79. Приятелствата: растежа на личността и разделящите се пътища | Секс и Щастие Подкаст

Благодаря С Лия се замислихме наскоро, благодарение на обратната връзка, която получаваме от наши близки, приятели, слушатели, че доста се фокусираме върху интимните връзки, но не обръщаме достатъчно внимание върхубриятелствата. И по тази причина ни дойдоха доста мисли, които искаме да споделим и разсъждения и някои решения по отношение на приятелствата, които избледняват, които изчезват, за хората, които спират да бъдат част от нашия живот или за хората с които искаме да вложим усилия за да останат ви, че гледахте това видео! там. дори да сме вече по-различни хора от това, което си спомняме.

Угу. Определено този епизод е вдъхновен от най-старата ми приятелка, която се познаваме от бебета и която постоянно ме ръчка за нови епизоди. Да, с нея се заговорихме, че определено понякога имаме чувството, че приятелите не са това, което искаме да бъдат и че един вид До някъде ни е страх, че ще останаме без приятели, че ще останаме сами или че може би очакванията ни за приятелите ни са твърде високи или нещо от сорта, а всъщност като се замислиш не е като да искаме много. И за мен, честно казано, подготовката на този епизод ми донесе доста спомени, много от които тъжни. И си давам сметка, че действително за някой хора приятелите са до време, докато за мен приятелите са до живот. И тази разлика във виждането на това какво е да имаш приятел и приятели е много различна и води до различни така да се каже събития и развития на нещата. Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия.

А аз съм Теди.

Аз съм психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години.

Аз съм преподавател по западна и източна BDSM и фетишкултура и съм основател на сайта bdsm.bg Спомням си, че когато с Ли обсъждахме какво да кажем в този епизод, тя изрази своето очудване или неразбиране защо приятелите не са това, което очакваме да бъдат. Едно от първите обяснения, които ми дойдоха на ума е, че Първо нашето очакване за това какво са приятелите е изградено в нас, когато сме били деца от нашите родители, какво е един приятел. Но нашите родители първо съживяли в различно време, което първо не е било свързано онлайн. Моята философия в това отношение е, че техният живот Преполагам, че е бил малко по-динамичен по отношение на свободата, къде да работиш, в кой град да живееш, тъй като сигурно ще бъда коригиран, моите представа със сигурност е ограничена, но тя е, че на много хора професиите им са били предопределени от други хора, къде ще бъде тяхната месторабота, в коя институция ще бъдат, не е зависело много от тях. Някои дори са им казвали с письмо, отиваш да се местиш с семейството ти в еди кой си град. И съответно, обкръжението ти е било много по-статично. Докато, от една страна, нашата тревога, че приятелите не са това, което сме очаквали да бъдат, може би е тревога която всеки човек има и е имал и в миналото, но допускам, че не обръщаме внимание на Промяната в нашата култура, която социалните медии въвежда, лекотата с която анфрендваме или разваляме приятелство във фейсбук, лекотата с която блокираме хора и ги изхвърляме от живота си, ограничаваме информацията, която да достига до определени хора, като просто подбираме кръг до който да достига определена наша публикация. Лякотата с която изведнъж си слагате етикет приятели с някого и съответно липсата на емоционално обвързване с този човек с който си кажеш приятели пасмини. Дори една приказка не сме си казали. Да. Тая култура в която някой те добавя и дори няма да ти каже добр ден, здравей, как си, аз съм едикой си, пиша ти защото имам такъв и такъв контакт или интерес или нещо от този сорт. А че дори не си казваме нищо и се водим приятели. Един от проблемите според мен е, че тази недоразвита система няма опция да имате познати, а всичко трябва да е или нищо или приятели. Не всичко попада в категория приятели. Да, може да бъде обидно за хора, които нямат емоционална интелигентност да ги поставиш категория познати. Ама защо не се квалифицирам за приятел? Да нямат реалистична нагласа към отношенията ви. Но да, точно Фейсбук и подобните социални медии създават един разрив между това, което родителите са ни научили, че трябва да бъдат приятелите и че приятелите са завинаги и реалността в която дефиницията за приятел вече не е

това, която е била. Едно от нещата, които се сетих, когато правих записките за подкаста, беше, че предаването или сериала Приятели на Скорум, миналата година ли беше, кога беше, имаше 25 годишнина и направо взриви това, че го качиха в Netflix, взриви Netflix, защото всички искаха да го гледат от начало до край отново. И имам приятели, които непрестанно гледат приятели. И се зачурих, защо това е така, защото реално по-гленто това беше едно време, в което наистина имахме по-близки приятели, с които живеехме един до друг, ако не един коридор-растояние или на врата-растояние, като съквартиранти. но имам чувство, че преди 10-15 години отношението ни с приятелите бяха доста по-различни и очакванията и така нататък. Говоря за ерата преди Facebook и разбира се тогава съм била още млада момиче, а не че сега не съм, направо. Но нещата определено се промениха и смятам, че има голяма носталгия по това да имаш истински приятели, като в приятели сериала. в които не се събирате около една маса и не си гледате в телефоните, но пък сте заинтересовани от живота на другия човек. Помагате си, подкрепяте се, организирате се заедно, правите неща и игри заедно и така нататък. И има носталгия определено по тези приятелства, които тогава сега же се промениха заради технологиите, заради динамичния начин на живота и така

