80. Какво е да бъдеш психолог? [мини епизод с Лия] | Секс и Щастие Подкаст

Време е за поредният мини епизод. Много често се случва, когато се запознае с някой и им каже, че съм психолог, да ми кажа, че те искат или са искали да учат психология. Да, науката е страхотна и си заслужава времето и ученето, но реалността за това да се посветиш в областта и да изградиш кариерата си в тази насока са доста различни неща. И за това в този епизод реших да разкажа малко за това какво е да си психолог и да работиш с хората в тази насока. Здравейте, това е Секс и щастие, подкастът за всичко по темите свързани с сексуалността, интимността и връзките. Аз съм Лия. А аз съм Теди. Аз съм психолог и специализирам в науката за секса и връзките. Изучавам и работя в сферата от години. Аз съм преподавател по западна и източна BDSM и фетишкултура и съм основател на сайта bdsm.bg На първо място искам да започна с позитивното и да кажа, че сферата и работата в нея са наистина завладяващи, стимулиращи мозъка и отварящи ума, вълнуващи и безгранично обогатяващи. Няма спор в това, обожавам професията си, обожавам тази насока на работа и психологията за мен е изключително страхотна наука, която колкото и да учиш никога няда да намериш края, няма как да стигнеш до това да прочетеш последната книга и да знаеш всичко. Винаги има още и още и още. Което за мен е много интересно, позитивно и готино. На второ място искам да отбележа, че се изисква да се посветиш на личностно и професионално развитие през целия си живот. За съжаление много хора стават помагащи, защото искат да избягат от себе си и нуждите си. И да отдадат себе си на другите. Това може да изглежда като действието на някоя светица или светец или нещо от сорта, но трябва да отбележа, не е здравословно. Нито професионално. Затова ако ваше е терапевт, не ходи на обучение, на терапия, няма лайф коуч и така нататък, това не е добър знак. Ще се впусна повече за тази тема пона там, но за сега просто искам да знаете, че това да работиш в тази насока означава да работиш върху себе си и то системно и целенасочено през целия си живот. Трета точка, която бих добавила е, че трябва да следвате и правите това, което вие проповядвате. Иначе ставате дволични и това ще се проличи в работата ви. Не е редно да казвате на клиентите си, ти трябва да правиш това или това, да давате някакви съвети, също на приятели и т.н. Ако вие самите не се обръщате към всичките тези решения, всички тези препоръки и т.н., когато имате нужда от тях. защото реально погледнато по този начин ще си изгубите репутацията. Не бъдете като герой на Оскар Уайлд, който беше казал нещо от сорта на това, че най-доброто нещо, което може да направите с един добър съвет е да го предадете нататък. Напротив, ако имате добри съвети, трябва да ги следвате самите вие. Това само по себе си е заразно, другите хора ще видят и ще започнат и те да следват също тези съвети, препоръки и така нататък, иначе отново подчертавам, ставате дволични. Идва време за не толкова страхотните неща по отношение на това да си психолог, като например за това, че за съжаление трябва да сте наясно, че ще се сблъсквате с осъждане, страх и липса на разбиране от страна на хората. Например, когато хората си мислят, че работите само с уводи хора и се страхуват, че четете мозъка им или пък не разбират какво всъщност правите професионално. Друг негатив е когато хората решат да ви използват за безплатен психолог. Трябва да знаете как да си наложите границите и да си ги пазите. Никой не очаква, че ако си откара колата в гаража за ремонт, ще мине без пари. Но много хора не оценяват емоционалния труд, който психолозите извършват, просто защото е невидим за тях. За съжаление, отговорността да си отстояваме стойността на труда пада върху нас психолозите. което е тегъв труд, който допълнително осложнява живота ни в тази професия. И разбира се, това ни води до следващата точка, номер 5, която е, че трябва да сме фокусирани върху грижата за себе си. Първо да пазим труда си, емоционалната си енергия и разбира се да имаме предвид кого и докъде допускаме човека в живота си. Кърга на психолога често е малък, неотстойностни хора, които са по-емоционални, интелигентни, които не са, тежка дума, използвачи и така нататък, но психолозите поначало, поне здравомислящите психолози си отстояват времето и влагат много време в избирането на правилните хора, които добърват