Епизод 73. Травмите, които се проявяват във връзките ни и ги рушат| Секс и Щастие Подкаст

Този епизод ще бъде малко по-сериозен и може би труден за някои хора да

чуят, защото ще говорим за травма в

връзките и как тя се проявява дори

в леглото и интимните ни отношения с другите.

Нашите наблюдения са, че немалко хора реагират

понякога по-остро отколкото очакват дори да реагират на някоя провокация, която дори може да е била на шега или дори просто да не е обмислена както трябва и твоя партнера се изненадва защо скачеш до

такава степен, каквато не е било логично.

И в този епизод ще обсъждаме точно провокациите, видовете реакции, за да можем да се замислим дали припознаваме себе си, дали

ние реагираме по сходни начини и да

осъзнаем, че има потенциала това да бъда травми, върху които можем да работим, още повече с помощта на специалист, който може

да ни види в попълна светлина, в

цялата картина на нашия проблем. Но искам да отворя тази скоба тук, че докато и аз се информирах допълнително по тази тема, и че тях различни видове реакции спрямо тези провокации. Аз също разпознах някои свои реакции, но се накарах и да задълбая малко по-надълбоко и да се змисля откъде същност мятам,

че произлизат моите нелогични реакции.

И осъзнах, че првоисущника им е доста

различен и проблемите с които аз се срещам имат малко само при покриване с

това, което отчита в този момент. Така че искам да ви препоръчам да не избързвате, да припознавате себе си и

да достигате до заключение, че вашия проблем е същият, просто защото откривате някои сходни точки.

По-скоро това е една, както винаги, тема за замисляне, интроспекция и повод за разговор с нашия партньор. Нека да не изпадаме в хипохондрия и да разпознаем болести, които нямаме.

Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът

за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките.

Аз съм Лия.

Аз съм Теди.

Аз съ м психолог и специализирам в

науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg.

Теди

е много прав. Смятам, че е важно, когато слушаме тези неща, да разбираме какво се случва в нас,

какво се случва в мислите ни, в

тялото ни и така нататък. Но да не бързаме да се самодиагностираме. Това е което Теди казва. Не бъдете да се самодиагностирате просто защото сте чули три израждения, които

описват вашия опит и чувства и така

нататък. Важно е да потърсите професионална

помощ и да се консултирате с лица, които не са обременини от емоциите и чувствата и събитията, които сте имали в живота си. И другото нещо, което Теди каза е, че

определено във ежедневието има много неща, които

така да се каже ни натискат с посъка и така да се каже ни карат да реагираме по странни начини. Често заплахите, които ни посрещат

в ежедневието могат да бъдат дори нещо

от сорта на това да ти се

чувства засегнато егото. Но в този епизод ще задълбавим малко по-надълбоко, ще говорим за по-сериозни травми, отколкото

тези на... Не ми си извиниха, че

ме настъпиха в магазина.

Примерно. Аз, колко съм важен, травма. Да, както

каза Теди,

често трябва да мислим за това

какви са нашите реакции към заплахата, която

изпитваме в един момент. И в психологията

много говорим за реакциите към заплахи, които могат да бъдат от няколко типа. Например, на първо място често се говори

за желанието и дори

действието за бягство, което може да стане

физически, да мек да станеш, да си

тръгнеш ли, да наистина да избягаш от

ситуацията и от човека, който смяташ, че ще ти навреди по някакъв начин. Или

може просто да избягаш от разговора, да

смениш темата и така нататък. Има различни видове действия, които обякството

може да бъде разпознато

като реакция на една заплаха. Пак от

друга страна има и битката или борбата, определено казвам не е непременно

физическа. Може да е спор, карница, нещо такова. Но има и други реакции, за

които не говорим толкова и повечето хора дори не са запознати с

тях. Ние сме коментирали в предишни епизоди друга реакция, която е да замръзнеш, което се е случило

в ситуации, за които са ми разказвали. Примерно прави същия бар и изпълнение на сцена, изпълнителите са се договорили какво ще се прави и какво няма да се прави, какви са лимитите. и следващия момент връзващия прониква

с пръст в вагината на модела си

и тя толкова е шокирана, че просто дори не знае как да реагира и не успява да реагира блокира, шоуто продължава и връзваще дори не осъзнава сериозността на