нататак. Друг проблем, според мен, който води до този разрив в очакванията е, че света в последните години се превърна в изключително свръхчувствителна среда, в която всеки чувства, че най-добрата реакция и първо сигналата му реакция е да бъде тънко обиден за абсолютно всичко, което се казва. Да, разбира се, трябва да си признаваме правото и да потвърдиме това, че всеки има своите чувства, има правото на тях и не трябва да бъдат умалуважавани, но може би, както и с много други неща в културата ни, търсиме своя баланс и в момента сме в едната му крайност. откръгността в която всички трябва да попадат в един и същи кълъп и който не попада там просто трябва да бъде по някакъв начин заличен, анулиран, пренебрегнат, затикан в някой апартамент от който не излиза и никой не го вижда или е изпратен като политически затворник да прави рейлси и така нататък. Тук като сега, когато се борим за освобождаването на личността и приемането на междуличностното разнообразие Сме в тази крайноз, в която всеки е уникална снежинка и трябва да дигне най-голямата врява на света, ако се почувства в някой момент незачетен или пренебрегнат или обиден. Нито една от двете крайности не е добра, трябва да намериме своя баланс. И аз се улавим разбира се, аз съм част от този свят, когато някой, който смятам, че ми е прямо познат, сме имали добри разговори, смятам интелекта му за такъв, който ме мотивира и ми дава нещо и аз му давам нещо обратно. и когато видя, че публикуват нещо, с което съм крайно несъгласен и смятам, че е морално некоректно, моя първосигнална реакция е директно да ги разкарам от живота си. В някои случаи съм смятал, че жестът, който са направили е достатъчен наистина, за да стигна до това решение. В други случаи съм се запитвал и комфортирал себе си дали не реагирам спрямо съвременните норми, да не ценим отношенията с някого и едно различие в мисленето да е достатъчно за да изкореним някого от живота си. В крайна сметка си припомним, че макар да срещаме много хора в нашия живот, хората с които си пасваме по някакъв начин и контактът ни с тях има смисъл да продължи не са толкова много и трябва да ги пазим и да сме склонни да влезем в дискусия или да приемем, че не сме съгласни на дадена тема. Определено това

е изключително важно, да имаме предвид, че ние сме различни хора и ще имаме различни виждания. Вижданията ни ще се променят, те ще еволюират или ще се разпадат в някои ситуации. Но трябва да имаме на гласата, че има много по-важни неща за едно приятелство, това да ли сте на едно и също мнение по всяка една тематика и проблематика въпро обществото и т.н. Не е нужно да сме на една и съща страница и на една и съща буква в същата книга. за да се уважаваме, за да се почитаме, за да се подкрепяме, за да празнуваме заедно, за да тъгуваме заедно и т.н. Животът е много по-пъстроцветен и когато имаме, това е другия проблем на сегашния свят, особено с технологиите, че когато имаме много различни приятели, които носят различни гледни точки, ние се обогатяваме повече. Защото това, което виждаме е, че всеки има уникална реалност, в която Фейсбук, Туитър и т.н. им предлага много различен вид съдържания, мнения, гледни точки и т.н.. Аз последно време съм етапа за това, че всякакът от платформите на които съм ми дава различни видове съдърджания на видео, на снимки, на информация и т.н... И това означава, че моята информация е ограничена до този кръг на информация, която алгоритъма ми предлага. Например, в Твитър цялото ми съдържание или голяма част от него е на тема бизнес и предприемачество. Ако ми влезете в YouTube акаунт ще видите само филмчета и клипчета за живеенето в камперван и така нататък. Ако ми влизете в Инстаграм са само сладки котки и кученца и така натък. и всяка една мрежа ми дава това, което искам да гледам на нея. Под кемпър ванния

си импровид, може би каравана или бус

превърнат в жилище. Да. Мерси за уточнението, не се изразих правилно. Но да, ако погледнете и си размените телефона с някой приятел и погледнете всяка една от техните мрежи или социални, ще видите, че те живеят съвсем различна реалност и съвсем различен вид. Неща им влизат в главата от социалните мрежа. Когато се случва това, че в Фейсбук или дори в Туитър се започна нещо такова, да ограничаваш кой може да ти вижда публикациите, да публикуваш и да направо да блокираш хора и те да не могат да виждат съдържанието, което публикуваш, просто защото те имат различна гледна точка от твоита. или сам да се ограничаваш и да блокираш хора, които казват неща, с които ти не си на 100% съгласен, това те ограничава, ти ставаш рот на един алгоритм, който само утвърждава това, което ти вярваш и това, което ти искаш да виждаш. И ако и това го правиш с приятелите си и отхвърляш всичко, което е различно, ти ставаш еднообразен, ограничен, не способен да види различните гледни точки на един и същи дебат, проблем, ситуация и така нататък. За това е важно да сме по-отворени и да не сме толкова обичиви и свърх чувствителни към различията. Но тук смятам, че е

много добре наси да имаме и културата на общуване и емоционалната интелигентност, с които да поставим тази обща нагласа, че дори да сме на различно мнение, ние сме на първо място приятели и се уважаваме. уважавам твоята гледна точка, може да не я приемам, но аз бих поставил своята граница, че до момента в който нашето различие не доведе до това единия да направи действия срещу някого, да нарани някого, да неговите реални действия да навредят на живо същество, например, съм ОК. Примерно Сега не е една от живинай добрия пример, но хора в мой живот, които са на страната на Русия по отношение на войната и смятат, че Русия се прави, с които аз не съм съгласен. Влизали сме в сериозни спорове и сме се разгорещявали, но за тези хора аз си правя сметката, че те могат да са на каквото и да е мнение, но тяхното мнение няма да повлияе на обстановката най-вероятно. не е напълно разбира се така, оперели до референдуми и подобни, и също влиянието на големи групи хора вече има значение, но до някъде си позволявам да си мисля, че този човек може да е на мнение, което аз мятам за неадекватно, антисоциално или психопатско, но ако заключа, че това мнение няма реално никакво приложимо значение и те могат да си мислят каквото искат, защото кервана си връви, кучетата си лаят. Ако останалите неща в нашия живот и в нашето отношение са достатъчно стойностни, можем да се концентрираме върху тях. Спорен разбира се е въпроса, повдига много чувствителна тема и ми е ясно, че това не е най-доброто решение, но е решение, което смятам, че си заслужава да бъде

