Psychologist and BDSM educator Lia describes three ways relationships end: zombies that stay stuck from fear or low self-worth, poltergeists that haunt you after the breakup, and phoenixes that transform into friendship. The healthiest path requires both people to accept the partnership died, set clear boundaries, and know their own values.
Chapters
Случвало ли ви се да прекратите връзка преждевременно? Или може би сте оставали във връзка с някой много дълго след изтичането на срока на годност, на здравословното партньорство между вас и приятеля или приятелката ви? Наскоро се замислих и осъзнах, че може би имат три вида приключване на взаимоотношенията с някой. И те са връзки, които завършват с зомбита, такива, които завършват с полтергайсти и тези, които се превършат в феникс. Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите, свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия. Аз съм Теди. Аз съ м психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години. Аз съ преподавател по западна и източна BDSM и фетиш култура и съм основател на сайта bdsm.bg. Но нека да поговорим за полтергайстите и зомбитата. Честно, имам опити с двата вида. Но връзките, които е трябвало да прекратя рано, са били и по-жестоки за мен от емоционална гледна точка. И истината е, че несъвършената работа на преждевременно приключилата връзка, може би е по-лоши от полтергайста. Преследват те безмилостно и, може би, завинаги. Искат и се да не е нужно да приключва. да не беше приключила. Чужиш се за всички от нези мечти в главата си и ти се върти едно, ех, какво ако? Постоянно. Зъмнявайки се дали взеслото решение, което е било логично, е всъщност правилно. Сладките спомени са примесни със съжалението и тагата, че е приключил. Предполагам, че именно заради това толкова много хора не прекритяват отношения, дори когато наистина трябва. Предпочитат да оставят връзките си да умират, да изгният и да се превърнат в зомбита, преди да се предадат напълно. По този начин, те знаят със сигурност, че тази връзка е мъртва, мириздива, ужасна и непривлекателна, и че не искат да се върнат към нея. Освен ако, винаги има това, освен ако човек не страда от страх, от самотата или низко самочувствие, което ги кара да стоят и гният и те самите в мъртва връзка, мислейки, че не могат да получат нищо по-добро или че не заслужават повече или милион други причини. Или може би всичко е въпрос на обстоятелства, невъзможно за напускане на връзката поради социално-экономически причини или други неща. Но когато в крайна сметка прекратиш връзка, която завършва с зомби, то тогава няма да има съжаления за загубата ти, защото не скърбиш загубата на нещо, което е все още красиво, забавно и пълно с потенциал. По-скоро човек може да изпитва съмнение в себе си, гочевина, тъга, гняв дори за това как последните екс наброи, месеци, години или дори десетилетия са били прекарани. И внимавам да не казвам и да не използвам думата изгубени. Знам, неприятно е, че излиза, че всякаш в крайна сметка се озолаваме или с по-търгайсти, или с зомбите. Може би. Поне аз виждам, че повечето хора са заседнали в рялма на недовършената работа или в земите на ходещите мъртви. Но има ли по-здравословен начин да приключваме връзките си? За щастие! Да, има. И е лесно да се каже, но по-трудно за изпълнение. Поздравословният избор е да опознаете себе си по-добре и да сте наясно с неща като например това какво е важно да имате в една връзка за вас. Какви са задължителните съставки, които я правят стоеностна за вас, защото времето е равно на живот. Друго, кои са нещата за вас, които не подлежат на дискусия и не можете да правите компромиси с тях? Има ли такива? Къде са вашите граници? Какви са тези граници? Особено когато става въпрос за споделяне на вашето време, пространство, ресурси, живот с някого. Може би трябва да се замислите какви спомени бихте предпочели да имате от връзката си и в какъв вид отношения искате да имате с другия човек след като връзката приключи. Ако приключи. И най-трудното от всичко, можете ли да се енгажирате да отворите очите си за истинския човек пред вас, когато отваряте сърцето си за него, вместо сляпо да влизате във връзка с една фантазия, която сте създали в мъзи и да обичате фантазията, несъществуващата версия на този човек, която е най-вероятно смесена с вълшивостта, с която другият се опитва да ви очарова. Накратко можете ли да останете в реалността? Всички тези въпроси, които изборих досега, аз съм ги умислила и знам каква е моята позиция. И затова, колкото и да страдам от връзките си завършваща и с Полтергайст, бих избрала пред това да имам зомбита. Но и аз и всички останали все още имаме една друга възможност, която е връзката завършваща с Феникс. Каква е тя обаче? Фениксът за много хора е абсолютния мит за връзките и от личен опит мога да споделя, че най-ценната ми връзка дори днес е с бивши партньор. Много хора не го разбират, що би продължил връзката си с някой след като сте скъсали, но има нещо изключително и прекрасно в това да приемеш смъртта на една връзка и да не се опитваш да я съживиш, превръщайки я в зомби в процес. Някои хора просто не им се получават да са партньори в живота. Приятели, да. Партньорството обаче е съвсем друго нещо. И понякога, когато си млад, бъркаш два тъщата. Това се получи поне в нашия случай, според мен. Да, беше трудно. Трябваше да погребем идеята си за това каква връзка можем да имаме като партньор. и да се опитаме да създадем приятелство и да изградим такова на фон на всичко, което се е случило с нас, между нас и да продължим да се подкрепяме и да разчитаме един на друг като истински приятели. Да! Когато се приеме смъртта на една връзка, може да се изгради нова, както казвам. Това е феникс връзката. И за разлика от зомбито, което умира и бива реанимирано, фениксът умира и се преражда. Има голяма разлика. Да оставиш една връзка да умре и след това да ѝ помогнеш да се превърне в Феникс е по-здравословно и по-необикновено. Да, изисква доста работа и от двете страни, но си струва. В името на нашето минало заедно. Също за личностното ни израстване, за спокойствието и благополучието на всички участващи, пряко или непряко, билото от деца, приятели, роднини и семейство и т.н. Това да отворим ума си за концепцията за приемане на смъртта на една връзка е първата стъпка към живот в който няма смърдливи и грозни зомбите. Да живееш за Споттергайст може да е болезнено, но също така и красиво. Спомените не са отровени от ерозията на връзката. И както се казва, трябва да сме благодарни, че сме имали тези положителни преживявания. Със сигурност е по-добре да ги имаш и да ги загубиш, отколкото изобщо не си ги имал и да не си ги изпитал. Нали? И тук е времето да ви попитам да се замислите. Какъв е вашият опит за връзките и разделите? Поглеждайки назад, историята на връзката ви с какво? Поглеждайки назад, историята на връзките ви с какво е пълна? Зомбита, полтергайсти или феникси? И като последна осподелена ще кажа, че тези истории беше написана в памет на връзката ми завършила с полтергайст и в чест на моята прекрасна връзка с феникс. Наздраве за уродците, извлечено от, за щастие, много малко зомбите в моето минало. И последен интересен факт. Тъхновението за тази статия всъщност беше скорушен разговор с биш любовник. Някой, с който все още си комуникираме, имаме страхотни отношения и е чудесен човек. Та, за повече съдържание, по теми свързани с връзките, интимността и секса, акото първо попадате на радиопредаването ни тип подкаст, то аз ви укуражавам да последвате секс и щастие навсякъде в социалните мрежи и на предпочиталната от вас платформа за слушане на подкасти. Това беше един мини епизод от мен. Лия и се надявам, че ще се включите в пълните ни епизоди с тези. Успех в приключването на връзките ви, на време и в изграждането на повече такива, които завършват с Феникс, а не с Полтрагайстей или Зомбита. До скоро и до нови срещи! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.