това, което е направил и че всъщност не само сериозността, но и начина по който се е почувствал модела му. И в последствие в диалога става ясно, че

е направил нещо, което е изключително травмиращо към своя модел

и става повод за скандал. И не само, но това е първата стъпка. Да,

защото това не е било договорено, това е нещо, което човек решава на момента да направи и другия може наистина да не знае как да реагира и това е една от нормалните реакции, които човек може да има към заплаха и

стрес. Друга реакция, за която не говорим

толкова и не е толкова позната, освен като стане въпрос за това дали трябва да бягаш от мечката или да се преструваш на умрял, е реакция при която човек може

да изпадне в безсъзнание, което може да случи по няколко начина. Единият е когато

човек изключи емоционално и психически. Той просто

не присъства. Всякаш се е оттеглил от ситуацията и сега не е с нас. Някак си яблуждаещ. А по-сериозното изключване

е тогава, когато човек припадне

и изгуби съзнание дори физически. Или може някъде

по средата, ако го поставиме, да загуби контрол на тялото си, просто да е все още със съзнанието си в ситуацията, но просто тялото да не го слуша.

И последната реакция, която ще засегна е доста странна. Тя е това да се сприятелим с връга. Това е реакцията на хората, които вместо да побягнат или да ти забият един флицето, когато се дръжиш зле с тях и ги заплашваш, те ще се обърнат с мила дума и ще се стремят

да те успокоят или връга си, така

да се каже, и да се спасят от гнева и разрухата му по този

начин. което е нормално много хора, които, особено тези, които са израстнали в семейства с насилие, единственият им начин да не бъдат насилвани, да не бъдат налагани и бити

и така нататък, може да бъде да се държат по най-милия начин с родителите

си, които примерно са насилниците. Да, това

е доста трудно за разбиране по някога реакция, особено когато имаме приятел или приятелка, чието семейство или гадже се държат лошо

с тях и те само правят мили

очи и, така да се каже, поемат

насилието и позволяват да ги мачкат. В

този момент може да ти се струва доста неадекватна реакция и да си каже

бе, разгневи се, напсувай ги, к'ва го трапиш това? Това не е реакцията, която

ги е спасявала цял живот

и разбираем. И в този ред на

мисли всичките тези реакции, които коментирахме бий

се или бягай, замръзни или сприятелявай

се могат да бъдат реализирани по един

здравословен или по един нездравословен начин. Здравословният начин е, примерно при БИС

е просто да отстояваш своята позиция, да

сложиш своят крак на земята и да кажеш моят лимит е до тук и няма да ти позволя да го прекрачиш. Нездравословният вариант е при някаква несеизмерна провокация ти да реагираш с неуправдана агресия, чийто магнитуд е значително по-висок от това, което те е провокирало. И е възможно от най-малкото нещо да избухнеш и дори да си

го излезеш на някой друг. И това

също може да те превърне в силно контролиращ човек с много високи изисквания към своя партньор, очаквания и контролиращо

поведение. От друга страна, реакцията на бягство

може да бъде здравословна, когато

успееш да запазиш аналитичния си ум, да прецениш, че има опасност, реална, обективна опасност и най-разумното решение е да избягаш. Но нездравословният

вариант е, когато видиш някаква провокация, от

която те е страх, да не успееш

да я прецениш правилно и за най-малкото нещо да тръгваш да бягаш от дадения момент. Дали емоционално, дали физически, дали от разговора, дали в секса, просто да кажеш не, не мога, не мога и оставим. Това не е здравословно. Също така загубата на контрол, окей, всъщност третата реакция по-скоро може да бъде замръзването. Здравословният вариант е да не прибързваш да реагираш, да запазиш обладанието си, да не ескалираш ситуацията, но

да успееш да обмислиш, да не провокираш допълнително и да оставиш нещата

да не ескалират благодарение на теб и да можеш вече да си дадеш някакво време да мине пика

на стресовия момент и вече тогава да реагираш по най-разумния начин. Това е здравословно.