обмислено. Важно е, според мен, че във съм много истории на хора, които се очуждават до безкрай от близки, познати, поради политически въпроси и вярвания, както и религиозни. Важно е отново, както почертат Теди, да не забравяме, че преди всичко сме хора и че сме приятели или семейство и ако можем да допуснем съществуването на друго мнение и виждане на света в един човек, с който другояче се разбираме и се подкрепяме и се уважаваме, Това е окей. Наистина има много проблеми, поради които се развояваме, но има ли хубави неща, има ли неща и вижения, които наистина имат значение за нас и сме на едно и също мнение и се подкрепяме. Не трябва да гледаме само различите, трябва да гледаме и къде са ни допираните точки, които са от изключителна важност. Има много причини, поради които приятелствата прекъсват, пропадат и закърняват. И мисля, ще да миннем през някои от тях. Определено тези точки ме накараха да се почувствам тъжна, защото имам поне история 2-3 по всяка една от тях. Но е важно да се замислим за тези точки, да ги осъзнаем по осъзнато, така да се каже, тавтология, но да има размисъл по въпроса и да си дадем сметка за това какво се случва в живота ни. Може би първата и най-голяма причина поради която често приятелствата прекъсват или пропадат, закърняват е израстването на личността, промените на интересите и ценностната ни система между приятели. Това е съвсем нормално. Нормално е да се променяме и да израсваме, но често е болезнен да си спомняме за приятели, с които вече не сме в контакт. Просто защото не сме същите хора, които сме били. Моя опит покрай това е, особено с приятели, които са тръгнали по, така да се каже, по утъпкания път на изграждане на кариера, като работят за някой или фирма или нещо от сорта. Изграждането на семейство, имането на бебета и прочее, които за мен не са интерес, а заживея на много друга вълна. и следователно е тъжно да видя, че комуникацията ни се разпада но като се чуя с, да речем, някоя приятелка и всичко, за което ми говори и са пампер си и повръщано и това как се недоспава и така нататък аз не мога да се свържа с това нещо и на мен ми е трудно да остана в разговора и да се чувствам ОК след това разговор ако не ме изграждат, ако не чувствам, че имаме общо вече в живота, за кое то да споделиме Така че те неща се случват и както си казахме израстването също може да доведе до различни политически и религиозни възгледи. Ценностните на човек се променят когато неща се случат в живота има. Ако някой наречем се е измъкнал на коса му от смърта, ценностната за му система, тотално може да се промени и изведнъж от приятели, които са били, да речеме, много фокусирани върху следващата кола, върху следващата почивка и така нататък, изведнъже той човек да каже, бе, това не е смисъл на живота. Тега хора вече нищо не ми дават. Трябва да променя, кои са хората около мен, защото аз не виждам света по същия начин. Така че това са много от нещата, които повлияват за израстването на личността и промените в един

човек. в този ред на мисли. Наскоро разсъждавах върху подобни чувства, които имам свързани с приятели от университета, с които просто тръгнахме по много различни пътища. Тогава бяхме приятели и го приемам и не гос съдия това, че имахме общ интерес, имахме за какво да си говорим. Когато пътувахме до някъде за 8 декември да празнуваме Това бяха едни изближаващи преживявания. Макар да имахме различни интереси в живота, имахме и сходства. И те ни изближаваха. И съответно съвсем нормално е, когато завършихме университета, всеки поде по своя посока, някои от нас започнаха да развиват кариера в държавни институции, други създадоха семейства и се концентрираха върху отглеждането на децата във къщи. Тази допирна точка, която имахме с университета, просто остава като един приятен спомен. И това е една от посланията. Това, че е останал като приятен спомен не означава, че той трябва да изчезне. Можем да продължим да си го ценим, да си го припомняме, да ни е приятно да се върнем назад във времето и да не го очеремяме този спомен с това, че вече нещата не са по същия начин. Да. можем да си простим и да приемем за съвсем естествено и за нас и за нашите приятели, че просто вече имат друг интерес. И да, страшно благодарен съм когато някои от тях поемаха инициативата да дигнат телефон и да кажат, хей, айде да ходим да се организираме, да ходим на ресторант, примерно, да се видим. Примерно веднъжна година да се видим, понеже аз не го правя това. Това е едно много добро решение според мен, което също ни изближава връщане и обратно. Разбира се, припомня ни и как се променяме, как порастваме и остаряваме. Да, със сигурност приятна мисъл е това, особено когато гледаш своеобразния си слънчев часовник, който се явява по беляването на бърдата ти от ляво над ясно, да си припомняш как върви времето. Но тази нагласа и емоционална интелигентност, която помага да имаме, че е окей, е окей, че вече имаме други приоритети. Не съм коментирал до сега, може би не ми се иска и да го превръщам в кой знае каква важна тема. Но аз се преместих от България в Унгария да живея с моята приятелка и преди да замина, направихме няколко опита с тези мои приятели и колеги от университета да се видим отново да ги поканя за първи и последен път на моя терен, тъй като не ми бяха идвали на гости в къщи. Не можахме да се видим и, примерно, едни от моите приятели казаха, че не могат да дойдат, защото са преживяли пътно-транспортно происшествие при положение, че жената в двойката беше и бременна. Слава Богу, докато ми казаха всичко е окей и че са се разминали с най-малкото зло, въпреки че не е било малък инцидент. и страха от това да се покажеш отново навън, да си изложиш на риск. Разбирам, приемам, че аз нямам как да усети това чувство, което тази бъдеща майка изпитва и подсъзнателно, и съзнателно. Приоритета става различен. И няма как да се сърде. Да, не ми беше приятно. Тъжно ми беше, че тези приятели не можаха да откликнат и да се видим, да уважим момента, че вижданета ни в бъдеще ще станат по-сложни, по-трудни и може би много по-редки. Да, малко ми беше тъжно, малко ми беше обидно, но анализирах това чувство и осъзнах. Хората имат вече различни приоритети и това е ОК. Абсолютно,

понякога се чувстваме наранени, когато човек няма желание да ни нарани. И това е много различна ситуация, в която трябва да си да дадем сметка, че ковте неща се случват и не е, че човек не иска да ни уважи и така нататък, но поради една или друга причина не може.