тяхното обкръжение. Това само по себе си е трудно, но става още по-трудно, когато става дума за романтични връзки. Мисля, че много хора не разбират защо не се обвързвам и не търся да се задумявам. Като хетеросексуална жена, социалните норми и очаквания от мен са просто нелепи и не се вписват в моята ценностна система. Ако не сте чули мини епизода ми за това как жените поемат емоционалното бреме за това, че мъжете нямат приятели и другият за това защо искам съпруга, чуйте ги. Обогатете се още повече като чуете трите ни епизода за невидимите жени и ще започне да разбирате в по-голяма дълбочина защо си държа на стандартите и защо те са толкова високи. Особено за мъжете в живота ми. Едно от неподлежащите на обсъждане за мен сериозни неща е човека срещу мен да е посветен на своето израстване и себе грижа. Защото аз не искам поредният клиент, не искам да имам мъж наклон на черта дете, аз искам партньор в живота. Партньор, който е отговорен за себе си и с който сме на едно ниво и се подкрепяме. А не аз да ги влача и бутам напред и да им лекувам емоционалните травми, които се проявяват във връзката ни и я рушат. Много хора си мислят, че психологите могат да читат мисли или нещо от сорта, което е грешка. Като психолог не мога да читам мисли, но аз виждам много повече от колкото средностатистически е човек. Какво имам предвид? Ако се замислите, това е типично за всяка професия. Ако някой е бояджия, най-малката дръскотина, най-малката промяна в цвета на боята ще я видят. Ако нятой е, да речем е готвач, Малко пресолената манджа ще им се стори направо със сипана. В крайна сметка всеки има по-висок рентген или виждане или способност в тяхната професия и това е типично и за психологите. И бих искала да ви дам един пример, който ще ви покаже, така да се каже, многото от перспективи и причини, поради които аз трябва да си отстоявам границите като психолог и да имам високе изисквание към хората в мой живот. Преди време се виждах с един млад мъж, който нямаше много опит във връзките. Отношенията ни не бяха ексклюзивни и една вечер, докато си лежахме и си говорехме, му разказвах за това, че ще ходя на BDSM събития, на които ще търся да игра с хора и така нататък. Усетих как допреди малко галещата му ръка стана по-груба, как погледа му се промени, енергията също се промени и го попитах какво се случва. Той отрече, че има проблем. Казах му, че знам, че има нещо и че е по-добре да ми каже. Но той отрече отново. Поседяхме в тишината и след малко му казах, че имам предположение, така да се каже спекулация за това какво се случва. И той ме покани да спекулирам. И след като ме увери, че ако съм права ще ми каже, му споделих, че според мен реагира с ревност. Че изпитва ревност и че усеща ми, че виждам. Той каза, че това е така. Каза, че се чувстват тъпо, че ревнува, имайки предито отношенията ни и че се срамува от това. Тази история обаче е пример за няколко неща. Първо, за това, че като психолог мога да го овия минимални промени в човека срещу мен. Това не означава, че постоянно влагам тази енергия, напротив. Това ще бъде източтаващо и не мога да го правя 24 седем. Второ, тази ситуация иллюстрира как неговите чувства могат да станат мой проблем. Ако той не се погрижи сам за тях и не потърси помощ, и не се стреми към съберазвитие. 3. Това показва как в една такава ситуация аз трябва да имам силата да си наложя на себе ограничения и граници, за да не си сложи така да се каже шапката на психолог и да не се превърна в неговия безплатен такъв, защото това не е редно. В психологията говорим много за двойни връзки и за осложненията и защо не трябва да сме терапевт на баща си, на майка си, на вуичо си, на леля си и така нататък, че дори на приятелите си. И следователно, един психолог, който работи в рамките на етиката и на, така да се каже, силното осмисляне на това с кой работи, трябва да има сериозни граници и ограничения за това какво прави и как го прави и къде и с кой отгледа на точка на помагане разбира се, стигме до номер 8 и това е, че често си носим стари травми и имаме развити реакции, които се появяват, когато някой ни си песова в старата рана дори безъосъзнава и без да иска често като психолог мога да забележа, когато хората отговарят с реакция, идваща от не асимилирана и неизлекувана емоционална и психическа травма И това само по себе си води до номер 9, че трябва да се задържам. Защото в крайна сметка не съм терапевта на всеки човек в живота ми. Колкото и да ми се иска да помагам, колкото и да ми се иска да съм майка Тереза и да давам любов, грижа и т.