Както примерно наскоро в една пицария стана

някакъв скандал между две маси. Едните бяха

страшно несъобразителни, връзливи и дразнищи. От другата маса скочиха и им направиха агресивна забележка. И ситуацията тръгна

да ескалира. Аз и моята

приятелка бяхме по средата на заведението между

двете маси и успях да осъзная

навреме, че тази ситуация може да стане много грозна. Постарах се по никакъв начин да не реагирам, да не правя резки движения.

Просто осъзнавах какво се случва,

бръкнах си в джоб и бях готов да извадя спрене за самозащита, ако ситуацията

ескалира и към нас. Насъщо така и

спокойно извадих телефона си без

да ме виждат и да пусна видео

да се записва за да има някакво доказателство

ако нещо наистина лошо се случи. Според

мен това е признак на един здравословен

начин да замръзнеш, да анализираш ситуацията без

да я ескалираш и да преприемеш някакви

действия.

И последното е със сприятеляването. Наистина в много ситуации, когато има агресия, е възможно да успокоиш ситуацията, когато подходиш с един приятелски и

спокоен тон, с емпатия, разбиране, да се

поставиш в тяхната ситуация и да бъдеш техин приятел, да осъзнава, че не са сами срещу всички и

да скачат на всичко живо. И тук се прикъсвам аз себе си от бъдещето,

доста по-късно и с хрема. Но сега докато правя обработката на епизода се замислих за ситуация, която се случи точно в този контекст, който обсъждаме. на предишно парти,

което организирах. Един нов гост на партията,

който се появи, когато не бяхме виждали преди, нямахме представа

как ще се държи и т.н. беше

някакъв, който се обясняваше, че е бивш национален шампион тежка категория бокс, не знам какъв си.

И да, по начинът по който изглежаше не се

изсъмнявах, че е възможно да бъде такъв. Едър, набит, здрав. Ако ме слуша не се извинявам, но и много просто изглежаш и много нагъл, провокативен, несъобразителен. Много червени флагове имаше от него, които така ни изостриха притеснението. И тогава се случи някой нещо го провокира, беше му се изсмял за това, че се държи неадекватно с флогър. Със сигурност не беше окей от гостите да му се смеят, това не е част от добра култура и не е културата, която искаме да развиваме на партията, но се беше случило и човекът стана страшно агресивен, започна да заплашва как ще избива зъбите на те, които са му се смели. Половината вечер урева цялото партии да събира внимание, да обяснява колко се ядосал, как се го провокирали, как се въздържал, И тогава аз бях поставен в много неприятна

ситуация, в която трябваше да избирам какво да правя. И дали да викам полиция,

защото нямахме увереността, че можем да го изгоним без това да ескалира много зле, дори да се събереме тълпа. Пак, ако се стигнеше до бой, могаше да бъде много грозно, особено ако е наистина и човека освен, че е набит. и в добра форма се оказва, че наистина има е професионална тренировка, ще ще бъде грозно и ненужно. И съответно тогава моята реакция беше точно да се сприятелявам. Точно тази реакция да се опитам да го успокоя, да седна с него, да го изслушам, да го попитам какво се случи, да му вляза в положение и разбира се той също имаше своята гледна точка с част от която бях съгласен, че да, било е грозно да го провокират и да му се смеят по този начин. Не подходящо е със сигурност и е обидно. И просто опитвах да го накарам да се чувства точно, че не е сам единствен и че всички го гледат усъдително, а да усещат, че има някой, който го разбира и да може да се успокои. Тогава не беше ясно въобще той човек на наркотици ли е, пиян ли е, комбинация от наркотици и алкохол, или просто има изключително ниска емоционална интелигентност и реагира като малко дете, което се тръжка по земята и тропа с крака и ревава цялото заведение. Но да, това беше моята реакция. Просто инстинктивно почувствах, че това е решението. на директен сблъсък на его с его да му кажеме Пич не е окей, искам от тебе да си тръгнеш и понеже ние сме организаторите, ние казваме така. Това просто не очаквах да се развие добре. Така че, ето една ситуация в която честно казвам човека се успокои, почувства се по-комфортно. Да, ще ще бъде хубаво да успеем да го изгониме колкото може по-скоро, но... Обезето изкарахме до края на вечерта с неговото присъствие. Максимално бързо, когато дойде време за затваряне. Просто казахме, пичове, приключваме и затваряме. И просто искахме да се отървем от него колкото можем по-бързо и честно казвам повече да не му виждам очите. И заради него се стига до ситуация в която вече организирам ли партии отново, въобще не има професионална охрана. Не ходя да си бие с

тях. Лирическо отклонение. Връщаме

се обратно към миналото аз, което няма хрема.