Но има и друго, само извинявай, че те прекъснах. Също нещо, за което да си припомнях да не се сърдя и да приема, че е напълно окей, защото и аз го правя, че вече не сме си толкова близки. Не сме си на първо място в живота, горе-долу, или така по-напредно място, както сме били преди, защото преди сме се виждали всеки ден, по няколко часа всеки ден и сме имали общи интереси, сме се подкрепили и сме имали нужда от общите си знания или да си подсказваме на изпити. Докато вече не е така, вече сме на много по-назадно място. Ни ниси искат да е така. Искаме да имаме чувството за постоянство, за стабилност за живота, че нещата са се установили и че сме стабилни и че функционираме в безопасност. и не ни се иска средата да се променя и нашата значимост. Чувство, че сме важни някъде да се променя и да намалява. Това са основополагащи нужди на личността, според мен. Да се чувстваш значим и актуален и нужен на някого и се опитваш да се вкопчеш в него, но това са инстинктивни прояви, които трябва вече като по-интелектуални същества да ги улавяме, да се самоанализираме и да приемаме, че е ОК да чувстваме тези неща, но реалистично има причини с които трябва да сме ОК, защото и ние ги правим.

И това, което Теди казва ми напомни за една от другите причини. Поради които приятелствата пропадат и това е променило в обстоятельствата. Като например някой да се премести в друг град или държава. С Теди и двамата имаме опит в това. Аз вече съм в Англия 13 години. Така че един от моите опит е, че когато се преместих, имайки предвид, че имах толкова много приятели в България, Сълзувах от 100 на 0. И това беше много тежко преживяване за мен, защото имах чувството, че, както имаме израза на български, далеч от очите, далеч от сърцето. И изключително тежък период беше за мен да загубя толкова приятелство, толкова контакти. Изведнъж от това всеки ден някой да ми се обажа и да кажа, айде да се видиме, да ходим едни къде си, как си, какво правиш. да стигне на нула, и иманки привит даже, че имам приятел и до днешен, но с който бяхме нон-стопно телефона заедно, всеки ден се чувахме по нея за 10 минути, ако не за по един час и повече, и това изменаше през съхна то кладенец на любов, на грижа, на внимание, на Усещане за, както казват теди, за значимост един към друг беше много тежко и това е, че трябва да сме подготвени, когато правим големи промени във живота си, че нещата ще се променят, че приятелствата ще се променят, някой ще изчезват напълно. Има и по-малки такива промени, които също ни отдалечават от приятели. Например, ако сте направили добър приятел в работното място и един от двамата се премести в друга компания, организация и т.н., пак може да загубите контакт. Така че има много такива промени в обстоятелствата, които влияят върху това какво случва с едни приятели. Ще ми се обаче да подчертая, че има приятели, които остават приятели независимо от разстоянието, независимо от промените и с които продължавате да израствате заедно, а не в противоположни послоки. И приятелите, които съм изградила в последните години, определено са хора, с които за нас разстоянието няма значение, промените в живота също нямат такова голямо значение, отглед на точка на интереса ни един към друг, на желанието ни да прекарваме време са заедно. И също това се должина на факта, че вече сме по-големи и по-възрастни хора, знаем на къде сме се запътили в живота, не сме тези деца от гимназията, пред които предстоят най-големите решения и извайване на личността. Вече сме по-изваяни доста от приятелите ми, не искат деца, както и аз не искам. са по-насочени към личностно израстване, към опит в живота, към пътуване, към какво ли не и следователно тези приятели е много по-лесно да ги задържиш да имате по-дълготрайно отношение и подкрепа един с друг, защото вече сте израснали И знаете къде сте, кои сте и на къде сте тръгнали и тези пътища, така да се каже, може да вървяте успоредно и да се подкрепяте в тези промени, които имате и единия и другия. Така казано също искам

да вметна, че моя мечта е приятелството, което имаме с Лия да продължава и да го стане от този тип, който се задържа с години напред, дори когато правим различни неща и дори когато може би, не се знае, ако в един момент не правим този подкаст заедно, отново да имаме тази допирна точка и едно непрекъсващо приятелство.

