестима от зуподозрените за тези убийства са били вече осъждани за домашно насилие. Между 2018 и 2019 са били заведени 30 000 дела за домашно насилие, 75% от които са били закрити поради липса на доказателства. Само 10% от тях са стигнали до съд, от които 89% са завършили с присъда. От началото на COVID, контактите към горещата линия за домашно насилие в Великобритания са се увеличили с 30% между март и декември миналата година, в сравнение с същия период от предходната година. През 2013 службата на ООН по наркотиците и престъпността проведа глобално поручване на тема убийства, според което 96% от извършителите са мъже. През 2019 в США ще има от 10 335 убийци мъже, което е 7 пъти повече от убийците жени за същата година. Тук слагаме края на нашия превод на видеото на Това Лей. И това, което беше важно за мен да споделя от този пост е именно фокуса. че определено говорим повече за насилието на жени и не говорим за факта, че това означава, че премахваме извършителя. Както например, ако кажеш вазата се щупи, сякаш сама се е щупила, сякаш сама е паднала от перевазена прозореца или нещо от сорта. Не обращаме внимание на извършителя. И както Тофа Лейт каза, всъщност проблема не е, че жените биват насилени. Проблема е, че мъжете са насилници. И да, не всички мъже, но имайки пред ви тези проценти на агресия, на убийци и така нататък, тези статистики говорят нещо. Може би говорят за това, че не възпитаваме добре мъжете. Може би говорят за това, че правим твърде много извинения за това, че мъжете се държат зле или че са агресивни или нещо от сорта. Може би трябва да обърнем внимание на това, че на мъжете им се казва да си събират емоциите, да не ги показват, да не ги комуникират и те никога не развиват умения за това да комуникират, да изрезат себе си и така нататък поне насилни Имайки предвид, че казваме на мъжете, че освен ако не са агресивни и мачо и не ръмжат в место да говорят и така нататък сякаш цената им на мъж и стоиността им е по-ниска, може би това е проблема. Може би не трябва да гледаме само за това как се държат мъжете ами каква е системата, която изгражда мъжете които в последствие стават насилници. Важно е да говорим за този проблем. За това изподелям това видео с вас, преведено на български и на застъпен език. Е, това ще бъде за този мини епизод от нас. Във всеки щастие, не забравяйте да посетите нашия сайт, да изгледате видеото в оригинал, ако знаете английски и ви е интересно. И споделете го, ако този епизод мини епизод. Ви харесва и смятате, че има какво да даде и на хората около вас като знание, споделете го. Нека да се борим срещу насилието на джини. Нека да се борим за емоционалното здраве на мъжите. Нека да се борим за едно по-хубаво общество заедно. Мерси и до скоро! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.