но нездравословният вариант е, когато те мачкат, когато прекрачват всички твои граници, ти премахваш своите си граници. Нямаш вече нищо, което да те отличава

като личност и твоите

лични желания и те мачкят и те

правят на нищо. Превръщаш се в една изтривалка, защото те е страх и смяташ,

че това е най-малкото зло, което може да ти се

случи по този начин. И това

се пренася и в интимността, в връзките и може да бъде провокирано

дори в леглото. Да, много добри примери

даде Теди, иллюстрирайки как всяка една от тази реакция има позитивни страни, има негативни

страни и е важно да разбираме и

да не се чувстваме сякаш имаме грешния

начин на реагиране. Всичко е повече

одвоизмерно и е важно да си прощаваме за това как реагираме, вместо да се осъждаме. Осъждането няма да ни помогне. А също така

е много добре да имаме знание за

видовете реакции, защото това ни увеличава палитрата

от решения, които можем да вземем. Ти знаеш какъв избор можеш да направиш от

по-голям набор от решения. И можеш да избереш най-правилното, защото ако знаеш единствено да

се биеш и нямаш друго решение, е възможно

да сгрешиш. Да не е това правилното

решение в този случай? Да, абсолютно. И

да се върна на това, което каза Теди по-рано по отношение на това, че травмата често се проявява

и в леглото, заедно с нашите реакции към нея и към стресори. Важно е

да кажа, най-често се случва

по време на секс на човек, преживя

от травма, да му бъде натиснат емоционалният спосък от нещо, което се случва в момента, което другия е казал, направил, опитал, дори може да бъде спомен от миналият травматизиращ момент. и тази травма може да се разиграе в ума

на човека. Сякаш се случва отново сега или да ги

спрати в емоционално и психическо безсъзнание, което

сякаш изчезват, сякаш исключват в този момент.

И на мен това ми се е случило

с моя партньорка, която е била жертва

на емоционално, психическо, физическо и сексуално насилие,

доколкото знам в собствения си дом. И, съответно, по време на една кинки BDSM игра между нас, и двамата бяхме кинки, и, съответно имахме взаимното си съгласие за това, което правим. но по време на играта аз просто и усетих, това сме го комитирали преди, че тя съзнателно не е в ситуацията, тя някъде друга де, тя не реагира на това, което аз правя, тя просто изпада в изключително стресирано състояние, плаче, хлипа, суполи и така да ти казвам чакай малко това. не е логична реакция на това, което и се случва в този момент,

значи нещо не е ОК. И, разбира

се, за това веднага спрях и приложих всичко, което знам за така наречената последваща

грижа, имаме такъв епизод, всички

тези действия, които ви препоръчвам да се запознаете с тях от епизодът ни за последващата грижа. могат да бъдат приложени в една не кинки среда, не BDSM игра, а просто в едни стандартни, ванила сексуални

отношения. Ако натиснете спусъка на човека и

видите, че е провокиран, можете да се погрижите за него и има много начини по които може да подходите и за това трябва

да се ограмотите. Теди е поступил абсолютно правилно, а ще го кажа и малко

по-късно, но когато човек изключи, ние трябва да спрем. Защото в тежки случаи, ако

травматизиращия момент продължава, човек може дори да изпадне в безсъзнание

физически, да припадне, което е доста страшно.

И човек можа бъде травматизиран от това, че неговият партньор е припаднал

по време на секс. Така, че важно

е да следим поведението си и реакциите си по време на секс и интимност

и да имаме, така да се каже, една кошница с идеи какво може да правим и

каква е добра реакция, ако нещо се

случи. А това ме подсъща за една

друга ситуация, в която пак по време на игра BDSM

игра с моята партньорка, тъй като беше облечена по-дебело, в този момент тялото й

прегря, тя самата осъзнава, че това може да и се случва сравнително лесно, и тя разбира се и нащрек, ако тръгне да припада, успява да се усети от този вид конкретно причинен припадък, имаш възможност да се усети, че