Определено. Има предвид, че е за мен, когато намира човек, който си заслужава, който смятам, че е стойностен, има какво да споделя, има какво да ми покаже как и аз да израсна и ясна тях. За тези хора се държа много здраво и полагам усилия да не изгубя контакт с тях. Защото е много трудно да намериш хора, които определено имат желание, имат мозък, имат дисциплина и полагат усилията да останете приятели независимо от

нищо. Да, аз съм благодарен, защото знам, че аз съм от тези хора, които... Просто това е такъв съм бил цели си живо, че аз не вдигам телефона да звънна на някого или... Една от причините е, че аз си мисля за този човек и си казвам, е, Саша завънна, е, ма чакай, стоя точно в този момент шофирам, чакай нека поне да спра, ама не, всъщност не точно като спра, защото трябва да свърша нещо, айде къд се прибъра. Къд се прибъра се разсеям и забравя, искам да вечерям, искам да си почина, искам да се размажа в леглото, искам да си играя с приятелката ми. Искам, добре, окей, забравих, но утре И в един момент си кажеш, добре, то явно така си вървят нещата, ще стигна до там да се обадя и накрая минават месеци. Аз съм от тези хора, не ми харесва. Някой ще каже ми как не ти харесва. Промени го. Да, да. Ясно е, че това работи абсолютно за всеки. Логично е, абсолютно, но на практика не се получава така. За това съм много благодарен, защото Лия продължава да подава ръка дори когато сме в почивка от записите. За мен това е много ценно. Знам, че аз не го правя, знам, че е едностранна стъпка и я ценя всеки

път, когато се случи. И аз съм мога да кажа, че за мен също е трудно да се организирам с приятели, имайки предвид, че въртя няколко бизнеса, не един. И имайки предвид, че няколко години бях абсолютния работохолик и нямах време да се погледна в огледалото към или нещо друго. но си изграждам системи с които да се приближавам повече и повече до хората и да имам повече контакт с хората, които съм щела за истински приятели независимо в коя точка на света са и от кога се познаваме и т.н. И бих споделила, че аз много мразя да си пиша сообщения и това не работи за мене. Това да ми пишеш по Viber или по Whatsapp, аз даже си изтрих Whatsapp-а е абсолютния кошмар. Няма шанс. Но имайки предвид работата, която положих върху себе си, около работохолизма ми, установих, че трябва да направя контактъм с другите хора, които искам да са в живота ми повече, по-систематизиран. И си казаха ми, какво аз толкова много неща знам от бизнес света, как мога да ги приложа в личния си живот. И в бизнеса използвам едно приложение, което се казва Calendly, което е свързано с календара ми и което дава на своите клиенти да си изберат час за сесия с мен, например или бизнес партньорите ми за среща. И сега за хабарджеба аз имам бизнес календар, имам и личен календар. и направих друг календар, безплатен, може и вие да си го свалите, т.е. няма какво да си го свалите, той е онлайн сайт свързах си го с личния ми календар направих линк и почнах системно да го изпращам на приятели И да им казвам, хей, запазете си час с мене. И директно да могат да си вземат някоя вечер, да си ме запазат. И всичката тая система, нали, помага, защото аз не обичам да си пиша и да викам, ти кога си свободен? В четвъртък можеш ли? В петък можеш ли? И така нататък. Това ми беше ад. И сега като имам този календар, приятелите ми имат линка, могат да го отворят, да видят кога те са свободни, да видят коя вечер аз съм свободна и да ме резервират. Тук трябва да

отбележим, че най-вероятно опираме до доста сериозно културно различие, което е подчертано също от различната държава в която Лия живее. Или може би просто аз го възприемам така от къмбанарията на просто един човек, израслъв по един свой си начин в България, че за мен това беше много чуждо, когато Лия го предложи и сега вече съм малко по-самосвикнал, улегнало ми е в съзнанието, че така работи и с Лия. В началото ми се стори много дистанцирано, много бизнес транзакционно, някак си дистанцирано и почти седно компютаризирано като седно с изкуствени интелект да ти пише от името, нали, а? Защото имейла беше, хей, wanna hangout? или нещо от този начин беше, хайде да искаши да се чуеме. И приближението, че аз знам, че това не го изпраща Лия, да, тя го е написала първоначално, но тук нататък е един компютър, който го препраща и чувството, че аз си говоря с компютъра, не с нея, ми беше малко обидно, като подход не от Лия, но просто начинно като отношение не го приемах. Така че, дори и вие сега да реагирате по този начин, да казвате, бе, как ще се резервирам онлайн? Ти да не си някакъв ресторант, някакъв бизнес. Аз ще запиша час през заболекаря. Може да реагирате така, както мене, но всъщност ако си дадете шанс дори да не го приложите сега, но поне да го помислите и след време пак изникне като тема или го повдигнете като тема с приятели за обсъждане малко с насмешка, дори да е на базика. Ти знаеш какво фиштеро ти правят хората. В един момент аха-аха на шега-шега, обаче може да заработи за вас. Това

е, че определено първоначално го има това, защо ще използваш календар, аз не знам какво ще правя до вечера, по-утре. Има определено голяма културна разлика, защото в Англия и с западняците, с които аз съм приятелка е нормално да имаш работен календар. Нормално е да знаеш какво правиш в четвъртък и в среда след три месеца даже. В момента е ноември 2022 година. Аз вече имам запазни билети за събития, на които ще ходя в средата или края, дори на януари. И ако нямаш календар, не си ги знаеш и няма как да ги помниш за 3-4 месеца напред. Така че културът е различно определено и важното за мен е това, че ми помага този метод да се свържа с приятелите ми. Повечето ми приятели, да не кажа всичките ми приятели са навсякъде по света, но не и в Оксфорд, където аз живея. имам приятели в България, в Германия, в други кратове, в Англия, в Польша, в Унгария и така нататък, така че дори за тях е лесно да влязат в календара ми да си видят те какво прават, какво време имат, да си кажат ага, да, ок, четвъртък нямам нищо, няма хора никъде, ще сте вкъщи, и аз да си организирам една среща с Лия през Zoom. и се срещаме в Zoom и както преди като бях тинежа 3-4 часа си седим и си говориме в едно кафене, само че си говорим кой в леглото, кой на канапето, с чайче, с покънки, часове наред. Така че въпросът не е за това как проначално реагираме към една такава система, която всъщност може да ни помогне, ами дали върши работа. Така че може би е редно да поосмислим и да се оттървим от осъждането и да си кажем това ще работи ли за мене. Може ли да ми улесни живота и да ме накара да се свържа с приятелите си по-лесно. А