н. на всеки, аз не съм правения човек, което ще обясня след малко. Номер 10. Работата с хора е изключително сложна. Да работите с уязвимостта на хората е трудно и отнема време. Не може в един разговор да разплетете психиката на някой и да я сгубите и подредете в един час, два часа, че дори 20 интенсивни сесии. Не става. За това и е трудно да се работи с приятели или със семейство, когато те искат някакъв съвет и ако мога да ме разплетеш и да ме сгубиш в рамките на 10 минути, защото тресих вана влак. Не става. Изключително сложна е работата и когато се заплетеш някъде и излизат стари неща, излизат сложни неща, болезни неща. Това си е процес и се изисква процеса. което ме води до номер 11. Трябва да се чувствате комфортно с дискомфорта, болката и борбата на другите хора и да предоставите грижи и подкрепа, които са за тях, а не за вас. Разликата между това да работите с психолог или терапевт и това да се оплачете на приятел е често, че приятелите или пък съседката, бармена и така нататък ще ви разкажат за себе си, ще ви кажат какво трябва да направите според тях. Психолога ще задълбая в емоционалното, ще ви помогне да се разберете сами, да намерите решения, да започнете емоционалното оздравяване от травми и да изградите себе си на ново, така както имате нужда. Вие, според вашите нужди, според вашата история и тайната така. Много хора искат да работят в този сектор, но не всеки може да върши тази работа. Трябва да сте емоционално стабилни, да имате здравословни механизми за справяне с тежки периоди в живота, с кофти и моменти и така нататък. Трябва да се грижите за себе си, да върщате своята собствена емоционална и психологическа работа и изцеление. И трябва да стете добри в изграждането и поддържането на граници. Да можете да се спрете, дори когато може да помогнете на хората. Първо, защото те може да не искат помощ. Много често хората искат да помрънкат и просто да бъдат чути. Толкова. И второ, защото може да не сте правилният човек. Не говорим за професионалист, който да работи с тях. Защото като професионалист може да сте перфектният професионалист който да работи с братовчедви. Но може би не сте правилният човек, който да работи с него и да дава тази грижа и да дава тази подкрепа. Разбира се, темата за това дали сме правилния човек, дали сме правилния професионалист, огромна е. Няма как да навляза в нея повече в този мини епизод. но искам да почитая, че има много трудни уроки за научаване като психолог и аз съм ги научила също по трудния начин. Три от тях, които искам да споделя са следните. На първо място е, че безплатната помощ не се оценява. Когато хората не си плащат и не си ходат на терапия, а някой им предоставя тази помощ дори да е наистина перфектна, страхотна и т.н. Те не я поемат по същия начин. Не знам как да го обяснам на по-прост език, но когато човек не си плаща за нещо, не го оцени достатъчно и не го вкарва в потреба толкова колкото би трябвало. Затова и когато след много даване на безплатна помощ се отказах и реших, че няма как да бъде, няма как да продължава по този начин, Си наложих и аз граници за това, че ако не ми плащаш, не работим заедно. И не става въпрос за парите. Става въпрос за това, че отношението ти и инвестицията ти в нещо, за което плащаш е много различна, отколкото това, за което не плащаш. Дори дай едно и също нещо. Нали? Не става въпрос за парите. Става въпросс за това, че когато хората плащат за нещо, те го взимат по-насериозно. Вторият труден урок е, че не може да спасите всички хора. Може много да искате да помогнете на всеки, който има нужда от вашата помощ, но не може да спасите всички хора. Защото едно, не всеки може да си позволи вашата помощ, отделяна точка на финанси. Вече казах защо не трябва да работите за без пари. Но второ, защото не всеки е готов за промяната, от която може да има наистина много нужда. Има голям комфорт в това да живееш в дискомфорта. В това да живееш в мизерия и нещастие и така нататък. Защото много хора се страхуват да направят промени. Защото не знаят дали промените ще ги отведат на по-хубаво място или на по-лошо място. И не може да спасите всички. Един човек за да дойде да работи с мен като частен психолог той трябва сам да е разбрал, че има нужда и сам да се цели към тази