ще се случи и ме предупреди, май ще припадна. и съответно малко по-късно аз вече е бях хванал през кръста, защото

стоеше права и тя припадна във ръцете

ми. Съответно това беше също и стресиращи за мен момент, разбира се. Успях да

се погрижа за нея, успях да премахна всичко което ѝ пречеше, тя си възстанови съзнанието много бързо, но след това отново имаше нужда за много интензивна последваща грижа,

защото тя се чувстваше изключително виновна за това, че е припаднала. Претесняваше се, че

може това да стресира мен така, че да не искам повече да бъда в интимни отношения

с нея и това също може да

бъде травмиращо и за двамата. И отново трябва да се погрижите да дадете на човека това,

от което той има нужда или ако

не знае от какво има нужда, може да му

предложите различни решения. Важно е да отбележа,

че такива силни реакции по-често се случват, когато миналите травми имат нещо общо с

сексуалността и сексуалното минало на човек. При

някои хора, при които травмата може да не е обвързана с сексуалността

или сексуалното им минало, но може да

е свързана с други видове насилие или пренебрегване или необгрижване в действото, реакция от травмата идва след секса. Тя се нарича по-скоитална дисфория, при която човек може да изпита силна тъга и

или гняв след мастурбация и или секс,

направен дори при напълно взаимно съгласие

с любящо партньор. Освен тага или гняв,

човек може да почувства меланхолия, пръзнота и желание за това да си поплаче. Това може да изглежда много странно,

но е нормална реакция на един човек, който има травма. Много хора не знаят,

че травмата, която не е асимилирана и не е освободена от тялото, остава в

ума, в духа и в тялото. И

често хората не разбират, че когато травмата

остане в тяло, всеки един момент и опит с тялото им,

който ги кара да се свържат с

него и да чувстват чрез него, може

да доведе до емоционални изглици, които не

са превинологични. Например, е възможно човек

да изпита силни емоционални изблици по време

или след спорт. Особено примерно след йога, при която

фокусът е върху тялото и как се

чувстваш, а не върх у нещо от

сорта на това кой колко точки е събрал. И това е едно много силно чувство, което човек може да изживее.

В психологията и в терапията често говорим, че травмата може да бъде, така да се каже,

заключена в части от тялото, при което

човек не обича да бъде докосван и реагира остро, ако някой се опита да

ги докосне. Дали през цялото тяло или

конкретна част от тялото й. Например, ако някой ви е дърпал ушите, буквално, като малки, всеки път, когато са искали да ви се скарат, може да

не искате никой да ви пипи по ушите, когато сте възрастен човек и да

ви е неприятно да ви носи гадни спомените и нататък, защото травмата

е още там, във вас. Възможно е

също да преживявате и панически атаки, които могат да бъдат също симптом на

неадресирани травми. А при тях човек може

да се почувства сякаш сърцето го стяга, че не може да диша, поти се,

крайниците да изстинат, може да се замаете. Сякаш получавате

сърдечен удар. И хората, които не са запознати с факта, че това, което изпитват, може да е паническа атака, могат да се озоват в

бърза помощ. И да си тръгнат с и няма ти нищо. Защото наистина, физически, нищо им няма. А паническите атаки могат

да се случат супер изненадващо, дори когато човек си почива в къщи и гледа телевизия

в събута вечер. И други примери има,

подобни. Аз имам доста приятели, които са изпитали панически атаки и разказват

за това как наистина можеш да си

седиш вкъщи да не правиш нищо и

изведнъж получаваш тази атака и имаш чувство,

че ще умреш. Викаш бърза

помощ, сърцето ти сякаш ще спре, не

можеш да си поемеш дъх. Доста е

страшно да го изпиташ това, както ти,

така е хората покрай теб. Друго, което наскоро ми привлече

вниманието е, че хората, които имат подобни травми, не преминават през тях

само веднъж. И да кажем, има свидетели на твоята паническа атака и след това

се възстановяваш и си ОК. Те смятат,

че ОК, ти вече си се справил с това, вече ти е минало,

вече имаш решение, защо пак изпадваш панически атаки. Айде, стига тук, ми се легави.