като стане въпрос за подобна система и подобен начин на мислене имам като предложение друг подход, който е доста прост. Взимаш решение всеки ден да се чуваш с един човек. Не с един същи човек задължително, просто или през два ден или през три ден. Например слагаш си го в календара, подсещане да звъннеш на някого. Или, примерно, аз обичам да си слагам подсещане, което да е, примерно, през 3 определени интервала, примерно през половин час, ако в дадения момент, като ми звънне алармата правя нещо, след половин час вероятно е, че ще правя нещо друго или може да съм свободен. Ако тогава не съм, след още половин час, може тогава да имам време. Ако и тогава не мога, еми хубаво не мога. но следващият ден може пак да ме подсети или през два дена. Така че просто си кажеш, окей, подсещам се. Не е като да забравям и да приемам, че ми аз си забравям и след 6 месеца да си кажеш ми аз да, аз забравям да звънна. Ето, като не искаш да забравяш, едно подсещане, през ден, през два, да се чуеш с някой, да кажеш просто, хей, как си, да те чуя какво се случва с тебе.

Има го и други моменти, специално за обаждането, че примерно в Англия никой не се обажда. Това телефона никой не го използва за телефон. По-скоро за чат системата, за Инстаграма и така нататък. И тук много хора изпадат в паника, ако им се обадиш. Просто нямат маниера, нямат изградена култура по обажданията. Докато в България това е типично. Какво ще си пращаш СМС-и с някой? Звъни, разговори се и виж. Но отново имаме различия в културите и в това как хората общуват и това е важно да имате предвид ако нещата покрай вас се променят и да речеме сте на запад и сте свикнали да се обаждате на хората около вас и някой ви каже не ми се обаждай, пиши ми сообщение, а вас, хич не ви бива в това, значи трябва да намерите друг начин. Защото това е моята ситуация. И аз предпочивам да дигна телефона и да кажа Йо, Тей, какво правиш? Или има някакъв среден

вариант, или не толкова среден вариант, но альтернатива измежду те подходи, да изпратиш едно съобщение в програмата, която ползват. Удобно ли да ти звънна сега или по друго време? Защото някои хора не обичат да им звънната е така изведнъж. Аз мога да правя нещо, не ми е удобно да ти затварям или да дигна и да кажа, че може да ти звънна по-късно. За всеки работи по различен начин и малко е досадно, когато всеки смята, че неговия начин е единственият правилен начин и ти щом не го правиш така, значи ти нещо не си нормален. В крайна сметка, нека да приемам всички, че сме нормални земни хора и всеки е достигнал до някакви заключения. и те не са единствените в света, но това е един подход, който може да работи. На мен ми е приятно, когато ме питат, удобно ли е да ти звънна. Окей, или като ми звъннат, да ме питат удобно ли е да говориш. Някой ще каже, ти защо му си дигнал, значи си преценил, че ти е удобно да говориш, като не можеш да говориш, няма да дигаш. Окей, това е твоята гледна точка, но пък на мен може да ми е неудобно да ти затворя или да те оставя да висиш, докато затвориш. За това е ни подходът да кажеш удобно ли е да говориш. Да, удобно е или нека се чуеме малко по-късно. Малко по-вече съобразителност винаги помага. Дали ще е текстово съобщение, вайбър запис съобщение или просто да го питаш по телефона като им звъннеш

и така. Угу. Определено. Просто ако мога да обобщя по един или по друг начин бих казала търсете начини и системи, които да ви помогат да се свързвате с приятелите си, а не да губите контакт поради заед живот или нещо от сорта. Аз

си представям, че след 5 години, когато звънна на Лия, тя толкова ще си е развила системите, че ще ми вдигне изкуствен интелект с нейния глас. Здравей! Свързвай се с Лия. Ако искаш да попиташ как си, натисни едно.

Ай няма да се разкривам какви са ми мечтите за след 5-10 години. Но ще са още по-човешки. Но да, може асистента ми да ти дигне и да каже, кажете, господине, кога искате да си запишете час. Тя сега е на йога сесия. С нейния частен учител. Ох, май тапи. Няма значение. Имаме още доста причини,

които бихме искали да изброим за това едно приятелство да избледнее, да изчезнее, да се разпаднее с гръм и трясък. Но преди тях искахме да отбележиме малко повече също така допълнителни градивни решения за това какво можем да правим. Или какъв емоционален подход да имаме към това, което се случва и понякога, когато е извън нашия контрол. И то е, че тъй като се променяме като хора, и това трябва да приемем за нормално, и избледняваме като приоритет в живота на хората, и други хора стават наш приоритет, което също е ОК, ние имаме нагласата, че да не изискваме от едно приятелство да бъде със същата тежест и да ни дава всичките неща, които ни е давало преди, да се задоволим с това, което можем да получим, да приемем, че ще дадем в това приятелство колкото имаме желание и способност и каквото вече не е постижимо да простим и на себе си и на тях. Вече някои приятели стават основно прямо да се чуете за някой задълбочен разговор, с други може да си изкарате приятно някой вечер на купон или на парти, с трети може просто да се чуете за празни приказки, с други да излезете на Риболов и общето това да ви е общото преживяване или на кино, но дори вече да не е същото приятелство, пак ако има какво да си дадете едни на други, дори да е по-ограничено, приемете го, че това е ОК. И каквото не може да получите от едно приятелство да го

потърсите в друго. Да, много важни точки.