нужда. Затова и аз предпочитам да работя начасно, а не и да речеме към здравната каса или нещо от сорта и някой да ми праща хора, които не искат да имат сесии с мене, не искат да влагат този труд. Колкото и да предлагаш и да буташ, насила, хубост не става. Ние сме си оказали това в България и е истина. Не може да спасите всички хора. Те трябва да искат да бъдат спасени и те трябва да имат емоционалните, финансовите и практическите ресурси с които да се посветят на тази промяна. И на това оздравяване, изцеление и тъйнатата. И трето, на последно място, но не и по важност, трябва да оставите достатъчно място, време, енергия и тенни татък за собствените си нужди и грижи. Не може да се грижите за другите, не може да давате на другите, когато на вас канчето ви е празно. Не може да работите 24-7, да работите с милиона хора и да очаквате, че в крайна сметка няма да изгорите емоционално, че ще доставите добра грижа за тези хора, които са дошли при вас и че ще бъдете ефективен психолог, терапевт и така нататък. Няма начин. Първо трябва да се погреждате за себе си и след това за всички останали. И едно от нещата, които аз виждам като червен флаг, като така да се каже, като нещо притеснително е когато говоря с мои колеги и те ми кажат, че има 20-30 клиенти на седмица. Никой не може да отдаде 20-30 часа седмично на емоционално тежка работа. Хората, които ходят на психотерапевт, често носят много трудни за асимилиране, за работа проблематики и повечето хора са свикнали на, може би, 1-2-3 часа тежки разговори в седмицата си. Имайте предвид, че терапевтът, който работи 20 часа или 30 часа с клиенти, трябва да има поне още 2-3-4-5 часа, в зависимост от хората около тях, време, енергия и емоционална сила да се погрижи, да се покаже в емоционално здрава светлина и да има енергията за тези емоционални отношения с другите личните им отношения в личния им живот, не в професионалния им само. Така че за мен е притеснително, когато някой ми каже, че работи с 20-30 клиента на седмица и че 20-30 часа от неговото време са в тежък емоционален труд. Защото това е наистина тежък емоционален труд и много хора не го оценяват. Отново казвам просто защото е невидим. Така, че ако имате желание да работите в тази сфера, трябва да си знаете границите и да оставяте достатъчно място за собственици нужди и грижи, когато работите с клиенти. Аз лично не си позволявам да имам повече от 10 до 12 клиента по едно и също време. Имам малък списък с клиенти, често се случва да имам хора, които ме чакат да се освободят, за да започнат работата с мен. но аз знам, че 10-12 часа на седмица аз мога да дам 100% от себе си да наблюдавам хората, да съм емоционално присъстваща с тях, а не да изключвам по време на сесия и да викам мхм, мхм, обаче да не съм там, да не съм с тях, да не усещам, да не виждам тези малки промени и т.н. аз и знам моите граници и всеки един здравомислящ психолог и терапевт трябва да си знае техните граници и да знае колко здравословно може да работи и с това искам да приключа този епизод, мини епизод защото темата е огромна, но просто исках да ви отбележа и да ви разкажа за това кои са нещата, които много хора не осмислят, не оценяват, не знаят за това какво е да си психолог, какво е да работиш в тази насока и какви са нещата с които се сблъскваме когато вече сме в тази страхотна, наистина, но тежка сфера и се надявам този епизод да помогне на тези, които се чудят дали да не отидат в тази насока да си дадат реална представа за това какво се изисква от вас като професионалист и какви са негативите и позитивите на това нещо Благодаря за слушането и надявам се, че ви е било интересно и ако имате коментари, пишете ни Много ще се радвам, че от други хора, които се чудят дали да влязат в този сектор и от тези, които са направили стъпката и след това са открили тези интересни и така да се каже трудни за асимилиране и за поемане проблематики, които си идват с, така да се каже, титулата и професионалното развитие и живота. Подребно ще се чуем в следващият епизод. А, межевременно, не забравяйте да посетите нашия сайт, да си свалите нашата книга, да се запишете за курсовете ни, да ни черпите кафе, ако може и тъй нататък. Благодарим и до скоро! Абонирайте се за нашия подкаст и ни последвайте в предпочитаните от вас мрежи, като потърсите секс и щастие на Кирилица или вижте нашите линкове в профилите ни в YouTube, Instagram и Facebook.