Нали имаш решение? Айде, приложи го същото решение, което успокои миналия път. Нали то работи за тебе? Тази

липсана информация и на това съдане също може да бъде допълнително травмиращо и да загубите въобще доверие към другите и дори да почнете да самообичувате

себе си от страх, че отново някой

ще ви види и ще ви съде

с неразбиране. Единственото, което може да правим

е просто да казваме на хората какво се случва, да ги образоваме по един или по друг начин, особено ако зависим от тяхната подкрепа и помощ в тези

моменти. Между другото може да се очудите,

че подобни реакции и травми не са специфични за някой пол. Причината е, че насилниците обичат да насилват

и жени, и мъже, и колкото и

да не говорим за това, броя на жените и мъжете, включително, които са били жертва на насилие, сексуално или друг вид, броя на всички от тях не е малък и от двата

пола.

Има много стигма покрай насилието над мъже, особено сексуално такова. И много мъже никога няма да споделят с вас, няма да кажат, няма да отидат дори на терапия от срам за това, което им се е

случило. Въпреки, че не трябва човек да

се вини за това, което му се

е случило, някакси ни е вградено да

смятаме, че ние имаме контрол върху действите на един насилник над нас.

Ние не сме отговорни за реакциите и действията на другите хора. Те са отговорни и когато

една жертва на насилие поеме тази отговорност, това е просто твърдило голямо бреме да

се поеме от жертва на насилие. Да,

сега се замислим, че имаше едно партие,

аз съм го споменавал и преди това, че една

от участничките първо ушкем на шега ми вика, аз ще ти бръкна в устата и аз си

викам, а, ние се шегуваме, тук аз

не осъзнавам, че тя има нещо реално

против мене. и в следващия момент тя

точно това прави и идва и си вкарва пръста в устата ми и когато съм го коментирал това много хора са реагирали ха ха колко смешно

всъщност въобще не е смешно коментирали сме това, че проникването

в твоето тяло дали ще е в устата, в носа, в ухото, в гъза или вагината или където и да е, пак е форма на проникване в твоето тяло, против

твоята воля или дори без твоето съгласие.

И съответно аз имам представата, че ако отново падна в подобна ситуация, в

която някой опита да проникне в тялото

ми по някакъв начин, аз най-вероятно ще реагирам по-агресивно отколкото в началото, защото мислих тогава, че е на шега, но вече ми се е случило и вече моето съзнание е развило някакво решение как да реагирам и най-вероятно ще им хвана ръката много-много

силно. и може би ще имат нещастие

от това, че аз работя много често

с гушлайв и съответно ръцете са ми

доста силни и няма да съжаля, ако нещо във ръката им изпука, докато ги

стискам.

Това е, бих казала, нормална реакция за самозащита и Реално погледнато трябва да спрем да оправдаваме подобно насилие, което нарушава чувството ни за безопасност в тялото ни покрай други хора. Това не

са шеги, това са моменти, които създават

травми. Да, за това, както теди обясни до сега, не се очудвайте, ако реакцията на човек, който има травма, може да бъде много остра сама по себе си. Особено тогава, ако партньорът или партньорката ви

изключи по време на секс, както теди каза, спрете, не

продължавайте сексуалния акт, защото това ще доведе до повторно травматизиране. Но тяхната реакция може

да бъде острова, защото, както обясни Теди,

може да се почувстват

сякаш сте ги хванали, че нещо не

е наред. Могат да изпитат срам от самата ситуация и уязвимостта, в която се

намират. Могат да изпитат страх, че ще

ги съдите, че може да им задавате въпроси и че може да

сте мият осъни. Да тващате ги в

ситуация, в която може да ги

помислите за по-низши, щупени и да бъде основание това да бъдат пренебрегнати от вас.

Да бъдат отхвърлени заради някоя тяхна слабост. Това

обществото ни е научило да не допускаме

хората да виждат нашите слабости, за да не ставаме обек на дискриминация. Съответно, вашата

реакция трябва да бъде спокойна, не реагирайте слошо. Вместо това да се опитайте да покажете загрижност, без да ги принуждавате да говорят с вас и да ви споделят неща, които те самите може да не

разбират. Може да се погрижите за тях,

както знаете, че те обичат. Това може

да се изяви и в много неща.