Има и друго. Едно от темите е за хората, които изчезват от живота ти и спират да ти дигат телефона да ти връщат съобщения. Не знам дали вече сме измислили българска дума за ghosting. Да останате един призрак в живота ти, който в някои случаи дори те преследва мислата за тях и ти липсват и няма разрешение на въпроса. Понякога, нали, когато хора изчезнат от живота ти по този начин без дума, без никакво обяснение какво се е случило, без шанс да оправите положението ако някой е направил грешка, това се сигурно зболи. Аз, както всеки един нормален човек, най-вероятно имам подобни приятелства, които просто са изчезнали без шанс за разговор. И да, липсата и болката от тях за съжаление продължава да съществуват, но помагат поне за... Пак може да се намере нещо позитивно и то е да те замисли възможно ли е в нещо аз да съм бил в грешка? Възможно ли е нещо което правя да не е окей да наранява хората и заради това те да изчезват? Разбира се, обясненията, до които достигаме, може да са крайно различни от реалността и това, което реално е мотивирало човека да изчезне. За мен поне това да изчезнеш от живота на някого без никакъв диалог е сериозен признак за и червен флаг за липсане на емоционалния интелигентност и за култура на общуване, което намирам за жалко, но няма как да насилиш тази промяна за да се подобри това нещо. То на сила хубост не става, така че май не остава много освен да го приемеш или наистина да се бориш. Имах такава колежка в фотографията, когато се занимавахме като екип, която в един момент просто изчезна, не отговаряше и мои колеги ми казаха, и тя ни каза, че повече не иска да работи с тебе. Искам, добре бе, к'во стана? От къде доиде това? Нямах никаква представа, че нещо се е случило, че нещо друго, дали съм казал, направил, дали е в мен вината, к'во е станало? Викам, добре, дай да поне да го обсъдиме. Отне много време, много опити, накрая успяхме да седнем, успяхме да обсъдим, че тя се е почувствала по обиден начин за нещо, което аз съм приемал за нещо съвсем естествено. Да, и това, че не е пожелала да поговорим по въпроса, да адресира проблема. Хей, обиждаме това, което правиш. Може би в крайна сметка ние ще продължаваме да работим заедно. Има смисъл да разрешим проблема, а не просто да разкъсваме нишката и това да навреди дори на работата ни, на доходните ни дори. Това го намирам за много жалко и смятам за много грешен подход. Но да, едно решение е просто да положиш усилието наистина да... Дори аз също понякога слагавам, че когато съм силно обиден на някого, първо сигнално ако направят някакъв опит за общуване няма да го приема и ми се иска подсъзнателно дори или съзнателно да положат едно искрено и силно усилие за да ги взема на сериозно и да им дам шанс. Искам да им дам шанс, но не и с голяма лекота. И може би някои хора имат съща нагласа към нас. Да, убедили сме ги с нещо, наранили сме ги и искат да запазим приятелството, но ако просто подходим, хей, к'во става с тебе, не се чуваме, най-вероятно няма да ни дадат този шанс, освен ако наистина не покажем искреност

и усилие. Искам да почертая, че има една причина, поради която е важно да осъзнаем, че може другия човек да не пожелая да го разговаря с нас и да ни казва и тя ако не виждат смисъл да дискутират с нас защо се отдръпват и ако смятат, че няма да има полза, ако смятата, че ни не може да ги разберем че ние няма да пожелаем да ѝ разберем, да променим и т.н. Те решават, че е по-лесно да си спестат главоболието от една потенциално трудна дискусия и да не адресират проблема, да се отдръпнат. Така, че е важно и ти, като примерно отблъснан човек да ли показваш, че имаш капецитета да приемеш обратната връзка, да работиш над приятелството и да се постараешь да изгражаш, а не да рушиш с отношението си към този човек. И за мен това е една от много важните причини, против които, освен или липсата на емоционална интелигентност, която е проблемна за, така да се каже, продължаването на едно приятелство. Да, разбира се

това натиска някои от моите емоционални бутони с хора, които съм смятал за много близки приятели, с които сме изкарали или детството си или пак част от детството в училище, дали начално, дали средно, които ако са смятали, че не си заслужава въобще да се говори, Да, задавам си въпроса такава ли стойно звиждаш от цялото ни приятелство до сега всичките моменти, които сме имали заедно всичко, което сме имали като общо да е без никакво значение или да е с толкова малко значение, че да не си струва дори да ми кажеш една дума да ме погледнеш в очите което е въпрос, който така и не съм имал възможността да задам на двама такива мои много близки приятели Какво се прави,

никога няма да знаем всичко, което искаме да знаем Но това е... Но това ми посеща,

че бях дочил от нашот общ приятел с един от хората, който е изчезнал от живота ми, че този човек се е откъснал в общозето от всички и не си двига и телефона и се грижи, може би, по някакъв начин по своя и своеобразен начин за своето емоционално здраве. Което, нали, показва, че в някои случаи просто не е заради нас, а е заради тях си. Да, това, че подходът, който си избрали е грозен и обиден. Може би тогава приличава, ако в един момент се възстановят и подадат ръка отново, дали ние сме с емоционалната зареалност. да ценим приятелството, което сме имали и да му дадем шанс, да приемем, че много хора всъщност имат нужда да се погрижат за своете емоционално здраве и то не е толкова добро, колкото изглежда в нашия розов свят, може би, че емоционалните заболявания и проблеми са много по-чести. И хората имат нужда да се погриждат за тях. И това по-скоро е приоритет, много по-голям от колкото е приятелството. Защото аз и преди съм казвал тази мисъл, не е моя разбира се, че най-важният човек в твоя живот си ти, защото ти ще живееш със себе си до края на живота си. За никой друг не може да се каже същото. Така че трябва да приоритизираш себе