Например да ги овиете с судяло като борито, да им направите гореща напитка, да им донесете домашни любиме загушки. Попитайте

ги дали искат да останете в стаята с тях, дали искат да говорят и за какво, дали искат да ги оставите на самите и нататък. много помага да

проявите емпатия към тях, да осъзнаят, че вие сте на тяхна страна, че вас

вие грижа за тях и вие сте

с тях не само заради секса,

не заради някаква тяхна силна страна, която може би в момента заради проявата

на травмата им вече изглежда, че не е толкова силна тая страна, а че вие искате да сте с тях по още много причини, И това е нещо

с което вие желаете да се справите

заедно и да им помогнете и вие да бъдете тяхна опора до там, до където те са съгласни да бъдате.

И това, което описа Теди порано за

последващата грижа, за която сме говорили в

предишни епизоди, това трябва да се случи при положение, че нещо е нарушено и има нещо, което се е случило и ви дава индикация, че трябва да спрем, нещо не е наред, трябва да се погрежим един за друг сега. Причината, против

която е много важно да дадете избор

и предложения за човека в този момент

е защото е възможно да не знаят от какво имат нужда или какви са им опциите въобще. Когато става дума за насилие, жертвите на насилие често биват поставени

в ситуации, в които нямат избор. Той е отнет от тях. Техните нужди, желания, автономия са отнети от насилника. Затова може

да от огромна помощ да се опитате

да им дадете насоки и идеи и да ги увластите

да кажат от какво се нуждаят. Именно по същата причина казах, че е важно да не, повтарям, важно е да не

чопните човека да ви разказва и говори за травмите си. Това само ще ги

постави във отбранителна и оплашена позиция и

ще ги отдалечи от вас. Вие вече

няма да сте безопасен човек, с който

те се чувстват добре. Вие сте поредният

насилник, който не може да оцени тяхната

автономия и иска да им се наложи.

Това често не е осъзнато. То е

почувствано в душата и в тялото.

но не пречи от друга страна да

отворите вратата и да им кажете, че

ако имат желание да споделят, вие имате желание да чуете. Искате да ги подкрепите с разбиране, ако те са съгласни и имат желанието, но да подчертаяте, че няма да го

изисквате, няма да ги притискате да говорят,

ако те не желаят. Там е работата, че ние

сме родени да обичаме докосването, интимността с

други хора. Тято ни е биологично програмирано

да изпуска окситоцин и щастливи хормони, когато сме физически близки с някой. Тези хормони ни изближават още повече.

Когато бебетата, например, и малките деца плачат, ние ги гушкаме. Им даваме защита и грижа и им

помагаме да регулират емоциите с което, а телата ни изпускат големи

количества окситоцин, което

води до по-силно обвързване. Затова

бих казала, че докосването е живот. Хората

обаче спират да се наслаждават на докосването, когато изпитат насилие и болка, които остават в ума, духа и тялото

като травми. понякога за цял живот, ако не се потърси помощта. Така вследствие на

травмиращи преживявания докосването може да дърпне емоционален спусък в човек и той да изпадне в състояние на желание да избяга да влезе

в битка пряко или преносно. да изключи

да замръзне или да стане странно приятелски

настроен. В такива моменти мозъка

облива тялото с хормони на адреналин и стрес, като например кортизол, а отпускането на хормона окситоцин, който преди сме дискутировали е хормона на любовта и изближаването, драстично намалява. По този начин,

така обърнати хормоните на човек го правят силно стресиран,

готов да реагира като се пази както може, да бъде откъснат и удалечен емоционално. И когато

психологическите емоционални травми не са адресирани, това води до увеличаване на риска за дълготрайни възпаления в тялото, защото то е в

постоянен стрес, а това води до намаляване на имунната система. И по този начин

в дългосрочен план това води до сърдечни

заболявания, автоимунни такива и също и хронични болести.

Едно

от нещата, които е важно да отбележа

е, че последната реакция, която

споменах, това за травматизирания човек да стане странно приятелски е доста коварна. Хората, чието отговор на заплаха е да се сближат с насилника, често поемат още много насилие

през времето и още по-лошо биват винени за това,

че са останали или че са допуснали

да им се случва това нещо. Такива

грозни, неограмотени осъждания остават жертвите на насилие сами без подкрепа и начин да се избавят. Има още много да се каже и да се обясни по темата за това какво се случва с нас след като сме изпитали травмиращи неща. За съжаление не може да покрием всичко във един

подкаст. Затова искам и да препоръчам други ресурси за желащите да научат повече. На

първо време бих препоръчала книгата на Беселвандер

Колк, автор на Тялото помни. Знам, че името е странно, ще

сложим всички препоръчени материали в края на

блога за този подкаст, така че опитайте

се да ни посетите и да видите всички ресурси

предложени. От друга страна бих препоръчала и

книгата на Габор Мате, не знам как

се произнася на български, когато тя отказва не. И трябва да почитая, че книгите

са доста тежки отгледно точка на описанията, които често са медицински и пълни с

терминология. не са толкова лесно достъпни за четене, което е кофти. За това,

ако ви е по-трудно, бих препоръчила да

четете статии за тези книги. Авторите имат

доста интервюта онлайн и ако владете

английски или си намирате такива с преводи, например в TED Talks, ще е по-лесно да научите в по-лег вариант важните неща, за които те

могат да ви споделят в разговорна реч, така се каже. Докато правихме проучването, намерихме също други хубави ресурси, за които ще

дам линкове в блога и наистина ви

ги препоръчвам да отделите повече време, ако темата ви интересува. Само по себе си, четенето и гледането на видеа не лекуват травми. Както не може да се научите да карате кола

или да сготвите манча само чрез четене, без опит

и помощ, така не може да излекувате травма без професионална помощ. Те ли го казват в самото начало на епизода? Търсете професионална

помощ. Защото един подкаст и една книга не са достатъчни.

Да помагат да ви информират за това, което имате нужда да разрешите. Да ви насочат

отново вниманието, че това е въпрос с който трябва да се справите и да му намерите решението, ако искате отношенията ви да вървят по-добре от колкото до сега. Угу. Но също така целта на този епизод беше да ви помогне да усетите някои проблеми, които имате във вашата връзка потенциално. Ако вашия партньор ви стресира и ви създава негативни емоции, да осъзнаете или може би

да се замислите защо той се държи по този начин. от една

страна да го разберете, но също така и да направите стъпки за да се

разреши този въпрос и също така да

намерите начин и да защитите себе си

ако нещо негативно се случва към вас

да си спомните, че вие имате право

да кажете НЕ да поставите

своите граници и един интелигентен подход

преди да се съдим да задаваме въпроси

а пък ако не искат да говорят

с нас това означава, че не ни дават възможност да намерим решение И това дава повод за други размишления.

Интересна истината, дори днес в сесия с

клиент, който е жен от 30 години и никога не може да говори с жена си за секс. Едно от нещата,

които им бях дала за домашно ги беше подвело към разговор за това, че те всъщност не могат

да говорят за секс. и са говорили

за това как причината, проди която не могат да говорят за секс

един с друг е от страх, че ще се наранят един друг, че ще кажат неща, които не могат да си

ги върнеш след това и да кажеш забрави какво казах

и такива барери има и не винаги причината, проди която човек не може да говори с тебе за едно нещо е

за това, че не ти се доверяват

или че не искат да решат проблема или нещо от сорта Има и много други причини, поради които един човек може да не е готов да говори, да не иска да говори и най-малкото и

странно голяма причина може да бъде за

това, че няма езика с който да

ви обяснят. Няма езика и емоционалната култура.

с която да се справят в един такъв разговор. За това и бих казала, ако има трети човек като терапевт, който да помогне и да застане между тези двама човека и да поддържа

разговора, да го навигира, това е много

по-лесно. Напълно, съгласен съм. И така, давдахме

ви па храна за размисъл, наговорихме

ви неща, които има още много да

бъдат разширявани и информацията да бъде обогатявана,

но надяваме се, както винаги, че сме донесли стойност отново, да сме ви помогнали

да намерите решения или да ги потърсите.

и аз ще бъда досадна както винаги

и ще кажа ако искате да и вие да ни подкрепите да кажете номер

си може да ни черпите кафе това

как може да го направите е в

сайта ни и линковета към него винаги са в описанието на подкаста не забравяйте да си свалите нашата книга за тайните

на тялото и удоволствията които може да

извадите с малко повече знания книга ще намерите в сайта ни отново

Чао и до скоро слушане! Чао-чао! Абонирайте

се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.