си и своето здраве. И затова искам да кажа, че както вече Теди изясни, ако приятел изпадне в лоша ситуация, има физически проблеми или психологически проблеми и се отдръпне и стане недостъпен за нас, понякога е окей и ние да се отдръбнем и да дадем пространство. Понякога, особено ако знаем, че за този човек е страшно трудно да поиска помощ, ние просто трябва да се покажем и да я дадем. Защото в крайна сметка, и аз съм един от тези хора, Има много такива, които не могат да си поискат страмгие, чудят се как ще ме възприемат хората след това или не искат да се поставят в една ситуация, в която те са зависими от другите или другите ги виждат в различна светлина. Каквито и да са причините, хората си ги имат. И особено ако познавате този приятел добре, който се е отдръпнал, може би от една страна е кофти да трябва да се покажете на вратата му с една пилешка супа и с нещо, някаква подкрепа и може първоначално да бъдат отблъснати и така нататък, но със сигурност в един момент това ще се оцени и може би и вие ще се чувствате по-добре, че не сте си затворили очите, че не сте обърнали гръб и не сте казали И те ако не ме искат, майнат им. Защото и това е реакция, която разбира се е нормална, първоначална, но трябва да сме, както продължаваме да казваме, малко по-емоционално-интелигентни, не толкова егостични и фокусирани върху себе си, ами върх това какво се случва в живота на другия, защото света не се върти около

нас. Но трябва да приемам, че и някои хора се променят до там, че просто приятелството не може да съществува, защото вече не са този човек с койкото сме били приятели, че вижданията им за живота или начина по който го живеят го смятаме за опасен, вреден за нас и просто трябва да го махнем. Това не означава, че това което сме преживели като приятели трябва да го забравим. Може да си го припълниме с добро, с умиление, с това да разказваме забавни истории, но хората се променят. Ако ваш

приятел стане токсичен, така да се каже, и усещате, че след време е прекарано с тях, се чувствате зле, изморени, не се чувствате добре с себе си, защото ви уронват и така нататък, трябва да се замислите в този момент. Аджеба, защо съм с този човек? Защо прекарвам и отделям време, енергия, усилия да бъда с този човек? И може да е наистина знак, че е време да, така да се каже, да прекъснете приятелството и да се отделите от него. Да. В

крайна сметка, както винаги, няма как да обхванем цялата тема, дори не успяваме да си засегнем всичките точки, които искахме да покрием с нашите размишления. Но, както винаги казваме, просто повдигаме темата за да започнем един разговор. Вече знаете какво ще кажа помежду ни и в нас самите. Така че ние се чувстваме удовлетворени, че стигнахме дори до тук с този запис. Може много още да се каже, много теми да засегнем, но първо благодарни сме, че ни беше предложена темата, че бяхме подсетени да разширим поле зрението си и да разсъждаваме върху повече теми от просто интимните връзки. което моето послание продължавайте да ни подсещате, да ни давате идеи, да споделяте това, което смятате, че има смисъл да обсъдим и да предадем послания, които имаме като наши лични разсъждения или които можем да извлечем от общуване с по-знаещи от нас хора и да ги предадем като штафета нататък. Пишете ни! Свързвайте се с нас през сайта ни, имейл, дори чрез лични контакти, ако имаме. Супер! Благодарни сме, имаме нужда от това. Няма как да се сетим за всичко и винаги ще изпадаме в един канал от собствените ни сини виждания. А имаме нуждата да се разчупим малко и да се огледаме

наоколо. Определено. И темата определено, както казах Теди, не е приключена, не е завършена, така че ще разгледаме как може да допълним към нея, защото смятам, че има много точки, които са важни и не ги засегнахме. Така да се каже, не се очавайте, не сме приключили темата, върнете се отново. Ще поводигнем в друг епизод, може мини, може пълен. Но особено ако имате някакви идеи и неща, които искате да засегнем, специално по тази тема, но и други, отново и аз призовавам, не сме недостъпни, не сме Господ, пишете ни, обранете се към нас и да вървим напред и нагоре в развитието, в мисленето, осъзнаването и личностното развитие. Замислях си за

финал, че тъй като епизодите ни са сравнително дълги, относително, и все пак изискват инвестиция на време, като Шегами ми напрезума, че ако запишем мини епизод, в който да допълним останалите си размышления, можем да кажем, че това е епизод с отстъпка, който ви коства по-малко време за концентрация, отново с надяваме се полезно съдържание. Така че очаквайте отстъпките.

Да, и като останал въпрос за полезни съдържания искам отново да ви напомня, че ако имате интерес към курсовете, които развиваме с TEDx, запишете се в сайта ни, за да може да се обърнем към вас, да ви информираме когато те са готови и може да се възползвате от повече знания, структурирано учене и развитие. Така че, моля Ви, погледнете сайта, научете повече за курсовете, които развиваме, запишете се и отново напред нагоре за всяко едно нещо. За тези, които не

сте чули предишните дни епизоди, няма да се впускаме в дълбочина. Курсовете, които подготвяме са за връзване с въже за секс, например в спалния и в ежедневни обстановки и също за начинащите, напредващи и напреднали в японското изкусство Shibari. А моето съдържание

ще бъде повече около интимните отношения, връзката, как да се грижим за нея, как да израстваме, как да не закърняваме в сексуалните си приживявания, а да се развиваме.

А през останалото време, ако имате желанието да ни подкрепите, един страхотен жест за нас, който оценяваме в много различни отношения е почерпката с едно кафе през линка за BuyMeACoffee.

Абсолютно. Всичките ни линкове отново ще бъдат в описанието на този подкаст. Благодарим за вниманието, за подкрепата и очакваме с нетърпение да ви доставим и следващия епизод. Чао и до скоро! До скоро! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.